Самуил (на старобългарски: Самоилъ) е български цар, управлявал България от

...
Самуил (на старобългарски: Самоилъ) е български цар, управлявал България от
Коментари Харесай

В Преспа умира българският цар Самуил

Самуил (на старобългарски: Самоилъ) е български цар, управлявал България от 997 година до 6 октомври 1014 година Той е първият държател от династията на Комитопулите.
От към 971 година Самуил ръководи България взаимно с тримата си братя, а след гибелта им става автентичен държател на българите, въпреки че официално царската купа принадлежи първо на пленения от ромеите Борис II, а след това на Роман. През 997 година цар Роман умира и Самуил става едноличен държател в едно от най-трудните времена в българската история.
В продължение на десетилетия той съумява да удържи офанзивите на византийския император Василий II и даже му нанася съществени провали. Непрестанните битки за превъзходство с Византия не престават през цялото му царуване.
Цар Самуил умира на 6 октомври 1014 година, евентуално от сърдечен удар, който получава при типа на бойците си, ослепени след борбата при Беласица.
След преждевременната гибел на царя, България не съумява да издържи дълго на военния напън на византийците. Четири години по-късно идва и краят на Първото българско царство.
За актуалната медиевистика няма спор, че Самуил е бил цар на България.
Един от причините за българския генезис на Самуил, е че при пресичането му на българската граница, след гибелта на цар Борис II за цар е приет Роман, братът на царя. През цялото това време (около 6 години) Самуил е основен военачалник на българската войска и чак след гибелта на законния държател се афишира за български цар.
Във всички документи и другите артефакти от епохата няма нито един, който да гласи, че Самуил е друго с изключение на български държател. Като македонец обаче е избран Василий II, който произлиза от византийската тематика Македония, ситуирана в днешната област Тракия. Василий II (от династията на Македонците) е наименуван „ Българоубиец “ от византийците, което още веднъж ни подсказва, че войната е водена сред българи и византийци.
Допълнително доказателство, е че българският патриарх Дамян бяга в Охрид от окупирания Преслав, като по това време Охрид става седалище на българската патриаршия, което още веднъж подсказва, че столицата Охрид е била българска, а не „ македонска “. Устройството на администрацията на страната също е била съгласно дотогавашните български обичаи. Самата днешна област Македония след 1018 година е оповестена от Василий II за обособена административна единица или тематика под името България.
В историческата памет на Средновековието династията и страната на цар Самуил се възприемат като български. Като български владетели са избрани принадлежащите към династията на комитопулите и в Дуклянската летопис. Арабският създател Яхия Антиохийски също разказва Самуил като български цар. Дори арменският историк Асохиг (Степан от Тарон), който застъпва версията за арменски генезис на комитопулите, разказва страната на Самуил като българска.
Битолски надпис
Битолската плоча е открита през декември 1956 година при събарянето на Чауш джамия в гр. Битоля, която евентуално е градена с камъни от Битолската цитадела. В надписът върху нея Иван Владислав показва, че е племенник на Самуил и оповестява за обновяването на крепостта, която съгласно текста е построена за избавяне живота на българите. Самият държател упоменава, че е цар на българите и българин по жанр. Първородният му наследник Пресиян II, който е и последният държател (1018) на страната, носи името на кан Пресиан, първият български държател, включил региона на Македония към България.
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР