Ще има още преговори между Сърбия и Косово, но засега тонът остава студен
Сърбия и Косово ще се върнат на масата за договаряния, откакто водачите на Германия и Франция ги предизвестиха, че разрешаването на разногласията им е определящо за бъдещите им връзки с Европейския съюз, съобщи БГНЕС.
Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон бяха домакини на работна вечеря за водачите на страните от Западните Балкани. След нея президентът на Сърбия Александър Вучич и президентът на Косово Хашим Тачи споделиха, че ще има нови диалози при започване на юли в Париж. Съгласно известие от пресслужбата на немското държавното управление, двете страни са постигнали единодушие " да продължат напъните си за използване на съществуващите съглашения ". Те са изразили предпочитание и да се включат в " градивен " разговор, с цел да намерят решение за нормализиране на връзките им, излиза наяве още от публикуваното известие.
Въпреки приповдигнатия звук на Меркел и Макрон, Тачи съобщи, че няма да бъдат анулирани митата от 100% върху вносните артикули от Сърбия, до момента в който Белград не признае независимостта на Косово. В същото време Вучич сподели, че премахването на наложените преди половин година мита е наложително изискване за каквито и да е договаряния.
" Сърбия би трябвало да признае без значение Косово и да остави настрани въпросите за суверенитета на нашата страна ", акцентира Тачи след срещата.
" Искания или фантазии, че в Северно Косово ще се сътвори Общност на сръбските общини с изпълнителна власт по модела на Република Сръбска в Босна и Херцеговина, в никакъв случай няма да се осъществят. Не може да има решение нито по модела на двете Германии, нито дори с двоен суверенитет ", написа Тачи след срещата в обществените мрежи. Той напомни, че Косово желае да причисли три общини в Южна Сърбия, обитаеми най-вече с албанци.
" Косово отговорно и законно се интересува от аспирациите на албанците, живеещи в Прешевската котловина ", посочи Тачи.
Според Вучич, той и сръбският министър председател Ана Бърнабич " са се борили за Сърбия ", само че останалите държави-участнички в диалозите признават независимостта на Косово. " Албанците от Косово започнаха с първо искане - да признаем Косово за самостоятелна страна. Второ искане - да няма никаква автономност за сърбите, никаква Република Сръбска в Косово и никаква изпълнителна власт за Събранието на сръбските общини. Така стана ясно, че Прищина е настроена неконструктивно ", сподели Вучич след срещата. Той добави, че е останал сюрпризиран от остротата и гневните офанзиви на албанците към Сърбия и Република Сръбска
" В умозаключение, продължаваме полемиките, допускам в по-малък формат, с посредничеството на Европейски Съюз, Германия и Франция, с цел да намерим решение, което да ни разреши да подновим разговора ", сподели Вучич.
Варианти
Споразумение сходно на Основният контракт (Grundlagenvertrag), който Федерална Република Германия и Германска демократична република подписват през 1972 година, може да бъде моделът, който да бъде прибавен за разногласието сред Сърбия и Косово. Тогава двете елементи на Германия откриват правила за връзка и взаимоотношение, без публично да се признават една друга.
Ангела Меркел е корав съперник на размяната на територии. Въпреки това, към момента има политици и дипломати, които поддържат концепцията. Една от задачите на срещата в Берлин е да бъдат заглушени тези гласове.
Германия споделя още, че решението би трябвало да бъде открито от Европейския съюз, Франция и Германия. Това е обръщение към Брюксел, само че още обръщение към Съединени американски щати и Русия, на които се споделя, че европейците ще взимат решенията по този въпрос. Що се отнася до връзките сред Берлин и Брюксел по концепцията за замяна на територии, източници настояват, че Меркел е " извънредно ядосана " на първия посланик на Европейския съюз Федерика Могерини, която поддържа сходен проект. Според " Радио Свободна Европа ", това е повода, заради която Могерини не беше поканена на срещата в Берлин. Тя в последна сметка участва, само че единствено тъй като ръководителят на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер не съумя да пристигна.
Сърбия продължава да смята Косово за своя провинция, макар че въоръжения протест и бомбардировките на НАТО принудиха Белград да изтегли армията си от обитаемата албанци територия преди 20 години. През 2008 година Косово разгласи самостоятелност.
Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон бяха домакини на работна вечеря за водачите на страните от Западните Балкани. След нея президентът на Сърбия Александър Вучич и президентът на Косово Хашим Тачи споделиха, че ще има нови диалози при започване на юли в Париж. Съгласно известие от пресслужбата на немското държавното управление, двете страни са постигнали единодушие " да продължат напъните си за използване на съществуващите съглашения ". Те са изразили предпочитание и да се включат в " градивен " разговор, с цел да намерят решение за нормализиране на връзките им, излиза наяве още от публикуваното известие.
Въпреки приповдигнатия звук на Меркел и Макрон, Тачи съобщи, че няма да бъдат анулирани митата от 100% върху вносните артикули от Сърбия, до момента в който Белград не признае независимостта на Косово. В същото време Вучич сподели, че премахването на наложените преди половин година мита е наложително изискване за каквито и да е договаряния.
" Сърбия би трябвало да признае без значение Косово и да остави настрани въпросите за суверенитета на нашата страна ", акцентира Тачи след срещата.
" Искания или фантазии, че в Северно Косово ще се сътвори Общност на сръбските общини с изпълнителна власт по модела на Република Сръбска в Босна и Херцеговина, в никакъв случай няма да се осъществят. Не може да има решение нито по модела на двете Германии, нито дори с двоен суверенитет ", написа Тачи след срещата в обществените мрежи. Той напомни, че Косово желае да причисли три общини в Южна Сърбия, обитаеми най-вече с албанци.
" Косово отговорно и законно се интересува от аспирациите на албанците, живеещи в Прешевската котловина ", посочи Тачи.
Според Вучич, той и сръбският министър председател Ана Бърнабич " са се борили за Сърбия ", само че останалите държави-участнички в диалозите признават независимостта на Косово. " Албанците от Косово започнаха с първо искане - да признаем Косово за самостоятелна страна. Второ искане - да няма никаква автономност за сърбите, никаква Република Сръбска в Косово и никаква изпълнителна власт за Събранието на сръбските общини. Така стана ясно, че Прищина е настроена неконструктивно ", сподели Вучич след срещата. Той добави, че е останал сюрпризиран от остротата и гневните офанзиви на албанците към Сърбия и Република Сръбска
" В умозаключение, продължаваме полемиките, допускам в по-малък формат, с посредничеството на Европейски Съюз, Германия и Франция, с цел да намерим решение, което да ни разреши да подновим разговора ", сподели Вучич.
Варианти
Споразумение сходно на Основният контракт (Grundlagenvertrag), който Федерална Република Германия и Германска демократична република подписват през 1972 година, може да бъде моделът, който да бъде прибавен за разногласието сред Сърбия и Косово. Тогава двете елементи на Германия откриват правила за връзка и взаимоотношение, без публично да се признават една друга.
Ангела Меркел е корав съперник на размяната на територии. Въпреки това, към момента има политици и дипломати, които поддържат концепцията. Една от задачите на срещата в Берлин е да бъдат заглушени тези гласове.
Германия споделя още, че решението би трябвало да бъде открито от Европейския съюз, Франция и Германия. Това е обръщение към Брюксел, само че още обръщение към Съединени американски щати и Русия, на които се споделя, че европейците ще взимат решенията по този въпрос. Що се отнася до връзките сред Берлин и Брюксел по концепцията за замяна на територии, източници настояват, че Меркел е " извънредно ядосана " на първия посланик на Европейския съюз Федерика Могерини, която поддържа сходен проект. Според " Радио Свободна Европа ", това е повода, заради която Могерини не беше поканена на срещата в Берлин. Тя в последна сметка участва, само че единствено тъй като ръководителят на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер не съумя да пристигна.
Сърбия продължава да смята Косово за своя провинция, макар че въоръжения протест и бомбардировките на НАТО принудиха Белград да изтегли армията си от обитаемата албанци територия преди 20 години. През 2008 година Косово разгласи самостоятелност.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ