Кардиолози предлагат регистър на пациентите със сърдечна недостатъчност
Сърдечната непълнота (СН) е епидемиологично разрастващо се заболяване, което ще бъде бичът на идващото десетилетие. Кризата с ковид се отрази отрицателно на нормалния темп на прегледи и съвещания, нямаше опция положението на пациентите да бъде оценено пълноценно и в този момент виждаме резултата - те пълнят лечебните заведения. Необходим е указател и профилирани центрове, които да ги следят. Ще помогне доста и електронното досие.
Тези оферти бяха споделени по време на експертна виртуална среща, която сплоти общопрактикуващи лекари и специалисти-кардиолози от София по тематиката: „ Пътят на пациента със сърдечна непълнота - проблеми и решения ". Срещата е част от пилотен план на Института за здравно обучение с поддръжката на Дружеството на кардиолозите в България. Целта е сърдечната непълнота да се нарежда като основен здравен приоритет и да се търсят благоприятни условия и решения за възстановяване достъпа на пациентите до нови технологии в лекуването.
„ Амбулаторни центрове, профилирани в лекуването на СН, съществуват в редица развити страни. Там се организира структурирано следене на пациентите, доста постоянно от здравна сестра, и по-рядко се постанова да бъдат съветвани от доктор. Много е значимо съответното образование както на пациентите, по този начин и на техните близки. Пациентът би трябвало да разбере какъв брой е значимо самичък да следи положението си, и кои са значителните индикатори, на които да обръща внимание ", показа проф. Елина Трендафилова, началник-отделение за интензивно лекуване на сърдечно-съдови болести в Националната кардиологична болница.
Подобен център съществува във ВМА, даде образец доцент Пламен Петровски, шеф клиника по функционална диагностика на сърдечно-съдови болести във ВМА. „ 80% от пациентите, които минават през структурата, са пациенти със СН. Те се водят на непоколебим доклад и по време на ковид, най-малко с 2/3 от тях сме осъществявали регулярни телефонни контакти. Нещо, което ми направи усещане е, че имаше зараза върху епидемията от под паника офанзиви и страхово-тревожни положения, които постоянно се бъркаха с утежняване на СН ", показа той.
„ От ковид-епидемията може да се извлекат и изгоди, и поучения. Една от тях е дигитализацията на опазването на здравето, за която имаме уверението, че ще бъде въведена доста скоро. Това е електронното здравно досие - всеки доктор да има достъп до досието на съответния пациент, да види от какво, по кое време се е лекувал и по какъв начин се е движил във времето ", разяснява доктор Николай Брънзалов, зам.-председател на УС на БЛС и общопрактикуващ доктор в 17 ДКЦ София.
Участници в срещата споделиха, че пациентите със СН са дискриминирани. За да получи съвременно лекуване, покрито от НЗОК, пациентът би трябвало да е в напреднал етап на болестта. Тогава увреждания са трайни и необратими, а модерната терапия би ги забавила и по-рано, само че пациентът или самичък би трябвало да си заплати лекарството, или да чака да се утежни, с цел да отговори на критериите на НЗОК. „ Стигаме до парадокса да чакаме пациентът да се утежни, с цел да му се помогне ", споделиха кардиолози.
През летните месеци пациентите постоянно стопират или понижават дозите, в които одобряват предписаните лекарства, което води до утежняване на недоволствата им. Те би трябвало да се придържат към дадените рекомендации за лекуване и препоръки по отношение на метода на хранене и физическата интензивност. При появяването на следните признаци: кашлица, отичане на стъпалата, зной, понижена диуреза (по-малко отделена урина) би трябвало неотложно да се извърнат към своя доктор. Добре е с изключение на от общопрактикуващ доктор, да бъдат проследявали и от „ персонален " кардиолог, който да изберат за дълъг интервал от време, а не да посещават разнообразни експерти.
Информация за болестта и данни за София-град и София-област
Сърдечната непълнота заема водещо място в общата смъртност от сърдечно-съдови болести. Около 50% от пациентите със сърдечна непълнота умират до 5 години след слагане на диагнозата. Основното предизвикателство, пред което са изправени институциите и лицата, виновни за даването на здравни грижи и определянето на политиката, е по какъв начин да се удължат годините на живот в непокътнато здраве. Нужна е по-добра осведоменост на пациентите и техните близки за сърдечната непълнота и живота с нея. Инвестициите в нови здравни технологии, които потвърдено понижават смъртността и удължават преживяемостта, водят до възстановяване както на здравните, по този начин и на демографските индикатори в народен проект.
Болните със сърдечна непълнота се диспансеризират при персонален доктор или кардиолог. В София-град и София област това са 21 766 души. По-голямата част от тях се наблюдават при своите персонални лекари. 90% от болните със сърдечна непълнота са над 60 години. Жените са повече от мъжете - 12 176 на 9590. През 2019 година Софийски лечебни заведения регистрират 18 711 случая на признати пациенти във връзка Сърдечна непълнота. Близо 89 000 хоспитализации и 324 млн. лева от бюджета на НЗОК - това са данните за лекуването на сърдечната непълнота в болнични условия за предходната година. Данните са предоставени от НЗОК на Института за здравно обучение и се отнасят за всички области на страната. Най-много хоспитализации са регистрирани в лечебните заведения в София и Пловдив, а минимум - в областите Добрич, Видин и Търговище.
Тези оферти бяха споделени по време на експертна виртуална среща, която сплоти общопрактикуващи лекари и специалисти-кардиолози от София по тематиката: „ Пътят на пациента със сърдечна непълнота - проблеми и решения ". Срещата е част от пилотен план на Института за здравно обучение с поддръжката на Дружеството на кардиолозите в България. Целта е сърдечната непълнота да се нарежда като основен здравен приоритет и да се търсят благоприятни условия и решения за възстановяване достъпа на пациентите до нови технологии в лекуването.
„ Амбулаторни центрове, профилирани в лекуването на СН, съществуват в редица развити страни. Там се организира структурирано следене на пациентите, доста постоянно от здравна сестра, и по-рядко се постанова да бъдат съветвани от доктор. Много е значимо съответното образование както на пациентите, по този начин и на техните близки. Пациентът би трябвало да разбере какъв брой е значимо самичък да следи положението си, и кои са значителните индикатори, на които да обръща внимание ", показа проф. Елина Трендафилова, началник-отделение за интензивно лекуване на сърдечно-съдови болести в Националната кардиологична болница.
Подобен център съществува във ВМА, даде образец доцент Пламен Петровски, шеф клиника по функционална диагностика на сърдечно-съдови болести във ВМА. „ 80% от пациентите, които минават през структурата, са пациенти със СН. Те се водят на непоколебим доклад и по време на ковид, най-малко с 2/3 от тях сме осъществявали регулярни телефонни контакти. Нещо, което ми направи усещане е, че имаше зараза върху епидемията от под паника офанзиви и страхово-тревожни положения, които постоянно се бъркаха с утежняване на СН ", показа той.
„ От ковид-епидемията може да се извлекат и изгоди, и поучения. Една от тях е дигитализацията на опазването на здравето, за която имаме уверението, че ще бъде въведена доста скоро. Това е електронното здравно досие - всеки доктор да има достъп до досието на съответния пациент, да види от какво, по кое време се е лекувал и по какъв начин се е движил във времето ", разяснява доктор Николай Брънзалов, зам.-председател на УС на БЛС и общопрактикуващ доктор в 17 ДКЦ София.
Участници в срещата споделиха, че пациентите със СН са дискриминирани. За да получи съвременно лекуване, покрито от НЗОК, пациентът би трябвало да е в напреднал етап на болестта. Тогава увреждания са трайни и необратими, а модерната терапия би ги забавила и по-рано, само че пациентът или самичък би трябвало да си заплати лекарството, или да чака да се утежни, с цел да отговори на критериите на НЗОК. „ Стигаме до парадокса да чакаме пациентът да се утежни, с цел да му се помогне ", споделиха кардиолози.
През летните месеци пациентите постоянно стопират или понижават дозите, в които одобряват предписаните лекарства, което води до утежняване на недоволствата им. Те би трябвало да се придържат към дадените рекомендации за лекуване и препоръки по отношение на метода на хранене и физическата интензивност. При появяването на следните признаци: кашлица, отичане на стъпалата, зной, понижена диуреза (по-малко отделена урина) би трябвало неотложно да се извърнат към своя доктор. Добре е с изключение на от общопрактикуващ доктор, да бъдат проследявали и от „ персонален " кардиолог, който да изберат за дълъг интервал от време, а не да посещават разнообразни експерти.
Информация за болестта и данни за София-град и София-област
Сърдечната непълнота заема водещо място в общата смъртност от сърдечно-съдови болести. Около 50% от пациентите със сърдечна непълнота умират до 5 години след слагане на диагнозата. Основното предизвикателство, пред което са изправени институциите и лицата, виновни за даването на здравни грижи и определянето на политиката, е по какъв начин да се удължат годините на живот в непокътнато здраве. Нужна е по-добра осведоменост на пациентите и техните близки за сърдечната непълнота и живота с нея. Инвестициите в нови здравни технологии, които потвърдено понижават смъртността и удължават преживяемостта, водят до възстановяване както на здравните, по този начин и на демографските индикатори в народен проект.
Болните със сърдечна непълнота се диспансеризират при персонален доктор или кардиолог. В София-град и София област това са 21 766 души. По-голямата част от тях се наблюдават при своите персонални лекари. 90% от болните със сърдечна непълнота са над 60 години. Жените са повече от мъжете - 12 176 на 9590. През 2019 година Софийски лечебни заведения регистрират 18 711 случая на признати пациенти във връзка Сърдечна непълнота. Близо 89 000 хоспитализации и 324 млн. лева от бюджета на НЗОК - това са данните за лекуването на сърдечната непълнота в болнични условия за предходната година. Данните са предоставени от НЗОК на Института за здравно обучение и се отнасят за всички области на страната. Най-много хоспитализации са регистрирани в лечебните заведения в София и Пловдив, а минимум - в областите Добрич, Видин и Търговище.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ