За българо-македонските "работи" без задни мисли
Само седмица откакто направи първата си аудиенция в Брюксел и свери часовника си с европейското и натовското време, министър председателят на Република Македония Зоран Заев стъпи и на българска земя. Пристигна у нас, тъй като чудесно схваща, че „ македонските работи " нямат късмет за положително развиване без София. Изразът „ македонски работи " в смисъл, че става дума за каузи разнообразни от българските, използва за първи път Кръсте Мисирков през 1903 година като заглавие на книгата чу, излязла в София. Освен, че е първи опит за писане на западнобългарски, т.е. на македонски, акцент, тази книга се приема в Македония и за „ библия " на македонизма. Това е практиката да се отхвърля и ругатни всичко българско или за всичко неприятно, протичащо се в Македония, да се упреква България. Така съгласно Мисирков българският темперамент и българската поддръжка на Илинденско-Преображенското въстание е и повода за неговия крах. И той предлага като решение на „ македонцките работи " отделяне на популацията в географската област Македония в обособен народ - македонски. Оттогава изминават 114 година Но визитата на македонския министър председател Зоран Заев в София е доказателство, че „ кръвта вода не става ". След 114 година „ македонските работи " са още веднъж в дневния ред на България.
Само преди десетина дни Европейският парламент одобри „ Резолюция за Р Македония ". С нея евродепутатите приветстваха сполучливото образуване на държавно управление след близо 2-годишна политическа рецесия. В документа ясно е посочено, че Екологичен потенциал ще поддържа започването на договаряния за участие на страната в Европейски Съюз при изискване, че се установи „ забележим напредък " в „ добросъседските връзки ". Защото без „ добросъседски връзки " няма европейско участие и по тази причина специфичното наблягане на този факт е като ек на последната камбана. Точно този ек вярно разтълкува още в Брюксел Зоран Заев и без да разопакова куфарите, дойде в България.
Този факт е индикативен, че в Скопие най-сетне са решили, че
без поддръжката на България, бъдещето на Македония е неразбираемо
А това е същата България, която постоянно е подкрепяла жителите на Македония, която първа призна новата демократична страна с нейното конституционно име, която през 1941 година оказа помощ на македонците да се отърват от неугледното си съществуване на „ Вардарска бановина ", а през 1991 година първа приветства раздялата им с комунизма и Титова Югославия. В „ Съвместната декларация ", която България и Р Македония одобриха на 2 февруари 1999 година, ясно бе пособено, в каква посока би трябвало да се развият българо-македонските връзки. Още в т. 1. се приказва за развиване на „ всестранни връзки ". И може би най-важното: двете страни няма да подхващат, подтикват и поддържат дейности, ориентирани против другата страна, които имат вражески темперамент, няма да позволяват тяхната територия да бъде употребена за сепаратистки дейности, няма да предявяват взаимно териториални искания. И най-после на този исторически документ стоеше безапелационното заявление на македонската страна, че нищо от македонската конституция не може и не би трябвало да се пояснява, че съставлява основа за интервенция във вътрешните работи на България за отбрана на статута и правата на лица, които не са жители на Македония.
За страдание през миналите години и в Македония, и в България, имаше и има политици, които по този начин и не прочетоха и не съблюдаваха нито духа, нито наличието на тази декларация. Така
българо-македонските връзки криволичеха измежду шубраци от обидни думи
и от двете страни, тъпчеха на едно място, макар обособени проблясъци като откриването на културни центрове, опитите за разширение на научното съдействие, прескачането на умишлено поставяни трудности пред българския бизнес при желанието му да влага в Македония. А още по-дразнещо бе заинатяването на македонската страна при всяка самодейност за отбелязване на общи исторически събития и каузи на персони, които в никакъв случай не са делили в съзнанието си македонското от българското.
Днес България и Македония са изправени пред същото затруднение, което преди близо 20 години, имахме съзнанието, че сме преодоляли. Затова и визитата в София на македонския министър председател Зоран Заев е повече от знаково. В подобен подтекст би трябвало да се възприемат и думите на българския министър председател Бойко Борисов за това, че „ Македония има исторически късмет ". И че той води към задачата „ нейните жители да се усещат добре ". А положителната вест е, че на премиерско ниво има договореност за сключване на дълголетно отлагания Договор за добросъседство. Денят, който е определен за това - 2 август, е също показателен. Тогава би трябвало да отбележим дружно 114 година от експлоадирането на Илинденско-Преображенското въстание. В фамилния дом на българския публицист Георги Томалевски (днес Музей на Илинденското въстание и Крушевската република) в Крушево се афишира въстанието. Няма спънка в този дом да се подпише и Договорът за другарство и добросъседство сред двете страни, което ще разреши, когато Македония стартира договаряния за участие в Европейски Съюз, главата „ Добросъседство " по-бързо да бъде „ затворена ". Към знаковите моменти от визитата на Зоран Заев у нас можем да отнесем и поклонението пред паметника на българския цар Самуил в София. Така се затваря страницата на злонамерените опити да се интерпретира антибългарски самата българска история.
Пътят на Македония към НАТО и Европейски Съюз не минава единствено през София. Ако бе по този начин, то от дълго време Македония щеше да бъде член на НАТО и Европейски Съюз. И в този подтекст е значима забележката, която направи българският министър председател: " Пътят минава през вътрешнополитическа непоклатимост ", през „ единна Македония " и по избран маршрут: първо участие в НАТО, а сетне в Европейски Съюз.
Това не е опит за позиция на страна регулировчик, а по-скоро присъща за Борисов искреност, от което самичък той във вътрешен проект постоянно си пати, само че във външен - по-скоро печели.
Пред придвижването на Македония по този път има няколко препъникамъка. Първият е разногласието за името с Гърция. Надеждите на Зоран Заев за „ ускорена процедура " за участие в НАТО охлади още на срещата в Брюксел Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Според него, както с разновидността Бивша югославска република Македония, по този начин и с всяко друго име, Македония е „ добре пристигнала " в Алианса, само че това име би трябвало да бъде „ общо македоно-гръцко решение в границите на Обединените народи ". В отговор Заев повтори новонамерената формула в Скопие: с краткотрайното си име БЮРМ, страната да получи покана за участие в НАТО, а до момента в който трае процесът на ратификация /най-малко 2 г./, да се продължат опитите за намиране на „ взаимноприемливо " име с Гърция. Отговорът на Столтенберг бе мълниеносен: „ първо задоволително име, а по-късно покана за участие ". И като допълнение посочи това, което и Борисов повтори като същински натовец: „ демократични промени и политическа непоклатимост ".
Какъв ще е отговорът на гръцката страна, може да се допуска от досегашната гръцка „ формула ": „ да създадат нужните промени в конституционното си име пък тогава ще забележим "! А по пътя има и още трудности. Малък, само че препъни, е камъкът, с който Русия се пробва да препречи освен на Македония, само че и на други балкански страни да станат членове на НАТО. Руската политика е срещу разширението на НАТО в Балканския район. Но този препъни камък е реализуем, както прочее сподели и Черна гора. Големият препъни камък са промените, които съгласно Йоханес Хан - еврокомисарят по разширението на Европейски Съюз, „ не са за наслаждение на Европейска комисия, а за жителите на страната ". Македонските жители би трябвало да бъдат тези, които желаят европейското участие като гаранция за своето по-добро бъдеще. А желанието за участие значи промени, промени и отново промени.
На срещата Заев-Борисов в София не инцидентно непрекъснато присъстваше символика, присъща за четенето на книга - „ отваряне " и „ затваряне " на страници. Българи и македонци от дълго време четат една и съща книга - на общото им историческо минало и чудноват приказен разказ за общото им бъдеще в Европейски Съюз. Добър знак е, че Заев говореше за „ затваряне " на прочетената страница, а Борисов - за „ отваряне на нова страница ". Важно е да се чете, да се знае, да се възприема, да се работи и по този начин „ българо-македонските работи " ще имат бъдеще.
Автор: от Доц. доктор Александър Йорданов, някогашен дипломат на България в Mакедония за standartnews.com
Само преди десетина дни Европейският парламент одобри „ Резолюция за Р Македония ". С нея евродепутатите приветстваха сполучливото образуване на държавно управление след близо 2-годишна политическа рецесия. В документа ясно е посочено, че Екологичен потенциал ще поддържа започването на договаряния за участие на страната в Европейски Съюз при изискване, че се установи „ забележим напредък " в „ добросъседските връзки ". Защото без „ добросъседски връзки " няма европейско участие и по тази причина специфичното наблягане на този факт е като ек на последната камбана. Точно този ек вярно разтълкува още в Брюксел Зоран Заев и без да разопакова куфарите, дойде в България.
Този факт е индикативен, че в Скопие най-сетне са решили, че
без поддръжката на България, бъдещето на Македония е неразбираемо
А това е същата България, която постоянно е подкрепяла жителите на Македония, която първа призна новата демократична страна с нейното конституционно име, която през 1941 година оказа помощ на македонците да се отърват от неугледното си съществуване на „ Вардарска бановина ", а през 1991 година първа приветства раздялата им с комунизма и Титова Югославия. В „ Съвместната декларация ", която България и Р Македония одобриха на 2 февруари 1999 година, ясно бе пособено, в каква посока би трябвало да се развият българо-македонските връзки. Още в т. 1. се приказва за развиване на „ всестранни връзки ". И може би най-важното: двете страни няма да подхващат, подтикват и поддържат дейности, ориентирани против другата страна, които имат вражески темперамент, няма да позволяват тяхната територия да бъде употребена за сепаратистки дейности, няма да предявяват взаимно териториални искания. И най-после на този исторически документ стоеше безапелационното заявление на македонската страна, че нищо от македонската конституция не може и не би трябвало да се пояснява, че съставлява основа за интервенция във вътрешните работи на България за отбрана на статута и правата на лица, които не са жители на Македония.
За страдание през миналите години и в Македония, и в България, имаше и има политици, които по този начин и не прочетоха и не съблюдаваха нито духа, нито наличието на тази декларация. Така
българо-македонските връзки криволичеха измежду шубраци от обидни думи
и от двете страни, тъпчеха на едно място, макар обособени проблясъци като откриването на културни центрове, опитите за разширение на научното съдействие, прескачането на умишлено поставяни трудности пред българския бизнес при желанието му да влага в Македония. А още по-дразнещо бе заинатяването на македонската страна при всяка самодейност за отбелязване на общи исторически събития и каузи на персони, които в никакъв случай не са делили в съзнанието си македонското от българското.
Днес България и Македония са изправени пред същото затруднение, което преди близо 20 години, имахме съзнанието, че сме преодоляли. Затова и визитата в София на македонския министър председател Зоран Заев е повече от знаково. В подобен подтекст би трябвало да се възприемат и думите на българския министър председател Бойко Борисов за това, че „ Македония има исторически късмет ". И че той води към задачата „ нейните жители да се усещат добре ". А положителната вест е, че на премиерско ниво има договореност за сключване на дълголетно отлагания Договор за добросъседство. Денят, който е определен за това - 2 август, е също показателен. Тогава би трябвало да отбележим дружно 114 година от експлоадирането на Илинденско-Преображенското въстание. В фамилния дом на българския публицист Георги Томалевски (днес Музей на Илинденското въстание и Крушевската република) в Крушево се афишира въстанието. Няма спънка в този дом да се подпише и Договорът за другарство и добросъседство сред двете страни, което ще разреши, когато Македония стартира договаряния за участие в Европейски Съюз, главата „ Добросъседство " по-бързо да бъде „ затворена ". Към знаковите моменти от визитата на Зоран Заев у нас можем да отнесем и поклонението пред паметника на българския цар Самуил в София. Така се затваря страницата на злонамерените опити да се интерпретира антибългарски самата българска история.
Пътят на Македония към НАТО и Европейски Съюз не минава единствено през София. Ако бе по този начин, то от дълго време Македония щеше да бъде член на НАТО и Европейски Съюз. И в този подтекст е значима забележката, която направи българският министър председател: " Пътят минава през вътрешнополитическа непоклатимост ", през „ единна Македония " и по избран маршрут: първо участие в НАТО, а сетне в Европейски Съюз.
Това не е опит за позиция на страна регулировчик, а по-скоро присъща за Борисов искреност, от което самичък той във вътрешен проект постоянно си пати, само че във външен - по-скоро печели.
Пред придвижването на Македония по този път има няколко препъникамъка. Първият е разногласието за името с Гърция. Надеждите на Зоран Заев за „ ускорена процедура " за участие в НАТО охлади още на срещата в Брюксел Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Според него, както с разновидността Бивша югославска република Македония, по този начин и с всяко друго име, Македония е „ добре пристигнала " в Алианса, само че това име би трябвало да бъде „ общо македоно-гръцко решение в границите на Обединените народи ". В отговор Заев повтори новонамерената формула в Скопие: с краткотрайното си име БЮРМ, страната да получи покана за участие в НАТО, а до момента в който трае процесът на ратификация /най-малко 2 г./, да се продължат опитите за намиране на „ взаимноприемливо " име с Гърция. Отговорът на Столтенберг бе мълниеносен: „ първо задоволително име, а по-късно покана за участие ". И като допълнение посочи това, което и Борисов повтори като същински натовец: „ демократични промени и политическа непоклатимост ".
Какъв ще е отговорът на гръцката страна, може да се допуска от досегашната гръцка „ формула ": „ да създадат нужните промени в конституционното си име пък тогава ще забележим "! А по пътя има и още трудности. Малък, само че препъни, е камъкът, с който Русия се пробва да препречи освен на Македония, само че и на други балкански страни да станат членове на НАТО. Руската политика е срещу разширението на НАТО в Балканския район. Но този препъни камък е реализуем, както прочее сподели и Черна гора. Големият препъни камък са промените, които съгласно Йоханес Хан - еврокомисарят по разширението на Европейски Съюз, „ не са за наслаждение на Европейска комисия, а за жителите на страната ". Македонските жители би трябвало да бъдат тези, които желаят европейското участие като гаранция за своето по-добро бъдеще. А желанието за участие значи промени, промени и отново промени.
На срещата Заев-Борисов в София не инцидентно непрекъснато присъстваше символика, присъща за четенето на книга - „ отваряне " и „ затваряне " на страници. Българи и македонци от дълго време четат една и съща книга - на общото им историческо минало и чудноват приказен разказ за общото им бъдеще в Европейски Съюз. Добър знак е, че Заев говореше за „ затваряне " на прочетената страница, а Борисов - за „ отваряне на нова страница ". Важно е да се чете, да се знае, да се възприема, да се работи и по този начин „ българо-македонските работи " ще имат бъдеще.
Автор: от Доц. доктор Александър Йорданов, някогашен дипломат на България в Mакедония за standartnews.com
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ