Семейство и спортен дух: Как Стенли победи левкимията
"Със фамилията ми минахме през пъкъла. Двамата ми синове ме виждаха в положение, в което нито едно дете не би трябвало да вижда баща си. Трябваше да ги водим на психолози. "
Това описа някогашният капитан на националния ни тим по футбол Стилян Петров в изявление за BBC Radio 5.
Петров е емблематичен футболист за острова, като прави значима кариера в два от известните клубове там: Селтик (Глазгоу) и Астън Вила (Бирмингам).
През 2012 обаче профеионалният му футболен път бе пресечен по най-тежкият метод - с диагноза за левкимия.
Последва няколко годишна борба с заболяването, която Петров в последна сметка завоюва. В това и други изявленията обаче футболистът е разказвал, че това е коствало исторически старания на него и фамилията му.
"Когато разбрах за диагнозата през главата ми минаха въпросите "Защо на мен, къде сгреших ". Месеци наред не спях, с цел да схвана каква е повода, само че без триумф. Преминаващите през това тестване, знаят, че няма отговор ", признава още той.
По време на лекуването се стигнало до най-трудните моменти в живота на Петров - синовете му го виждали в доста тежко положение, а дълго време и въобще не можели.
"My kids saw me in a state that a kid should never see his Dad "
This is powerful stuff:
Stiliyan Petrov on his brave battle with Leukaemia pic.twitter.com/UBgX7v3hx7
— BBC 5 live Sport (@5liveSport) November 4, 2017
"Имаше интервал от година, в който не ме виждаха. Посещаваха ме през няколко месеца и ме виждат през един дребен прозорец, не им бе разрешено да влизат в стаята ", разкри 38-годишният Стенли. Именно любящото семейство обаче му е най-силната опора.
"Имам невероятна брачна половинка. Беше впечатляващо да видя какъв брой доста ме обича. Спеше при мен всяка нощ, ядеше какво аз хапвам. Бях слаб, само че трябваше да се храня. Тя ми даваше образец, че би трябвало да го върша, макар че храната не беше хубава. Когато видиш, че някой оставя личния си живот и този на децата си, в името на това да оздравееш, това значи доста. Тогава разбираш, че би трябвало да се бориш. Не бях подготвен да се предам и в тези мигове разбрах, че желая да пребивавам и какво е смисъла на живота за един човек. Знаех какво можех да изгубя и не желаех да го позволи. Исках да се боря и да пребивавам ", споделя Стилян Петров.
След като победи заболяването Петров направи къс опит да се завърне в професионалния футбол с Астън Вила, само че в последна сметка ограничи изявите си до така наречен Неделна лига - обичаен аматьорски шампионат в Англия, където продължава да играе.
Интересен е методът, по който другите на терена възприемат наличието на прочут футболист.
"Some fans will hate you - you need to expect that. Can you be above it? "
Wise words from Stiliyan Petrov on abuse from the terraces: pic.twitter.com/hAFfz1jtLK
— BBC 5 live Sport (@5liveSport) November 3, 2017
"Все още играя футбол, върша го всяка неделя. Плащам си и таксата от пет паунда. Много ми харесва. Хората в това състезание желаят да ме ритнат или да се показват добре против мен. Те ме познават и са наясно с кариерата ми. След мача обаче, когато седнем за по бира, разбирам, че са ми почитатели, само че по време на самите дуели, има конкуренция. Казват ми, че не е почтително да трансферирам вратаря ", споделя Петров.
"Често ме питат за какво го върша, за какво играя там? Аз давам отговор, тъй като още съм жив, а имаше миг, когато не знаех дали още веднъж ще ритвам топка, дали ще мога да вървя, дали ще пребивавам ", добавя легендата на българския футбол.
Може би заради тази причина той смята медалът, извоюван с аматьорския му тим за най-ценния в кариерата му.
"Обясних на момчетата, че това е по този начин, защото мечтаех още веднъж да играя футбол. Усещах огромна наслада и по тази причина този орден е подложен до другите ми оценки, само че ми е по-ценен от всички останали ", прибавя Петров.
Още спортни вести можете да откриете на Gong.bg
Това описа някогашният капитан на националния ни тим по футбол Стилян Петров в изявление за BBC Radio 5.
Петров е емблематичен футболист за острова, като прави значима кариера в два от известните клубове там: Селтик (Глазгоу) и Астън Вила (Бирмингам).
През 2012 обаче профеионалният му футболен път бе пресечен по най-тежкият метод - с диагноза за левкимия.
Последва няколко годишна борба с заболяването, която Петров в последна сметка завоюва. В това и други изявленията обаче футболистът е разказвал, че това е коствало исторически старания на него и фамилията му.
"Когато разбрах за диагнозата през главата ми минаха въпросите "Защо на мен, къде сгреших ". Месеци наред не спях, с цел да схвана каква е повода, само че без триумф. Преминаващите през това тестване, знаят, че няма отговор ", признава още той.
По време на лекуването се стигнало до най-трудните моменти в живота на Петров - синовете му го виждали в доста тежко положение, а дълго време и въобще не можели.
"My kids saw me in a state that a kid should never see his Dad "
This is powerful stuff:
Stiliyan Petrov on his brave battle with Leukaemia pic.twitter.com/UBgX7v3hx7
— BBC 5 live Sport (@5liveSport) November 4, 2017
"Имаше интервал от година, в който не ме виждаха. Посещаваха ме през няколко месеца и ме виждат през един дребен прозорец, не им бе разрешено да влизат в стаята ", разкри 38-годишният Стенли. Именно любящото семейство обаче му е най-силната опора.
"Имам невероятна брачна половинка. Беше впечатляващо да видя какъв брой доста ме обича. Спеше при мен всяка нощ, ядеше какво аз хапвам. Бях слаб, само че трябваше да се храня. Тя ми даваше образец, че би трябвало да го върша, макар че храната не беше хубава. Когато видиш, че някой оставя личния си живот и този на децата си, в името на това да оздравееш, това значи доста. Тогава разбираш, че би трябвало да се бориш. Не бях подготвен да се предам и в тези мигове разбрах, че желая да пребивавам и какво е смисъла на живота за един човек. Знаех какво можех да изгубя и не желаех да го позволи. Исках да се боря и да пребивавам ", споделя Стилян Петров.
След като победи заболяването Петров направи къс опит да се завърне в професионалния футбол с Астън Вила, само че в последна сметка ограничи изявите си до така наречен Неделна лига - обичаен аматьорски шампионат в Англия, където продължава да играе.
Интересен е методът, по който другите на терена възприемат наличието на прочут футболист.
"Some fans will hate you - you need to expect that. Can you be above it? "
Wise words from Stiliyan Petrov on abuse from the terraces: pic.twitter.com/hAFfz1jtLK
— BBC 5 live Sport (@5liveSport) November 3, 2017
"Все още играя футбол, върша го всяка неделя. Плащам си и таксата от пет паунда. Много ми харесва. Хората в това състезание желаят да ме ритнат или да се показват добре против мен. Те ме познават и са наясно с кариерата ми. След мача обаче, когато седнем за по бира, разбирам, че са ми почитатели, само че по време на самите дуели, има конкуренция. Казват ми, че не е почтително да трансферирам вратаря ", споделя Петров.
"Често ме питат за какво го върша, за какво играя там? Аз давам отговор, тъй като още съм жив, а имаше миг, когато не знаех дали още веднъж ще ритвам топка, дали ще мога да вървя, дали ще пребивавам ", добавя легендата на българския футбол.
Може би заради тази причина той смята медалът, извоюван с аматьорския му тим за най-ценния в кариерата му.
"Обясних на момчетата, че това е по този начин, защото мечтаех още веднъж да играя футбол. Усещах огромна наслада и по тази причина този орден е подложен до другите ми оценки, само че ми е по-ценен от всички останали ", прибавя Петров.
Още спортни вести можете да откриете на Gong.bg
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ