Само това, че разполага с държавни постове и пари за

Само това, че разполага с държавни постове и пари за разпределяне, я прави комфортен лидер за социалистите

Има партии, за които наличието във властта ги довежда безусловно до политическа гибел. Пример за това е Национална движение „Симеон Втори" – групировката на Симеон Сакскобургготски, която след два мандата в ръководството, изчезна в небитието. Има обаче и други партии, за които властта е вълшебното биле, което ги опазва от крах. На такава замязва Българска социалистическа партия.

Левицата претърпя злополука на трите парламентарни избора предходната година. Това признават всички социалисти, в това число и лидерът им Корнелия Нинова, до неотдавна в оставка, а в този момент още веднъж пълновръстен държател на аления престол. Същинските мащаби на крушението на Българска социалистическа партия обаче изпъкват, когато се направи съпоставяне с изборните резултати преди спешната 2021 година На вота през 2017 година за партията гласоподаваха 955 490 души. На последните избори на 14 ноември м.г. гласовете й се стопиха до 267 817. Това значи, че единствено в границите на един мандат,

Българска социалистическа партия е била изоставена от близо 700 000 гласоподаватели!

Направо е главозамайващо какъв брой бърз и тежък беше упадъкът на партията. Изводът е явен – Българска социалистическа партия залязва. Левицата няма какво да предложи на гласоподавателите си. Единственото, което прави, е да им лишава – преди всичко, вярата, че може да съставлява ползите на левите хора; на второ място, илюзията, че партия, която е тежко обременена от тоталитарното минало на комунизма и престъпното минало на прехода, може да бъде притежател на смяна и промяна. От тази позиция, проблемите на Българска социалистическа партия са надалеч по-дълбоки от въпроса кой ще бъде нейният водач.

Макар и залязваща, левицата към момента не отива към цялостно забвение. Разполага с 200-300 хиляди закоравели поддръжници, които гласоподават, макар всичко; с чудесно развита мрежа от партийни структури; с очевидно и прикрито наличие във всички клонове на държавната власт; със съдружници в бизнеса. Това я прави стабилен политически състезател, а лидерският пост става толкоз скъп, колкото това да си началник на корпорация. Затова алените може и да не ги вълнува бъдещето на социалистическата концепция, само че доста мощно ги интересува какво може да им предложи индивидът, който дърпа конците на партийния мастодонт. В това отношение

Нинова към този момент се оказва най-привлекателният вид

Да, тя не умее да печели избори. Даже противоположното, все по-зрелищно ги губи. Настроена е властническо и няма угризения да прегази вътрешнопартийната съпротива. Няма никаква връзка със социалистическата идеология. Атрактивността й като политик за публиката е повече от противоречива. Защо тогава болшинството от социалистите не дават и дума да се издума за нейното отдръпване? Ами, тъй като Нинова е във властта. И взема решение кой от партията също ще бъде във властта.

Изборите бяха разгром за партията, както се загатна, само че в това време те откриха една непредвидена опция. Ниската изборна интензивност и разпиляването на гласовете измежду голям брой остарели и нови политически обединения направи наложително основаването на огромна управническа коалиция. Така стопилата се до лилипутски размери Българска социалистическа партия внезапно се оказа нужен съдружник на „ Продължаваме промяната” (ПП) на Кирил Петков и Асен Василев, с цел да основат парламентарно болшинство и постоянно държавно управление. Нинова употребява добре момента – въпреки и подала обществено оставка, тя водеше договарянията с Политическа партия и уреди самата себе си и трима свои близки сподвижници (Георги Гьоков, Христо Проданов и Иван Иванов) за министри. В ръцете им попаднаха стопанската система и промишлеността, туризмът, земеделието и обществената политика. Да не приказваме, че последва систематизиране на безчет позиции във всички равнища на държавната подчиненост, от което левицата също се облагодетелства.

Такъв златен дъжд от постове и бюджети за харчене партията не беше виждала

от 2013 година насам, когато хвана държавното кормило в коалиция с Движение за права и свободи, само че единствено за една година.

Чудно ли е тогава, че множеството делегати на 50-ия партиен конгрес не изпитаха никакво предпочитание да сменят лидера си? И че не се интересуват от изборните погроми, а венцехвалеха Нинова за постигнатото съдружно съглашение с Политическа партия? „ Българска социалистическа партия обаче съумя доста ловко да организира своята най-важна част от годината, а точно като умел гросмайстор да завърши заключителната партия шах – договарянията за съдружно съглашение, в които нашите преговорни екипи освен че бяха най-подготвените, а съумяха да реализират допустимо най-хубавия резултат за социалистите “ – по този начин говореше пред конгреса Камен Тодоров, един от младежите в обкръжението на Нинова. А Георги Свиленски, шефът на парламентарната група, обясняваше след събранието: „ В последна сметка, Българска социалистическа партия влезе в ръководството и към този момент осъществя своите политики. Ще дам образец с бюджета, който следва да бъде признат - над 20 милиарда лева са заложени точно за обществени политики.”

Тези пояснения отразяват това, което е в действителност значимо за алените – наличието във властта с всички произлизащи от това богатства. На това се крепи неудържимо западащата Българска социалистическа партия. Какво ще се случи с партията, когато актуалното ръководство завърши – от това все още множеството социалисти не се интересуват. Трудно е да се повярва, че я чака нещо положително.