Фалирало семейство започва всичко отначало и открива щастието
Съпругът ми и аз не бяхме възнамерявали да живеем с 10% от предходните ни приходи. Кой възнамерява такова нещо? Нашето трагично стесняване на приходите и разноските пристигна, когато след 11 години в една и съща компания в Силициевата котловина и поредност високостресови позиции, брачният партньор ми напусна работа, споделя Дженифър О‘Конъл в MarketWatch, написа Profit.bg.
Двамата сме ирландци, а изискванията по неговата виза не му позволяваха да стартира работа в друга компания. Моята виза пък ми позволяваше да работя, единствено в случай че и той работи. Единствената ни опция бе да се върнем в Европа – и двамата трансферирали 40 година и с три деца. Беше плашещо. Близо година след този интервал обаче, не бихме трансформирали нищо. Бихме ли заменили метода, по който живеем в този момент, за живота ни в Силициевата котловина, трите ни коли, къщата ни с пет стаи и басейн в Саратога? Зададох неотдавна този въпрос на масата, до момента в който се хранехме. Никакъв късмет.
Саратога неотдавна бе разгласен от Coldwell Banker за най-скъпото предградие в Съединени американски щати, що се касае до недвижимите парцели. Начинът ни на живот не струваше по никакъв начин на ниска цена. Преди бе вълнуващо. Имаше доста неща, които харесвахме у живота в Калифорния — другари от целия свят, къщата ни в планините Санта Круз, сгушена сред секвои и с намиращите се наоколо винарни и плажове. Ние обаче копнеехме за по-простичък живот. За първи път от пет години американците напущат региона на залива Сан Франциско по-бързо, в сравнение с идват. Много от тях биват прогонени от комбинацията от високо стресови работи и скъпия метод на живот.
Затова си опаковахме нещата и се преместихме в дребна къща в рибарско селце покрай мястото, където съм израснала, на югоизточното крайбрежие на Ирландия, споделя О‘конъл. За моя брачен партньор това означаваше да размени тежките работни дни, продължаващи 16-18 часа, за лято, прекарано в проекти за личен бизнес и в ученето на децата по какъв начин да пекат сладкиши и да строят язовири. За мен това означаваше да напусна добре платена работа в огромна информационна компания, до момента в който върша проекти за основаването на лична информационна организация. За децата това означаваше да заменят претъпканата си с бейзбол, програмиране и музика стратегия след учебно заведение за следобеди, прекарани на плажа.
Без месечните разноски от 3 000 $ за гледане на децата, плюс наема от 6 000 $, ние оцеляваме и даже живеем добре с една дребна част от спестяванията ни. Наемът на изпълнената ни със светлина къща с аспект към Атлантическия океан е 15% от това, което плащахме в Калифорния. Отказали сме се от първокласните неща, като отмора на езерото Тахо и скъпи облекла. Сега купуваме питателните си артикули от дискаунт магазини, а не от Whole Foods. Не страдаме от дефицит на бавачки, когато желаеме да излезем без децата — въпреки че в този момент коктейлите и вечерите в заведения за хранене са сменени от по чаша бира Guinness и разходка на скалите.
Двамата сме ирландци, а изискванията по неговата виза не му позволяваха да стартира работа в друга компания. Моята виза пък ми позволяваше да работя, единствено в случай че и той работи. Единствената ни опция бе да се върнем в Европа – и двамата трансферирали 40 година и с три деца. Беше плашещо. Близо година след този интервал обаче, не бихме трансформирали нищо. Бихме ли заменили метода, по който живеем в този момент, за живота ни в Силициевата котловина, трите ни коли, къщата ни с пет стаи и басейн в Саратога? Зададох неотдавна този въпрос на масата, до момента в който се хранехме. Никакъв късмет.
Саратога неотдавна бе разгласен от Coldwell Banker за най-скъпото предградие в Съединени американски щати, що се касае до недвижимите парцели. Начинът ни на живот не струваше по никакъв начин на ниска цена. Преди бе вълнуващо. Имаше доста неща, които харесвахме у живота в Калифорния — другари от целия свят, къщата ни в планините Санта Круз, сгушена сред секвои и с намиращите се наоколо винарни и плажове. Ние обаче копнеехме за по-простичък живот. За първи път от пет години американците напущат региона на залива Сан Франциско по-бързо, в сравнение с идват. Много от тях биват прогонени от комбинацията от високо стресови работи и скъпия метод на живот.
Затова си опаковахме нещата и се преместихме в дребна къща в рибарско селце покрай мястото, където съм израснала, на югоизточното крайбрежие на Ирландия, споделя О‘конъл. За моя брачен партньор това означаваше да размени тежките работни дни, продължаващи 16-18 часа, за лято, прекарано в проекти за личен бизнес и в ученето на децата по какъв начин да пекат сладкиши и да строят язовири. За мен това означаваше да напусна добре платена работа в огромна информационна компания, до момента в който върша проекти за основаването на лична информационна организация. За децата това означаваше да заменят претъпканата си с бейзбол, програмиране и музика стратегия след учебно заведение за следобеди, прекарани на плажа.
Без месечните разноски от 3 000 $ за гледане на децата, плюс наема от 6 000 $, ние оцеляваме и даже живеем добре с една дребна част от спестяванията ни. Наемът на изпълнената ни със светлина къща с аспект към Атлантическия океан е 15% от това, което плащахме в Калифорния. Отказали сме се от първокласните неща, като отмора на езерото Тахо и скъпи облекла. Сега купуваме питателните си артикули от дискаунт магазини, а не от Whole Foods. Не страдаме от дефицит на бавачки, когато желаеме да излезем без децата — въпреки че в този момент коктейлите и вечерите в заведения за хранене са сменени от по чаша бира Guinness и разходка на скалите.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ