Само за няколко месеца италианският град Бергамо напълно промени облика

Само за няколко месеца италианският град Бергамо изцяло промени образа си – от гръмък и надвишаващ с живот, през днешния ден той е с траурно изражение. Шумните италианци, които се смееха с цяло гърло и пиеха вино когато и да е на денонощието са затворени в домовете си и са белязани със международната пандемия COVID-19.

"В края на месец септември аз съумях да усетя точно тази радостна и оживена страна на града. Отседнах за няколко дни в Бергамо, като използвах града за насочна точка за цяла Ломбардия.

Изборът ми беше по-скоро поради ниските цени, в сравнение с поради забележителностите на градчето. Оказа се, че не съм права. Още с идването бях очарована от Бергамо. В града се усеща италианския дух, който се е позагубил по-пълните с туристи места.

В Бергамо несъмнено има какво да видиш и какво да усетиш. Това, което ми направи най-силно усещане беше безгрижието, което се носеше по улиците.

Заведенията бяха непрекъснато цялостни, без значение кое време на деня е. Разговорите бяха шумни, смехът също. Спираш да чуваш събеседника си, само че не поради мощна музика, а поради смеха, който е към теб. Просто ти демонстрират по какъв начин би трябвало да живееш – кафе и кроасан преди работа и вино с другари по-късно.

Към днешна дата градът е огласяван само от коли за спешна помощ. А хората са забързани към супермаркета или аптеката и към този момент не са нито толкоз безгрижни, нито толкоз радостни ", това описа италианката Лаура Норманно, която живее и работи в града.

Тя даде изявление, с цел да накара българите да схванат, че коронавирусът не би трябвало да се подценява.

Ето какво показа италианката в изявление за TrafficNews.bg:

- Каква е обстановка в Бергамо? Какви ограничения са подхванати против инфекцията ?
- Ситуацията в Бергамо е доста сериозна. Стотици инфектирани и десетки смъртни случаи дневно. Местният вестник, който нормално има 1 или 2 страници с некролози, в наши дни има 11 или 12.

Всички търговски и индустриални действия са прекъснати, като се изключи тези, които са от първа нужда.

Ние, жителите, можем да излезем единствено за артикули от първа нужда (закупуване на храна) или да отидем в аптеката. Улиците са най-вече пусти и непрекъснато се чуват коли за спешна помощ, които транспортират най-тежко болните хора до болничното заведение.

- Колко време сте в изолираност и какъв брой дълго мислите, че ще продължи?
- Първите подхванати дейности бяха затварянето на учебните заведения и множеството публични места на 24 февруари, само че явно това не беше задоволително и броят на инфектираните набъбна обезпокоително.

На 8 март влезнаха в действие рестриктивните мерки за овакантяване на дома и към този момент от няколко дни всички индустриални действия са затворени, като се изключи главните потребности.

Истината е, че не можем да знаем по кое време ще свърши; сега плануваната дата е 3 април, само че сигурно ще продължи още. Вероятно учениците няма да се върнат на учебно заведение за тази година и онлайн преподаването ще продължи.

- Каква е реакцията на италианската страната? Доволни ли сте от подхванатите ограничения или бяха забавени?
- Държавата се опита да реагира по рационален метод. В началото имаше доста терзания по отношение на икономическо влияние на ограниченията, изключително на затварянето на индустриалните действия.

Държавата подхваща и невероятни ограничения за оказване на поддръжка на хората, които не могат да работят от домовете си, т.е. по-голямата част от хората.

Ограничителните ограничения трябваше да бъдат подхванати по-рано, само че почтено казано, не беше допустимо да се планува, че обстановката толкоз ще се утежни. Чувството е да си във война и да не знаеш дали въобще ще се върнеш към естествения си метод на живот.

- Пренебрегна ли италианският народ заплахата?
- Вероятно да, само че в действителност никой не би могъл да си показа, че ще стигне до това. От първите няколко седмици (до най-ограничителните мерки) хората се пробваха да живеят оптимално естествен живот. Сега знаем, че сгрешихме, само че болестта се разнесе и към този момент е късно.

- Имате ли всички нужни консумативи? Как купувате храна и медикаменти? Има ли дефицит на артикули в магазините?
- В момента да, можете да намерите всичко. В магазините няма дефицит, най-малко към този момент.

- Има ли задоволително маски и защитни средства в аптеките?
- Единственото нещо, което е доста мъчно да се откри са защитните маски, ръкавиците и термометрите. Много хора се презапасиха първоначално и в този момент съвсем е невероятно да се намерят.

- Успявате ли да работите от у дома?
- Работя в мултинационална компания. До закриването на производството работех от у дома, както всички чиновници на компанията. Трябва да кажа, че са съумели да основат система, която работи доста добре за всички. За страдание, защото фабриките също се затвориха, ние също спряхме.

- Как всичко това ще се отрази на стопанската система на Италия?
- За страдание, въздействието ще бъде пагубно. За всички сфери, в това число и туризмът, който е главен бранш за Италия. Очакват ни доста сложни моменти.

- Спазват ли италианците наложените ограничения за сигурност, недоволни ли са от ситуацията?
- Някои да, само че като цяло хората съблюдават рестриктивните мерки. Поне тук, в Бергамо, където сме мощно наранени и на практика всеки е имал най-малко един смъртен случай в фамилията или измежду приятелите. Не е елементарно да се живее затворен у дома, да не може да излезе по някаква причина, само че това е единственият метод и хората схващат това.

- Как управляващите наблюдават за спазването на ограниченията?
- Полицията непрестанно ревизира дали се съблюдават разпоредбите, тъй като единственият метод да се спре заразяването е да се избегне контакт. Има доста тежки наказателни и стопански наказания за тези, които не съблюдават рестриктивните мерки.

- Мислите ли, че през тази година още веднъж ще има туристи в региона?
- Не мисля. За страдание, ще отнеме повече време, с цел да се върнат туристите.

- Как си обяснявате, че Италия беше първата страна в Европа, която е толкоз мощно наранена от ковид?
- Всички се питаме за това. Едната догадка е, че имаме мощни стопански връзки с Китай. Съответно непрекъснато се пътува напред-назад сред двете страни, само че това се отнася и за други страни, които работят с Китай. Истината е, че ние не знаем.

- Как хората ще се върнат към естественото си всекидневие след премахването на карантината?
- Не мисля, че ще е елементарно, тъй като карантината ще продължи дълго. След това ще би трябвало да бъдем непрекъснато нащрек. Изолацията оказва тежко психическо влияние върху хората.

- Какво бихте посъветвали българите, които подценяват изключителните ограничения в България?
- Този вирус е като палач, който броди по улиците, удряйки случайно хора. Никой не е в сигурност. Жизненоважно е да съблюдаваме рестриктивните мерки и разпоредбите, които са ни наложени, даже и никой да не обича да живее по този начин.

Трябва да останете вкъщи и да избягвате контакт, това е всичко, което можете да извършите. Трябва да бъдете виновни за себе си, за другите и за националната здравна система, която не може да се оправи с безконечен брой случаи.



Тази фотография е направена от прозореца на Лаура. Улицата е централна и попринцип е една от най-оживените в града, само че не и в този момент...

А ето и малко фотоси от слънчевото Бергамо през септември, когато още не подозираше какво го чака: