На 5 юни Лий Мин-со* описа в дневника си страха, обзел тялото й, когато влезе в класната си стая, за да преподава : „Чувствам се прекалено стегнати в гърдите. Имам чувството, че ще падна някъде. Дори не знам къде съм.“
На 3 юли учителката в началното училище пише, че е била толкова съкрушена от лудостта на работата, че „искала да се откаже“.
Две седмици по-късно 23-годишната е намерена мъртва в шкафа на класната си стая от нейни колеги. Беше посегнала на живота си.
Братовчедът на Мин-со, Парк Ду-йонг, се бори да не заплаче, докато оправя малкия й празен апартамент, сега дом само на златната й рибка. Леглото й не е оправено, а до него има купчина рисунки от учениците й от първи клас, които й казват колко много са я обичали. Отдолу има куп библиотечни книги за това как да се справите с депресията.
Парк казва, че братовчедка му е преподавала малко повече от година, изпълнявайки детската си мечта, като последва майка си в професията. Тя обожаваше децата, казва той.
Така че в дните след смъртта на братовчед му, която полицията бързо приписа на скорошна раздяла, Парк пое ролята на детектив . Той откри стотици записи в дневници, работни дневници и текстови съобщения.
Те разкриха, че в месеците, довели до нейното самоубийство, Мин-со е била бомбардирана от оплаквания от родителите. Съвсем наскоро един от нейните ученици беше нарязал главата на друго дете с молив и тя беше въвлечена в разгорещени късни телефонни разговори и съобщения с родителите.
