Когато агресията става норма на поведение
Сърбия и освен тези дни скърби за жертвите на невръстен палач. На Балканите до неотдавна такива неща не се случваха, признават потресените комшии. В Съединени американски щати обаче изобилстват убийствата, вършени от възпитаници. В началото на т.г. излезе статистика, че там деца убиват по 100 души на година! Отделно на всеки пет минути някъде по света умира дете, което е жертва на принуждение.
Децата са жертви на възрастните в едно общество.
Тази нелепа статистика ще продължава до момента в който подрастващите от най-ранна възраст са изложени на непрестанно облъчване с филми за принуждение, пердах, гнет, войни, престрелки и впрочем. Родители с кеф купуват на отрочетата си и игри с принуждение, с цел да не им се мотаят в краката и да ги оставят на мира.
Тази наклонност пристигна по нашите земи от оттатък Океана и продължава до през днешния ден. Погледнете какво се случва в нашите учебни заведения и се запитайте дали пък няма скоро и тук някое психясало отроче да грабне оръжията на немарливия си родител, който няма време да възпитава своето поколение, захласнат кой знае в каква нелепост.
Психолози и психиатри от дълго време предизвестяват за заплахите от експанзията, насаждана в публичното пространство, която, несъмнено, на първо време потегля от фамилията.
Никой не е задължен на открито да ни възпитава децата, а фамилиите последните години надалеч не са „ съществена градивна клетка ” на обществото.
Като похлупак на цялата съсипия пристигна и изолацията и вторачването в компютрите във връзка на Ковид-истерията. И резултатите не закъсняха - над 1/3 от фамилиите са засилили нападателното държание между тях, а това най-пряко се отразява на децата, по данни на психолози и учебни съветници.
Последните години, за жалост, експанзията се трансформира в норма на държание в обществото ни, което другояче е описвано от класиците като търпеливо, добродушно, раболепно и така нататък.
Ще позволим ли обаче да бъдем победени от насилието и простащината – зависи единствено от самите нас. На вчерашната дата, когато стана кървавото меле в Белград, е роден един огромен български режисьор, артист, художник – Иван Андонов. Приживе той споделяше, че „ всяко Днес има своето Вчера ”. Така че експанзията измежду децата през днешния ден, е зачената през вчерашния ден от техните родители, близки, съученици…
Децата са жертви на възрастните в едно общество.
Тази нелепа статистика ще продължава до момента в който подрастващите от най-ранна възраст са изложени на непрестанно облъчване с филми за принуждение, пердах, гнет, войни, престрелки и впрочем. Родители с кеф купуват на отрочетата си и игри с принуждение, с цел да не им се мотаят в краката и да ги оставят на мира.
Тази наклонност пристигна по нашите земи от оттатък Океана и продължава до през днешния ден. Погледнете какво се случва в нашите учебни заведения и се запитайте дали пък няма скоро и тук някое психясало отроче да грабне оръжията на немарливия си родител, който няма време да възпитава своето поколение, захласнат кой знае в каква нелепост.
Психолози и психиатри от дълго време предизвестяват за заплахите от експанзията, насаждана в публичното пространство, която, несъмнено, на първо време потегля от фамилията.
Никой не е задължен на открито да ни възпитава децата, а фамилиите последните години надалеч не са „ съществена градивна клетка ” на обществото.
Като похлупак на цялата съсипия пристигна и изолацията и вторачването в компютрите във връзка на Ковид-истерията. И резултатите не закъсняха - над 1/3 от фамилиите са засилили нападателното държание между тях, а това най-пряко се отразява на децата, по данни на психолози и учебни съветници.
Последните години, за жалост, експанзията се трансформира в норма на държание в обществото ни, което другояче е описвано от класиците като търпеливо, добродушно, раболепно и така нататък.
Ще позволим ли обаче да бъдем победени от насилието и простащината – зависи единствено от самите нас. На вчерашната дата, когато стана кървавото меле в Белград, е роден един огромен български режисьор, артист, художник – Иван Андонов. Приживе той споделяше, че „ всяко Днес има своето Вчера ”. Така че експанзията измежду децата през днешния ден, е зачената през вчерашния ден от техните родители, близки, съученици…
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ