Защо Вучич и Орбан са поучителен пример за България
Сърбия, Унгария, България - има доста прилики, само че има и разлики. Особено в първите две страни популистите се радват на триумфи. Триумфът на Вучич и Орбан обаче би трябвало да бъде назидателен образец за България, написа Димитър Бечев.
Миналия октомври разгласих със заглавие „ Идва ли завършек на популизма в Източна Европа “. Отговорът за жалост е не.
На 3 април Виктор Орбан реализира в Унгария, печелейки 54% от гласовете в народен мащаб. Опозиционният блок Обединени за Унгария е с 20 пункта обратно. В прилежаща Сърбия пък Александър Вучич си извоюва още на първия кръг, а неговата Сръбска прогресивна партия (СНС) резервира преднина в Народното събрание, макар че няма болшинство.
Изборният успех на Орбан и Вучич е несъмнено доказателство, че както те, по този начин и техният модел на ръководство не престават да се радват на известност в Централна Европа и Западните Балкани.
Кое изяснява триумфа на популистите?
Триумфът на популистите
На първо място триумфът им се дължи на това, че управляват политическия терен. Надпреварата с опозицията не е при равни условия.
Най-фрапиращият образец са медиите . След дванадесет години във властта Орбан управлява множеството телевизионни канали, печатни издания, а и все по-голяма част от новинарските портали в интернет.
Кандидатът на обединената съпротива Петер Марки-Зай е получил едвам 5 минути ефирно време и посланието просто не е стигнало до жителите. Нещо повече, Орбан съумя да показа Марки-Зай, закостенял политик и бивш член на ръководещата Фидес, като марионетка на някогашния премиер-социалист Ференц Дюрчан.
Демократичната коалиция, ръководена от Дюрчан, е част от опозиционния блок. Подобно е ситуацията и в Сърбия, където малките екрани и известните таблоиди са лоялни на Вучич, разчитайки и на финансиране от страната. Публичните средства се употребяват необмислено и за предизборна пропаганда в интерес на властимащите.
Другият изпитан трик е операцията на изборните правила . Смесената изборна система в Унгария - национална листа плюс 106 едномандатни региона, в които се гласоподава единствено в един кръг и побеждава събралият най-вече гласове – дава голямо преимущество на Орбан.
С малко над половината гласове той си обезпечи супермнозинство от 135 депутата в 199-местния парламент. Подобен беше и резултатът след предходните избори през 2018 година, когато Фидес даже не мина 50-процентовата граница.
Третият прийом са паричните потоци и клиентелни зависимости . След толкоз години на власт Вучич и Орбан имат доста лостове на въздействие в дребните градове и селските региони. Без значение дали става дума за назначения в обществения бранш, систематизиране на държавни празненство или пък на евросредства, похватите са остарели и изпитани.
И няма за какво да се залъгваме: Фидес – и в много по-малка степен СНС – се радват на известност, тъй като една част от обществото гледа на тях като на механизъм за обществена поддръжка и материално облагодетелстване. Унгария е по-яркият образец в това отношение, защото страната е по-богата и надлежно разполага с повече благоприятни условия да си купува поддръжка.
„ Мир, непоклатимост, Вучич “
Вучич и Орбан изкараха шанс и около войната в Украйна. Сръбският водач показа себе си като поръчител на мира и стабилността. От една страна той отхвърли да се причисли към западните наказания против Русия, от друга се конкурираше с крайнодесни претенденти като Бошко Обрадoвич (от придвижване „ Двери “) или Милица Джурджевич Стаменковски (от „ Заветници “), които са на крайни антизападни позиции.
Вучич несъмнено е претендент на статуквото и това до момента му носеше негативи. Срещу него неотдавна се активизира необятен протестен фронт, когато безусловно целият политически набор се разгласи срещу капиталовия план на минната компания „ Рио Тинто “.
В условия на война обаче и то в страна, където спомените от пагубен спор и интернационалните наказания са живи, статуквото е по-добрата политическа алтернатива. Неслучайно изборният девиз на СНС беше изменен от „ Делата приказват “ на „ Мир, непоклатимост, Вучич “. Вместо рязане на лентички, разкриване на автомагистрали и заводи, заричане, че Сърбия няма да пострада от новата война в Европа.
Брюкселски бюрократи, Сорос, Зеленски
В Унгария се случи нещо сходно: властта раздуха и употребява страховете на хората. Орбан увери жителите, че оставането му на власт е гаранция страната да не бъде въвлечена в спора.
Обединената съпротива беше показана от проправителствените медии като безотговорни авантюристи, поради които Унгария може да заплати скъпо и прескъпо.
Макар че одобри на унгарска територия да бъдат ситуирани сили на НАТО за въздържане на Русия, Орбан обществено отхвърли да изпрати оръжие и муниции на Украйна. При това употребява сериозните думи, отправени по негов адрес от страна на Володимир Зеленски, за политически точки пред гласоподавателите.
А когато в късните часове на 3 април стана ясно, че Фидес е спечелила безапелационна победа, Орбан гръмогласно разгласи, че е надвил над Зеленски, поставяйки го в листата с външни врагове наред с „ брюкселските бюрократи “ и Джордж Сорос.
А къде остава България
Унгарският и сръбският образец са поучителни за България. За страдание доста от съставките на техният модел на ръководство са налице и у нас.
Системната корист с обществени средства, в това число еврофондовете, завладените медии, неналичието на бистрота и държавните каузи, антизападните настроения измежду забележителна част от електората са факт.
За положително или за неприятно обаче в България нямаме лидер-популист, кадърен да концентрира в своите ръце власт в степента, в която Вучич или Орбан съумяха. Борисов управляваше над десетилетие като част от властови картел с голям брой корпоративно-политически акционери, а не като едноличен управник. Корупцията по високите етажи е спънка за демократичното развиване на България, само че също по този начин и затруднение за консолидирането на властническа система.
За страдание това може да се промени след време, в случай че на повърхността изплува по-способен политически бизнесмен. Тогава и участието в Европейски Съюз няма да ни помогне. Орбан, а пък и Марин льо Пен във Франция, демонстрират за какво.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Миналия октомври разгласих със заглавие „ Идва ли завършек на популизма в Източна Европа “. Отговорът за жалост е не.
На 3 април Виктор Орбан реализира в Унгария, печелейки 54% от гласовете в народен мащаб. Опозиционният блок Обединени за Унгария е с 20 пункта обратно. В прилежаща Сърбия пък Александър Вучич си извоюва още на първия кръг, а неговата Сръбска прогресивна партия (СНС) резервира преднина в Народното събрание, макар че няма болшинство.
Изборният успех на Орбан и Вучич е несъмнено доказателство, че както те, по този начин и техният модел на ръководство не престават да се радват на известност в Централна Европа и Западните Балкани.
Кое изяснява триумфа на популистите?
Триумфът на популистите
На първо място триумфът им се дължи на това, че управляват политическия терен. Надпреварата с опозицията не е при равни условия.
Най-фрапиращият образец са медиите . След дванадесет години във властта Орбан управлява множеството телевизионни канали, печатни издания, а и все по-голяма част от новинарските портали в интернет.
Кандидатът на обединената съпротива Петер Марки-Зай е получил едвам 5 минути ефирно време и посланието просто не е стигнало до жителите. Нещо повече, Орбан съумя да показа Марки-Зай, закостенял политик и бивш член на ръководещата Фидес, като марионетка на някогашния премиер-социалист Ференц Дюрчан.
Демократичната коалиция, ръководена от Дюрчан, е част от опозиционния блок. Подобно е ситуацията и в Сърбия, където малките екрани и известните таблоиди са лоялни на Вучич, разчитайки и на финансиране от страната. Публичните средства се употребяват необмислено и за предизборна пропаганда в интерес на властимащите.
Другият изпитан трик е операцията на изборните правила . Смесената изборна система в Унгария - национална листа плюс 106 едномандатни региона, в които се гласоподава единствено в един кръг и побеждава събралият най-вече гласове – дава голямо преимущество на Орбан.
С малко над половината гласове той си обезпечи супермнозинство от 135 депутата в 199-местния парламент. Подобен беше и резултатът след предходните избори през 2018 година, когато Фидес даже не мина 50-процентовата граница.
Третият прийом са паричните потоци и клиентелни зависимости . След толкоз години на власт Вучич и Орбан имат доста лостове на въздействие в дребните градове и селските региони. Без значение дали става дума за назначения в обществения бранш, систематизиране на държавни празненство или пък на евросредства, похватите са остарели и изпитани.
И няма за какво да се залъгваме: Фидес – и в много по-малка степен СНС – се радват на известност, тъй като една част от обществото гледа на тях като на механизъм за обществена поддръжка и материално облагодетелстване. Унгария е по-яркият образец в това отношение, защото страната е по-богата и надлежно разполага с повече благоприятни условия да си купува поддръжка.
„ Мир, непоклатимост, Вучич “
Вучич и Орбан изкараха шанс и около войната в Украйна. Сръбският водач показа себе си като поръчител на мира и стабилността. От една страна той отхвърли да се причисли към западните наказания против Русия, от друга се конкурираше с крайнодесни претенденти като Бошко Обрадoвич (от придвижване „ Двери “) или Милица Джурджевич Стаменковски (от „ Заветници “), които са на крайни антизападни позиции.
Вучич несъмнено е претендент на статуквото и това до момента му носеше негативи. Срещу него неотдавна се активизира необятен протестен фронт, когато безусловно целият политически набор се разгласи срещу капиталовия план на минната компания „ Рио Тинто “.
В условия на война обаче и то в страна, където спомените от пагубен спор и интернационалните наказания са живи, статуквото е по-добрата политическа алтернатива. Неслучайно изборният девиз на СНС беше изменен от „ Делата приказват “ на „ Мир, непоклатимост, Вучич “. Вместо рязане на лентички, разкриване на автомагистрали и заводи, заричане, че Сърбия няма да пострада от новата война в Европа.
Брюкселски бюрократи, Сорос, Зеленски
В Унгария се случи нещо сходно: властта раздуха и употребява страховете на хората. Орбан увери жителите, че оставането му на власт е гаранция страната да не бъде въвлечена в спора.
Обединената съпротива беше показана от проправителствените медии като безотговорни авантюристи, поради които Унгария може да заплати скъпо и прескъпо.
Макар че одобри на унгарска територия да бъдат ситуирани сили на НАТО за въздържане на Русия, Орбан обществено отхвърли да изпрати оръжие и муниции на Украйна. При това употребява сериозните думи, отправени по негов адрес от страна на Володимир Зеленски, за политически точки пред гласоподавателите.
А когато в късните часове на 3 април стана ясно, че Фидес е спечелила безапелационна победа, Орбан гръмогласно разгласи, че е надвил над Зеленски, поставяйки го в листата с външни врагове наред с „ брюкселските бюрократи “ и Джордж Сорос.
А къде остава България
Унгарският и сръбският образец са поучителни за България. За страдание доста от съставките на техният модел на ръководство са налице и у нас.
Системната корист с обществени средства, в това число еврофондовете, завладените медии, неналичието на бистрота и държавните каузи, антизападните настроения измежду забележителна част от електората са факт.
За положително или за неприятно обаче в България нямаме лидер-популист, кадърен да концентрира в своите ръце власт в степента, в която Вучич или Орбан съумяха. Борисов управляваше над десетилетие като част от властови картел с голям брой корпоративно-политически акционери, а не като едноличен управник. Корупцията по високите етажи е спънка за демократичното развиване на България, само че също по този начин и затруднение за консолидирането на властническа система.
За страдание това може да се промени след време, в случай че на повърхността изплува по-способен политически бизнесмен. Тогава и участието в Европейски Съюз няма да ни помогне. Орбан, а пък и Марин льо Пен във Франция, демонстрират за какво.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ