Парламентът прие на първо четене държавния бюджет за 2024 г.
Със 144 гласа „ за “, 66 - „ срещу “ и без „ въздържал се “ Народното събрание одобри на първо гласоподаване законопроекта за държавния бюджет за 2024 година
План-сметката на страната поддържаха от ГЕРБ-СДС, „ Продължаваме промяната-Демократична България “ и Движение за права и свободи. Против бяха от „ Възраждане “, „ Българска социалистическа партия за България “ и „ ИТН “.
Преди това Народното събрание отхвърли плана на бюджет с включен бюджет на правосъдната власт, препоръчан от Висшия правосъден съвет.
Предложенията сред двете четения ще са четири дни, взеха решение депутатите.
Заложените доходи, помощи и дарения по държавния бюджет са 43 280 400 000 лева Разходите - 23 538 600 000 лева
Бюджетните взаимоотношения (трансфери)-нето са в размер на 25 503 100 000 лева
За 2024 година вноската в общия бюджет на Европейския съюз е в размер на 2 271 100 000 лева
Бюджетното салдо по държавния бюджет се предлага да бъде на недостиг от 8 032 400 000 лева и надлежно интервенциите в частта на финансирането на бюджетното салдо са в същия размер.
Заложените съществени макроикономически индикатори за 2024 г-2026 година са: ускорение на растежа на Брутният вътрешен продукт до 3,2% през 2024 година Очакванията са за много висок напредък на обществените вложения – съвсем 10 милиарда лева За 2025 година и 2026 година брутният вътрешен артикул (БВП) ще се покачва с по 3%, планува планът.
Успоредно с повишаването на заетостта се чака безработицата в страната да следва непрекъсната наклонност на понижение, като коефициентът ѝ към края на прогнозния интервал да е 3,9%.
Прогнозата е средногодишната инфлация да се намали до 4,8% през 2024 година, 2,8% през 2025 година и 2,2% през 2026 година
Бюджетното салдо по Консолидираната фискална стратегия е недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт за всяка година от интервала. Очаква се резистентен номинален растеж на приходите, в това число на данъчно-осигурителните, и леко понижение на помощите от чужбина, което се дължи на стадиите на реализация на стратегиите, съфинансирани от Европейски Съюз, се показва в законопроекта. Като дял от Брутният вътрешен продукт общото равнище на приходите е в диапазона 36,5 - 37,0% от Брутният вътрешен продукт. Същата наклонност се следи и при общото равнище на разноските (общо разноски и вноска в общия бюджет на ЕС), които като дял от Брутният вътрешен продукт са в диапазона 39,5 - 40,0%.
Разходите по националния бюджет през плановия интервал варират в диапазона 35,2 - 35,5% от Брутният вътрешен продукт.
Въз основа на допусканията за ново дългово финансиране за интервала 2024-2026 година, предопределено както за рефинансиране на падежиращ дълг, по този начин и за финансиране на плануваните дефицити по държавния бюджет и за застраховане на ликвидната позиция на фискалния запас, се планува оптималният размер на държавния дълг към края на 2024 година да не надвишава 48,0 милиарда лева (23,3% от БВП)., а в края на 2025 година и 2026 година да доближи надлежно до 56,2 милиарда лева (25,8% от БВП) и 65,6 милиарда лева (28,3% от БВП).
Минималният размер на фискалния запас към 31 декември следващата година е очакван да остане неизменен по отношение на държавния бюджет за 2023 година в размер на 4,5 милиарда лева
В план-сметката за следващата година е заложен планов принцип в капиталовата политика.
По отношение на приходите в плана на бюджет за 2024 година е отразено нарастването на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2024 година – от 780 лева на 933 лева За превъзмогване на диспропорциите във възнагражденията на личния състав в бюджетните организации, в това число и за увеличение на заплатите, без структурите, за които възнагражденията се дефинират по механизъм, са планувани спомагателни средства в общ размер на 37,5 млн.лв., в това число 32 млн.лв. за общинска администрация – държавни действия, като за задачата се планува средствата да бъдат разпределяни съгласно ред и условия, избрани с акт на Министерския съвет.
В рамките на избрания общ запас за увеличение на възнагражденията на личния състав за 2024 година са планувани и средства за по-високи заплати на университетския състав, в това число 39 млн. лева за държавните висши учебни заведения, 8 млн. лева за Българската академия на науките и 3 млн. лева за Селскостопанската академия.
За обществени заплащания са заделени 104,3 млн. лева по отношение на избрания нов размер от 526 лева на линията на беднотия за 2024 година, в т. ч. за разноските за помощите по Закона за обществено подкрепяне – 75,6 млн. лева, спомагателни разноски при установяване на финансовата поддръжка по Закона за хората с увреждания – 27,6 млн. лева и 1,1 млн. лева за помощите по Закона за протекция на детето; 23,4 млн. лева по отношение на целогодишното застраховане на въведената през 2023 година еднократна помощ за учениците от втори, трети и четвърти клас без рентабилен тест; 40,6 млн. лева за нарастване на размерите на месечните помощи за развъждане на дете с трайно увреждане по Закона за фамилни помощи за деца и други
Пенсионната политика се базира на допусканията за осъвременяване размерите на пенсиите според настоящото законодателство (11 на 100 за 2024 година От 1 юли 2024 година така наречен „ вдовишки добавки “ ще са в размер 30 на 100 от размера на пенсията на умрелия съпруг/съпруга).
План-сметката на страната поддържаха от ГЕРБ-СДС, „ Продължаваме промяната-Демократична България “ и Движение за права и свободи. Против бяха от „ Възраждане “, „ Българска социалистическа партия за България “ и „ ИТН “.
Преди това Народното събрание отхвърли плана на бюджет с включен бюджет на правосъдната власт, препоръчан от Висшия правосъден съвет.
Предложенията сред двете четения ще са четири дни, взеха решение депутатите.
Заложените доходи, помощи и дарения по държавния бюджет са 43 280 400 000 лева Разходите - 23 538 600 000 лева
Бюджетните взаимоотношения (трансфери)-нето са в размер на 25 503 100 000 лева
За 2024 година вноската в общия бюджет на Европейския съюз е в размер на 2 271 100 000 лева
Бюджетното салдо по държавния бюджет се предлага да бъде на недостиг от 8 032 400 000 лева и надлежно интервенциите в частта на финансирането на бюджетното салдо са в същия размер.
Заложените съществени макроикономически индикатори за 2024 г-2026 година са: ускорение на растежа на Брутният вътрешен продукт до 3,2% през 2024 година Очакванията са за много висок напредък на обществените вложения – съвсем 10 милиарда лева За 2025 година и 2026 година брутният вътрешен артикул (БВП) ще се покачва с по 3%, планува планът.
Успоредно с повишаването на заетостта се чака безработицата в страната да следва непрекъсната наклонност на понижение, като коефициентът ѝ към края на прогнозния интервал да е 3,9%.
Прогнозата е средногодишната инфлация да се намали до 4,8% през 2024 година, 2,8% през 2025 година и 2,2% през 2026 година
Бюджетното салдо по Консолидираната фискална стратегия е недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт за всяка година от интервала. Очаква се резистентен номинален растеж на приходите, в това число на данъчно-осигурителните, и леко понижение на помощите от чужбина, което се дължи на стадиите на реализация на стратегиите, съфинансирани от Европейски Съюз, се показва в законопроекта. Като дял от Брутният вътрешен продукт общото равнище на приходите е в диапазона 36,5 - 37,0% от Брутният вътрешен продукт. Същата наклонност се следи и при общото равнище на разноските (общо разноски и вноска в общия бюджет на ЕС), които като дял от Брутният вътрешен продукт са в диапазона 39,5 - 40,0%.
Разходите по националния бюджет през плановия интервал варират в диапазона 35,2 - 35,5% от Брутният вътрешен продукт.
Въз основа на допусканията за ново дългово финансиране за интервала 2024-2026 година, предопределено както за рефинансиране на падежиращ дълг, по този начин и за финансиране на плануваните дефицити по държавния бюджет и за застраховане на ликвидната позиция на фискалния запас, се планува оптималният размер на държавния дълг към края на 2024 година да не надвишава 48,0 милиарда лева (23,3% от БВП)., а в края на 2025 година и 2026 година да доближи надлежно до 56,2 милиарда лева (25,8% от БВП) и 65,6 милиарда лева (28,3% от БВП).
Минималният размер на фискалния запас към 31 декември следващата година е очакван да остане неизменен по отношение на държавния бюджет за 2023 година в размер на 4,5 милиарда лева
В план-сметката за следващата година е заложен планов принцип в капиталовата политика.
По отношение на приходите в плана на бюджет за 2024 година е отразено нарастването на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2024 година – от 780 лева на 933 лева За превъзмогване на диспропорциите във възнагражденията на личния състав в бюджетните организации, в това число и за увеличение на заплатите, без структурите, за които възнагражденията се дефинират по механизъм, са планувани спомагателни средства в общ размер на 37,5 млн.лв., в това число 32 млн.лв. за общинска администрация – държавни действия, като за задачата се планува средствата да бъдат разпределяни съгласно ред и условия, избрани с акт на Министерския съвет.
В рамките на избрания общ запас за увеличение на възнагражденията на личния състав за 2024 година са планувани и средства за по-високи заплати на университетския състав, в това число 39 млн. лева за държавните висши учебни заведения, 8 млн. лева за Българската академия на науките и 3 млн. лева за Селскостопанската академия.
За обществени заплащания са заделени 104,3 млн. лева по отношение на избрания нов размер от 526 лева на линията на беднотия за 2024 година, в т. ч. за разноските за помощите по Закона за обществено подкрепяне – 75,6 млн. лева, спомагателни разноски при установяване на финансовата поддръжка по Закона за хората с увреждания – 27,6 млн. лева и 1,1 млн. лева за помощите по Закона за протекция на детето; 23,4 млн. лева по отношение на целогодишното застраховане на въведената през 2023 година еднократна помощ за учениците от втори, трети и четвърти клас без рентабилен тест; 40,6 млн. лева за нарастване на размерите на месечните помощи за развъждане на дете с трайно увреждане по Закона за фамилни помощи за деца и други
Пенсионната политика се базира на допусканията за осъвременяване размерите на пенсиите според настоящото законодателство (11 на 100 за 2024 година От 1 юли 2024 година така наречен „ вдовишки добавки “ ще са в размер 30 на 100 от размера на пенсията на умрелия съпруг/съпруга).
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ