Проф. Даниел Вълчев: Свикнахме да ползваме съдебната реформа като политическо знаме
Самоцелните промени на Конституцията в никакъв случай не са водили до нещо положително. Това съобщи пред БНР деканът на Юридическия факултет в СУ " Св. Климент Охридски " проф. Даниел Вълчев.
" От 5 промени и допълнения на Конституцията, откогато тя е призната, в 4 сме присъединили въпроса, да не кажа, че сме напълно посветили на правосъдната рефома, и всякога споделяме, че това е първата решителна крачка към правосъдна промяна. До тук имаме 4 първи решителни крачки. Време е да създадем втората крачка. Не може по този начин. Свикнахме да употребяваме правосъдната промяна като политическо знаме и то партийно знаме. Съдебната промяна - на мен не ми е ясно коя е. Какво да е - е въпрос на консенсус. Но нещо би трябвало да се направи. От една страна би трябвало да усъвършестваме ограничения, да вземем за пример за неотклонение. Трябва да има симетрии в наказателния развой - това не е мъчно. Проблемът е, че ние сме се фокусирали върху няколко лични промени, което малко ни замъглява ", разяснява той в предаването " Преди всички ".
Днес ще бъде показано юбилейното 20 издание на " Юридически барометър ". Като една от трендовете, показани в разбора, проф. Вълчев акцентира бързината, с която се вършат промени в законодателството:
" Ние сме безспорни първенци в лицето на Закона за здравето. Само за година беше променен и допълнен 10 пъти. В едно от промените - законопроектът е импортиран в един ден, същият ден е прегледан в комисия, същия ден е гласуван на първо и второ четене и същия ден е изпратен за декрет при президента ".
В края на всеки парламент се вижда едно съвсем истерично предпочитание за внасяне на законорпоекти и за някаква експедитивност, означи той и посочи:
" Последният парламент - в интервала юли - декември 2022 година, има импортирани 199 законопроекта за 6 месеца - голямо количество. Те не могат даже да се прегледат, камо ли да бъдат признати ".
По думите му са се пробвали да проследят един от детайлите на изборния развой - метода на гласоподаване. За машинното и хартиеното гласоподаване и измененията през годините, той сподели:
" Резултатът от всичко това е, че хората, които имаха вяра в машинното гласоподаване, започнаха да се разколебават. А тези, които имаха вяра в хартиеното гласоподаване, напълно се отчаяха. В резултат на този спор ние вместо да обединим обществото, успяхме още повече да го разколебаем, което не е хубаво ".
Акцентът на разбора не е върху политическите процеси в България, доколкото е допустимо, тъй като законодателството е отражение на политически обстановки, разяснява проф. Вълчев. Той даде образец с наказателното законодателство, което е тематиката на броя.
" Първият Наказателен кодекс от 1951 година за 17 години има 12 промени. Действащият Наказателен кодекс, сред 1968 и 1998 година, е изменян 1 път годишно. Изведннъж от 1999 година, за 24 години той е изменян и допълван 84 пъти ".
Според него се вижда наклонността към все по-голяма експедитивност в измененията на наказателното законодателство:
" Още по-лошо - една реактивност, основно идваща от народни представители, като се случи нещо неприятно в обществото, първата работа е да ожесточат глобите. Това не е огромният въпрос. Самата система на наказванията в Наказателен кодекс дотам към този момент е объркана, че от време на време за непредпазливи действия наказванията са по-големи в сравнение с за умишлени. Този диалог отива оттатък политическата обстановка ".
" Много по-лесно е да се плъзгаш по моментните настроения на обществото, в сравнение с да обясняваш на хората коя е вярната посока и да се опиташ да ги подредиш зад себе си и да ги поведеш нанякъде. Много по-лесно е гневът на хората от нещо случилото се в обществото да го яхнеш - от това в никакъв случай нищо положително не се получава. Превенцията е доста по-важна ", безапелационен е проф. Даниел Вълчев.
Той даде образец, че задържането под стража като мярка за неотклонение не значи, че индивидът е отговорен. Хората са доста чувствителни по тази тематика, само че това са фундаментални правила, от които ние не можем да се отклоним като демократично общество, акцентира той. По думите му би трябвало съществено да помислим за рационализиране на ограниченията за неотклонение.
Според него главното е, че промени на огромни обществени системи могат да станат с напъните на хората, които живеят в България. Може да ни го каже който желае извън, само че това са неща, които ние знаем, означи проф. Вълчев. Според него просто не съумяваме да се организираме да ги решим.
" Наказателното правосъдие е мощен инструмент и когато той бъде ориентиран към хора, които не са направили обещано действие, това е доста рисково. От друга страна не можем да затъпим този инструмент, тъй като в някои случаи той би трябвало да бъде изострен ", разяснява още Даниел Вълчев.
" От 5 промени и допълнения на Конституцията, откогато тя е призната, в 4 сме присъединили въпроса, да не кажа, че сме напълно посветили на правосъдната рефома, и всякога споделяме, че това е първата решителна крачка към правосъдна промяна. До тук имаме 4 първи решителни крачки. Време е да създадем втората крачка. Не може по този начин. Свикнахме да употребяваме правосъдната промяна като политическо знаме и то партийно знаме. Съдебната промяна - на мен не ми е ясно коя е. Какво да е - е въпрос на консенсус. Но нещо би трябвало да се направи. От една страна би трябвало да усъвършестваме ограничения, да вземем за пример за неотклонение. Трябва да има симетрии в наказателния развой - това не е мъчно. Проблемът е, че ние сме се фокусирали върху няколко лични промени, което малко ни замъглява ", разяснява той в предаването " Преди всички ".
Днес ще бъде показано юбилейното 20 издание на " Юридически барометър ". Като една от трендовете, показани в разбора, проф. Вълчев акцентира бързината, с която се вършат промени в законодателството:
" Ние сме безспорни първенци в лицето на Закона за здравето. Само за година беше променен и допълнен 10 пъти. В едно от промените - законопроектът е импортиран в един ден, същият ден е прегледан в комисия, същия ден е гласуван на първо и второ четене и същия ден е изпратен за декрет при президента ".
В края на всеки парламент се вижда едно съвсем истерично предпочитание за внасяне на законорпоекти и за някаква експедитивност, означи той и посочи:
" Последният парламент - в интервала юли - декември 2022 година, има импортирани 199 законопроекта за 6 месеца - голямо количество. Те не могат даже да се прегледат, камо ли да бъдат признати ".
По думите му са се пробвали да проследят един от детайлите на изборния развой - метода на гласоподаване. За машинното и хартиеното гласоподаване и измененията през годините, той сподели:
" Резултатът от всичко това е, че хората, които имаха вяра в машинното гласоподаване, започнаха да се разколебават. А тези, които имаха вяра в хартиеното гласоподаване, напълно се отчаяха. В резултат на този спор ние вместо да обединим обществото, успяхме още повече да го разколебаем, което не е хубаво ".
Акцентът на разбора не е върху политическите процеси в България, доколкото е допустимо, тъй като законодателството е отражение на политически обстановки, разяснява проф. Вълчев. Той даде образец с наказателното законодателство, което е тематиката на броя.
" Първият Наказателен кодекс от 1951 година за 17 години има 12 промени. Действащият Наказателен кодекс, сред 1968 и 1998 година, е изменян 1 път годишно. Изведннъж от 1999 година, за 24 години той е изменян и допълван 84 пъти ".
Според него се вижда наклонността към все по-голяма експедитивност в измененията на наказателното законодателство:
" Още по-лошо - една реактивност, основно идваща от народни представители, като се случи нещо неприятно в обществото, първата работа е да ожесточат глобите. Това не е огромният въпрос. Самата система на наказванията в Наказателен кодекс дотам към този момент е объркана, че от време на време за непредпазливи действия наказванията са по-големи в сравнение с за умишлени. Този диалог отива оттатък политическата обстановка ".
" Много по-лесно е да се плъзгаш по моментните настроения на обществото, в сравнение с да обясняваш на хората коя е вярната посока и да се опиташ да ги подредиш зад себе си и да ги поведеш нанякъде. Много по-лесно е гневът на хората от нещо случилото се в обществото да го яхнеш - от това в никакъв случай нищо положително не се получава. Превенцията е доста по-важна ", безапелационен е проф. Даниел Вълчев.
Той даде образец, че задържането под стража като мярка за неотклонение не значи, че индивидът е отговорен. Хората са доста чувствителни по тази тематика, само че това са фундаментални правила, от които ние не можем да се отклоним като демократично общество, акцентира той. По думите му би трябвало съществено да помислим за рационализиране на ограниченията за неотклонение.
Според него главното е, че промени на огромни обществени системи могат да станат с напъните на хората, които живеят в България. Може да ни го каже който желае извън, само че това са неща, които ние знаем, означи проф. Вълчев. Според него просто не съумяваме да се организираме да ги решим.
" Наказателното правосъдие е мощен инструмент и когато той бъде ориентиран към хора, които не са направили обещано действие, това е доста рисково. От друга страна не можем да затъпим този инструмент, тъй като в някои случаи той би трябвало да бъде изострен ", разяснява още Даниел Вълчев.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ