Люпчо Куртелов за Македония: Платон ми е мил, но истината ми е по-мила
„ Само скалите са по-стари от нас ”. Такава сентенция имат баските, които се считат за един от най-старите нации в света. Тук, в Македония, Бог ни е дал колкото си щете историци и „ историци ”. Вторите се надпреварват един с различен да потвърждават какъв брой „ остарял ” е македонският народ.
Шампион по този въпрос е Петър Поповски, който „ доказа”, че съществуваме от 500 000 (петстотин хиляди) години. Баските и скалите ряпа да ядат.
Според историята нациите, както и страните, се основават, живеят и умират. Съществуват по-стари и по-млади нации.
Историческите условия на Балканския полуостров през ХХ в. са били задоволителни за раждането на македонския народ. Днес не е грях да си македонец, само че е закононарушение, в случай че това се базира на кражбата на историята на съседите.
Нека стартираме да „ гледаме филма” в обратна посока.
След кървавия разпад на съюзна Югославия през 1991 година на нейна територия се появиха няколко страни. Едната от тях беше Македония. За първи път в историята. И тогава започнахме да си търсим корените. Младият, упорит и югославски историк Васил Тупурковски написа историческа книга, в която се величае антична Македония и нейните най-известни водачи и военни предводители Филип и Александър Велики. Преди това политиците избраха знамето на младата страна – шестнадесетлъчевото Слънце на Вергина – столицата на Филип Македонски. Посятото семе даде токсичен плод. Част от хората в Македония „ преглътнаха” тази теза и се смятаха (смятат) за потомци на великия Александър.
По време на ръководството на Никола Груевски, при започване на ХХI век античността се трансформира в държавна идеология. Добре е да се живее в алкохолно замайване от „ славното” минало, само че действителността е нещо напълно друго. Ние искахме Европа с всичките ѝ придобивки, само че Гърция сложи ултиматум да се откажем от античността. И се отказахме! Подписахме Договора от Преспа. За античните македонци това беше мъчително отрезвяване. И таман, когато главоболието от този махмурлук стартира леко да отшумява, пристигна изискването от България.
Държава, която непрекъснато показваше и доказваше своите приятелски усеща към нас. Тя беше първата, която призна нашата самостоятелност на 15 януари 1992 година Когато Гърция и Сърбия ни заробиха с комерсиално ембарго, Гюешево беше нашето избавление. Свидетел съм по какъв начин километрични колони от цистерни с нафта от Бургас прекосяваха, без да стопират на границата. През турбулентната 2001 година ни бяха дадени 104 танка, които, откакто всичко завърши, бяха продадени като остаряло желязо.
Но пристигна „ Денят Х”, когато България не можа да преодолее кражбата на своята история. Въпреки че участието на Македония в Европейски Съюз е СТРАТЕГИЧЕСКИ ИНТЕРЕС ЗА САМАТА БЪЛГАРИЯ, тя не може да си разреши сходно нещо. Цената е да се съгласим, че Македония в предишното е била с най-вече български темперамент. Ако обстоятелствата са някакъв аршин, това не би било проблем. Достатъчно е да се види, чии жители са били и от кого са изпратени в Охрид Св. Климент и Св. Наум (от българския княз Борис Михаил).
Нека да се отворят византийските хроники и да се прочете, за какво византийският император Василий II е бил назова ВУЛГАРОКТОНОС (Българоубиец), а не Македоноубиец. Или в по-ново време за какво братя Миладинови разгласяват БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ ОТ МАКЕДОНИЯ, за какво моят съгражданин Григор Пърличев твърди в Атина, че е Българин, когато приема лавровия венец от ръководителя на комисията Рангавис за най-хубава поема, за какво Райко Жинзифов в своята „ КЪРВАВА КОШУЛЯ” написа за българския град Прилеп…
Очевидно е, че в македонското общество причините не са аршин. Критерий е наложената ненавист към всичко българско, което е поредна политика след 1945 година и е лайтмотив за съществуването на македонската нация. Македонец = антибългарин, това е аксиомата. Тук ще изтъквам един мой прочут, албански интелектуалец от Охрид:
„ Баща ми ми сподели, че след войната е било мъчно да си албанец в Македония, само че още по-трудно е да си българин.”
Всеки народ има право да построи собствен дом.
И македонският народ също!!!
Но казусът е там, че строителите на тази къща направиха прозорците от антични материали, а основите от български. Сменихме прозорците, само че с основите ще бъде по-трудно. Те са направени от крадени материали, по тази причина всеки, даже и по-слаб (политически) трус ни раздрусва доста мощно.
Люпчо Куртелов, „ Трибуна.мк”
Превод: БГНЕС
Шампион по този въпрос е Петър Поповски, който „ доказа”, че съществуваме от 500 000 (петстотин хиляди) години. Баските и скалите ряпа да ядат.
Според историята нациите, както и страните, се основават, живеят и умират. Съществуват по-стари и по-млади нации.
Историческите условия на Балканския полуостров през ХХ в. са били задоволителни за раждането на македонския народ. Днес не е грях да си македонец, само че е закононарушение, в случай че това се базира на кражбата на историята на съседите.
Нека стартираме да „ гледаме филма” в обратна посока.
След кървавия разпад на съюзна Югославия през 1991 година на нейна територия се появиха няколко страни. Едната от тях беше Македония. За първи път в историята. И тогава започнахме да си търсим корените. Младият, упорит и югославски историк Васил Тупурковски написа историческа книга, в която се величае антична Македония и нейните най-известни водачи и военни предводители Филип и Александър Велики. Преди това политиците избраха знамето на младата страна – шестнадесетлъчевото Слънце на Вергина – столицата на Филип Македонски. Посятото семе даде токсичен плод. Част от хората в Македония „ преглътнаха” тази теза и се смятаха (смятат) за потомци на великия Александър.
По време на ръководството на Никола Груевски, при започване на ХХI век античността се трансформира в държавна идеология. Добре е да се живее в алкохолно замайване от „ славното” минало, само че действителността е нещо напълно друго. Ние искахме Европа с всичките ѝ придобивки, само че Гърция сложи ултиматум да се откажем от античността. И се отказахме! Подписахме Договора от Преспа. За античните македонци това беше мъчително отрезвяване. И таман, когато главоболието от този махмурлук стартира леко да отшумява, пристигна изискването от България.
Държава, която непрекъснато показваше и доказваше своите приятелски усеща към нас. Тя беше първата, която призна нашата самостоятелност на 15 януари 1992 година Когато Гърция и Сърбия ни заробиха с комерсиално ембарго, Гюешево беше нашето избавление. Свидетел съм по какъв начин километрични колони от цистерни с нафта от Бургас прекосяваха, без да стопират на границата. През турбулентната 2001 година ни бяха дадени 104 танка, които, откакто всичко завърши, бяха продадени като остаряло желязо.
Но пристигна „ Денят Х”, когато България не можа да преодолее кражбата на своята история. Въпреки че участието на Македония в Европейски Съюз е СТРАТЕГИЧЕСКИ ИНТЕРЕС ЗА САМАТА БЪЛГАРИЯ, тя не може да си разреши сходно нещо. Цената е да се съгласим, че Македония в предишното е била с най-вече български темперамент. Ако обстоятелствата са някакъв аршин, това не би било проблем. Достатъчно е да се види, чии жители са били и от кого са изпратени в Охрид Св. Климент и Св. Наум (от българския княз Борис Михаил).
Нека да се отворят византийските хроники и да се прочете, за какво византийският император Василий II е бил назова ВУЛГАРОКТОНОС (Българоубиец), а не Македоноубиец. Или в по-ново време за какво братя Миладинови разгласяват БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ ОТ МАКЕДОНИЯ, за какво моят съгражданин Григор Пърличев твърди в Атина, че е Българин, когато приема лавровия венец от ръководителя на комисията Рангавис за най-хубава поема, за какво Райко Жинзифов в своята „ КЪРВАВА КОШУЛЯ” написа за българския град Прилеп…
Очевидно е, че в македонското общество причините не са аршин. Критерий е наложената ненавист към всичко българско, което е поредна политика след 1945 година и е лайтмотив за съществуването на македонската нация. Македонец = антибългарин, това е аксиомата. Тук ще изтъквам един мой прочут, албански интелектуалец от Охрид:
„ Баща ми ми сподели, че след войната е било мъчно да си албанец в Македония, само че още по-трудно е да си българин.”
Всеки народ има право да построи собствен дом.
И македонският народ също!!!
Но казусът е там, че строителите на тази къща направиха прозорците от антични материали, а основите от български. Сменихме прозорците, само че с основите ще бъде по-трудно. Те са направени от крадени материали, по тази причина всеки, даже и по-слаб (политически) трус ни раздрусва доста мощно.
Люпчо Куртелов, „ Трибуна.мк”
Превод: БГНЕС
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ