България опознава още един спорт - с международен турнир по лакрос в София
Само след няколко дни в България ще се организира интернационално съревнование по един малко прочут спорт у нас – лакрос.
В надпреварата ще вземат участие 5 тима, а българският представител е „ Български ханове “. Надпреварата ще се организира от 12-ти до 14-ти юли, на игрищата на „ Бароко Спорт “, до зала „ Бонсист “ в София. Регламентът ѝ е следният – тимовете играят в групова фаза, на правилото на всеки против всеки. Отпада последният, а другите отиват на полуфинали, като първият в класирането се изправя против четвъртия, а вторият играе с третия. В неделя се играят мачовете за 3-4 място, както и огромният край.
Най-популярната версия е, че лакросът е фиктивен от индианското племе ирокези и е служил като подготовка на войните за борба. Има научни доказателства, че античната версия на този спорт е била доста публикувана в Канада. В актуалния си вид той има разнообразни разновидности, само че най-популярната е тази, в която тимовете са от по 10 души – вратар, трима бранители, трима полузащитници и трима нападатели. Всички те са „ въоръжени “ с така наречен лакрос стикове – пръчки, завършващи с приспособление с кръгла мрежа, с което може да бъде хваната топката, с която се играе. Целта е да се вкара гол в противниковата врата – като на футбол.
Играе се четири полувремена, всяко по 15 минути. Игрището наподобява леко на футболно, само че има строго разграничени зони – отбранителна и офанзивна, като в отбранителната наложително стоят четирима играчи, а в офанзивната има трима. Няма значение кои играчи поемат отбраната и офанзивата, само че разделянето на нападатели, бранители и полузащитници се съблюдава. Има и предписание за засада, в случай че не спазваш ограничаването за нападатели – най-вече шестима, до момента в който защитаващият се тим има де факто шестима бранители плюс вратар. Отделно се свирят и нарушавания – персонални, или даже дузпа, да вземем за пример за непозволен бодичек, или забранен опит да бъде спрян съперник със стик. Това не значи, че физическите конфликти са неразрешени – въпросът е в ограничаването. Интересен миг е и този, при който бъде насочен неакуратен изстрел към вратата – тогава топката се дава на тима, който има играч в най-голяма непосредственост до мястото, където е паднала.
Има версия на лакроса и в която тимовете са от по 5 души всеки, плюс вратар. Тази версия доста прилича хокея и за пръв път се появява в Канада през 30-те години на предишния век. При нея, вратарите са много по-добре предпазени, с по-сериозни протектори – както в хокея. Има и времево ограничаване на опцията за офанзива – до 30 секунди би трябвало да има изстрел към противниковата врата, сходно на баскетбола. Тук бодичекът е много по-разпространен способ и не се санкционира от съдиите. Няма и засади.
В надпреварата ще вземат участие 5 тима, а българският представител е „ Български ханове “. Надпреварата ще се организира от 12-ти до 14-ти юли, на игрищата на „ Бароко Спорт “, до зала „ Бонсист “ в София. Регламентът ѝ е следният – тимовете играят в групова фаза, на правилото на всеки против всеки. Отпада последният, а другите отиват на полуфинали, като първият в класирането се изправя против четвъртия, а вторият играе с третия. В неделя се играят мачовете за 3-4 място, както и огромният край.
Най-популярната версия е, че лакросът е фиктивен от индианското племе ирокези и е служил като подготовка на войните за борба. Има научни доказателства, че античната версия на този спорт е била доста публикувана в Канада. В актуалния си вид той има разнообразни разновидности, само че най-популярната е тази, в която тимовете са от по 10 души – вратар, трима бранители, трима полузащитници и трима нападатели. Всички те са „ въоръжени “ с така наречен лакрос стикове – пръчки, завършващи с приспособление с кръгла мрежа, с което може да бъде хваната топката, с която се играе. Целта е да се вкара гол в противниковата врата – като на футбол.
Играе се четири полувремена, всяко по 15 минути. Игрището наподобява леко на футболно, само че има строго разграничени зони – отбранителна и офанзивна, като в отбранителната наложително стоят четирима играчи, а в офанзивната има трима. Няма значение кои играчи поемат отбраната и офанзивата, само че разделянето на нападатели, бранители и полузащитници се съблюдава. Има и предписание за засада, в случай че не спазваш ограничаването за нападатели – най-вече шестима, до момента в който защитаващият се тим има де факто шестима бранители плюс вратар. Отделно се свирят и нарушавания – персонални, или даже дузпа, да вземем за пример за непозволен бодичек, или забранен опит да бъде спрян съперник със стик. Това не значи, че физическите конфликти са неразрешени – въпросът е в ограничаването. Интересен миг е и този, при който бъде насочен неакуратен изстрел към вратата – тогава топката се дава на тима, който има играч в най-голяма непосредственост до мястото, където е паднала.
Има версия на лакроса и в която тимовете са от по 5 души всеки, плюс вратар. Тази версия доста прилича хокея и за пръв път се появява в Канада през 30-те години на предишния век. При нея, вратарите са много по-добре предпазени, с по-сериозни протектори – както в хокея. Има и времево ограничаване на опцията за офанзива – до 30 секунди би трябвало да има изстрел към противниковата врата, сходно на баскетбола. Тук бодичекът е много по-разпространен способ и не се санкционира от съдиите. Няма и засади.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ