След катастрофата с Раиси: Спомени за трагедията с Борис Трайковски
Самолетната злополука в неделя (19 май), при която починаха президентът на Иран Ебрахим Раиси и министърът на външните работи Хосеин Амир Абдолахиан няма по какъв начин да не ни върне 20 години обратно към датата 26 февруари 2004 година.
Онзи тъмен ден, освен откъм прищявки на времето, само че и откъм трагични за Република Македония (както се назовава тогава РСМ) събития . Тогава, към 8.30 часа и четвърт час преди кацане, контролната кула губи връзка с държавния аероплан, с който тогавашният президент Борис Трайковски пътува за град Мостар за присъединяване в Международната конференция за вложения в Босна и Херцеговина.
Малко по-късно опасенията се сбъдват - машината се е разрушила в планински скали покрай града и е паднала в минно поле сред някогашните фронтови лини от войната в Босна. Няма нито един оживял . Загиват както Трайковски, по този начин и неговите съветници Димка Илковска - Бошкович, Ристо Блажевски и Анита Лозановска, Миле от македонското външно министерство, охранителите Борис Велинов и Аце Божиновски и двамата водачи Марко Марковски и Бранко Ивановски.
Защо екипажът е подхванал този риск, остава мистерия и до през днешния ден. Проливен дъжд, мъгла, стихия - условия, които отхвърлят албанският министър председател Фатос Нано да пътува, а след нещастието същото вършат и президентът на Сърбия и Черна гора - Светозар Марович и словенският министър председател Антон Роп.
Дори останките от самолета са сложни за разкриване в същото време, бойци от ЕСФОР, сапьори и спасители търсят дълго, преди да открият на другия ден деветте тела на към 150 метра от региона на случая. Също както и при Раиси, и гибелта на Борис Трайковски е проблем за страната му. Тогава обстановката в Македония е на върха на ескалация след протеста на етническите албанци, като точно Трайковски бе в ролята на оня " буфер " с съществена роля за запазването на стабилността сред етническите общности.
Раиси, от своя страна бе считан за обещаващ и най-вероятен правоприемник на аятолах Хаменей , който към този момент е в много неприятно здравословно положение. Какво ни чака, ще разберем напълно скоро, когато в Иран ще се проведат нови президентски избори . Дотогава страната ще бъде ръководена от временият му заместител Мохамед Мохбер.
Но упованията са, че който и да е той, надали ще стигне до смяна на статуквото и друга политика . А до каква степен тя се приема от народа, е видно от присъединяване на иранците, огромна част от които даже не гласоподаваха на предходните избори...
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Онзи тъмен ден, освен откъм прищявки на времето, само че и откъм трагични за Република Македония (както се назовава тогава РСМ) събития . Тогава, към 8.30 часа и четвърт час преди кацане, контролната кула губи връзка с държавния аероплан, с който тогавашният президент Борис Трайковски пътува за град Мостар за присъединяване в Международната конференция за вложения в Босна и Херцеговина.
Малко по-късно опасенията се сбъдват - машината се е разрушила в планински скали покрай града и е паднала в минно поле сред някогашните фронтови лини от войната в Босна. Няма нито един оживял . Загиват както Трайковски, по този начин и неговите съветници Димка Илковска - Бошкович, Ристо Блажевски и Анита Лозановска, Миле от македонското външно министерство, охранителите Борис Велинов и Аце Божиновски и двамата водачи Марко Марковски и Бранко Ивановски.
Защо екипажът е подхванал този риск, остава мистерия и до през днешния ден. Проливен дъжд, мъгла, стихия - условия, които отхвърлят албанският министър председател Фатос Нано да пътува, а след нещастието същото вършат и президентът на Сърбия и Черна гора - Светозар Марович и словенският министър председател Антон Роп.
Дори останките от самолета са сложни за разкриване в същото време, бойци от ЕСФОР, сапьори и спасители търсят дълго, преди да открият на другия ден деветте тела на към 150 метра от региона на случая. Също както и при Раиси, и гибелта на Борис Трайковски е проблем за страната му. Тогава обстановката в Македония е на върха на ескалация след протеста на етническите албанци, като точно Трайковски бе в ролята на оня " буфер " с съществена роля за запазването на стабилността сред етническите общности.
Раиси, от своя страна бе считан за обещаващ и най-вероятен правоприемник на аятолах Хаменей , който към този момент е в много неприятно здравословно положение. Какво ни чака, ще разберем напълно скоро, когато в Иран ще се проведат нови президентски избори . Дотогава страната ще бъде ръководена от временият му заместител Мохамед Мохбер.
Но упованията са, че който и да е той, надали ще стигне до смяна на статуквото и друга политика . А до каква степен тя се приема от народа, е видно от присъединяване на иранците, огромна част от които даже не гласоподаваха на предходните избори...
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ