Съпрузи и кумове получават неконтролируем контрол над ресурс от половин

Съпрузи и кумове получават неконтролируем надзор над запас от половин милиард евро Източник; „ Труд “ Какво направи служебното държавно управление във връзка с “Фонд управител на финансовите принадлежности в България ” ЕАД (Фонд на фондовете) и стратегиите, които извършва. Провал за 2 и половина милиарда с програмата за поддръжка на бизнеса… 1. Промяна във формата на ръководство на Дружеството - от двустепенна, състояща се от Надзорен и Управителен препоръки, в едностепенна, посредством Съвет на шефовете На първо място бе изменена формата на ръководство на Дружеството - от двустепенна, състояща се от Надзорен и Управителен препоръки, в едностепенна, посредством Съвет на шефовете. Това стана с Разпореждане на Министерски съвет №2 от 15.07.2021 година, с което бе признат и нов правилник на Дружеството. Формалното съображение за това деяние е да се понижат разноските на Фонда, посредством икономии от заплати на седемте члена на Надзорния съвет, както и “да се реализира оперативна експедитивност ” при вземането на решения, свързани с ръководството на Финансовите принадлежности. Следва да се направи уточнението, че последният състав на Надзорния съвет на Фонда е бил определен посредством провеждането на конкурс по Закона за обществените предприятия и мандатът му до смяната е траял едвам 3 месеца. Преди това членове на Надзорния съвет са били ръководителите на ръководещите органи на Оперативните стратегии и заради това, те не са получавали заплащане. Какво следва? Вместо Надзорен съвет, служебният Министър на финансите основава Консултативен съвет, който според член 34, алинея 2 от новоприетия Устав се състои от не по-малко от седем членове. Те се избират от него, в качеството му на Едноличен притежател на капитала, на квотен принцип от представители на Управляващите органи, с които ФМФИБ е сключил съглашения за ръководство на средства. Други членове са представители на съсловните организации на банките и фондовете за дялов капитал, като самите съсловни организации се дефинират със заповед на министъра. Според член 34, алинея 5 Консултативният съвет дава авансово мнение на Едноличния притежател по одобрение на годишния финансов доклад, бизнес програмата, определянето на стратегическите цели и оценка на резултатите от активността на Дружеството. Освен това Консултативният съвет дава авансово мнение на Съвета на шефовете във връзка с търсенето и предлагането на финансови артикули, определянето на размера и типа на финансовите принадлежности, структуриране на финансови принадлежности и напредъка по осъществяването им. Описаните нагоре функционалности на Консултативния съвет са били такива на до момента работилия Надзорен съвет. Единствената разлика, която се установи е, че Надзорният съвет е “одобрявал ”, а новият съвет ще “предоставя авансово мнение ”. Консултативният съвет има същата активност като Надзорния - избира ръководител, организира съвещания, води протоколи. От тази позиция е много противоречив аргументът “постигане на оперативна експедитивност ”, а също имайки поради разнородния му състав и ангажираността, изключително на представителите на съсловните организации, които са много заети банкови ръководители и бизнесмени. 2. В търсене на същинската причина за тази смяна: Фондът на фондовете през сегашния, 2014 - 2020 година програмен интервал, ръководи малко над 230 млн. евро от Оперативна стратегия “Иновации и конкурентоспособност ”. От тях към 180 млн. са предопределени за така наречен дялови вложения посредством Алтернативни капиталови фондове. Останалите 70 млн. евро са за портфейлни гаранции. За идващия програмен интервал от същата стратегия, която ще се назовава “Конкурентоспособност и нововъведения в предприятията ”, за същия тип вложения се плануват още към 350 млн. евро. Скоро, след утвърждението от Европейската комисия на новата стратегия и тази сума ще бъде разполагаем във Фонда на фондовете за вложение. По създание дяловото вложение е рисков бизнес, с огромна доза опция за загуба. От тази позиция влагането на обществен запас в такива Алтернативни капиталови фондове е “апетитна ” опция за доста бизнесмени, а и колосалният му размер от повече от 500 млн. евро е мотив за същинска “битка ” за разпределянето му. 3. Да погледнем кои са съсловните организации: Логичният избор на Министъра във връзка с банките би била Асоциацията на банките в България. Без подозрение банките са мечтан сътрудник за Фонда на фондовете, само че също по този начин, без подозрение, те ще пазят личния си интерес в Консултативния съвет на Фонда, “предоставяйки мнения ” по структурирането на финансови артикули. Фондовете за дялов капитал имат една съсловна организация - Българска асоциация за рисков капитал (BVCA). Нейният ръководител Евгени Ангелов е ръководещ сътрудник в “Силвърлайн кепитъл ” - фондмениджър, определен да ръководи 83.7 млн. лв. запас, възложен от Фонда на фондовете за мецанин финансиране и вложения в огромни компании. В структурата на BVCA, сходно на ФМФИБ, откриваме Консултативен съвет. Сред членовете му са Даниел Лорер - консултант на Министъра на стопанската система и брачен партньор на Виолета Лорер, която е Зам. министър на финансите, отговарящ за Фонда на фондовете, Борислав Стефанов, чийто кум е министърът на стопанската система. Стефанов е сътрудник в “Иновейшън кепитъл ” - различен фондмениджър с запас от ФМФИБ, Павел Велков - ръководещ сътрудник в “Морнингсайд Хил ” - още веднъж компания, работеща с запас от Фонда, Макс Гурвиц - ръководещ сътрудник във “Витоша венчър партнерс ” с над 49 млн. лева обществен запас. С изключение на Даниел Лорер, тези господа са представители на фирмите, които ръководят всичките упоменати към този момент 180 млн. евро от Фонда на фондовете, предопределени за дялови принадлежности през сегашния програмен интервал. Отново изниква простичкият въпрос дали в работата си в Консултативния съвет на ФМФИБ, предоставяйки мнения по бизнес програмата, финансовите доклади и тактиката на Фонда, те ще пазят интереса на фирмите, които съставляват или обществения интерес. Този въпрос следва да бъде заложен и на зам.-министър Виолета Лорер, доколкото тя дава отговор за протичащото се във Фонда от една страна, а и явно има връзки с Асоциацията за рисков капитал. Източници, близки до Министерство на финансите споделят, че Виолета Лорер не един път е изразявала мнение, че ФМФИБ би трябвало да се занимава само със стартъпи и дялови вложения. От уеб страницата на Фонда, а и от европейските регламенти е ясно, че сходни обществени организации имат за задача да усъвършенстват опциите за финансиране на всички икономически субекти във всички стопански действия. Идеята да се ограничи полето за инвестиция стеснява обсега на активност на Фонда на фондовете, само че пък размерът на ресурса за дялови вложения е много прелъстителен. Какво като има потребност от финансиране, обвързвано с науката, околната среда, превоза. 4. Последици от смяната в структурата на ръководство на ФМФИБ - не използване на Закон за обществените поръчки при възлагане на обществен запас на ФМФИБ Необмисленото унищожаване на Надзорния съвет породи подозрения в актуалните ръководещи по какъв начин да бъде възлаган обществен запас към ФМФИБ без процедура по Закон за обществените поръчки. Съставът на несъществуващия към този момент Надзорен съвет, включващ представители на Управляващите органи, и най-много неговите контролиращи функционалности, са давали опция за даване на запаси от Европейски структурни и капиталови фондове за ръководство от страна на ФМФИБ, без да е належащо използването на процедури по реда на Закон за обществените поръчки. Част от основанието за това е бил текст от Закон за обществените поръчки, съгласно който обществените възложители не ползват Закона, в случай че упражняват надзор върху юридическото лице (в случая Фонд на фондовете), сходен на този, който упражняват върху личните си структурни звена. Незаконосъобразно е да не се ползва Закон за обществените поръчки, в случай че активността на фонда не се управлява от Надзорен съвет с членове, представители на ръководещите органи, тъй като избрания Консултативен съвет, както е обяснено нагоре, макар, че е със състав от представители на Управляващ орган, няма контролни функционалности. От текста на новия правилник на ФМФИБ излиза, че в Министерство на финансите залагат, че тези контролни функционалности ще се извършват от Консултативния съвет. Единствено в него членове могат да бъдат представители на Управляващите органи. Но този съвет не може да има контролни функционалности - тази е разлика сред упоменатите нагоре функционалности “одобрява ” и “предоставя авансово мнение ”. От друга страна, търсейки по какъв начин да бъде реализиран надзор от страна на Управляващите органи на стратегиите върху активността на Фонда и по този начин да не се ползва Закон за обществените поръчки, претендентите в протичащият конкурс за избор на членове на Съвета на шефовете на ФМФИБ ще бъдат оценени от министри, в чиито ресори са съответните европейски стратегии. Вероятно от МФ разчитат, че откакто изборът бъде изработен по този метод, това би могло да се смята за практикуване на надзор, т. е. бъдещите шефове на ФМФИБ също да правят контрола от името на Управляващите органи. В този случай не е ясно идващият Съвет на шефовете дали ще пази ползите на Програмите или тези на Фонда. Логично е да се допусне, че в избрани моменти тези ползи биха могли да се разминават. И един образец - източници от Министерството настояват, че за 100-те млн. лева, неотдавна предоставени на Фонда от ОПИК за потреблението им за така наречен Програма “Възстановяване ” не е приложена процедура по Закон за обществените поръчки на друго съображение - употребен е текст за съдействие сред двама обществени възложители, т. е. подписано е съглашение сред Министерствата на стопанската система и финансите, след което като Принципал на ФМФИБ, Министерството на финансите ги е предоставило за ръководство от Дружеството. С това деяние управленията на двете министерства явно признават неналичието на надзор от страна на възложителите от ОПИК върху Фонда. Отделно от Агенцията за публични поръчки настояват, че подобен метод не е употребен до момента в България и занапред ще бъде оценен и потвърждаван при одитни инспекции.  Големият проблем от основаната от служебния министър на финансите обстановка с прекосяването към едностепенна форма на ръководство на ФМФИБ, може да се окаже, че големите запаси по всички Оперативни стратегии, които ръководи Дружеството, са му предоставени в нарушаване на Закон за обществените поръчки, по-точно не прилагайки го. 5. Програма “Възстановяване ” В началото на своето ръководство, служебните министри на финансите и стопанската система оповестиха стратегия за поддръжка на бизнеса посредством гарантиране на заеми в размер на 2,7 милиарда лева Идеята им бе да унифицират три разнообразни гаранционни стратегии, изпълнявани от ФМФИБ, ББР и ЕИФ. Това обаче се оказа невероятно, заради простата причина, че трите организации ръководят пари с друг генезис и предоставени им при разнообразни условия. ЕИФ бързо отхвърлиха присъединяване в Програмата, доколкото не са под контрола на българското държавно управление, а и нямат недоговорен свободен запас. ББР се нуждаят от позволение на Европейската комисия за смяна на изискванията по гаранциите, предлагани от Банката. Това все още не е реалност. Така единствен реализатор на Програмата се явява Фондът на фондовете, чиито запас е към 150 млн. лева Заедно с неотдавна добавените 100 млн. лева още веднъж от ОПИК (възложени без ЗОП), при оповестените условия на Програмата е допустимо да бъде основан портфейл от заеми за към 500 млн. лева, сума която е прекомерно скромна спрямо в началото оповестените 2,7 милиарда. Без да разясняваме периодите на постигане на инструмента до кредитополучателите, изискванията са много “непривлекателни ” по думи на представители на банките. От двете Министерства упорстват банките да не изискват материални обезпечения, като в това време всеки портфейл от заеми е обезпечен от Фонда единствено до 40% от размера му. Много банкери споделиха, че тези условия са мъчно работещи и стесняват обсега на евентуалните кредитополучатели, само че в това време за размерите на ръководените от тях банки това са скромни суми и не биха имали проблем да ги раздадат. Въпреки, че при тези условия банките биха финансирали само компании, с които работят отдавна и правят оценка като безрискови или такива с доста невисок риск. Въпросът тук е, прави ли се в действителност подкрепяне на нуждаещите се дребни и междинни дружество или единствено се “усвояват едни пари ”, с цел да “трупат ” служебните министри рейтинги, хвърляйки бомбастични цифри пред обществото? Друго, което споделят представителите на банките е, че при договарянията по изискванията на гаранциите, на тях им е било казано, че изискванията не подлежат на договаряния и в случай че не ги одобряват такива, каквито им се оферират, в бъдеще няма да могат да имат достъп до запаси от еврофондовете.