~ Самота За себеактуализиращите се хора е вярно, че могат

~ Самота

За себеактуализиращите се хора е правилно, че могат да бъдат самотни, без това да им навреди или да им аргументи дискомфорт. Нещо повече, за съвсем всички тях е правилно, че несъмнено харесват самотата и уединението повече от междинния човек.

Често се случва те да стоят настрани от сражението, индиферентни, незасегнати от това, което провокира стихия у другите. На тях им е елементарно да гледат в профил, да са резервирани, спокойни и ведри - по тази причина са в положение да одобряват персоналните беди, без да реагират бурно, както това прави елементарният човек. Те са като че ли годни да запазят достолепието си даже в неприлично обграждане и обстановка. Може би това се дължи частично на склонността им да се придържат към своето лично пояснение на обстановката, а не да разчитат на това, което други хора считат или мислят по въпроса. Резервираността им може да премине ненапълно в суровост и уединение.

Може би тяхната дистанцираност има връзка с избрани други качества. Преди всичко сме в положение да определим хора като тях като по-обективни (във всеки вероятен смисъл на думата) от междинния човек. Те са по-скоро проблем-центрирани, в сравнение с его-центрирани. Това остава в действие даже в случаите, когато казусът е обвързван с тях самите, с техните стремежи, претекстове, очаквания или въжделения. Ето за какво те имат способността да се съсредоточат до степен, която не е присъща на елементарните хора. Интензивното концентриране носи като непряк артикул феномени от рода на заплеснатост, дарба да забравяш и да не обръщаш внимание на външната среда. Примери за това са здравият сън, апетитът и това, че те са в положение да се усмихват и даже да се смеят, когато са изправени пред проблеми, паники и отговорност.

В обществените взаимоотношения с множеството хора дистанцираността основава избрани неприятности и проблеми. „ Нормалните “ хора с лекост поясняват това като безчувственост, снобизъм, липса на любов, неприязненост и даже неприязън. И противоположното, елементарните другарски взаимоотношения са пo-ангажиращи, изискват повече, желаят повече поощрение, похвали, поддръжка, топлота и изключителност. Истина е, че себеактуализиращите се хора не изпитват нужда от други хора в елементарния смисъл на думата. Но защото нормално това дали имат потребност от теб и дали им липсваш стои в сърцевината на другарството, излиза наяве, че междинният човек няма да одобри елементарно тази дистанцираност.

Друго значение на понятието автономност е самоопределяне, самоуправление, да си деен, виновен, самодисциплиниран фактор, а не пешка, безпомощна персона, решенията за която взимат други, да си мощен, а не слаб. Нашите изследвани лица вземат решение сами, стигат до лични решения, сами поемат самодейността и са виновни за себе си и за личната си орис. Това е едно едвам доловимо качество, което мъчно се предава с думи, само че е извънредно значимо. Те ме научиха да виждам на това, което съм приемал за обикновено човешко, като на напълно болестно, ненормално или слабо; а точно, че прекомерно доста хора не вземат решение сами за себе си, а това вършат вместо тях продавачи, рекламни сътрудници, родители, пропагандатори, малкия екран, вестниците и така нататък Така те се трансформират в пешки, които други движат, а не са човеци, движени от своя личен избор, самоопределящи се. Следователно са склонни да се усещат безпомощни, слаби и изцяло ръководени. Стават жертва на хищници. Това са мекушави, хленчещи хора, а не самоопределящи се, виновни персони. Какво значи тази липса на отговорност в политиката и стопанската система, учредени на личния избор, е явно, несъмнено: тя е злополука. В демократичното, самоопределящо се общество би трябвало да има самоинициативни, самоопределящи се, самоизбиращи хора, които вземат решение сами, необвързани хора на свободната воля.

Обширните опити на Аш (Asch, 1956) и Маклелънд (McClellandm 1961, 1964, McClelland & Winter, 1969) ни разрешават да предположим, че хората, които вземат решение сами, са може би сред 5% и 30% от нашето население, според от съответните условия. При себеактуализиращите се хора самоинициативни са 100%.

И най-после би трябвало да направя едно изказване, въпреки и доста теолози, философи и учени позитивно ще го сметнат за смущаващо: себеактуализиращите се човеци имат повече „ свободна воля “ и в доста по-малка степен са „ предопределени “, в сравнение с междинния човек. Независимо от това по какъв начин се дефинират операционално думите свободна воля и детерминизъм, в това изследване те са емпирична реалност. Нещо повече, тe са схващания в степени, в количествени разлики, а не са пакети от „ всичко или нищо “.

~ Автономия

Характерна линия на себеактуализиращите се хора, която до известна степен е напречен прорез на изложеното дотук, е тяхната относителна самостоятелност от физическата и обществена среда. Тъй като са задвижвани най-много от мотивацията за развиване, а не от дефицитна мотивация, те не зависят за своето основно угаждане от действителния свят, други хора, просвета, средства за реализиране на цели или изобщо от външни задоволявания. Те са повече подвластни от личния си капацитет и латентни запаси. Тъй както дървото се нуждае от слънчева светлина, вода и храна, по този начин и множеството хора изпитват потребност от обич, сигурност и угаждане на други базови потребности, които могат да получат единствено извън. Но откакто един път външните удовлетворители са получени и вътрешните дефицити са заситени, занапред стартират същинските проблеми на самостоятелното човешко развиване, а точно себеактуализацията.

Тази самостоятелност от средата значи относителна резистентност на тежки удари, разтърсвания, ограничения, фрустрация и така нататък Такива хора са в положение да поддържат относителна бодрост при условия, които биха докарали други до самоубийство. Определяли са ги също като „ самостойни “.

Мотивираните от дефицити хора имат потребност от други човеци, защото множеството от главните потребности (любов, сигурност, авторитет, принадлежност) могат да се удовлетворят единствено от други човешки същества. Но другите хора могат в действителност да попречат на стимулираните от напредък, факторите, определящи задоволяването и положителния живот са за тях, към този момент вътрешно-индивидуални, а не обществени. Себеактуализиращите се са станали задоволително мощни, с цел да са самостоятелни от положителното мнение на другите или даже от тяхната обвързаност. Почестите, ситуацията, премиите, известността, престижът и обичта, която могат да дарят, са станали по-маловажни от себеактуализацията и вътрешния напредък (Huxley, 1944, Northrop, 1947, Rand, 1943, Rogers, 1961). 

Трябва да не забравяме, че най-хубавият прочут ни, въпреки и не единствен, способ да стигнем до подобен миг на относителна самостоятелност от любов и почитание, е да сме получили доста от същите тези любов и почитание в предишното.

От: „ Мотивация и персона “, Ейбрахам Маслоу, изд. „ Кибеа “
Снимка: 5basicneeds.weebly.com