Мейк Булгерия грейт аген!
Сънувам някакъв призрачен сън, в който сменяме Ангелкова с Марияна Николова 
Марияна Николова е родена на 16 септември 1975 година Завършила е „ Публична администрация и и след това отново се смеем през сълзи. Сънувам клипове с напъни по британски език и след това се разсънвам и… О! Чакай!—не е било сън. Че е призрачен сън, призрачен сън е, само че не е било сън.
Дори няма да задълбочавам в това какъв кураж (казвам „ кураж “, тъй като „ дебелокожие “ не е по този начин благозвучно) ти би трябвало, с цел да се изправиш пред света, на сходен конгрес и, знаейки си опциите, да представиш цяла една страна и народ по този метод. Или може би самооценката куца и всички сме велики, един път като стъпим във властта?
Както и да е, мисълта ми е за нещо друго – за това, че колкото и да ровим в кацата с човешки мат‘рял, все на преоценена стока попадаме. Защо?
Седя си аз и върша някакъв доверчив опит да работя. А към мен… към мен царува красивата еуфория на една „ оправяна “ татковина, за която всеки, пристигнал на власт, ми изяснява десетилетия към този момент по какъв начин тъкмо я оправя.
От едната страна се строи блок. Тече си градежът с цялостна мощ. Но, с цел да не е скучно, в жегавото лято Топлофикация взема решение да прави реорганизация на цялата си мрежа тук. Светло бъдеще се строи. Техните поправки стартират паралелно със градежа до нас. Фин прахуляк изпълва въздуха, което е отлично, тъй като защо другояче човек се поти в тая горещина, в случай че няма какво да полепне по него? А, да – няма топла вода 2 месеца. Но, мисля, че това се подразбира. Ремонтът ще е дълъг. Не е като „ по света “, тук ремонтите са дълги.
Няма и улици. Няма и тротоари. Има дълбоки по няколко метра ровове. Единственият метод да излезеш или влезеш в блока е като минеш през стръмен самоделен „ мост “, заринат от остри части бетон и арматура, пясък и – с цел да е хлъзгаво въпреки всичко – найлони, които да крият какво има изпод.
Шумът от екскаватор се слива с рязането на арматура.
#ОптимистичноМиЕ
Нищо, че никой не мисли нито за това по какъв начин да се прибереш или излезеш от вкъщи си, нито пък за живота на мъчно преносимите, които така и така единствено се мотат в краката на това общество и му скапват рахата.
#ОптимистичноМиЕ
Когато реша да се разходя в Западния парк, се натъквам на още по-оптимистична картина, тъй като там ремонтът тече трета година, нищо, че по проект трябваше да е няколко месеца. И трета година ме подсеща какъв късметлия съм, че съм се родил тук. И е още по-интересно, тъй като „ клопките “ са на всички места. Скрити остри арматури на всяка крачка, отворени, само че добре прикрити шахти, пясък, тиня, асимилиране на пари за капково поливане на поляни, които са по този начин добре затревени, че се постанова по няколко пъти на сезон да се косят, само че все пак… И ремонтът си продължава. Да сме живи и здрави, кабинетът Борисов 9 може и да приключи ремонта, в случай че не дай Боже COVID-30 не ни мине път!
И паралелно с тази красива идилия, ми се случва да опра до услугите на банката – сещате се, тези, дето ги дават обещание на едро и за които им плащаме скъпо и прескъпо, тъй като сме богаташи в богато общество и можем да си го позволим. Сънливата служителка, която към този момент седми или осми месец (по груби спомени) някой я образова и ѝ демонстрира кое по какъв начин се прави на тоя компютър… прави няколко неточности за негативно време. Обажда ми се, с цел да изправим едната. Връщам се, поправя ме я. Прибирам се, обажда ми се, че е намерила още една. Няма проблем – аз съм единствено за 30-35 минути пътешестване в едната посока до банката, що да не ида! Отивам. Пак. Поправяме и втората ѝ неточност. Няма проблем. После се оказва, че сред двете неточности, не сме забелязали третата, създали сме нещо, което—както един неин сътрудник отбелязва малко по-късно: „ Не е трябвало да го вършиме “. Предоверил съм се на „ професионализма “. Е, изгубих пари, но кво да се прави. Както мъдрецът е отбелязал: „ Тука е по този начин! “
Месец по-рано ми се наложи да си върша скенер. Ама няма направление. Нищо, че заплащам луди пари за осигуровки, като няма – няма! А щом направленията са свършили, значи парите ми са били употребявани и са оползотворени, какво се окайвам!?
Колко коства да си направя скенер, без направление…? КОЛКО!!! 300 лева?!
И си ходя, и си виждам в близост. Гледам неспособно направените, а след това неспособно поставените бетонни плочи над прелеза; виждам служащите, на които по никакъв начин не им се работи и си отбиват номера, а най-много си почиват – и на улицата, и в парка, и до блока, и на тротоара, и до прилежащия блок (нали разбрахте, че в този момент пребивавам посред РЕМОНТА на Родината, аз съм в епицентъра!). Гледам ги киселите полузаспали чиновници и служителки по банките, в магазините, таксиджиите-копърки, грамотните министри, киселите админи, майсторите, монтьорите, мениджърите, продавачите, виждам ги и си мисля:
„ Аз, в случай че стачкувам и смъква правителството… Върховен административен съд по какъв начин да ви смъква!? “
От вас по какъв начин да се отърва?
Ами вие сте милиони. Навсякъде сте.
Чудя се какво се върти в главата на някоя полузаспала банкова служителка, която работи, едвам не заспи. Дали е радостна, че в края на месеца ѝ дават пари, с цел да върви да си купи всякакви неща, да се почувства щастлива, нищо, че някакви хора страдат и животът им се прекатурва поради нейните неточности? Майсторите, които вършат пътища-убийци, спят ли умерено? Дали е допустимо да си клатиш краката от 9.00 ч. до 18.00 ч., да се чудиш по какъв начин да не свършиш никаква работа, а след 18.00 ч. да отидеш да протестираш против несправедливостите в тоя свят и за по-добър живот? Дали е допустимо да крадеш от служебната нафта, а разпалено да обвиняваш политиците, че са крадци?
Хората, които работят в банките, които са измислили здравната ни система, които вършат пътищата, които ремонтират парковете и улиците, които ти продават развалена храна и тровят природата, са същите, които се назовават министри и депутати и вървят да сеят ум по света… Същите са – българи, едни от нас. Не са вносни.
Хора, които зас*рат България всеки ден, само че след това – през септември – се юрват в акция да я изчистят за един ден. Хубава акция, поздравления. А за какво да не създадем една друга? „ Да не цапаме България през останалите 364 дни! “ Е, да, не звучи по този начин „ секси “ и не става да го снимаш с камера, щото… всеки ден е това, нали?
Как да стачкувам против вас всичките! Как? Изморих се. Много сте. И всеки пък на мястото на един от вас изниква различен от вас. И по какъв начин, като България се топи откъм население – вие се множите?
И стартирам да усещам, че АЗ съм простакът – бленувам си за „ промяна “ в гробище, пък се нервирам, че не получавам помощ отвътре…
Много хора към този момент стачкуваха против вас и ви махнаха. Махнаха ви от живота си. Като просто те се реалокираха в други страни. Малко извънредно, само че с вас различен метод няма.
Марияна Николова е родена на 16 септември 1975 година Завършила е „ Публична администрация и и след това отново се смеем през сълзи. Сънувам клипове с напъни по британски език и след това се разсънвам и… О! Чакай!—не е било сън. Че е призрачен сън, призрачен сън е, само че не е било сън. Дори няма да задълбочавам в това какъв кураж (казвам „ кураж “, тъй като „ дебелокожие “ не е по този начин благозвучно) ти би трябвало, с цел да се изправиш пред света, на сходен конгрес и, знаейки си опциите, да представиш цяла една страна и народ по този метод. Или може би самооценката куца и всички сме велики, един път като стъпим във властта?
Както и да е, мисълта ми е за нещо друго – за това, че колкото и да ровим в кацата с човешки мат‘рял, все на преоценена стока попадаме. Защо?
Седя си аз и върша някакъв доверчив опит да работя. А към мен… към мен царува красивата еуфория на една „ оправяна “ татковина, за която всеки, пристигнал на власт, ми изяснява десетилетия към този момент по какъв начин тъкмо я оправя.
От едната страна се строи блок. Тече си градежът с цялостна мощ. Но, с цел да не е скучно, в жегавото лято Топлофикация взема решение да прави реорганизация на цялата си мрежа тук. Светло бъдеще се строи. Техните поправки стартират паралелно със градежа до нас. Фин прахуляк изпълва въздуха, което е отлично, тъй като защо другояче човек се поти в тая горещина, в случай че няма какво да полепне по него? А, да – няма топла вода 2 месеца. Но, мисля, че това се подразбира. Ремонтът ще е дълъг. Не е като „ по света “, тук ремонтите са дълги.
Няма и улици. Няма и тротоари. Има дълбоки по няколко метра ровове. Единственият метод да излезеш или влезеш в блока е като минеш през стръмен самоделен „ мост “, заринат от остри части бетон и арматура, пясък и – с цел да е хлъзгаво въпреки всичко – найлони, които да крият какво има изпод.
Шумът от екскаватор се слива с рязането на арматура.
#ОптимистичноМиЕ
Нищо, че никой не мисли нито за това по какъв начин да се прибереш или излезеш от вкъщи си, нито пък за живота на мъчно преносимите, които така и така единствено се мотат в краката на това общество и му скапват рахата.
#ОптимистичноМиЕ
Когато реша да се разходя в Западния парк, се натъквам на още по-оптимистична картина, тъй като там ремонтът тече трета година, нищо, че по проект трябваше да е няколко месеца. И трета година ме подсеща какъв късметлия съм, че съм се родил тук. И е още по-интересно, тъй като „ клопките “ са на всички места. Скрити остри арматури на всяка крачка, отворени, само че добре прикрити шахти, пясък, тиня, асимилиране на пари за капково поливане на поляни, които са по този начин добре затревени, че се постанова по няколко пъти на сезон да се косят, само че все пак… И ремонтът си продължава. Да сме живи и здрави, кабинетът Борисов 9 може и да приключи ремонта, в случай че не дай Боже COVID-30 не ни мине път!
И паралелно с тази красива идилия, ми се случва да опра до услугите на банката – сещате се, тези, дето ги дават обещание на едро и за които им плащаме скъпо и прескъпо, тъй като сме богаташи в богато общество и можем да си го позволим. Сънливата служителка, която към този момент седми или осми месец (по груби спомени) някой я образова и ѝ демонстрира кое по какъв начин се прави на тоя компютър… прави няколко неточности за негативно време. Обажда ми се, с цел да изправим едната. Връщам се, поправя ме я. Прибирам се, обажда ми се, че е намерила още една. Няма проблем – аз съм единствено за 30-35 минути пътешестване в едната посока до банката, що да не ида! Отивам. Пак. Поправяме и втората ѝ неточност. Няма проблем. После се оказва, че сред двете неточности, не сме забелязали третата, създали сме нещо, което—както един неин сътрудник отбелязва малко по-късно: „ Не е трябвало да го вършиме “. Предоверил съм се на „ професионализма “. Е, изгубих пари, но кво да се прави. Както мъдрецът е отбелязал: „ Тука е по този начин! “
Месец по-рано ми се наложи да си върша скенер. Ама няма направление. Нищо, че заплащам луди пари за осигуровки, като няма – няма! А щом направленията са свършили, значи парите ми са били употребявани и са оползотворени, какво се окайвам!?
Колко коства да си направя скенер, без направление…? КОЛКО!!! 300 лева?!
И си ходя, и си виждам в близост. Гледам неспособно направените, а след това неспособно поставените бетонни плочи над прелеза; виждам служащите, на които по никакъв начин не им се работи и си отбиват номера, а най-много си почиват – и на улицата, и в парка, и до блока, и на тротоара, и до прилежащия блок (нали разбрахте, че в този момент пребивавам посред РЕМОНТА на Родината, аз съм в епицентъра!). Гледам ги киселите полузаспали чиновници и служителки по банките, в магазините, таксиджиите-копърки, грамотните министри, киселите админи, майсторите, монтьорите, мениджърите, продавачите, виждам ги и си мисля:
„ Аз, в случай че стачкувам и смъква правителството… Върховен административен съд по какъв начин да ви смъква!? “
От вас по какъв начин да се отърва?
Ами вие сте милиони. Навсякъде сте.
Чудя се какво се върти в главата на някоя полузаспала банкова служителка, която работи, едвам не заспи. Дали е радостна, че в края на месеца ѝ дават пари, с цел да върви да си купи всякакви неща, да се почувства щастлива, нищо, че някакви хора страдат и животът им се прекатурва поради нейните неточности? Майсторите, които вършат пътища-убийци, спят ли умерено? Дали е допустимо да си клатиш краката от 9.00 ч. до 18.00 ч., да се чудиш по какъв начин да не свършиш никаква работа, а след 18.00 ч. да отидеш да протестираш против несправедливостите в тоя свят и за по-добър живот? Дали е допустимо да крадеш от служебната нафта, а разпалено да обвиняваш политиците, че са крадци?
Хората, които работят в банките, които са измислили здравната ни система, които вършат пътищата, които ремонтират парковете и улиците, които ти продават развалена храна и тровят природата, са същите, които се назовават министри и депутати и вървят да сеят ум по света… Същите са – българи, едни от нас. Не са вносни.
Хора, които зас*рат България всеки ден, само че след това – през септември – се юрват в акция да я изчистят за един ден. Хубава акция, поздравления. А за какво да не създадем една друга? „ Да не цапаме България през останалите 364 дни! “ Е, да, не звучи по този начин „ секси “ и не става да го снимаш с камера, щото… всеки ден е това, нали?
Как да стачкувам против вас всичките! Как? Изморих се. Много сте. И всеки пък на мястото на един от вас изниква различен от вас. И по какъв начин, като България се топи откъм население – вие се множите?
И стартирам да усещам, че АЗ съм простакът – бленувам си за „ промяна “ в гробище, пък се нервирам, че не получавам помощ отвътре…
Много хора към този момент стачкуваха против вас и ви махнаха. Махнаха ви от живота си. Като просто те се реалокираха в други страни. Малко извънредно, само че с вас различен метод няма.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ