Племенникът на Елиас Канети: Хазартът е мъжка слабост на Симеон
Самуел Ардити е български евреин, който дружно със фамилията си напуща България през 1935 година и от този момент насам живее в Израел. Роднина е на огромния публицист Елиас Канети. Ардити е инженер по специалност, създател на две книги – „ Човекът, който изигра Хитлер: Цар Борис Трети – гонител, или другар на българските евреи ”, и „ Спомени от годините на Холокоста – 1940-1943 ”. През 2010-а година бе награден с най-високото отличие на Министерство на външните работи на България – „ Златна лаврова клонка ”, за изключителния му принос в развиването на българо-израелските връзки. Тези дни видният държавник дойде в България за следващ път, воден от честен дълг, за който се бори през последните 6 години от живота си – да възвърне една неправда във връзка с съдената и оправдана от Народния съд Лиляна Паница, която съгласно него, в качеството си на държавен служител, скрито и под огромен риск е пособия на евреите, само че не е приета за „ Праведник на народите ” от организацията „ Яд вашем ” в Израел. Отказът принуждава Самуел Ардити да потърси друго самопризнание за умъртвената след побой Паница, а точно – тя да бъде наградена посмъртно с декрет на президента на България с медал „ Стара планина ”, както други герои със същите заслуги: Димитър Пешев, Петър Михалев, Асен Суйчмезов и Владимир Куртев. За признаването на последния също е имало пречки от страна на „ Яд вашeм ” и решаваща роля изиграла намесата на Бойко Борисов след едно негово посещаване в Израел. Ето какво споделя в изявление за " ШОУ " Самуел Ардити:
- Г-н Ардити, у нас извънредно доста нашумя филмът „ Недадените”. Според вас, правдиво ли е показана историята за Лиляна Паница в него?
- Донякъде, тъй като в него има художествена небивалица. Няма и физическо съвпадане с външния тип на актрисата и Лиляна Паница. Лили е била извънредно красива жена – с кестенява коса, бяла кожа и сини очи. Във кино лентата тя е показана като държанка на шефа си в комисарството по еврейските въпроси – Александър Белев, а истината е по-различна. Като всички секретарки на шефа, се поражда една непосредственост и може би една ревнивост е имало от нейна страна към него, само че любовна връзка сред тях не е имало. Белев е имал друга държанка – отново на име Лиляна, негова първа братовчедка. Това се е знаело. Излизал е от работа да се среща с нея на басейн в Борисовата градина. Така че Лили Паница не умира, отровена от съперницата си, каквито легенди вървят, а заболява от перитонит след нечовечен побой в милицията, когато я арестуват.
Били са я с стоманени пръти в корема, черепът на главата й е бил напряко нацепен
Тя се пробва да потърси очевидци, че е пособия със сведения за подготвяната от Германия депортация на евреите, само че изселените евреи още не са са върнали и не могат да бъдат открити. Едва по-късно за нея свидетелства гинекологът й доктор Бенароя, само че свидетелските му показания не са признати като надеждни, заради това, че й е бил персонален доктор. Основна роля за отбраната й изиграва доктор Нисим Буко Леви, доста добър юрист. Благодарение на неговите показания Народният съд я оправдава. Няколко месеца по-късно обаче Лили умира от перитонит – евентуално процесът е тръгнал в резултат на жестокия побой - има сведения, че е удряна с пръти в корема.
- Освен свидетелските показания има ли някакъв документ, доказващ приноса й?
- Лили Паница е била машинописка и има едно документално доказателство – протокол от неин разпит в милицията. В него тя споделя по какъв начин през февруари 1943 година в комисарството идват двама германци от немската легация, които влизат при комисаря Белев. „ След като приказва много дълго време с тях, комисарят ме повика и ми сподели: „ Тази вечер ще позакъснеете. Имам да работя нещо, което по-късно ще препишете. Но занапред ви предизвестявам, че в случай че това се чуе, ще ви коства освен поста, само че и повече от това! След един час ми даде да пиша отчета му до министъра на вътрешните работи, а точно – за предлагането на Данегер за изселването на 20 000 евреи”. По-нататък Лили Паница споделя, че, според контракта, 12 000 евреи е трябвало да бъдат взети от Беломорието и Македония, а останалите 8 000 – от старите лимити на България. „ Изселването от София, което стана през м. май, беше осъществено по разпореждане на министър Габровски - споделя тя. - На 24 май Белев извика при себе си основния равин доктор Ашел Хананел. Какво е приказвал, знаят единствено те, в стаята нямаше никой друг”.
Каквото е научавала около работата си, Паница е предавала на четири очи на доктор Леви, който е подпредседател на еврейската консистория. Така че Лиляна Паница първа в България предизвестява еврейската общественост и избавителния комитет за проектите да бъдат депортирани евреите от Тракия, Македония и България. До този миг на еврейските водачи и българското общество не е било известно безусловно нищо за пъкления проект на германците. За това приказва и свидетелството на самия доктор Леви под номер 3/3458 до „ Яд вашем”. В него той свидетелства, че Лиляна Паница го осведоми за лист на евреи от София, които ще бъдат първата група депортирани. Самият Леви е на второ място в този лист. Д-р Леви се среща с Лили Паница 5-6 пъти. На 24 май двамата организират телефонен диалог, в който тя му споделя:
„ Тази вечер няма да спиш у дома!”
Леви взима файтон и потегля да обикаля и други евреи, с цел да ги предизвести. Друга свидетелка - Бети Алфаса - Юлзари твърди, че Лили е предизвестила по същия метод и тях. Бащата на Бети даже се скрива при фамилията на Лиляна Паница – при чичо й Никола. Проф. Михаел Бар-Зоар също разказва в книгата си „ Извън хватката на Хитлер” по какъв начин Паница научава и предава информацията за депортацията на евреите. Лиляна Паница, в случай че мога по този начин да се изразя, е била разузнавач в интерес на евреите.
- Очевидно, обаче, нито свидетелските показания, нито книгите са възприети като безспорни доказателства за нейния принос в спасяването на българските евреи...
- Съжалявам, че би трябвало да го кажа, само че израелската „ Яд вашем” е една антибългарска организация. В това е повода за незачитането. Според комисията на „ Яд вашем”, диалог на четири очи не „ съответствал” на изискванията в устава им. Тайното съдействие на Лиляна Паница, осъществено в един от най-тежките интервали за еврейството в България, под голям риск за живота й, съгласно тях не отговаряло на изискването „ намерено и обществено предизвестие или протест”. Отговориха ми, че „ Лиляна Паница в действителност е предизвестила свои познати за заплахата от депортиране”, само че това, видите ли, не отговаряло на критериите на организацията. Но, попитах аз, по какъв начин си представяте вие да е било допустимо въобще една чиновничка, машинописка на държавна работа, да направи такова нещо обществено?! Та нали полезността на нейните дейности е точно в това, че тя, работейки на място, където информацията идва достоверна и от първа ръка, е рискувала освен поста си, само че живота си, да съобщи тази информация?! При това, не просто на някакви „ познати”, както настояват, а е предавала сведенията на един от водачите на еврейското съпротивително придвижване в България! Свидетели за това са, с изключение на доктор Леви и неговият наследник, и госпожа Биатрис Алфаса - Юлзари. И внезапно ми излизат с някакъв правилник!... Реших да желая този правилник и да видя каква е тъкмо формулировката в него. И можете ли да си визиите какво бе учудването ми, че се доставих с този правилник, едвам откакто наех юрист, който да им го изиска! Представяте ли си?! Трябваше да наема юрист за тази работа! И когато най-накрая въпросният правилник беше в ръцете ми, аз открих, че в него въобще няма на никое място писано за така наречен „ предупреждение”. Това затвърди в мен усещането, че от организацията в Йерусалим търсят официални пречки, с цел да не уважат молбата ми.
- Обяснете какво значи признанието „ Праведник на народите”?
- „ Праведник” може да бъде единствено неевреин, който има заслуги за спасяването на евреите и не е получавал никакви материални облаги за това. Над 25 000 души в Европа са оповестени за праведници. 6000 са в Полша, а в България – 20!... Как ви се коства тази численост?! За Куртев аз водех борби в продължение на 4 години. Накрая чак Бойко Борисов, когато пристигна в Израел и да не изяснявам детайлности, само че на управлението на „ Яд вашем” очевидно им стана неловко и, с цел да избегнат свадите, го признаха директно волята си. За Лили Паница се боря 6 години!
- Но освен израелската „ Яд вашем”, а и българската организация „ Шалом” ви отхвърля предлагането за Лиляна Паница...
- Те ми отказваха преди време, само че в този момент ме поддържат. Но аз имам учредения да не приветствам ръководителя на „ Шалом” Максим Бенвенисти.
- Доколкото знам, има тяхно предложение за Вълка Горанова – брачната половинка на Пеко Таков. На какво съображение?
- Агентите на Максим Бенвенисти я предложиха. Въз основа на някаква... „ легенда”! Като чух за това предложение, незабавно подадох контрамолба за кралица Йоана. Отговориха ми дипломатично, че едно предложение не значи, че ще се одобри. Но от „ Шалом” направиха празненство и поканиха роднините на Вълка Горанова –
връчиха грамота на сина й Янчо Таков...
- Оставам с усещането, че битуват всякакви вражди измежду българското еврейство...
- Вижте, ние, които сме в Израел, нашата общественост е доста слаба там. А и ние си отпътуваме към този момент. Нашите деца не се смятат българи. Но доста хора от моето потомство, които помнят това време - ние носим в себе си един дълг, по този начин го усещам аз, да се резервира паметта за същински заслужилите хора. И аз на мои разходи повеждам всички борби и пътувам до България. И по тази причина не мога да си изкривявам душата за хора, примерно, като една Еми Барух, която работи в „ Дойче веле” за непознати ползи. Германците заплащат. Те направиха кино лентата „ Пианистът”. И там какъв е немският офицер?! - Той обича симфонична музика, образован, добър, хуманен – дава палто на пианиста, дава му храна... Опитът германците да се разграничат от нацистите към този момент съумя. И такива като Барух служат на техните операции. А аз и доста хора като мен не желаеме да се не помни! Тези вечери, в които спяхме с раница на гърба преди депортацията, не се не помнят!... Боли ме за България и българите, които не получават това самопризнание, което заслужават!
- Като споменахте Еми Барух, какво е мнението ви за Леа Коен, която избяга преди време с Константин Илиев? Един от първите шумни кавги по време на соца.
- Несериозна работа. Тя е написала книга – „ Аз вярвам”, в която написа за Лиляна Паница, апелирам ви се! Без да я е познавала, тъй като би трябвало да е била 3-годишна, когато Лиляна умира. И написа, че Лили била умряла „ от тъга за нейния любовник”, единствено и единствено с цел да не се каже, че е била бита! Какво да разясня повече такива нелепости! Не заслужава интерес тази жена. Тя ме назовава „ грубиянин”, не съм бил просветен и така нататък, само че това ни минимум не ме визира – не ме интересува!
- Как не сте просветен – нали сте инженер?! Както и да е, кажете поддържате връзка ли с родственици по линия на Елиас Канети?
- Майката на Елиас Канети – Матилда, е сестра на моята баба Белина. Баща ми го посещаваше в Лондон, само че аз не съм се срещал с него. Аз съм втори братовчед с неговата щерка Йоана, която живее в Цюрих. Известно време имахме преписка, вървях в Швейцария няколко пъти, само че по този начин и не съумях да се свържа с нея. Тя не е омъжена и не работи. И за какво да работи?! – Хранят я книгите на татко й.
- Вие сте създател на книга за цар Борис Трети и неговата роля за спасяването на евреите. Няколко версии има за неговата гибел – от отравяне с отровни газове, вместо О2 в кислородната маска в самолета, до бавнодействаща отрова, вкарана в тялото на царя от един от доближените лекари на Хитлер...
- Аз съм последовател на тази версия. Този доктор – Карл Бранд, е бил изключително нечовечен човек – той е убивал дребни деца, психологично заболели хора. Той идва в така наречен „ Бърлога на вълка” в Източна Прусия, където е щабквартирата на Хитлер – едно злокобно място, два дни преди идването на Борис, и си потегля два дни след него. Борис, откакто се връща оттова назад в България, няколко дни по-късно умира. Още слизайки от самолета, споделя на водача си: „ Боли ме карбуратора!” – сърцето. А пък той е бил здрав човек!...
Още в самолета е говорел, че желае да почине
Говорел, че в този момент в случай че има изтребители в небето да поразят самолета му, ще е най-добре. Както е известно, предчувствал е гибелта си и ден преди този момент дефинира с разлика минус 2 минути часа на гибелта си. Това е нещо необяснимо, в действителност – какъв е произходът на това предусещане?! Царят умира в разцвета на силите си. Карл Бранд е бил частен доктор на фюрера и негов правилен човек. Експериментирал е с хора като Доктор Смърт. Лекар-убиец! Д-р Бранд е забъркан в убийството и на един немски посланик от посолството на Германия в Париж - Ернст декор Рат. Рат е бил педераст и фамилията му дълго време криело този факт. В т.нар „ кристална нощ” – нощта на 9 ноември 1938 година, когато нацистите убиват 6000 евреи и опожаряват над 1000 синагоги, един млад евреин стреля по Ернст декор Рат, само че не го убива, а единствено го ранява, и немецът е настанен в парижка болница. Тутакси с полет с персоналния аероплан на Хитлер в Париж идва, сякаш да лекува Рат, доктор Смърт – въпросният доктор Бранд. Бие му една „ успокоителна” инжекция, след която Рат не се разсънва повече. Така Хитлер си обезпечава един „ немски страдалец, погубен от евреин”, с цел да оправдае кръвопролитието в „ кристалната нощ”. Д-р Бранд е екзекутиран от американците през 1948 година и остава в историята като една изцяло мракобесническа фигура в бяла престилка.
- Ще се видите ли по време на престоя си със Симеон Сакскобургготски и какво е мнението ви за него? Много българи са извънредно разочаровани от Царя...
- Да, зная това. Сигурно ще се забележим. Сега излиза негова автобиографична книга и в нея написа, че единствено три пъти е влизал в казино, в случай че вършиме намек, че тука се приказва за него като за хазартна персона. Но, вижте, за мъж няма неприятно и да играе хазарт – това не е някакъв огромен недостатък – мъжка уязвимост е. При Симеон се случи нещо друго - той не е расъл в България, а когато човек идва извън, е мъчно да даде една рецепта за живота тук и по какъв начин да се усъвършенства този живот. Симеон направи прибързани изявления преди време и тъй като те не се осъществиха, хората останаха разочаровани - с това съм склонен. Той искаше да направи промени, само че не си даваше сметка, че властта в България е в ръцете на мафията.
Едно изявление на Еми МАРИЯНСКА
- Г-н Ардити, у нас извънредно доста нашумя филмът „ Недадените”. Според вас, правдиво ли е показана историята за Лиляна Паница в него?
- Донякъде, тъй като в него има художествена небивалица. Няма и физическо съвпадане с външния тип на актрисата и Лиляна Паница. Лили е била извънредно красива жена – с кестенява коса, бяла кожа и сини очи. Във кино лентата тя е показана като държанка на шефа си в комисарството по еврейските въпроси – Александър Белев, а истината е по-различна. Като всички секретарки на шефа, се поражда една непосредственост и може би една ревнивост е имало от нейна страна към него, само че любовна връзка сред тях не е имало. Белев е имал друга държанка – отново на име Лиляна, негова първа братовчедка. Това се е знаело. Излизал е от работа да се среща с нея на басейн в Борисовата градина. Така че Лили Паница не умира, отровена от съперницата си, каквито легенди вървят, а заболява от перитонит след нечовечен побой в милицията, когато я арестуват.
Били са я с стоманени пръти в корема, черепът на главата й е бил напряко нацепен
Тя се пробва да потърси очевидци, че е пособия със сведения за подготвяната от Германия депортация на евреите, само че изселените евреи още не са са върнали и не могат да бъдат открити. Едва по-късно за нея свидетелства гинекологът й доктор Бенароя, само че свидетелските му показания не са признати като надеждни, заради това, че й е бил персонален доктор. Основна роля за отбраната й изиграва доктор Нисим Буко Леви, доста добър юрист. Благодарение на неговите показания Народният съд я оправдава. Няколко месеца по-късно обаче Лили умира от перитонит – евентуално процесът е тръгнал в резултат на жестокия побой - има сведения, че е удряна с пръти в корема.
- Освен свидетелските показания има ли някакъв документ, доказващ приноса й?
- Лили Паница е била машинописка и има едно документално доказателство – протокол от неин разпит в милицията. В него тя споделя по какъв начин през февруари 1943 година в комисарството идват двама германци от немската легация, които влизат при комисаря Белев. „ След като приказва много дълго време с тях, комисарят ме повика и ми сподели: „ Тази вечер ще позакъснеете. Имам да работя нещо, което по-късно ще препишете. Но занапред ви предизвестявам, че в случай че това се чуе, ще ви коства освен поста, само че и повече от това! След един час ми даде да пиша отчета му до министъра на вътрешните работи, а точно – за предлагането на Данегер за изселването на 20 000 евреи”. По-нататък Лили Паница споделя, че, според контракта, 12 000 евреи е трябвало да бъдат взети от Беломорието и Македония, а останалите 8 000 – от старите лимити на България. „ Изселването от София, което стана през м. май, беше осъществено по разпореждане на министър Габровски - споделя тя. - На 24 май Белев извика при себе си основния равин доктор Ашел Хананел. Какво е приказвал, знаят единствено те, в стаята нямаше никой друг”.
Каквото е научавала около работата си, Паница е предавала на четири очи на доктор Леви, който е подпредседател на еврейската консистория. Така че Лиляна Паница първа в България предизвестява еврейската общественост и избавителния комитет за проектите да бъдат депортирани евреите от Тракия, Македония и България. До този миг на еврейските водачи и българското общество не е било известно безусловно нищо за пъкления проект на германците. За това приказва и свидетелството на самия доктор Леви под номер 3/3458 до „ Яд вашем”. В него той свидетелства, че Лиляна Паница го осведоми за лист на евреи от София, които ще бъдат първата група депортирани. Самият Леви е на второ място в този лист. Д-р Леви се среща с Лили Паница 5-6 пъти. На 24 май двамата организират телефонен диалог, в който тя му споделя:
„ Тази вечер няма да спиш у дома!”
Леви взима файтон и потегля да обикаля и други евреи, с цел да ги предизвести. Друга свидетелка - Бети Алфаса - Юлзари твърди, че Лили е предизвестила по същия метод и тях. Бащата на Бети даже се скрива при фамилията на Лиляна Паница – при чичо й Никола. Проф. Михаел Бар-Зоар също разказва в книгата си „ Извън хватката на Хитлер” по какъв начин Паница научава и предава информацията за депортацията на евреите. Лиляна Паница, в случай че мога по този начин да се изразя, е била разузнавач в интерес на евреите.
- Очевидно, обаче, нито свидетелските показания, нито книгите са възприети като безспорни доказателства за нейния принос в спасяването на българските евреи...
- Съжалявам, че би трябвало да го кажа, само че израелската „ Яд вашем” е една антибългарска организация. В това е повода за незачитането. Според комисията на „ Яд вашем”, диалог на четири очи не „ съответствал” на изискванията в устава им. Тайното съдействие на Лиляна Паница, осъществено в един от най-тежките интервали за еврейството в България, под голям риск за живота й, съгласно тях не отговаряло на изискването „ намерено и обществено предизвестие или протест”. Отговориха ми, че „ Лиляна Паница в действителност е предизвестила свои познати за заплахата от депортиране”, само че това, видите ли, не отговаряло на критериите на организацията. Но, попитах аз, по какъв начин си представяте вие да е било допустимо въобще една чиновничка, машинописка на държавна работа, да направи такова нещо обществено?! Та нали полезността на нейните дейности е точно в това, че тя, работейки на място, където информацията идва достоверна и от първа ръка, е рискувала освен поста си, само че живота си, да съобщи тази информация?! При това, не просто на някакви „ познати”, както настояват, а е предавала сведенията на един от водачите на еврейското съпротивително придвижване в България! Свидетели за това са, с изключение на доктор Леви и неговият наследник, и госпожа Биатрис Алфаса - Юлзари. И внезапно ми излизат с някакъв правилник!... Реших да желая този правилник и да видя каква е тъкмо формулировката в него. И можете ли да си визиите какво бе учудването ми, че се доставих с този правилник, едвам откакто наех юрист, който да им го изиска! Представяте ли си?! Трябваше да наема юрист за тази работа! И когато най-накрая въпросният правилник беше в ръцете ми, аз открих, че в него въобще няма на никое място писано за така наречен „ предупреждение”. Това затвърди в мен усещането, че от организацията в Йерусалим търсят официални пречки, с цел да не уважат молбата ми.
- Обяснете какво значи признанието „ Праведник на народите”?
- „ Праведник” може да бъде единствено неевреин, който има заслуги за спасяването на евреите и не е получавал никакви материални облаги за това. Над 25 000 души в Европа са оповестени за праведници. 6000 са в Полша, а в България – 20!... Как ви се коства тази численост?! За Куртев аз водех борби в продължение на 4 години. Накрая чак Бойко Борисов, когато пристигна в Израел и да не изяснявам детайлности, само че на управлението на „ Яд вашем” очевидно им стана неловко и, с цел да избегнат свадите, го признаха директно волята си. За Лили Паница се боря 6 години!
- Но освен израелската „ Яд вашем”, а и българската организация „ Шалом” ви отхвърля предлагането за Лиляна Паница...
- Те ми отказваха преди време, само че в този момент ме поддържат. Но аз имам учредения да не приветствам ръководителя на „ Шалом” Максим Бенвенисти.
- Доколкото знам, има тяхно предложение за Вълка Горанова – брачната половинка на Пеко Таков. На какво съображение?
- Агентите на Максим Бенвенисти я предложиха. Въз основа на някаква... „ легенда”! Като чух за това предложение, незабавно подадох контрамолба за кралица Йоана. Отговориха ми дипломатично, че едно предложение не значи, че ще се одобри. Но от „ Шалом” направиха празненство и поканиха роднините на Вълка Горанова –
връчиха грамота на сина й Янчо Таков...
- Оставам с усещането, че битуват всякакви вражди измежду българското еврейство...
- Вижте, ние, които сме в Израел, нашата общественост е доста слаба там. А и ние си отпътуваме към този момент. Нашите деца не се смятат българи. Но доста хора от моето потомство, които помнят това време - ние носим в себе си един дълг, по този начин го усещам аз, да се резервира паметта за същински заслужилите хора. И аз на мои разходи повеждам всички борби и пътувам до България. И по тази причина не мога да си изкривявам душата за хора, примерно, като една Еми Барух, която работи в „ Дойче веле” за непознати ползи. Германците заплащат. Те направиха кино лентата „ Пианистът”. И там какъв е немският офицер?! - Той обича симфонична музика, образован, добър, хуманен – дава палто на пианиста, дава му храна... Опитът германците да се разграничат от нацистите към този момент съумя. И такива като Барух служат на техните операции. А аз и доста хора като мен не желаеме да се не помни! Тези вечери, в които спяхме с раница на гърба преди депортацията, не се не помнят!... Боли ме за България и българите, които не получават това самопризнание, което заслужават!
- Като споменахте Еми Барух, какво е мнението ви за Леа Коен, която избяга преди време с Константин Илиев? Един от първите шумни кавги по време на соца.
- Несериозна работа. Тя е написала книга – „ Аз вярвам”, в която написа за Лиляна Паница, апелирам ви се! Без да я е познавала, тъй като би трябвало да е била 3-годишна, когато Лиляна умира. И написа, че Лили била умряла „ от тъга за нейния любовник”, единствено и единствено с цел да не се каже, че е била бита! Какво да разясня повече такива нелепости! Не заслужава интерес тази жена. Тя ме назовава „ грубиянин”, не съм бил просветен и така нататък, само че това ни минимум не ме визира – не ме интересува!
- Как не сте просветен – нали сте инженер?! Както и да е, кажете поддържате връзка ли с родственици по линия на Елиас Канети?
- Майката на Елиас Канети – Матилда, е сестра на моята баба Белина. Баща ми го посещаваше в Лондон, само че аз не съм се срещал с него. Аз съм втори братовчед с неговата щерка Йоана, която живее в Цюрих. Известно време имахме преписка, вървях в Швейцария няколко пъти, само че по този начин и не съумях да се свържа с нея. Тя не е омъжена и не работи. И за какво да работи?! – Хранят я книгите на татко й.
- Вие сте създател на книга за цар Борис Трети и неговата роля за спасяването на евреите. Няколко версии има за неговата гибел – от отравяне с отровни газове, вместо О2 в кислородната маска в самолета, до бавнодействаща отрова, вкарана в тялото на царя от един от доближените лекари на Хитлер...
- Аз съм последовател на тази версия. Този доктор – Карл Бранд, е бил изключително нечовечен човек – той е убивал дребни деца, психологично заболели хора. Той идва в така наречен „ Бърлога на вълка” в Източна Прусия, където е щабквартирата на Хитлер – едно злокобно място, два дни преди идването на Борис, и си потегля два дни след него. Борис, откакто се връща оттова назад в България, няколко дни по-късно умира. Още слизайки от самолета, споделя на водача си: „ Боли ме карбуратора!” – сърцето. А пък той е бил здрав човек!...
Още в самолета е говорел, че желае да почине
Говорел, че в този момент в случай че има изтребители в небето да поразят самолета му, ще е най-добре. Както е известно, предчувствал е гибелта си и ден преди този момент дефинира с разлика минус 2 минути часа на гибелта си. Това е нещо необяснимо, в действителност – какъв е произходът на това предусещане?! Царят умира в разцвета на силите си. Карл Бранд е бил частен доктор на фюрера и негов правилен човек. Експериментирал е с хора като Доктор Смърт. Лекар-убиец! Д-р Бранд е забъркан в убийството и на един немски посланик от посолството на Германия в Париж - Ернст декор Рат. Рат е бил педераст и фамилията му дълго време криело този факт. В т.нар „ кристална нощ” – нощта на 9 ноември 1938 година, когато нацистите убиват 6000 евреи и опожаряват над 1000 синагоги, един млад евреин стреля по Ернст декор Рат, само че не го убива, а единствено го ранява, и немецът е настанен в парижка болница. Тутакси с полет с персоналния аероплан на Хитлер в Париж идва, сякаш да лекува Рат, доктор Смърт – въпросният доктор Бранд. Бие му една „ успокоителна” инжекция, след която Рат не се разсънва повече. Така Хитлер си обезпечава един „ немски страдалец, погубен от евреин”, с цел да оправдае кръвопролитието в „ кристалната нощ”. Д-р Бранд е екзекутиран от американците през 1948 година и остава в историята като една изцяло мракобесническа фигура в бяла престилка.
- Ще се видите ли по време на престоя си със Симеон Сакскобургготски и какво е мнението ви за него? Много българи са извънредно разочаровани от Царя...
- Да, зная това. Сигурно ще се забележим. Сега излиза негова автобиографична книга и в нея написа, че единствено три пъти е влизал в казино, в случай че вършиме намек, че тука се приказва за него като за хазартна персона. Но, вижте, за мъж няма неприятно и да играе хазарт – това не е някакъв огромен недостатък – мъжка уязвимост е. При Симеон се случи нещо друго - той не е расъл в България, а когато човек идва извън, е мъчно да даде една рецепта за живота тук и по какъв начин да се усъвършенства този живот. Симеон направи прибързани изявления преди време и тъй като те не се осъществиха, хората останаха разочаровани - с това съм склонен. Той искаше да направи промени, само че не си даваше сметка, че властта в България е в ръцете на мафията.
Едно изявление на Еми МАРИЯНСКА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ