Триумф на сила и мъжество: Започва Световното по ръгби
Само след три дни - на 23 септември, ще се навършат 25 години от най-резултатния мач в историята сред Левски и ЦСКА – 7:1. Освен рекордно оскърбление за "червения " тим, тези цифри показват и отношението сред международните купи по ръгби, извоювани от тимове от Южното полукълбо по отношение на тези от Северното.
Едно от най-големите спортни събития на годината стартира през днешния ден и ще продължи до 2 ноември. През това време 20-те най-силни тима ще премерят сили, разграничени в четири групи по пет отбора преди на плейофите да продължат осем състава. И макар че още веднъж има единствено един изявен любимец, най-сетне възможностите за детрониране на Нова Зеландия наподобяват близки до реализма.
Когато през 2011 година Нова Зеландия одобри международната купа и завоюва втората купа в историята си, от самото начало имаше напрежение. All Blacks, както са известни по света, бяха най-силният тим, само че превъзходството им не беше одобрено към момента. Само четири години по-късно в Англия, съвсем никой не се съмняваше в триумфа им и въпросът бе с какъв брой ще завоюват мачовете си, само че не и дали това ще стане.
Днес ситуацията е малко по-различно. Напускането на съществени играчи като Дан Картър, Ричи Маккоу, Маа Нону, Пири Уиипу маркира промяна на поколенията. Треньорът Стив Хансен още веднъж сглоби състав, който е любимец, само че също по този начин демонстрира и стряскащо своенравие, губейки в подготовката си мачове, които изглеждаха решени още преди да стартират.
Голямото терзание за "черните " ще е изборът на шутьор. В ръгби фаловете и спомагателните удари след всяко есе (носещи надлежно по три и по две точки) не са възпрепятствани от противникови играчи, само че постоянно се извършват от 40-метрова, та даже и по-голяма отдалеченост. Това изисква точност, която и двамата определени за длъжността Боудън Барет и Ричи Моунга не могат да предложат, а тя се оказва решаваща за изхода на най-малко две международни шампионати.
Другото, за което би трябвало да се внимава, е дисциплината. Ръгбистите на Нова Зеландия толкоз привикнаха с превъзходството си, че към този момент подценяват съдийските санкции, а и самите рефери се тормозят да глобяват някои от нарушаванията им. Когато това се случи, постоянно се стига до пряк червен картон и в случай че противникът е тим от първата петица на международната ранклиста, загубата не закъснява.
Оставяйки настрани All Blacks с тяхното своенравие, най-сериозното предизвикателство за превъзходството им идва от Южното Полукълбо в лицето на Южна Африка. Годините на мъчителни опити да се сътвори расово и етнически разнороден тим към този момент съвсем бяха отчаяли почитателите на "Спрингбокс ". Проблемът не бе, че чернокожите спортисти са дискриминирани. Просто корените на южноафриканското ръгби са надълбоко в учебната система, а гимназиите с най-силни тимове са частни и скъпоплатени.
Натоварени от Нелсън Мандела с задачата да сплотява разлините етноси, "Спрингбокс " към този момент 25 години балансират сред упоритостите си на терена и устрема да въодушевяват непривилегированите, че могат да реализират по-добър живот. По този път съставът възприе второ лого и през днешния ден антилопата Спрингбок, знак на спорта от времето на апартейда, се носи дружно с цветето Протеа.
През последните години приобщаването стартира дава резултати и това лято тимът измъкна еднакъв против Нова Зеландия, което даде вяра, че може да се реализира освен това за първи път от 2007 година насам. Добра вест, е че Спрингбокс ще срещнат All Blacks още в предварителната група (утре от 12:45 българско време), и идващото им опълчване може да е чак на финала.
Третият тим от Южното полукълбо с по-сериозни шансове е Австралия. Те са съставът, който влиза в шампионата, изживявайки същинска екзистенциална рецесия. Изгонили Израел Фолау, най-хубавия фулбек в света, поради религиозно изявление в Инстаграм ( "Атеисти, идолопоклонници, прелюбодейци, пияници и хомосексуалисти, покайте се или пъкълът ви чака " – бел. ред.) "Уолабис " наподобява са сложили всичко на една карта.
Само преди месец Нова Зеландия ги разгроми с 36:0, а преди две седмици "жълтите " се изтезаха за успеха си с 34:15 против Самоа. Под напън на своя основен спонсор - авиопревозвача Qantas, австралийскта федерация от ден на ден приказва за политическа уместност и приобщаване на LGBT състезатели, вместо за самата игра.
Колективното отричане на обстоятелството, че австралийците отпътуваха за Япония като най-слаби измежду най-силните може да се отрази както на представянето им, по този начин и на финансовото им положение. А правосъдният иск, който Израел Фолау заведе против федерацията и който ще се гледа прз февруари, може дейно да банкрутира австралийското ръгби.
Какво ново на Север?
Големите кандидати от Северното полукълбо са Англия. Те са и единственият северен отбор, печелил в миналото международната купа – през 2003 година. "Розите " стартират шампионата като трети в международната класация. След нескончаем лагер в Италия, където влажността и жегите са сравними с климата в Япония, съставът за първи път от години комбинира синхрон и маневреност, съпоставими с тези на отборите от Южното полукълбо.
Еди Джоунс, който бе треньор на Австралия в злощастния край против Англия от 2003 година и помощник-треньор на Южна Африка през 2007 година, през днешния ден дава отговор "Розите " да си възвърнат достойнството, изгубена при унизителното отпадане в групите преди четири години.
Въреки, че Ирландия са краткотрайни първенци в международната класация, а Уелс завоюваха тазгодишното издание на Шестте народи (неофициално европейско първенство), двата състава се посрещат с запаси поради непостоянството им. Въпреки това възможностите им не са за изпускане.
"Детелините " победиха Нова Зеландия два пъти в последните две години, а "Драконите " се стягат за лебедова ария на едно от най-великите генерации в историята си, както и за последните мачове на един от най-хубавите треньори в света.
След Япония Уорън Гатланд напуща и Уелс ще градят състав с нови водачи и нова философия, което ще отнеме години. А постигнатото в идните седмици може да е най-хубавото завещание, с което да продължат.
По-малко пари
Въпреки, че международното ще притегли милиони на стадионите в Япония и милиарди пред екраните, ръгби изостава съществено във финансово отношение по отношение на футбола, баскетбола, голфа и други известни спортове. Причина за това частично е и консерватизмът, граничещ с пренебрежителност, на хората ръководещи международното ръгби.
Забраната играчи да получават възнаграждение отпадна едвам през 1995 година, което значи, че ръгби е професионален спорт от единствено 24 години. През 2016 година в Рио ръгби се завърна в олимпийското семейство откакто в продължние на 92 години не участваше на най-големия състезателен конгрес.
Пътят обаче е дълъг. На международното състезание преди четири години в Англия междинната посещаемост на мач стигна 51621 души при 95% запълване на потенциала на стадионите, а общите генерирани доходи бяха единствено 326 млн. $. Това обаче е съвсем пет пъти по-малко от приходите, които генерира международното по футбол предходната година.
Въпреки, че на национално равнище Южното полукълбо господства тотално, най-големите пари са в Европа. Някои от южните народи като Австралия и Нова Зеландия задържат играчите си, с правилото, че в случай че подпишат с европейски клуб, няма да играят за националните обединения.
По-малките тихоокеански народи – Фиджи, Тонга, Самоа обаче нямат такава възбрана. За трите островни страни това е единственият метод да бъдат конкурентни на световно равнище, въпреки че доста от играчите им отхвърлят да играят за националния тим, поради клубни задължения в Европа.
Най-скъпоплатените играчи получават заплати от рода на 1.4 милиона $ годишно (Дан Картър и Израел Фолау преди уволнението му), което е десетки пъти по-малко в съпоставяне със заплащането на Лео Меси, Кристиано Роналдо и другите суперзвезди на футбола.
Чар и аристократизъм
За сметка на изоставането си във финансово отношение, ръгби компенсира с атмосфера и полезности. Мачовете са образец за положителни връзки сред почитателите на противниковите тимове. Те не се настаняват в обособени браншове на стадиона.
Седят едни до други, имат право да употребяват алкохол на самия стадион, в това число и в стъклени бутилки. Неписаните правила за държание на терена и отвън него постановяват, че всяка изцепка може да докара до доживотно отделяне. Това е наказването за удар на арбитър. Обидата се санкционира с сред шест месеца и две години отвън терена.
Един от най-хубавите играчи в историята на Уелс Гарет Томас, както и най-хубавият настоящ рефер – Найджъл Оуенс (също от Уелс) са намерено хомосексуални, само че това по никакъв метод не се отразява на респекта, който им оказват противници и аудитория.
Традицията в ръгби повелява след всеки мач спечелилите да се строят за шпалир пред изгубилия състав, само че джентълменските прояви не се лимитират единствено до вековните неписани правила. През 2015 година, незабавно след финала против Австралия, Сони Бил Уилямс избави дете нахлуло на терена от защитата, която щеше да го арестува и даже му подари златния си орден, който бе получил минути по-рано.
Ако спортът има нещо, с което се гордее най-вече, то е че в играта място намират хора с всевъзможен размер, форма и цвят. Единствените условия са отдаденост и почитание и тъкмо това чакат почитателите да видят в Япония.
Повече за Световното състезание по ръгби можете да прочетете на блога na-stenata.com от създателя Стефан Антонов.
Едно от най-големите спортни събития на годината стартира през днешния ден и ще продължи до 2 ноември. През това време 20-те най-силни тима ще премерят сили, разграничени в четири групи по пет отбора преди на плейофите да продължат осем състава. И макар че още веднъж има единствено един изявен любимец, най-сетне възможностите за детрониране на Нова Зеландия наподобяват близки до реализма.
Когато през 2011 година Нова Зеландия одобри международната купа и завоюва втората купа в историята си, от самото начало имаше напрежение. All Blacks, както са известни по света, бяха най-силният тим, само че превъзходството им не беше одобрено към момента. Само четири години по-късно в Англия, съвсем никой не се съмняваше в триумфа им и въпросът бе с какъв брой ще завоюват мачовете си, само че не и дали това ще стане.
Днес ситуацията е малко по-различно. Напускането на съществени играчи като Дан Картър, Ричи Маккоу, Маа Нону, Пири Уиипу маркира промяна на поколенията. Треньорът Стив Хансен още веднъж сглоби състав, който е любимец, само че също по този начин демонстрира и стряскащо своенравие, губейки в подготовката си мачове, които изглеждаха решени още преди да стартират.
Голямото терзание за "черните " ще е изборът на шутьор. В ръгби фаловете и спомагателните удари след всяко есе (носещи надлежно по три и по две точки) не са възпрепятствани от противникови играчи, само че постоянно се извършват от 40-метрова, та даже и по-голяма отдалеченост. Това изисква точност, която и двамата определени за длъжността Боудън Барет и Ричи Моунга не могат да предложат, а тя се оказва решаваща за изхода на най-малко две международни шампионати.
Другото, за което би трябвало да се внимава, е дисциплината. Ръгбистите на Нова Зеландия толкоз привикнаха с превъзходството си, че към този момент подценяват съдийските санкции, а и самите рефери се тормозят да глобяват някои от нарушаванията им. Когато това се случи, постоянно се стига до пряк червен картон и в случай че противникът е тим от първата петица на международната ранклиста, загубата не закъснява.
Оставяйки настрани All Blacks с тяхното своенравие, най-сериозното предизвикателство за превъзходството им идва от Южното Полукълбо в лицето на Южна Африка. Годините на мъчителни опити да се сътвори расово и етнически разнороден тим към този момент съвсем бяха отчаяли почитателите на "Спрингбокс ". Проблемът не бе, че чернокожите спортисти са дискриминирани. Просто корените на южноафриканското ръгби са надълбоко в учебната система, а гимназиите с най-силни тимове са частни и скъпоплатени.
Натоварени от Нелсън Мандела с задачата да сплотява разлините етноси, "Спрингбокс " към този момент 25 години балансират сред упоритостите си на терена и устрема да въодушевяват непривилегированите, че могат да реализират по-добър живот. По този път съставът възприе второ лого и през днешния ден антилопата Спрингбок, знак на спорта от времето на апартейда, се носи дружно с цветето Протеа.
През последните години приобщаването стартира дава резултати и това лято тимът измъкна еднакъв против Нова Зеландия, което даде вяра, че може да се реализира освен това за първи път от 2007 година насам. Добра вест, е че Спрингбокс ще срещнат All Blacks още в предварителната група (утре от 12:45 българско време), и идващото им опълчване може да е чак на финала.
Третият тим от Южното полукълбо с по-сериозни шансове е Австралия. Те са съставът, който влиза в шампионата, изживявайки същинска екзистенциална рецесия. Изгонили Израел Фолау, най-хубавия фулбек в света, поради религиозно изявление в Инстаграм ( "Атеисти, идолопоклонници, прелюбодейци, пияници и хомосексуалисти, покайте се или пъкълът ви чака " – бел. ред.) "Уолабис " наподобява са сложили всичко на една карта.
Само преди месец Нова Зеландия ги разгроми с 36:0, а преди две седмици "жълтите " се изтезаха за успеха си с 34:15 против Самоа. Под напън на своя основен спонсор - авиопревозвача Qantas, австралийскта федерация от ден на ден приказва за политическа уместност и приобщаване на LGBT състезатели, вместо за самата игра.
Колективното отричане на обстоятелството, че австралийците отпътуваха за Япония като най-слаби измежду най-силните може да се отрази както на представянето им, по този начин и на финансовото им положение. А правосъдният иск, който Израел Фолау заведе против федерацията и който ще се гледа прз февруари, може дейно да банкрутира австралийското ръгби.
Какво ново на Север?
Големите кандидати от Северното полукълбо са Англия. Те са и единственият северен отбор, печелил в миналото международната купа – през 2003 година. "Розите " стартират шампионата като трети в международната класация. След нескончаем лагер в Италия, където влажността и жегите са сравними с климата в Япония, съставът за първи път от години комбинира синхрон и маневреност, съпоставими с тези на отборите от Южното полукълбо.
Еди Джоунс, който бе треньор на Австралия в злощастния край против Англия от 2003 година и помощник-треньор на Южна Африка през 2007 година, през днешния ден дава отговор "Розите " да си възвърнат достойнството, изгубена при унизителното отпадане в групите преди четири години.
Въреки, че Ирландия са краткотрайни първенци в международната класация, а Уелс завоюваха тазгодишното издание на Шестте народи (неофициално европейско първенство), двата състава се посрещат с запаси поради непостоянството им. Въпреки това възможностите им не са за изпускане.
"Детелините " победиха Нова Зеландия два пъти в последните две години, а "Драконите " се стягат за лебедова ария на едно от най-великите генерации в историята си, както и за последните мачове на един от най-хубавите треньори в света.
След Япония Уорън Гатланд напуща и Уелс ще градят състав с нови водачи и нова философия, което ще отнеме години. А постигнатото в идните седмици може да е най-хубавото завещание, с което да продължат.
По-малко пари
Въпреки, че международното ще притегли милиони на стадионите в Япония и милиарди пред екраните, ръгби изостава съществено във финансово отношение по отношение на футбола, баскетбола, голфа и други известни спортове. Причина за това частично е и консерватизмът, граничещ с пренебрежителност, на хората ръководещи международното ръгби.
Забраната играчи да получават възнаграждение отпадна едвам през 1995 година, което значи, че ръгби е професионален спорт от единствено 24 години. През 2016 година в Рио ръгби се завърна в олимпийското семейство откакто в продължние на 92 години не участваше на най-големия състезателен конгрес.
Пътят обаче е дълъг. На международното състезание преди четири години в Англия междинната посещаемост на мач стигна 51621 души при 95% запълване на потенциала на стадионите, а общите генерирани доходи бяха единствено 326 млн. $. Това обаче е съвсем пет пъти по-малко от приходите, които генерира международното по футбол предходната година.
Въпреки, че на национално равнище Южното полукълбо господства тотално, най-големите пари са в Европа. Някои от южните народи като Австралия и Нова Зеландия задържат играчите си, с правилото, че в случай че подпишат с европейски клуб, няма да играят за националните обединения.
По-малките тихоокеански народи – Фиджи, Тонга, Самоа обаче нямат такава възбрана. За трите островни страни това е единственият метод да бъдат конкурентни на световно равнище, въпреки че доста от играчите им отхвърлят да играят за националния тим, поради клубни задължения в Европа.
Най-скъпоплатените играчи получават заплати от рода на 1.4 милиона $ годишно (Дан Картър и Израел Фолау преди уволнението му), което е десетки пъти по-малко в съпоставяне със заплащането на Лео Меси, Кристиано Роналдо и другите суперзвезди на футбола.
Чар и аристократизъм
За сметка на изоставането си във финансово отношение, ръгби компенсира с атмосфера и полезности. Мачовете са образец за положителни връзки сред почитателите на противниковите тимове. Те не се настаняват в обособени браншове на стадиона.
Седят едни до други, имат право да употребяват алкохол на самия стадион, в това число и в стъклени бутилки. Неписаните правила за държание на терена и отвън него постановяват, че всяка изцепка може да докара до доживотно отделяне. Това е наказването за удар на арбитър. Обидата се санкционира с сред шест месеца и две години отвън терена.
Един от най-хубавите играчи в историята на Уелс Гарет Томас, както и най-хубавият настоящ рефер – Найджъл Оуенс (също от Уелс) са намерено хомосексуални, само че това по никакъв метод не се отразява на респекта, който им оказват противници и аудитория.
Традицията в ръгби повелява след всеки мач спечелилите да се строят за шпалир пред изгубилия състав, само че джентълменските прояви не се лимитират единствено до вековните неписани правила. През 2015 година, незабавно след финала против Австралия, Сони Бил Уилямс избави дете нахлуло на терена от защитата, която щеше да го арестува и даже му подари златния си орден, който бе получил минути по-рано.
Ако спортът има нещо, с което се гордее най-вече, то е че в играта място намират хора с всевъзможен размер, форма и цвят. Единствените условия са отдаденост и почитание и тъкмо това чакат почитателите да видят в Япония.
Повече за Световното състезание по ръгби можете да прочетете на блога na-stenata.com от създателя Стефан Антонов.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ