Само времето ще покаже дали ще имам желание да правя

Само времето ще покаже дали ще желая да върша партия, съобщи ръководителят на Управителния съвет на Евро-Атлантическия център за сигурност (ЕАЦС) Цветан Цветанов Цветан Генчев Цветанов е роден на 8 април 1965 година в София. През 1987 година Цветанов постъпва на работа в изявление за Offnews.bg

Г-н Цветанов, на стената си имате благодарствено писмо от Конгреса на Съединени американски щати за оповестяване на Хизбула за отговорен за атентата в Бургас. Мисля, че “обосновано предположение” беше формулировката. Иранския военачалник Касем Сюлеймани беше убит в Ирак от Съединени американски щати и се появи информация, че е възнамерявал атентати в България. За атентата в Бургас ли става въпрос или е имало и друга заплаха?

Цветанов: Всички, които се интересуваха, към този момент имаха опция да се срещнат с информациите, които излязоха след убийството на Сюлеймани. Едва ли някой се съмнява, че точно той беше идеологът на доста от терористичните актове по света. Не бих желал да съм безапелационен, дали това важи и за Бургас, защото през годините имаше доста догатки на специалисти, които аз почитам. Смятам обаче, че скорошната интервенция на Съединени американски щати несъмнено имаше възпиращо деяние. Всички международни водачи схванаха значимостта на тази акция и дружно с общи старания съумяха да допринесат за бързата деескалация на напрежение, тъй като тя можеше да докара до доста тежки последици освен за района на Близкия Изток, само че и отвън него.

Светът е извънредно обвързван. Тези ескалации в Ирак, в Иран по какъв метод се отразяват на България и по какъв начин биха се отразили?

Цветанов: Освен обстановката в Ирак и Иран, би трябвало да следим и проучваме не по-малко деликатно и обстановката в Сирия. Специално внимание следва да се обърне и на срещата в неделя в Берлин за идната рецесия, която може да възникне в Либия. Това не е инцидентно, защото не трябва да се изключва опцията да възникне нова вълна от вида на Арабската пролет. Хората у нас са осведомени, те знаят, че най-силната миграционна вълна пристигна от Либия тъкмо по време на арабската пролет, която беше през 2011 година Видяхме тогава какъв брой съществени бяха следствията за Италия, за Малта и респективно за Европейския съюз. Така че с всеки минал ден нараства значимостта на дипломатическия разговор, на ускоряването на дипломатическите старания и совалки в опит да се търси деескалиране на напрежението и прекратяване на въоръжаването на враждуващие страни в Близкия Изток.

Как стои България в тази цялата игра? Какво ви харесва и какво не ви харесва в дейностите на държавното управление?

Цветанов: Това, което въпреки всичко е хубаво на фона на усложнената обстановка е, че у нас към момента го няма резултатът от продължаващите рецесии в Близкия Изток - с интензитета на миграционната вълна, която наблюдавахме през 2015 година и която беше с тежки последици за доста европейски страни и в последна сметка докара до смяна на политическата конюктура в доста от страните на Европейски Съюз. В момента, считам, че държавното управление у нас, действайки в спешна конюнктура по отношение на зараждащите остри вътрешни рецесии и проблеми, като рецесията с водата, рецесията с боклука и други, несъмнено реализира резултата да ускорява вътрешното опълчване на политическите партии.

Същевременно се оказва, че леко загърбваме или най-малко недооценяваме възможните рецесии, които могат да сполетят страната ни вследствие на засилващите се спорове в Близкия Изток. В тази връзка мисля, че би трябвало повече да се приказва за това, което се прави от Европейската комисия по тематиката Фронтекс. Вече имахме опция в нашия Евроатлантически център за сигурност да се срещнем с един извънредно добър отчет на Центъра за сигурност на Германия и би трябвало да Ви кажа, че там има извънредно значими неща, с които нашето държавно управление и респективно Вътрешното ни министерство би трябвало да се срещнат. Ние би трябвало оптимално интензивно да се възползваме от европейската взаимност в сходни обстановки, както и да бъдем съпричастни с опциите, които се дават за това наши квалифицирани фрагменти да аплайват в организацията Фронтекс. Защото там се планува в околните няколко години да бъдат назначени чиновници, които да бъдат в помощ на страни в евентуален риск, и по-специално в помощ на страни, които са външна граница на Европейски Съюз.

Има и фондове, за които ще може да се кандидатства освен това предпочитано от претенденти на страните - външна граница на Европейски Съюз, за създаване на интелигентни системи за сигурност с видеонаблюдение, датчици, техника и плавателно съдове, в случай че са нужни.

Маршрутът на бежанците, който минава през Балканите наподобява овладян в България, само че в Сирия към момента има доста сражения, които създават бежанци. Мислите ли, че има възможност те още веднъж да изберат този път?

Цветанов: Винаги съществува сходна опция. За мен ключът към недопускането на рецесия сходна на тази през 2015 година, е в Турция. И към сегашния миг, и през последните 4-5 години, на територията на Турция има 3-3,5 млн. жители отишли там от спешните точки. Турция за това непрекъснато сигнализира за уговорките, които Европейски Съюз е поел за обезпечаването на финансов запас по застраховане на тази голяма миграция на турска територия. Проблемът би трябвало да се познава и към него следва да се подхожда с схващане. Защото това визира цяла Европа, само че нас изключително доста.

Споменахте, че има изостряне на обстановката в България около водната рецесия. Говори се за сюжети за нова 2013 година Има ли сила за митинги, ще оцелее ли държавното управление? Има ли подобен “заговор”?

Цветанов: Трябва да отчитаме съответните обостоятелства сега, а не нереално да приказваме за сюжети. Защото тезата за сюжетите не всеки път е фактологично вярна. Ако съпоставим обстановката в този момент с тази от 2013 година, аз мога да кажа, че в този момент, особено по отношение на водната рецесия, не виждам никакъв сюжет. Според мен няма по какъв начин да не се установи, че в действителност през последните години способените органи, които е трябвало да познават обстановката и да правят съответните инспекции, както и да сигнализират при догадка за евентуалните опасности, просто не са си правили работата.

Считам за нужно да уточня, че до момента в който бях член на българския парламент, съм взел участие в приемането на Годишния отчет за националната сигурност на страната. Знаете, че се изготвя сходен систематизиран отчет, който обгръща всички секторни политики, и водещата роля в него поема осведомителната и аналитична конструкция в страната - ДАНС. Мога да кажа, че през всички години, когато сме приемали сходни отчети, в никакъв случай не са поставяни и дискутирани въпросите дали има риск от екологична рецесия с боклуците, както и дали има риск от проблематична обстановка с язовирите.

На този декор разумно идва питането - за какво въпреки всичко стигнахме дотук? Защото, съгласно мен, би трябвало да има т.нар GAP разбори и когато се вършат секторни политики би трябвало да се знаят акцентите и да се търси политически консенсус от всички парламентарни групи.

Що се отнася до тематиката за боклука, аз си направих труда да видя какво е било положението през последните години считано от 2010-а до 2017-а година, като употребих за база данните на Евростат. В интервала от 2010-а до 2012 година България е приемала минимум боклуци за оползотворяване. Най-големи количества отпадък са одобрявани през 2017 година Тогава те са в пъти повече от преди. Никой обаче не е отварял спор по тази тематика. Другото, което е извънредно значимо да се знае е, че от 2010-а до 2017 година страната ни е изнасяла боклуци за оползотворяване. Най-големите количества експорт са в интервала 2010-2012 година Най-малките количества експорт са били през интервала 2016- 2017 година Това значи, че тогава хем сме приели най-вече отпадъци тогава, хем сме понижили износа.

Да, в отпадъка има и енергиен запас. Смятам, че в този момент занапред ще излязат по-големите проблеми с боклука, изключително в случай че човек се поинтересува, какво е положението на районните депа. Регионалните депа бяха построени с европейски пари и с национално финансиране, а с цел да реализираш подобен план, би трябвало да отговаряш на критерия „ устойчивост”. Устойчивостта се подсигурява, когато намаляваш битовия боклук, който се депонира в даденото бунище. Има разбори за морфологията на състава на боклука, който се изхвърля, и по какъв начин се складира и се обработва със сепариращите системи от операторите на сметищата по места. Трябва да се види дали няма повишение на равнищата на някои от районните сметища. Ако има повишение, то планът не се движи в тази резистентност в която би трябвало да бъде, и е редно си задаваме въпроса дали някой не би могъл да преразпредели елементи от тези боклуци, които не са оползотворени, а просто са депонирани в районните сметища. Така сметищата запълват потенциала си и основават евентуален екологичен проблем в идните години, за решаването на който страната отново ще би трябвало да хвърля пари.

По тематиката за положението на ВиК в страната, и в частност що се отнася до водната рецесия в Перник, коства ми се, че първо би трябвало да се даде явен отговор на въпроса - по кое време и за какво е спряно подаването на вода от язовир "Пчелина ". Защото този язовир явно е бил построен, с цел да може да зарежда индустриалната зона на Перник, а язовир "Студена " е трябвало да зарежда с питейна вода жителите на града. В интервала 2003-2004 година се приключва практиката за водоснабдяване от "Пчелина ". Оказва се, че макар че дистанцията е съвсем същото, се изразходват спомагателни разноски, с цел да доближи водата от този язовир до промишлената зона. Това значи, че водата от "Пчелина " се оказва доста по-скъпа. Никой не приказва дали може да бъде възобновена преносната мрежа, която може да достави тази вода. Да има един „ байпас”, който с изключение на за нормалните потребности да подаде при потребност още вода. Така можеш хем да не спираш производството, хем да не застрашиш жителите с отнемането на сериозен воден запас от Студена. Задаваме си въпроса дали през последните години “Напоителни системи” не са извадили всички тръби, които са били единствената опция тази вода да бъде подавана към Перник. И в случай че в този момент я няма тази водопреносна мрежа, това значи, че някой я е спрял през 2003-2004-а година, а по-късно някой е разпоредил да се извадят тръбите и по този начин стигаме до настоящия миг, когато страната се оказва в невъзможност и би трябвало да търси нов, пресен финансов запас.

Имате ли данни дали са извадени тези тръби?

Цветанов: Вече дискутирахме тази тематика в Евроатлантическия център за сигурност и считаме, че доста въпроси остават без отговор към този момент. Отчитаме, че все още времето и силата на държавното управление у нас се концентрира към оправянето с рецесията по някакъв метод. За мен по-важно е да се види дали някой е съдействал умишлено да се стигне дотук, това би трябвало да се знае от обществеността. Както би трябвало да се знае и това дали тези, които са вземали сходни решения не са основали спомагателна корупционна среда.

От данните от разрешителните за водовземане, се вижда, че напролет язовир "Студена " не се е напълнил както нормално. Още през септември е било ясно, че няма вода. Има ли възможност този факт да е заметен под килима предизборно, поради локалните избори?

Цветанов: Може да се допуска, че и това е изиграло някаква роля, само че не съм осведомен съответно, с цел да разясня. Ако имаше опция да се подава вода от “Пчелина”, първото, което можеше да се направи, е да се спре водоподаването от “Студена” към промишлената зона. Ако това се беше случило, в този момент можеше да има повече вода в язовира, която да стигне, с цел да затворим този годишен цикъл и да се надяваме, че след снеговалежи в оставащите 2-3 месеца и пролетни дъждове, ще може вероятно да се повиша водния размер и да не се стига до сегашната сериозна обстановка.

В момента упорито се търсят различни благоприятни условия и разновидности, само че без значение от това, животът на хората от района е комплициран в обозримото бъдеще. А ние знаем, че след 2 месеца, при положително стичане на събитията, може и да има водосбор в “Студена”.

Да се върнем на предходния въпрос. Мислите ли, че тази насъбрана отрицателна сила може да е задоволителна за събаряне на държавното управление?

Цветанов: Вече имах мотив да разясня сегашната водна рецесия, като най-голямата действителна рецесия в границите на ръководството на ГЕРБ. Напомням, че това не е рецесия, зародила вследствие на естествено злополучие - земетресение или да речем спукана стена. Няма по какъв начин да се премълчи и това, че е имало един задоволително дълъг интервал от време в който контролните органи по закон е трябвало да управляват и най-важното - да сигнализират ръководещите за задаващия се изострен проблем. На този декор няма по какъв начин да не питаме министъра на екологията за какво не е заложил компетентности на отрасловите заместител министри и дали той персонално не е подценил обстановката по някакви аргументи?

Министерство на регионалното развитие има 51% от ВиК Перник, виновността не е единствено в екологията...

Цветанов: Басейнова дирекция би трябвало да следи за размерите на водоемите. Доколкото знаем прокуратурата продължава следствените дейности. Аз считам, обаче, че ние сега се фокусираме повече в търсенето на наказателна отговорност за неблагополучията. За мен разковничето за положително ръководство е в това да се реализират поредни превантивни ограничения, които да предотвратяват сходни рецесии. Ако имаме построена управническа среда на добра прогноза и предварителна защита, всичко би било наред.

Вие сте индивидът, който правеше изборите, откогато има ГЕРБ. Малко над година има до постоянните парламентарни избори на които евентуално ще има нови играчи, като Мая Манолов и Слави Трифонов. Мислите ли, че могат да трансформират...

Цветанов: От доста време насам е видно, че една немалка част от обществото - над 50%, не упражняват правото си да гласоподават. Това са гласоподаватели, които още не са намерили своя артикул на политическия пазар, на който да се доверят и който да поддържат.

От тази позиция, на пръв взор, може би наподобява изкушаващо да се мисли за Слави Трифонов и за Мая Манолова като за вероятни политически планове. Разбира се, значимо е, те не просто да стъпят със свои обединения на политическата сцена, само че и да се задържат задоволително дълго, с цел да могат да се трансфорат във фактори на правенето на политика у нас. Засега обаче надалеч не е ясно дали те могат да играят против политическото статукво или по-скоро ще работят директно или индиректно за запазването му.

А другояче, през последните години видяхме значително политически обединения, които възникваха и дружно с това изчезваха в границите на мандат, мандат и половина.

Тоест, те биха запазили статуквото? Защо?

Цветанов: Просто не мисля, че точно те ще отворят някакъв огромен небосвод за смяната, която се търси от значително българи. В политиката е значимо на първо място това, което предлагаш. То ти дава лицето. В момента има доста тематики за полемики и спор. Според мен във всички тях би трябвало да се търси експертното мнение, с което е извънредно време да се съобрязават ръководещите при вземането на политически решения. На дневен ред са тематиките за енергийната сигурност, за водната рецесия, за проблемите в бранша екология, в опазването на здравето, в обществената политика, в областта на бизнеса. Например все по-важно става стимулирането на бизнеса, който в този момент постоянно се усеща репресиран.

Въпреки нелеката обстановка в обособени браншове на ръководството, съм податлив да приема, че вървим към постоянни парламентарни избори. А рецесиите без подозрение работят против политическите партии, показани в сегашния парламент. За страдание, те работят и против всяка нова партия. Състоянието на страната и политическата връзка в нея не отваря огромен небосвод за новите обединения.

Какви цели си поставяте с Вашия център, какво вършиме в действителност?

Цветанов: В уеб страницата на ЕАЦС доста ясно е разказано с какво се занимава Центърът с всички аспекти на действия свързани със сигурността. По-конкретно към този момент работим по тематиките за дезинформацията, подправените вести, миграцията и трафика на хора. Ние не просто учим тези явления, само че предлагаме експертни решения за правене на политики в посочените сфери.

Не подценяваме и сферата на екологията, тъй като екологията е част от националната сигурност, работим още по тематики свързани с енергийната сигурност, както и такива отнасящи се до актуалните проявления на тероризма.

Така обгръщаме всички аспекти на националната сигурност. В момента приготвяме следващите събития, които желаеме да осъществяваме като част от нашия календар за 2020 година. Първото ни мероприятие от 3 декември 2019г. беше посрещнато с интерес и получи сериозен отзив, макар опитите за медийно затъмнение. Сега към този момент работим за осъществяване на „ изнесени семинари”, които да се реализират в градовете-областни центрове на страната. В тях ще бъдат ангажирани специалисти измежду които професор Е. Келбечева, професор Румен Кънчев, доцент Е. Занкина.

Подготвяме и нашия първи годишен алманах на български и на британски езици. Изграждаме потенциал по секторни политики. Вече организирахме диалози с енергийните специалисти, господата Хиновски и Казанджиев. Те сигурно могат да дадат своя принос към реализирането на дълготрайни енергийни планове. За нас “Турски поток” и АЕЦ “Белене” са експертни тематики от предпочитано значение, с цел да може да се прекратят политическите спекулации и операции. Годишникът ни ще показа разбори на изявени специалисти като проф. Кънчев и ген. С. Събев за Черноморския район, за НАТО и за Европейски Съюз. Ще се отдели внимание и на ролята на взаимната ни работа с ФРОНТЕКС и Европол.

- Имате ли проекти за връщане в политиката? За лична партия?

Цветанов: Надявам се от казаното дотук да е станало ясно, че проекти не ми липсват. Говоря за проекти свързани с Евроатлантическият център за сигурност. План номер едно за мен е този център да набере скорост, социална известност и несъмнено, публично утвърждение с работата си.

Засега съм податлив да мисля, че човек може да показва своята гражданска позиция и без да е измежду водещите лица на политиката. А за напред - единствено времето ще покаже дали ще желая за по-активно присъединяване в политиката.