Само след няколко дни, на 19 ноември, във Военния клуб

...
Само след няколко дни, на 19 ноември, във Военния клуб
Коментари Харесай

В Германия настояват за демократизация в изкуството. А тук?

Само след няколко дни, на 19 ноември, във Военния клуб ще бъдат показани 120 картини на първия в Източна Европа фонд за вложения в изкуството – „ Експат Глобално Изкуство “. Те ще бъдат препоръчани на аукцион. Сред тях има картини на Дечко Узунов, Бенчо Обрешков, Димитър Казаков-Нерон, Светлин Русев. Фондът се декларира като даващ късмет на млади и перспективни гении. Заради това по време на търга ще бъдат показани и работи на 23-годишната Петра Димитрова. Тя е приключила Националната художествена академия и притежател на първа премия в категория „ Живопис “ на Националния конкурс за модерно изкуство за млади създатели, проведен от „ Експат Глобално Изкуство “.

В първите си медийни изяви Петра Димитрова споделя, че един от проблемите на младите създатели е невъзможността им да се устоят единствено посредством продажби на картини. И повода не е, че хората не схващат или не обичат изкуството. Те просто нямат средства да си го разрешат. Или - което е по-болезнено - постоянно омаловажават труда на художника.

Това оправдава желанието на огромен брой от завършващите художници да се осъществят в чужбина. Готови ли са обаче за действителностите отвън граница? Знаят ли какво ги чака в огромните европейски арт центрове?

Със сигурност не! Особено за кавги от вида „ Голямото плюскане “, избухнал около разногласието дали пърформансът на Ода Жон има място в Националната изложба, или не. В него най-различни потенциали дотам опазиха позициите на личните си "клубове по ползи ", че най-после... нищо не стана ясно. И кардиналните сякаш диспути останаха в историята като най-обикновен скандал.



Същото важи и за „ сръдните “ към Венецианското биенале. Веднъж създателите недоволни за какво Вежди Рашидов бил взел непублично и непрозрачно решение България да взе участие в биеналето, макар че Министерството на културата не заплаща, т.е. не то поръчва музиката. След време - отново недоволни, този път поради "едни " 500 000 лв.. Които били дадени за присъединяване на България във въпросното биенале, само че при сменени правила и жури, формирано единствено от български специалисти.

Така е у нас: градивните полемики и смислените обществени диспути се броят на пръсти - два-три най-вече. Всичко останало се върти към келепира от нагласените състезания и задкулистното блъскане на другите лобита за власт.

В естествена Европа нещата от дълго време са тръгнали към другия полюс. И все по-често в общественото пространство се приказва не толкоз за потребностите на художниците и отговорностите на страната към тях, що се касае за потребностите на елементарните хора от изобразително изкуство.

В авторитетния „ Ди Цайт “, считан за най-четения и най-авторитетен вестник измежду интелектуалните кръгове в Германия, трима специалисти поведоха полемика на тематика "Какво бъде направено, с цел да се увеличи интереса към актуалното изкуство? "

От едната страна на барикадата застанаха Щефан Хайденрайх - учител по медийна доктрина в университета в Базел, и Магнус Реш - един от водачите в образованието на мениджъри в областта на културните промишлености в Ню Йорк.

Чрез страниците и уеб страницата на "Ди Цайт ", двамата, насочат апел да се постави завършек на "култа към извънредното” в изкуството, тъй като то - изключителното - е лишено от дълбочина, а култът към него подценява мнението на феновете. Нещо нечувано в епохата на обществените мрежи и онлайн платформите, в които всеки разяснява, споделя, харесва...

Хайденрайх и Реш показват възмущението си, че единствената територия, където гласът на фена към момента няма никакво въздействие, е актуалното изобразително изкуство.

„ Там единствено кураторите вземат решение какво да покажат в изложбите, които провеждат. Нерядко се случва посетителите да се броят на пръсти, тъй като тяхното мнение не е от голяма важност. Важно е единствено да се притегли вниманието на най-богатите, поради което музеите и галериите са се трансформирали в непрекъсната реклама на култа към непостижимо високите цени”, безапелационни са те. И гневни!



Заради все по-задълбочаващото се разделяне сред художници и аудитория, Хайденрайх и Реш разгласяват в "Ди Цайт " се обръщат с апел към четири групи хора, предлагайки им съответни рекомендации за избавяне на изкуството от самоизолация и "банкрут " посредством самодостатъчност:

1. Посетители на музеи и галерии, дано вие сте тези, които избирате какво си заслужава да се види!

Само по този метод изкуството още веднъж ще се трансформира в нещо, което не служи на пазара, а отразява и възпроизвежда ползите ни.

2. Художници, мобилизирайте почитателите си!

Не чакайте да бъдете „ открити “. Обърнете се към феновете. Разберете, че на тях не им трябват творби, които съществуват единствено един път. Забравете за аурата, тази обезверена маркетингова неистина на изключителното. Правете копия, подражавайте, пробвайте да вършиме реплики.

3. Куратори, слезте от кулите си от слонова кост!

Бъдете част от институционална екосистема, в която феновете са тези, които дават смисъл на изкуството. Изкуството не става по-живо поради ролята на медиаторите, специалистите и колекционерите, а поради многото гласове, които желаят да кажат мнението си него.

4. Купувачи на изкуство - придобивайте единствено творби, които ви харесват, а не такива, за които са ви споделили, че са добра инвестиция!

Изкуството не би трябвало да е инвестиция, изкуството би трябвало да е налично.

В края на апела си Хайденрайх и Реш акцентират, че "ако изкуството се демократизира, в случай че се обърне към необятната аудитория - всички ще завоюват! И феновете, които ще имат контакт с произведенията; и колекционерите, които ще могат да купуват в действителност скъпи неща; и художниците, които ще намерят доста по-голямо публично самопризнание... "

Седмица след "бомбата " от публикуването на този апел, "Ди Цайт " даде естрада и на първия конкурент: Кристиян Каспар Шварм - създател на онлайн платформата „ Independent Collectors “ и притежател на влиятелната кьолнска премия Cologne Art Award за 2019 година за посредническата си роля в областта на изкуството. Коментарът му е озаглавен „ Изкуство за всички? Да, само че не по този метод! “

В началото, Шварм се съгласява с сътрудниците си Хайденрайх и Реш, че световният пазар на изкуство е все по-концентриран и че от ден на ден власт се държи от все по-малко настоящи лица, само че единствено до там. Той е учуден от концепцията на двамата, че публиката би трябвало да избира какво да се демонстрира в галериите и музеите и какво не.

„ Нима не знаят, че към този момент няма музей или изложба, които да си разрешат да възнамеряват изложения, без авансово да заложат какъв брой и какви гости могат да чакат?! И без по-късно да проучват постигнатия резултат?!” не крие удивлението си Шварм.

Той е засегнат от апела художниците да се извърнат към феновете. „ Това е неуместно! Днес няма художник, който да чака да бъде „ открит “ на тихото си таванче. Почти всички художници имат лични уеб сайтове и профили в обществените мрежи. Кураторите също не се затварят в елитарните си кръгове, а пътуват непрестанно. И непрекъснато откриват интерактивни форми, посредством които да образоват публиките си. Повечето културни институции също имат клубове на приятелите на музеите, на галериите.”

В последна сметка, откакто изпуска напрежението, Шварм отсича: „ С апела си Реш и Хайденрайх ще реализиран единствено едно - ще създадат изкуството по-повърхностно, тъй като "арт елитът " няма да сътвори "по-популярно изкуство "... Богатите ще продължат да заплащат прескъпо за изключителни и изключителни творби, а останалите ще си купуват картини, които авансово са си поръчали... "

Според Шварм, в случай че има решение, то е феновете да се стремят да се образоват повече във връзка с изкуството.

„ Това е като да се научиш да свириш на инструмент: насладата идва от свиренето. Срещата с новото и непознатото ни кара нас - хората - да се развиваме. Това би трябвало да разбираем на всички тези, които визия си нямат какъв резултат може да има същинското изкуство върху живота им. Но се опасявам, че ще би трябвало да стартираме таман от Щефан Хайденрайх и Магнус Реш”, приключва предизвикателно Шварм.

Ръкавицата е хвърлена.

Всеки, който желае да ревизира доколко тази полемика се отнася до българската действителност, може да посети аукциона на „ Експат Глобално Изкуство “ - на 19 ноември във Военния клуб. Или просто да прегледа „ Independent Collectors “. А след това, стига да пожелае, може да показа вижданията си по въпроса "Дали в действителност изкуството би трябвало да се демократизира и по какъв начин? " И дали Петра Димитрова - посредством нейните картини със служителки на „ Чистота”, има късмет да се трансформира в бг-знаменосец на похода за "приземяване " на изкуството, разгласен от Щефан Хайденрайх и Магнус Реш. И да развее байрака, на който е извезана повелята на новото време: „ Стига с този фетиш към „ изключителното!”

Източник: banker.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР