Самотата е болест, доказаха учените
Самотата въздейства освен на настроението на индивида, само че даже на работата на неговия мозък, изясниха учените.
Още преди осем години учените свързаха самотата и неприятната работа на имунната система на индивида. Освен това откривателите изясниха, че самотата може да провокира по-интензивно разпространяване на тумори по целия организъм и да докара до образуването на по-опасни форми на рак.
Разбира се, от този факт самотните хора по света не са станали по-малко.
Учените не са спрели дотук и са траяли да изследват феномена самотност. Особено се изявили съпрузите Стефани и Джон Качиопо от Чикагския университет, които обърнали изключително внимание на това, по какъв начин самотата въздейства на индивида.
Те са изяснили, че мозъкът на самотните хора работи по-различно.
Става дума за това, че електрическата интензивност на мозъка на самотните хора е по-бърза. Освен това откривателите изяснили, че мозъкът на самотните хора много по-бързо реагира на разнообразни отрицателни събития. Според учените това значи, че самотните хора непрекъснато се пазят от закани от обществен темперамент, а това протича на подсъзнателно равнище.
„ Това значи, че в случай че аз се усещам уединен, то моят мозък към този момент се намира в сходно положение. И стартирам още по-голяма изолираност “, споделя Джон Качиопо, като отбелязва, че е нужна битка с това положение, другояче има риск от изпадане в същинска меланхолия.
В публикацията на съпрузите, оповестена през юли в научното издание Cortex, се споделя също по този начин по какво се отличава мозъкът на самотните хора. В опита, вследствие на който е написана тази публикация, взели присъединяване 70 души, 32-ма от тях били самотни.
Учените изследвали доброволците с електроенцефалография сега, когато хората прекосявали тест на Струп, учреден на разликите на зрителното и разумното усещане на цветовете.
В хода на теста на участниците били показвани разноцветни думи, при което те трябвало да назоват цвета на думата, а не нейното значение. Думите били със обществен и несоциален подтекст, различаващ се единствено по позитивния или негативния подтекст.
Впоследствие учените провели още едно проучване, при което доброволците разглеждали към този момент не думи, а рисунки. Със самото проучване можете да се запознаете в сп. Cognitive Neuroscience. В резултат на двете проучвания Качиопо стигнали до извода, че мозъкът на самотните хора работи друго.
„ Самотата кара мозъка ви да бъде свръхбдителен и да задейства механизмите за предпазване “, споделя Джон Качиопо.
Според откривателя съществуват четири метода за битка със самотата. Първо, належащо е да се стартира общуването с хора. На живо, защото общуването в интернет не оказва помощ. Джон Качиопо поучава да се одобряват всевъзможни предложения и да се поддържа връзка с хора по всеки вероятен мотив.
Второ, откривателят предлага да се сътвори проект на обществена интензивност – да се води дневник и да се възнамерява къде може да се отиде в околните дни.
Трето, ученият предлага да се прекарва повече време с хора, които са ви забавни. Не става дума единствено за взаимна благосклонност, само че и за идентични занимания и музикални ползи.
И най-после, по-малко би трябвало да се мисли за неприятното.
