Опасно убежище: животът и смъртта на гей бежанците
Санди незабавно схваща, че клиентът е рисков. Повечето мъже, които обикалят истанбулския площад " Таксим " в търсене на секс, нормално пристъпват нервно или се преструват на разсеяни. Но в очите на този човек прозира заплаха. " От стила му си личеше, че няма пари, " спомня си тя. " Предупредихме я да не отива с него. Изглеждаше съмнително. Но тя не ни послуша. Имаше потребност от пари. "
Санди стои на същото място на площад " Таксим ", откъдето следи по какъв начин приятелката ѝ Уарда последва турчина в тълпата шест месеца по-ранo – в събота вечер на 17 декември 2016 година Това е последния път, когато я вижда жива. Подобно на Санди, Уарда е транс бежанка от Сирия. И двете са избягали от войната и преследвания в родината си, с цел да намерят несъмнено леговище в Европа. Стигат до Истанбул, където, отритнати от локалните поданици и останалите бежанци, те са принудени да продават телата си, с цел да оцелеят. " Три часа по-късно ѝ се обадихме по телефона, само че той бе изключен, " сподели Санди през сълзи, до момента в който серпантина ѝ се разтече по лицето. " Прибрах се вкъщи и я открих цялата в кръв. Не можех да я разпозная. "
Санди вади мобилния си телефон и демонстрира фотография на убийството. Уарда е паднала на пода, а в профил на тялото ѝ и в долната част на корема зее голяма рана. Убиецът я е изкормил, прерязал е гърлото ѝ и е отрязал гениталиите ѝ. " Накрая полицията пристигна и отнесе тялото, " сподели Санди. " Искахме да я погребем, само че не ни разрешиха. Погребаха я като куче. "
Уарда бе на 30 години, на същата възраст като Санди. Нейният финален дом е гробище в покрайнините в източната част на Истанбул, където диви цветя порастват на необозначения ѝ гроб. След гибелта ѝ, когато Санди се обажда на фамилията на Уарда в Сирия, те дават отговор, че тя го е опозорила. Не разрешават на гробището да сложи надгробна плоча.
© Алексия Цакари
Приятелка демонстрира фотография на Уарда на мобилния си телефон. Уарда е убита в Истанбул на 17 декември 2016 година
Полицията в никакъв случай не разкрива килъра, а закононарушението значително остава неусетно в Турция, където бранители на правата на индивида споделят, че закононарушенията от ненавист против лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните (ЛГБТ) стават все по-чести. За някои бежанци от ЛГБТ общността в Истанбул това ликвидиране е следващата причина, която удостоверява решението им да се опитат да стигнат до Западна Европа непременно.През лятото и есента на 2017 година Балканската мрежа за проверяващи репортажи (БМРР) наблюдава напъните на няколко такива бежанците да отидат в Гърция и по-късно на север.
След затварянето на утъпканите бежански направления вследствие на съглашението сред Европейския съюз (ЕС) и Турция за прекъсване на потока от бежанци към Европа те би трябвало да платят на каналджии, с цел да прекосят границата. Пътуването им обаче се трансформира в драма на страхове и попарени очаквания, a фантазията за по-добър живот - в призрачен сън от принуждение и дискриминация.
Техните истории акцентират психическите и физическите контузии, през които минават доста бежанци от ЛГБТ общността, тъй като търсенето на леговище за тях е обвързвано със стигма и гонене. Тези образци акцентират и неуспеха на приемащите страни и на филантропичната система да защитят някои от най-уязвимите хора в най-голямата миграция на бежанци в Европа след Втората международна война. Всички бежанци от ЛГБТ общността, интервюирани за тази публикация, пожелаха да бъдат разпознати само посредством своите псевдоними поради терзания за тяхната сигурност.
© Алексия Цакари
Санди, 30-годишна трансджендър бежанкаот Сирия, споделя, че нейната убита другарка е била " заровена като куче ".
Престъпления от ненавист
Конвенцията на Организация на обединените нации за бежанците от 1951 година, която задължава страните да пазят хората, бягащи от заплаха, дефинира емигрант като човек с " основателни опасения от гонене по причина на раса, вяра, народност, принадлежност към избрана обществена група или политически убеждения ". Докато конвенцията не се отнася съответно до ЛГБТ хората, инструкция на Европейски Съюз от 2011 година прецизира, че преследването на база полова ориентировка или полова еднаквост е солидно съображение за леговище.
Никой не знае какъв брой са гей хората измежду милионите, търсещи леговище, които през последните години бягат от спорове, беднотия и гонене в Близкия изток, Северна Африка и Южна Азия, а мнозина от тях се надяват да стигнат до Северна Европа. От 2015 година насам към 2.9 млн. души са кандидатствали за леговище в страните от Европейски Съюз, по данни на статистическата работа на Европейската комисия.
Само Белгия поддържа статистика за молбите за леговище, подадени от ЛБГТ хора, макар че последните им данни са за интервала 2008-2012 година През този интервал 4.4% от заявките за бежански статут са на база полова ориентировка или полова еднаквост. Междувременно към 3.4 млн. души чукат на вратата на Европа в Турция, страната с най-голямото бежанско население в света, съгласно Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците (ВКБООН).
Рамтин, 27-годишен гей от Иран, е един от тях. По обед на 25 юни 2017 година той стои от едната страна на площад " Таксим ", до момента в който от другата деятели се събират, с цел да се опълчват на възбраната на годишния гей церемониал. За трета поредна година губернаторът на града не разрешава шествието, като показва като причина гарантирането на публичната сигурност след закани на екстремистки групировки.
© Алексия Цакари
" Те се изсмяха и ми споделиха, че съм получил, каквото заслужавам, задето съм педал " Рамтин, 27-годишен гей емигрант от Иран, с ЛГБТ знаме в парк в Истанбул
Малко повече от една година след несполучливия опит за боен прелом, който подтикна държавното управление да разгласи изключително състояние – което съгласно критици се употребява за предлог за усилване на властническото ръководство и смазване на опозицията - полицията не е в въодушевление за игрички. Рамтин следи с смут, до момента в който повече от 30 полицейски рейса, камиони, пренасящи водни оръдия, и танкове, блокират всички улици, водещи до " Истиклял ", известна пешеходна улица, която потегля от площад " Таксим " и която нормално гъмжи от локални поданици и туристи.
Желанието му е да се причисли към протестиращите, само че рискът е голям. Ако го арестуват, могат да го депортират в Иран, където през 2015 година локален съд го осъжда на гибел поради " противоестествено държание ". По думите му само с помощта на родственик, който дава рушвет на надзирателите в пандиза в родното му село, той съумява да избяга и да стигне в Турция. Правозащитната организация Amnesty International пресмята, че 5 000 гейове и лесбийки са били екзекутирани в Иран от революцията през 1979 година насам.
Когато жандармерията стартира да обстрелва стачкуващите със сълзотворен газ и гумени патрони, а част от протестиращите побягват през площада, Рамтин взема решение да се скрие в едно кафене наоколо.
" Ужасно доста закононарушения от ненавист "
По думите на Рамтин след идването си в Турция е бил ограбен, изнасилен и застрашен със гибел от локалните поданици и други ирански бежанци. Когато оповестява за закононарушенията в полицията е посрещнат с насмешки. " Те се изсмяха и ми споделиха, че съм получил, каквото заслужавам, задето съм педал, " сподели той.
На хартия Турция от десетилетия толерира хомосексуалните връзки, които биват декриминализирани, откогато страната публично става република през 1923 година Но съгласно правозащитници растящата хомофобия в един все по-реакционен и антисветски климат трансформира страната във всичко друго, само че не и безвредно място за ЛГБТ хора, търсещи протекция. През ноември турският президент Реджеп Тайип Ердоган споделя, че овластяването на ЛГБТ общността е " срещу полезностите на нашата нация ". Седмица по-късно кабинетът на губернатора на Анкара забрани всички културни събития на ЛГБТ общността в града.
Йълдъз Тар, представител на асоциацията " Каос ГЛ ", основана в Анкара, споделя, че такива дейности са съдействали за усилване на тлеещите хомофобия и трансфобия. " Има извънредно доста закононарушения от ненавист, макар че нямаме точни данни, тъй като държавното управление не поддържа статистика за тях, " сподели той, до момента в който стои на стъпалата в уединена алея в центъра на Истанбул. Тар дава за образец случая на Мохамед Висам Санкари, сирийски гей емигрант, живеещ в Истанбул, който през 2016 година е обезглавен и обезобразен толкоз брутално, че приятелите му съумяват да го разпознават единствено по панталоните, които носи. Санкари се е оплакал полицията, че се опасява за живота си, откакто е бил похитен пет месеца по-рано и е заведен в гора, където е бил изнасилен и малтретиран от незнайни нападатели. Извършителите на тези закононарушения остават ненаказани, сподели Тар.
Не беше допустимо да зададем въпроси на полицията в Истанбул. Турското посолство в Атина отхвърли да разяснява случая със Санкари, както и други въпроси, в това число въпроси за правата на ЛГБТ общността в страната. Тар сподели, че ЛГБТ хората от някои страни, изключително тези от Иран, могат да разчитат на помощта на добре развити групи за поддръжка, които да дадат упътвания за дългата процедура за приемане на бежански статут. " Те декларират своята полова еднаквост и желаят интернационална протекция, " сподели той. " Тази процедура може да отнеме години и защото има проблеми с достъпа до услуги, съвсем всички от тях са претърпели физическо или словесно принуждение ". По думите му обаче гей бежанците от Сирия постоянно би трябвало да се оправят с компликациите изцяло сами.
Сирийците съставляват 90% от бежанското население в Турция, което наброява 3.1 млн. души, съгласно последните данни на ВКБООН. Сирийският закон санкционира " противоестествените полови контакти " с до три години затвор и доста хора от ЛГБТ общността са били измъчвани и убивани в зони, следени от бойци на Идил, по информация на правозащитни организации.
От 2011 година насам Международната асоциация на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсекс хората, обединяване от правозащитни организации, разгласи Сирия за най-опасната страна в света да си гей. " Проблемът при бежанците от Сирия е да се разкрият и да кажат кои са, " счита Тар. " Следователно те не са записани като ЛГБТ бежанци и техните характерни потребности биват подценявани ". Според отчет на ВКБООН, оповестен през 2015 година, ЛГБТ бежанците, които не са регистриани, рискуват " тежка обществена изолираност и принуждение в страните, където търсят леговище, както от страна на приемащата общественост, по този начин и от други търсещи леговище и бежанци ".
© Алексия Цакари
Махер, 23-годишна транссексуална бежанка от Ирак, бяга в Истанбул, откакто е била упрекната в " противоестествено държание ".
" Не е никакъв парадайс "
За Махер, 23-годишна транссексуална жена от Ирак, убийството на Уарда е последната капка. В родината си Махер води лицемерен живот. В полицейското ръководство, където работи като админ, дълго време сътрудниците ѝ я мислят за едно от момчетата. Но един ден всичко това се трансформира, тъй като не помни телефона в офиса. Там има нейни фотоси, носеща дълга черна перука и женски облекла. Колегите, които намират фотосите, я арестуват. Тя е упрекната в " противоестествено държание ", изтезавана и вкарана в пандиза, сподели тя. След три месеца и половина Махер е освободена, при изискване че брат ѝ стане поръчител, до момента в който стартира правосъдното дело. Когато тя напуща страната няколко месеца по-късно, брат ѝ е задържан и наказан на пожизнен затвор, факт, който, по думите ѝ, тежи на съвестта ѝ всеки ден.
Месец преди убийството на Уарда в Истанбул, Махер става очевидец на убийството на друга трансджендър продажница на площад " Таксим ". Махер стои на площада с приятеля си Хасан, гей емигрант от Сирия, когато една група мъже стартира да тормози проститутката. " Хасан искаше да отиде и я отбрани, " сподели тя. " Не бяхме другари, само че сме я виждали на площада. Наистина се опасявах, че тези хора щяха да ни атакуван, по тази причина дръпнах Хасан настрани. След известно време мъжете прерязаха гърлото ѝ с нож. " Между 2008 година и 2016 година в Турция са убити 43-ма транссексуални души, съгласно отчет от 2016 година на правозащитната група Transgender Europe, макар че те дефинират този брой като " върха на айсберга ".
© Алексия Цакари
Махер демонстрира белези, които по думите ѝ потвърждават, че е била измъчвана от полицията в Ирак.
Разтърсени от насилието към тях, Махер и трима близки другари, също бежанци, в това число Хасан, вземат решение да опитат да стигнат до Холандия, която в техните очи наподобява като обетованата земя. Хасан, чиято коса сега е изрусена, е работил като коафьор в Алепо, Сирия, и мечтае да отвори салон в Амстердам.
Санди, 30-годишната транссексуална бежанка от Сирия, която намира тялото на Уарда, взема решение да не върви с тях. Тя познава Амстердам добре, тъй като е живяла там седем месеца през 2013 година, откакто е платила на каналджия, с цел да ѝ обезпечи полет до такава степен с подправени документи. Тя била депортирана назад в Турция, откакто била хваната като незаконен преселник. " Тук имам другар и живот, който построих през последните четири и половина години, " сподели Санди, която неотдавна е претърпяла интервенция за промяна на пола при доктор в Истанбул. " За хора като нас Амстердам не е никакъв парадайс. "
На към 2000 километра в Амстердам някои ЛГБТ хора, търсещи леговище, споделят разочарованието на Санди в страната, която в миналото бе известна със своята приемливост. През 2017 година благотворителна организация, основана в Амстердам, наречена " LGBT Support for Asylum ", оказва помощ на към 100 ЛГБТ бежанци да аплайват за протекция. Организацията твърди, че десетки молби са били отхвърлени.
" Хората считат, че са пристигнали на несъмнено място, само че вместо това живеят в призрачен сън, " съобщи Сандро Кортекас, ръководителят на благотворителната организация, в изявление по Skype. " Властите даже се съмняват, че те са гей. Как може бежанците да се върнат във военна зона или на място, където може да бъдат убити? " Йоханес Лукас Гартнер, програмен шеф на правозащитната организация " Човечество в деяние " в Берлин, обобщава проблемите, пред които са изправени доста гей бежанци в есе по тематиката.
" За да получат леговище, гей бежанците би трябвало да потвърдят на имиграционните управляващи и съда, че са гей, че се опасяват от гонене на база на тяхната половост и че този боязън е състоятелен, " се споделя в коментара му. " Дори повече, в сравнение с при случаите на политическо, религиозно или етническо гонене, обаче, резултатът на техните претенции за протекция значително зависи от съществуването на нормално несъществуващи доказателства. "
© Алексия Цакари
Хасан, гей емигрант от Сирия, мечтае да отвори фризьорски салон в Амстердам.
Твърдо решени да стигнат до Холандия, Махер и Хасан потеглят за Гърция през януари 2017 година дружно с иракския сътрудник на Хасан, Махди, и Лара, транссексуална жена от Сирия. Всеки от тях заплаща на каналджии по 800 евро, с цел да ги закарат с лодка от пристанището в Бодрум до гръцкия остров Лерос, на 80 километра от Турция.
Пътуването им нарушава съглашението от 2016 година сред Европейски Съюз и Анкара, съгласно което Турция се задължава да спре противозаконното прекосяване на бежанци в Гърция в подмяна на финансова помощ и ускорение на договарянията за присъединение към блока. Споразумението съвсем затвори морския маршрут през Егейско море. През 2015 година приблизително 6 828 души дневно минават от Турция в Гърция по море. До декември 2016 година броят им е намалял на 54 души дневно, съгласно данни на ВКБООН.
След като страните от Западните Балкани също затворят границите си, доста бежанци и мигранти се озовават блокирани в лагери и градове из цяла Гърция. Към края на ноември близо 15 500 души са блокирани на островите в източното егейско море, надявайки се да бъдат трансферирани в континенталната част на Гърция. Тези, чиито молби за леговище са отхвърлени, ще бъдат депортирани - в Турция, в случай че са се записват там по пътя си към Гърция, а в противоположен случай – до родните си страни.
Щом идват на Лерос, Махер, Хасан, Махди и Лара се записват в лагер на залива Лаки. Лагерът съставлява редици от десетки товарни контейнери, превърнати в мяста за живеене, разположение на територията на психиатрична болница. По думите на четиримата бежанци опасността от принуждение е непрекъсната, както от жителите на лагера, по този начин и от локалните поданици на острова с население от 8 000 души. През май група мъже намушкват Лара, до момента в който върви по основната улица на острова.
" Чух, че някой зад мен крещи на гръцки език, " споделя 28-годишната транссексуална жена от Хoмс, Сирия. " Преди да съумея да се обърна, почувствах остра болежка в гърба и паднах по стомах. Мисля, че това ми избави живота. " Запитани за хипотетични офанзиви против ЛГБТ бежанци, някои локални поданици споделят, че бежанците си го просят. " Ще трансфорат нашите синове в женчовци и педали, " сподели Янис Кумулис, притежател на магазин за коли чартърен.
© Алексия Цакари
Басим, гей емигрант от Ирак, демонстрира белези от случай, при който личният му брат се опитал да го изгори жив
На ръба на отчаянието
И в Гърция гей бежанците са принудени да се оправят с редица компликации. " Бежанците от ЛГБТ общността се нуждаят от спомагателна отбрана, защото са подложени на разнообразни форми на принуждение и нямат достъп до съществени услуги, " съобщи Маргарита Контомичали, координатор на стратегия за поддръжка на ЛГБТ хора, търсещи леговище, ръководена от благотворителна организация " Солидарност в този момент ", основана в Атина.
На дребния остров Кос, на два часа път с ферибот от Лерос, гей хората, търсещи протекция, които се приютяват в зарязан хотел, споделят, че страхът от депортиране не им дава покой. " Опитах да се самоубия на два пъти в лагера, " сподели Басим, 31-годишен мъж, който бяга от Ирак, откакто екстремисткият му брат се пробва да го убие. " Не ми стискаше самичък да сложа завършек на живота си ". Той приказва през сълзи, до момента в който демонстрира белезите на лявото си бедро от нощта през 2016 година, когато брат му нахлува в стаята му, полива го с бензин и го възпламенява. " Брат ми към момента ме търси. Но и тук, в Гърция, не се усещам в сигурност. "
Фалшиви документи
През юни Махер, Хасан, Махди и Лара вземат решение, че повече не могат да чакат края на процедурата за даване на леговище. Вместо това намират каналджия, който да ги закара в Амстердам. В непосредствена непосредственост до църквата " Свети Никола " те се срещат с невисок мъж, който приказва на арабски и ги среща с другите варианти за пътешестване.
Обикновен подправен паспорт от страна в Европейски Съюз и самолетен билет ще им коства 800 евро. За 3000 евро те биха могли да получат първокачествен откраднат паспорт и място на круизен транспортен съд, който да закара от другата страна на Средиземно море. Делукс пакетът даже включва подкупи за чиновниците на бреговата защита, сподели той.
Човекът им сподели фотоси на подправени документи. В последна сметка те избират да платят по 1 500 евро за много добър подправен паспорт - най-вероятно български или румънски - и полет. Те му дават парите в банкноти от 50 евро, пари, извоювани посредством проституция и дадени им от другари, живеещи в Кувейт. Към края на септември, малко преди да стане време за потегляне, обаче приятелите са сполетени от нова неволя. Една вечер Махер не е на себе си. Объркана е, не помни неща и диша мъчно. Не след дълго стартира да повръща кръв.
© Алексия Цакари
Махер седи на леглото в болница в Атина.
Хасан се обажда на спешна помощ. Линейката се бави, по тази причина те викат такси, които ги кара в болничното заведение. Първоначално лекарите не споделят на Хасан и Махди какво е положението на Махер, тъй като не са ѝ родственици. Но след две седмици изясняват, че тя има мозъчен израстък и е прекарала два инсулта. Според лекарите интервенция в нейното положение е немислима и не се дават огромни шансове за живот. Според лекарите туморът може да е, а може и да не е породен от насилието, което Махер претърпява в пандиза в Ирак. Към момента на публикуването на материала Махер едвам съумява да приказва и не разпознава посетителите си.
Съкрушени, Хасан, Махди и Лара нямат визия какво да вършат оттук насетне. Една вечер в края на ноември Хасан и Махди отиват на рандеву при Махер, чието положение наподобява се утежнява. Махди не стопира да пита шушукайки: " Какво следва? Какво следва? " Хасан сяда на ръба на леглото и прегръща Махер. " Спри да повтаряш това, Махди, " сподели той с спокоен, еднакъв глас. " Важното е, че сме дружно, тримата. "
Той подвига телефона и прави селфи. На тримата дружно.
Алексия Цакари е журналистка на свободна процедура, основана в Атина.Тази публикация е направена в границите на Балканската стипендия за отлични достижения в публицистиката, самодейност наФондация ERSTE, Фондация " Отворено общество ", в съдействие с Балканската мрежа за проверяващи репортажи.
Гърция - врата към Европа
Гей бежанците споделят, че някои локални филантропични служащи нямат уменията и знанията да се оправят с по-деликатни случаи, до момента в който други не крият своята ненавист към гейовете. 18-годишният сирийски хомосексуален, който отхвърли да бъде разпознат, разказва недоволството си от процедурата за даване на леговище. Той споделя, че е бил прекомерно обезпокоен по време на изявлението си с управляващите, с цел да бъде почтен за заплахите, пред които е изправен в Сирия, по тази причина че е гей.
" Преводачът не превеждаше тъкмо това, което му споделям, " сподели той. " Разбирам малко британски и съм сигурен в това. И никой не ми сподели, че е безвредно да разкрия половата си ориентировка. " Когато настояването му за леговище е отхвърлено след няколко месеца, той упорства за второ изявление и този път споделя на служителите, че е гей. Всеки ден, прекаран в очакване да излезе решението, е мъка. През лятото младежът намира работа в бар на плажа, където, по думите му, е заставен да работи по 12 часа дневно в продължение на един месец без възнаграждение, а притежателят го подлага на полов тормоз. " Не мога да кажа на никого, поради срама, който изпитвам, " сподели той.
През юни Махер, Хасан, Лара и Махди получават позволение да изоставен Лерос и да пътуват до Атина, където подават публично искане за леговище в Холандия. По думите им месечните стипендии от по 90 евро, които получават от ВКБООН, не са задоволително, с цел да се устоят. " Когато пристигнахме в Атина, аз и Хасан отидохме в супермаркета, " споделя Махди, 32-годишен гей от Ирак, заставен да напусне дома си в Кувейт откакто хомофобски-настроеният му брат се пробва да го убие. " По пътя, мисля, че бяха мигранти от Грузия, крещяха: " Махайте се, женчовци! " Върнахме се назад в жилището, само че те към момента бяха на открито и хвърляха камъни на прозореца. "
Двамата живеят в квартира в квартал " Кипсели " в центъра на Атина, обезпечена от Асоциацията за обществена поддръжка на младежи, неправителствена организация, която оказва помощ на младежи в риск. Въпреки поддръжката и четиримата споделят, че са на ръба на отчаянието. " От самото начало всичко, което слушам, са обещания, " сподели Махди. " Не имам вяра на никого тук, даже на организациите [правозащитните]. Не знам какво да чакам или по какъв начин да продължим. "
През 2015 година Гърция, която е на ръба на банкрута, става известна като врата към Европа, защото повече от един милион бежанци и мигранти минават оттова от Турция, преди да се насочат към други дестинации в Западна Европа. В отговор на най-голямата миграция на бежанци след Втората международна война, Европейският съюз подписа съглашение с Турция през март 2016 година, съгласно което Анкара се задължава да спре прекосяването на мигранти към Гърция в подмяна на финансова помощ и ускорение на договарянията за участие в Европейски Съюз.
Според контракта всички нови " незаконни мигранти и търсещи леговище ", които минават към гръцките острови от 20 март 2016 година нататък, ще бъдат връщани назад в Турция. Междувременно, за всеки сириец, който е върнат в Турция от гръцките острови, различен сириец ще бъде изместен в страна от Европейския съюз. И най-после Турция ще предприеме всички нужни стъпки, с цел да предотврати отварянето на нови морски или сухоземни направления към Европейски Съюз. През март 2016 година Македония, Хърватия и Словения затварят границите си, блокирайки десетки хиляди бежанци и мигранти в Гърция.
Санди стои на същото място на площад " Таксим ", откъдето следи по какъв начин приятелката ѝ Уарда последва турчина в тълпата шест месеца по-ранo – в събота вечер на 17 декември 2016 година Това е последния път, когато я вижда жива. Подобно на Санди, Уарда е транс бежанка от Сирия. И двете са избягали от войната и преследвания в родината си, с цел да намерят несъмнено леговище в Европа. Стигат до Истанбул, където, отритнати от локалните поданици и останалите бежанци, те са принудени да продават телата си, с цел да оцелеят. " Три часа по-късно ѝ се обадихме по телефона, само че той бе изключен, " сподели Санди през сълзи, до момента в който серпантина ѝ се разтече по лицето. " Прибрах се вкъщи и я открих цялата в кръв. Не можех да я разпозная. "
Санди вади мобилния си телефон и демонстрира фотография на убийството. Уарда е паднала на пода, а в профил на тялото ѝ и в долната част на корема зее голяма рана. Убиецът я е изкормил, прерязал е гърлото ѝ и е отрязал гениталиите ѝ. " Накрая полицията пристигна и отнесе тялото, " сподели Санди. " Искахме да я погребем, само че не ни разрешиха. Погребаха я като куче. "
Уарда бе на 30 години, на същата възраст като Санди. Нейният финален дом е гробище в покрайнините в източната част на Истанбул, където диви цветя порастват на необозначения ѝ гроб. След гибелта ѝ, когато Санди се обажда на фамилията на Уарда в Сирия, те дават отговор, че тя го е опозорила. Не разрешават на гробището да сложи надгробна плоча.
© Алексия Цакари
Приятелка демонстрира фотография на Уарда на мобилния си телефон. Уарда е убита в Истанбул на 17 декември 2016 година
Полицията в никакъв случай не разкрива килъра, а закононарушението значително остава неусетно в Турция, където бранители на правата на индивида споделят, че закононарушенията от ненавист против лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните (ЛГБТ) стават все по-чести. За някои бежанци от ЛГБТ общността в Истанбул това ликвидиране е следващата причина, която удостоверява решението им да се опитат да стигнат до Западна Европа непременно.През лятото и есента на 2017 година Балканската мрежа за проверяващи репортажи (БМРР) наблюдава напъните на няколко такива бежанците да отидат в Гърция и по-късно на север.
След затварянето на утъпканите бежански направления вследствие на съглашението сред Европейския съюз (ЕС) и Турция за прекъсване на потока от бежанци към Европа те би трябвало да платят на каналджии, с цел да прекосят границата. Пътуването им обаче се трансформира в драма на страхове и попарени очаквания, a фантазията за по-добър живот - в призрачен сън от принуждение и дискриминация.
Техните истории акцентират психическите и физическите контузии, през които минават доста бежанци от ЛГБТ общността, тъй като търсенето на леговище за тях е обвързвано със стигма и гонене. Тези образци акцентират и неуспеха на приемащите страни и на филантропичната система да защитят някои от най-уязвимите хора в най-голямата миграция на бежанци в Европа след Втората международна война. Всички бежанци от ЛГБТ общността, интервюирани за тази публикация, пожелаха да бъдат разпознати само посредством своите псевдоними поради терзания за тяхната сигурност.
© Алексия Цакари
Санди, 30-годишна трансджендър бежанкаот Сирия, споделя, че нейната убита другарка е била " заровена като куче ".
Престъпления от ненавист
Конвенцията на Организация на обединените нации за бежанците от 1951 година, която задължава страните да пазят хората, бягащи от заплаха, дефинира емигрант като човек с " основателни опасения от гонене по причина на раса, вяра, народност, принадлежност към избрана обществена група или политически убеждения ". Докато конвенцията не се отнася съответно до ЛГБТ хората, инструкция на Европейски Съюз от 2011 година прецизира, че преследването на база полова ориентировка или полова еднаквост е солидно съображение за леговище.
Никой не знае какъв брой са гей хората измежду милионите, търсещи леговище, които през последните години бягат от спорове, беднотия и гонене в Близкия изток, Северна Африка и Южна Азия, а мнозина от тях се надяват да стигнат до Северна Европа. От 2015 година насам към 2.9 млн. души са кандидатствали за леговище в страните от Европейски Съюз, по данни на статистическата работа на Европейската комисия.
Само Белгия поддържа статистика за молбите за леговище, подадени от ЛБГТ хора, макар че последните им данни са за интервала 2008-2012 година През този интервал 4.4% от заявките за бежански статут са на база полова ориентировка или полова еднаквост. Междувременно към 3.4 млн. души чукат на вратата на Европа в Турция, страната с най-голямото бежанско население в света, съгласно Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците (ВКБООН).
Рамтин, 27-годишен гей от Иран, е един от тях. По обед на 25 юни 2017 година той стои от едната страна на площад " Таксим ", до момента в който от другата деятели се събират, с цел да се опълчват на възбраната на годишния гей церемониал. За трета поредна година губернаторът на града не разрешава шествието, като показва като причина гарантирането на публичната сигурност след закани на екстремистки групировки.
© Алексия Цакари
" Те се изсмяха и ми споделиха, че съм получил, каквото заслужавам, задето съм педал " Рамтин, 27-годишен гей емигрант от Иран, с ЛГБТ знаме в парк в Истанбул
Малко повече от една година след несполучливия опит за боен прелом, който подтикна държавното управление да разгласи изключително състояние – което съгласно критици се употребява за предлог за усилване на властническото ръководство и смазване на опозицията - полицията не е в въодушевление за игрички. Рамтин следи с смут, до момента в който повече от 30 полицейски рейса, камиони, пренасящи водни оръдия, и танкове, блокират всички улици, водещи до " Истиклял ", известна пешеходна улица, която потегля от площад " Таксим " и която нормално гъмжи от локални поданици и туристи.
Желанието му е да се причисли към протестиращите, само че рискът е голям. Ако го арестуват, могат да го депортират в Иран, където през 2015 година локален съд го осъжда на гибел поради " противоестествено държание ". По думите му само с помощта на родственик, който дава рушвет на надзирателите в пандиза в родното му село, той съумява да избяга и да стигне в Турция. Правозащитната организация Amnesty International пресмята, че 5 000 гейове и лесбийки са били екзекутирани в Иран от революцията през 1979 година насам.
Когато жандармерията стартира да обстрелва стачкуващите със сълзотворен газ и гумени патрони, а част от протестиращите побягват през площада, Рамтин взема решение да се скрие в едно кафене наоколо.
" Ужасно доста закононарушения от ненавист "
По думите на Рамтин след идването си в Турция е бил ограбен, изнасилен и застрашен със гибел от локалните поданици и други ирански бежанци. Когато оповестява за закононарушенията в полицията е посрещнат с насмешки. " Те се изсмяха и ми споделиха, че съм получил, каквото заслужавам, задето съм педал, " сподели той.
На хартия Турция от десетилетия толерира хомосексуалните връзки, които биват декриминализирани, откогато страната публично става република през 1923 година Но съгласно правозащитници растящата хомофобия в един все по-реакционен и антисветски климат трансформира страната във всичко друго, само че не и безвредно място за ЛГБТ хора, търсещи протекция. През ноември турският президент Реджеп Тайип Ердоган споделя, че овластяването на ЛГБТ общността е " срещу полезностите на нашата нация ". Седмица по-късно кабинетът на губернатора на Анкара забрани всички културни събития на ЛГБТ общността в града.
Йълдъз Тар, представител на асоциацията " Каос ГЛ ", основана в Анкара, споделя, че такива дейности са съдействали за усилване на тлеещите хомофобия и трансфобия. " Има извънредно доста закононарушения от ненавист, макар че нямаме точни данни, тъй като държавното управление не поддържа статистика за тях, " сподели той, до момента в който стои на стъпалата в уединена алея в центъра на Истанбул. Тар дава за образец случая на Мохамед Висам Санкари, сирийски гей емигрант, живеещ в Истанбул, който през 2016 година е обезглавен и обезобразен толкоз брутално, че приятелите му съумяват да го разпознават единствено по панталоните, които носи. Санкари се е оплакал полицията, че се опасява за живота си, откакто е бил похитен пет месеца по-рано и е заведен в гора, където е бил изнасилен и малтретиран от незнайни нападатели. Извършителите на тези закононарушения остават ненаказани, сподели Тар.
Не беше допустимо да зададем въпроси на полицията в Истанбул. Турското посолство в Атина отхвърли да разяснява случая със Санкари, както и други въпроси, в това число въпроси за правата на ЛГБТ общността в страната. Тар сподели, че ЛГБТ хората от някои страни, изключително тези от Иран, могат да разчитат на помощта на добре развити групи за поддръжка, които да дадат упътвания за дългата процедура за приемане на бежански статут. " Те декларират своята полова еднаквост и желаят интернационална протекция, " сподели той. " Тази процедура може да отнеме години и защото има проблеми с достъпа до услуги, съвсем всички от тях са претърпели физическо или словесно принуждение ". По думите му обаче гей бежанците от Сирия постоянно би трябвало да се оправят с компликациите изцяло сами.
Сирийците съставляват 90% от бежанското население в Турция, което наброява 3.1 млн. души, съгласно последните данни на ВКБООН. Сирийският закон санкционира " противоестествените полови контакти " с до три години затвор и доста хора от ЛГБТ общността са били измъчвани и убивани в зони, следени от бойци на Идил, по информация на правозащитни организации.
От 2011 година насам Международната асоциация на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсекс хората, обединяване от правозащитни организации, разгласи Сирия за най-опасната страна в света да си гей. " Проблемът при бежанците от Сирия е да се разкрият и да кажат кои са, " счита Тар. " Следователно те не са записани като ЛГБТ бежанци и техните характерни потребности биват подценявани ". Според отчет на ВКБООН, оповестен през 2015 година, ЛГБТ бежанците, които не са регистриани, рискуват " тежка обществена изолираност и принуждение в страните, където търсят леговище, както от страна на приемащата общественост, по този начин и от други търсещи леговище и бежанци ".
© Алексия Цакари
Махер, 23-годишна транссексуална бежанка от Ирак, бяга в Истанбул, откакто е била упрекната в " противоестествено държание ".
" Не е никакъв парадайс "
За Махер, 23-годишна транссексуална жена от Ирак, убийството на Уарда е последната капка. В родината си Махер води лицемерен живот. В полицейското ръководство, където работи като админ, дълго време сътрудниците ѝ я мислят за едно от момчетата. Но един ден всичко това се трансформира, тъй като не помни телефона в офиса. Там има нейни фотоси, носеща дълга черна перука и женски облекла. Колегите, които намират фотосите, я арестуват. Тя е упрекната в " противоестествено държание ", изтезавана и вкарана в пандиза, сподели тя. След три месеца и половина Махер е освободена, при изискване че брат ѝ стане поръчител, до момента в който стартира правосъдното дело. Когато тя напуща страната няколко месеца по-късно, брат ѝ е задържан и наказан на пожизнен затвор, факт, който, по думите ѝ, тежи на съвестта ѝ всеки ден.
Месец преди убийството на Уарда в Истанбул, Махер става очевидец на убийството на друга трансджендър продажница на площад " Таксим ". Махер стои на площада с приятеля си Хасан, гей емигрант от Сирия, когато една група мъже стартира да тормози проститутката. " Хасан искаше да отиде и я отбрани, " сподели тя. " Не бяхме другари, само че сме я виждали на площада. Наистина се опасявах, че тези хора щяха да ни атакуван, по тази причина дръпнах Хасан настрани. След известно време мъжете прерязаха гърлото ѝ с нож. " Между 2008 година и 2016 година в Турция са убити 43-ма транссексуални души, съгласно отчет от 2016 година на правозащитната група Transgender Europe, макар че те дефинират този брой като " върха на айсберга ".
© Алексия Цакари
Махер демонстрира белези, които по думите ѝ потвърждават, че е била измъчвана от полицията в Ирак.
Разтърсени от насилието към тях, Махер и трима близки другари, също бежанци, в това число Хасан, вземат решение да опитат да стигнат до Холандия, която в техните очи наподобява като обетованата земя. Хасан, чиято коса сега е изрусена, е работил като коафьор в Алепо, Сирия, и мечтае да отвори салон в Амстердам.
Санди, 30-годишната транссексуална бежанка от Сирия, която намира тялото на Уарда, взема решение да не върви с тях. Тя познава Амстердам добре, тъй като е живяла там седем месеца през 2013 година, откакто е платила на каналджия, с цел да ѝ обезпечи полет до такава степен с подправени документи. Тя била депортирана назад в Турция, откакто била хваната като незаконен преселник. " Тук имам другар и живот, който построих през последните четири и половина години, " сподели Санди, която неотдавна е претърпяла интервенция за промяна на пола при доктор в Истанбул. " За хора като нас Амстердам не е никакъв парадайс. "
На към 2000 километра в Амстердам някои ЛГБТ хора, търсещи леговище, споделят разочарованието на Санди в страната, която в миналото бе известна със своята приемливост. През 2017 година благотворителна организация, основана в Амстердам, наречена " LGBT Support for Asylum ", оказва помощ на към 100 ЛГБТ бежанци да аплайват за протекция. Организацията твърди, че десетки молби са били отхвърлени.
" Хората считат, че са пристигнали на несъмнено място, само че вместо това живеят в призрачен сън, " съобщи Сандро Кортекас, ръководителят на благотворителната организация, в изявление по Skype. " Властите даже се съмняват, че те са гей. Как може бежанците да се върнат във военна зона или на място, където може да бъдат убити? " Йоханес Лукас Гартнер, програмен шеф на правозащитната организация " Човечество в деяние " в Берлин, обобщава проблемите, пред които са изправени доста гей бежанци в есе по тематиката.
" За да получат леговище, гей бежанците би трябвало да потвърдят на имиграционните управляващи и съда, че са гей, че се опасяват от гонене на база на тяхната половост и че този боязън е състоятелен, " се споделя в коментара му. " Дори повече, в сравнение с при случаите на политическо, религиозно или етническо гонене, обаче, резултатът на техните претенции за протекция значително зависи от съществуването на нормално несъществуващи доказателства. "
© Алексия Цакари
Хасан, гей емигрант от Сирия, мечтае да отвори фризьорски салон в Амстердам.
Твърдо решени да стигнат до Холандия, Махер и Хасан потеглят за Гърция през януари 2017 година дружно с иракския сътрудник на Хасан, Махди, и Лара, транссексуална жена от Сирия. Всеки от тях заплаща на каналджии по 800 евро, с цел да ги закарат с лодка от пристанището в Бодрум до гръцкия остров Лерос, на 80 километра от Турция.
Пътуването им нарушава съглашението от 2016 година сред Европейски Съюз и Анкара, съгласно което Турция се задължава да спре противозаконното прекосяване на бежанци в Гърция в подмяна на финансова помощ и ускорение на договарянията за присъединение към блока. Споразумението съвсем затвори морския маршрут през Егейско море. През 2015 година приблизително 6 828 души дневно минават от Турция в Гърция по море. До декември 2016 година броят им е намалял на 54 души дневно, съгласно данни на ВКБООН.
След като страните от Западните Балкани също затворят границите си, доста бежанци и мигранти се озовават блокирани в лагери и градове из цяла Гърция. Към края на ноември близо 15 500 души са блокирани на островите в източното егейско море, надявайки се да бъдат трансферирани в континенталната част на Гърция. Тези, чиито молби за леговище са отхвърлени, ще бъдат депортирани - в Турция, в случай че са се записват там по пътя си към Гърция, а в противоположен случай – до родните си страни.
Щом идват на Лерос, Махер, Хасан, Махди и Лара се записват в лагер на залива Лаки. Лагерът съставлява редици от десетки товарни контейнери, превърнати в мяста за живеене, разположение на територията на психиатрична болница. По думите на четиримата бежанци опасността от принуждение е непрекъсната, както от жителите на лагера, по този начин и от локалните поданици на острова с население от 8 000 души. През май група мъже намушкват Лара, до момента в който върви по основната улица на острова.
" Чух, че някой зад мен крещи на гръцки език, " споделя 28-годишната транссексуална жена от Хoмс, Сирия. " Преди да съумея да се обърна, почувствах остра болежка в гърба и паднах по стомах. Мисля, че това ми избави живота. " Запитани за хипотетични офанзиви против ЛГБТ бежанци, някои локални поданици споделят, че бежанците си го просят. " Ще трансфорат нашите синове в женчовци и педали, " сподели Янис Кумулис, притежател на магазин за коли чартърен.
© Алексия Цакари
Басим, гей емигрант от Ирак, демонстрира белези от случай, при който личният му брат се опитал да го изгори жив
На ръба на отчаянието
И в Гърция гей бежанците са принудени да се оправят с редица компликации. " Бежанците от ЛГБТ общността се нуждаят от спомагателна отбрана, защото са подложени на разнообразни форми на принуждение и нямат достъп до съществени услуги, " съобщи Маргарита Контомичали, координатор на стратегия за поддръжка на ЛГБТ хора, търсещи леговище, ръководена от благотворителна организация " Солидарност в този момент ", основана в Атина.
На дребния остров Кос, на два часа път с ферибот от Лерос, гей хората, търсещи протекция, които се приютяват в зарязан хотел, споделят, че страхът от депортиране не им дава покой. " Опитах да се самоубия на два пъти в лагера, " сподели Басим, 31-годишен мъж, който бяга от Ирак, откакто екстремисткият му брат се пробва да го убие. " Не ми стискаше самичък да сложа завършек на живота си ". Той приказва през сълзи, до момента в който демонстрира белезите на лявото си бедро от нощта през 2016 година, когато брат му нахлува в стаята му, полива го с бензин и го възпламенява. " Брат ми към момента ме търси. Но и тук, в Гърция, не се усещам в сигурност. "
Фалшиви документи
През юни Махер, Хасан, Махди и Лара вземат решение, че повече не могат да чакат края на процедурата за даване на леговище. Вместо това намират каналджия, който да ги закара в Амстердам. В непосредствена непосредственост до църквата " Свети Никола " те се срещат с невисок мъж, който приказва на арабски и ги среща с другите варианти за пътешестване.
Обикновен подправен паспорт от страна в Европейски Съюз и самолетен билет ще им коства 800 евро. За 3000 евро те биха могли да получат първокачествен откраднат паспорт и място на круизен транспортен съд, който да закара от другата страна на Средиземно море. Делукс пакетът даже включва подкупи за чиновниците на бреговата защита, сподели той.
Човекът им сподели фотоси на подправени документи. В последна сметка те избират да платят по 1 500 евро за много добър подправен паспорт - най-вероятно български или румънски - и полет. Те му дават парите в банкноти от 50 евро, пари, извоювани посредством проституция и дадени им от другари, живеещи в Кувейт. Към края на септември, малко преди да стане време за потегляне, обаче приятелите са сполетени от нова неволя. Една вечер Махер не е на себе си. Объркана е, не помни неща и диша мъчно. Не след дълго стартира да повръща кръв.
© Алексия Цакари
Махер седи на леглото в болница в Атина.
Хасан се обажда на спешна помощ. Линейката се бави, по тази причина те викат такси, които ги кара в болничното заведение. Първоначално лекарите не споделят на Хасан и Махди какво е положението на Махер, тъй като не са ѝ родственици. Но след две седмици изясняват, че тя има мозъчен израстък и е прекарала два инсулта. Според лекарите интервенция в нейното положение е немислима и не се дават огромни шансове за живот. Според лекарите туморът може да е, а може и да не е породен от насилието, което Махер претърпява в пандиза в Ирак. Към момента на публикуването на материала Махер едвам съумява да приказва и не разпознава посетителите си.
Съкрушени, Хасан, Махди и Лара нямат визия какво да вършат оттук насетне. Една вечер в края на ноември Хасан и Махди отиват на рандеву при Махер, чието положение наподобява се утежнява. Махди не стопира да пита шушукайки: " Какво следва? Какво следва? " Хасан сяда на ръба на леглото и прегръща Махер. " Спри да повтаряш това, Махди, " сподели той с спокоен, еднакъв глас. " Важното е, че сме дружно, тримата. "
Той подвига телефона и прави селфи. На тримата дружно.
Алексия Цакари е журналистка на свободна процедура, основана в Атина.Тази публикация е направена в границите на Балканската стипендия за отлични достижения в публицистиката, самодейност наФондация ERSTE, Фондация " Отворено общество ", в съдействие с Балканската мрежа за проверяващи репортажи.
Гърция - врата към Европа
Гей бежанците споделят, че някои локални филантропични служащи нямат уменията и знанията да се оправят с по-деликатни случаи, до момента в който други не крият своята ненавист към гейовете. 18-годишният сирийски хомосексуален, който отхвърли да бъде разпознат, разказва недоволството си от процедурата за даване на леговище. Той споделя, че е бил прекомерно обезпокоен по време на изявлението си с управляващите, с цел да бъде почтен за заплахите, пред които е изправен в Сирия, по тази причина че е гей.
" Преводачът не превеждаше тъкмо това, което му споделям, " сподели той. " Разбирам малко британски и съм сигурен в това. И никой не ми сподели, че е безвредно да разкрия половата си ориентировка. " Когато настояването му за леговище е отхвърлено след няколко месеца, той упорства за второ изявление и този път споделя на служителите, че е гей. Всеки ден, прекаран в очакване да излезе решението, е мъка. През лятото младежът намира работа в бар на плажа, където, по думите му, е заставен да работи по 12 часа дневно в продължение на един месец без възнаграждение, а притежателят го подлага на полов тормоз. " Не мога да кажа на никого, поради срама, който изпитвам, " сподели той.
През юни Махер, Хасан, Лара и Махди получават позволение да изоставен Лерос и да пътуват до Атина, където подават публично искане за леговище в Холандия. По думите им месечните стипендии от по 90 евро, които получават от ВКБООН, не са задоволително, с цел да се устоят. " Когато пристигнахме в Атина, аз и Хасан отидохме в супермаркета, " споделя Махди, 32-годишен гей от Ирак, заставен да напусне дома си в Кувейт откакто хомофобски-настроеният му брат се пробва да го убие. " По пътя, мисля, че бяха мигранти от Грузия, крещяха: " Махайте се, женчовци! " Върнахме се назад в жилището, само че те към момента бяха на открито и хвърляха камъни на прозореца. "
Двамата живеят в квартира в квартал " Кипсели " в центъра на Атина, обезпечена от Асоциацията за обществена поддръжка на младежи, неправителствена организация, която оказва помощ на младежи в риск. Въпреки поддръжката и четиримата споделят, че са на ръба на отчаянието. " От самото начало всичко, което слушам, са обещания, " сподели Махди. " Не имам вяра на никого тук, даже на организациите [правозащитните]. Не знам какво да чакам или по какъв начин да продължим. "
През 2015 година Гърция, която е на ръба на банкрута, става известна като врата към Европа, защото повече от един милион бежанци и мигранти минават оттова от Турция, преди да се насочат към други дестинации в Западна Европа. В отговор на най-голямата миграция на бежанци след Втората международна война, Европейският съюз подписа съглашение с Турция през март 2016 година, съгласно което Анкара се задължава да спре прекосяването на мигранти към Гърция в подмяна на финансова помощ и ускорение на договарянията за участие в Европейски Съюз.
Според контракта всички нови " незаконни мигранти и търсещи леговище ", които минават към гръцките острови от 20 март 2016 година нататък, ще бъдат връщани назад в Турция. Междувременно, за всеки сириец, който е върнат в Турция от гръцките острови, различен сириец ще бъде изместен в страна от Европейския съюз. И най-после Турция ще предприеме всички нужни стъпки, с цел да предотврати отварянето на нови морски или сухоземни направления към Европейски Съюз. През март 2016 година Македония, Хърватия и Словения затварят границите си, блокирайки десетки хиляди бежанци и мигранти в Гърция.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ