Извън клишето за Нотр Дам: Тъмната страна на Парижката Света Богородица
" Сърцето на Париж ", " признакът на Франция "... Журналистическите клишета, които ще ни засипват през идващите дни около новината за изгорялата катедрала имат и един различен, не толкоз забележим за публицистите (и за всички нас) слой.
Историята на тази катедрала концентрира освен остарялото френско християнско благочестие, само че и не по-малко впечатляващата френска нетърпимост към християнството и религията въобще. Историята на " Парижката Света Богородица " не може да бъде разбрана като знак без тъмната си страна.
Най-големите провали в близо 9-вековната история на тази черква (строителството ѝ е почнало през 1163 г.) са дело не на естествени катаклизми и не на набези на иноверци. Напротив, катедралата е страдала най-много от французи. На няколко пъти е била на ръба на тоталното заличаване " по идейни съображения ". От своите си. От локалните, от парижаните, не от войнствени пришълци.
През 1548 година френски протестанти (хугеноти) унищожават доста от статуите, тъй като ги считат за идолопоклонство.
По време на Френската гражданска война (1793 г.) е заменено " предназначението " на храма. Нотр Дам е преименувана и отдадена на " Вярата в Разума ", а по-късно и на " Вярата във Върховното Същество ". В този интервал са унищожени множеството от скъпите реликви, а 28 скулптури на старозаветни царе са обезглавени, тъй като напомняли на скулптури на френски крале. (Главите на статуите са открити чак през 1977 година по време на разкопки). На мястото на статуята на Дева Мария е издигната скулптура на " Богинята на Свободата ". Унищожени са и съвсем всички скулптури по фасадата. Когато Юго написа популярния си разказ, катедралата е полуразрушена и неугледна. Именно международният триумф на романа става причина управляващите да стартират реституция през 1844 година
Сегашният пожар идва след дълги години на мудна съсипия и даже потоците от туристи и надлежно доходи за града не са съумели да потикнат френските управляващи към някакво деяние.
Хубаво е да можем да държим в мозъка си повече от едно нещо по едно и също време. Например тъгата от разрухата на " признака " и знанието за комплицираните и дълбоки корени на тази съсипия. И за това какво в действителност символизира " признакът " в по-новата френска история.
Историята на тази катедрала концентрира освен остарялото френско християнско благочестие, само че и не по-малко впечатляващата френска нетърпимост към християнството и религията въобще. Историята на " Парижката Света Богородица " не може да бъде разбрана като знак без тъмната си страна.
Най-големите провали в близо 9-вековната история на тази черква (строителството ѝ е почнало през 1163 г.) са дело не на естествени катаклизми и не на набези на иноверци. Напротив, катедралата е страдала най-много от французи. На няколко пъти е била на ръба на тоталното заличаване " по идейни съображения ". От своите си. От локалните, от парижаните, не от войнствени пришълци.
През 1548 година френски протестанти (хугеноти) унищожават доста от статуите, тъй като ги считат за идолопоклонство.
По време на Френската гражданска война (1793 г.) е заменено " предназначението " на храма. Нотр Дам е преименувана и отдадена на " Вярата в Разума ", а по-късно и на " Вярата във Върховното Същество ". В този интервал са унищожени множеството от скъпите реликви, а 28 скулптури на старозаветни царе са обезглавени, тъй като напомняли на скулптури на френски крале. (Главите на статуите са открити чак през 1977 година по време на разкопки). На мястото на статуята на Дева Мария е издигната скулптура на " Богинята на Свободата ". Унищожени са и съвсем всички скулптури по фасадата. Когато Юго написа популярния си разказ, катедралата е полуразрушена и неугледна. Именно международният триумф на романа става причина управляващите да стартират реституция през 1844 година
Сегашният пожар идва след дълги години на мудна съсипия и даже потоците от туристи и надлежно доходи за града не са съумели да потикнат френските управляващи към някакво деяние.
Хубаво е да можем да държим в мозъка си повече от едно нещо по едно и също време. Например тъгата от разрухата на " признака " и знанието за комплицираните и дълбоки корени на тази съсипия. И за това какво в действителност символизира " признакът " в по-новата френска история.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ