Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, пред „Труд“: Договорът ни с Македония дава достатъчно гаранции
Само седмица откакто бе оповестено, че двете страни в продължаващите 27 години договаряния за името на страната Македония – гръцкият министър председател Алексис Ципрас и македонският му сътрудник Зоран Заев са постигнали дефинитивно съглашение за наименованието, пристрастеностите в периметъра кипнаха с цялостна мощ. За това близко ли е развръзката към името на Македония и какво произлиза от съглашението сред Атина и Скопие за София; за ролята на България в евроинтеграционните процеси на Западните Балкани и до каква степен ротационното й председателство на Европейски Съюз й оказа помощ да осъществя задачите си, беседваме с шефа на Института за стопанска система и интернационалните връзки и някогашен заместник-министър на външните работи Любомир Кючуков .
– Г-н Кючуков, както се споделя „ стана тя, каквато стана “, към продължаващия трето десетилетие спор за името на страната Македония и развръзката към момента наподобява несигурна. В тази връзка, по отношение на препоръчаното име „ Република Северна Македония “, преди няма и година всички държавни институции бяха единомислещи, че каквото и дефинитивно решение да се откри за името, България е срещу то да съдържа географско разбиране, в този момент единомислещо и надали не с екстаз, одобряваме формулировката?
– Би следвало ясно да се разграничават интервалите преди и след подписването на Договора за добросъседство сред България и Република Македония, когато се проучва адекватността на обществените заявления. Още през цялото време, с признаването на независимостта на новата страна под конституционното u име Република Македония, България даде явен знак, че не е част от разногласието за името с Гърция. Това не значи, че България не си даваше сметка за вероятните тълкувания и конотации на всяко едно от обсъжданите вероятни имена, както когато става дума за географски (Северна, Горна), по този начин и за политически метод в определенията (появилата се на даден стадий концепция за Илинденска). В годините това е индикирано от българска страна по един или различен метод на участниците в договарянията, в това число и на представители на Съединени американски щати (по време на двустранните политически съвещания по проблемите на района, които организирахме през 2008 г.), доколкото основният договарящ по въпроса е Матю Нимиц: че някои от обсъжданите имена могат да провокират отрицателна реакция и в България. Отчитайки това ние не просто изчаквахме пасивно резултатите от договарянията сред Република Македония и Гърция, само че и предприехме нужните стъпки с цел да си подсигуряваме, че без значение от това какво ще бъде възможното ново име, то няма да сътвори предпоставки за посягане върху българската територия, история или част от популацията. Това беше един от главните претекстове, когато преди повече от 10 години обсъждахме и лансирахме концепцията за сключване на двустранен контракт за добросъседство. В резултат на този метод още през 2008 година България предложи на Република Македония текст, който правно да отстрани сходна опция за искания. Защото ясно съзнавахме, че рано или късно България ще би трябвало да се изправи пред обстоятелството на реализирана гръцко-македонска договореност и би трябвало да се подсигурява надалеч преди този момент.
– В подтекста на дефинитивно утвърждавания при започване на годината контракт за добросъседство сред България и Македония, в каква позиция се намира страната ни с смяната на името, от международно-правно позиция?
– Международното право не познава по-силна допустима гаранция от межудържавните съглашения и Договорът удостоверява, че българските ползи са предпазени. България реализира в двустранен порядък, при взаимно единодушие и посредством интернационално съглашение това, което Гърция се пробва да си обезпечи посредством едностранен напън и с смяна на Конституцията, т.е. на националното законодателство на Република Македония, а точно – гаранции против възможни териториални, исторически или етнически искания. В българо-македонския контракт категорично е закрепено, че двете страни нямат териториални искания една към друга, а в асиметричната уговорка (нещо рядко срещано в двустранни контракти единствено една от двете страни да поема задължения без реципрочност) Република Македония удостоверява, че нищо от нейната Конституция не може и не би трябвало да се пояснява, че съставлява или в миналото ще съставлява основа за интервенция във вътрешните работи на Република България, за отбрана на статута и правата на лица, които не са жители на Република Македония. От тази позиция за мен не е напълно понятно съдържащото се в формалната позиция на Министерство на външните работи гледище (получило след това държавна, политическа и социална подкрепа) за спомагателни гаранции за България, които да бъдат включени в двустранните гръцко-македонски договорености. Това единствено по себе си слага под въпрос смисъла на записите в българо-македонския контракт. Нещо повече, в България в ежедневна приложимост към съседите навсякъде се реферира като към „ Македония “, а не като към „ Република Македония “ – в това число и от тези, които възразяват против новото име Република Северна Македония. Това наименование е по-широко, имплицитно съдържа вероятната рекламация за тъждество сред географска област и държавна територия и също би могло в не по-малка степен да се употребява за възможни искания на македонизма.
– Опозиционните партии в Гърция и Македония незабавно трансфораха постигнатото съглашение за името в тематика за вътрешнополитически ежби. Доколко, съгласно Вас, разрешаването на разногласието за името на югозападния ни комшия е действителен проблем за гръцките и/или македонските гласоподаватели?
– Това единствено свидетелства за силата и заплахата от национализмите на Балканите. Както и за готовността на политическите сили да заиграват безконтролно с сходни публични настройки в чисто партийни ползи. А точно вероятният конфликт на ескалиращи национализми и реваншизми е главната опасност за сигурността на района. И за стабилността, даже за държавността на няколко страни от Западните Балкани. И до момента в който при ВМРО-ДПМНЕ това е задоволително поредна позиция (правителствата на Груевски целеустремено блокираха постигането на съглашения както с Гърция, по този начин и с България), то при „ Нова народна власт “ в Гърция има забележителна отрицателна смяна в позицията сред интервала, когато партията бе на власт и в този момент, когато е в съпротива. Впрочем, от тази позиция в политически проект сега България е в облагодетелствана позиция, доколкото присъединяване на Вътрешна македонска революционна организация в ръководството даде опция релативно безконфликтно да се подпише Договора за добросъседство, а и да се избегне по-остър народен спор у нас за името.
– В петък министър председателят Бойко Борисов има среща с посланика на Съединени американски щати у нас Ерик Рубин, съгласно който България организира „ дейна и уравновесена политика на Балканите и в Европа, споделяте ли това наблюдаване?
– Бих се съгласил с определението „ уравновесена “, като е реалност също, че България доста засилва външнополитическата си активност в района през последната година. За страдание това значително бе резултат от политическата обстановка и все по-силните терзания в Европейски Съюз за усилване въздействието на външни фактори в страните от Западните Балкани. Би било добре, в случай че към тези избрания бихме могли да прибавим и „ поредна “, само че за много дълъг интервал от време през последното десетилетие страната се бе дезинтересирала от Балканите. Което даже на даден стадий сложи под въпрос съществуването на ясна визия и политика за района. Нека не забравяме, че малко повече от година преди да поеме председателството на Съвета на Европейски Съюз България бе ръководител на Процеса за съдействие в Югоизточна Европа – главния районен политически формат. Най-логично би било по време на това председателство България да работи за евроинтеграцията на Западните Балкани в района, а след това да преследва същите цели дружно с района към този момент в границите на Европейски Съюз. Но ние не успяхме да хвърлим изчерпателен мост сред тези две ръководи. Като явно тогава към момента не бяхме наясно със своя личен европейски приоритет. Искрено се надявам, че вследствие на насъбраната инерция и след 30 юни т.г. България ще продължи да бъде деен фактор в района, т.е. че още веднъж ще има балканска външна политика.
– Помогна ли за това срещата Европейски Съюз – Западни Балкани, проведена в подтекста на българското председателство в София през май?
– Самата среща в София като събитие бе нужна и потребна, доколкото тя изведе по-високо в дневния ред на Европейски Съюз Западните Балкани и проблемите на района. Същевременно обаче признатата Софийска декларация означи оттегляне в позициите на Европейски Съюз във връзка с Западните Балкани – както по отношение на тактиката за еврочленство на района, призната преди 15 години (т.нар. Солунски дневен ред), по този начин и по отношение на препоръчаната единствено преди три месеца Стратегия на Европейската комисия. В Софийската декларация отсъстват два основни момента: разширението – като политика на ЕС; участието – като вероятност за страните от района. По този метод Софийската декларация по-скоро замъгли европейския небосвод за страните от Западните Балкани. Тя ще остане референтна за политиката на Европейски Съюз към района, само че на едно по-ниско равнище, обвързващо присъединението с редица спомагателни условия и оставяйки процеса с отворен край. В на практика проект това може да има прекомерно отрицателен резултат да вземем за пример за политическата непоклатимост на Република Македония. Особено в случай че бъдат преодолени всички спънки пред завършване въпроса с смяната на името и все пак в края на месеца, на идващия Европейски съвет, страната не получи по този начин дълго чаканата дата за начало на договарянията за присъединение към Европейски Съюз. Това е изцяло действителна опция, защото страни като Франция и Холандия блокират сходно решение поради Албания. А Албания и Република Македония мълчешком вървят в пакет към Европейски Съюз. Тогава министър председателят Заев ще има съществени компликации да убеди своите сънародници, че всички взаимни отстъпки и отстъпки за името са били оправдани – още повече, че и в този момент огромна част от тях не споделят сходно мнение.
– И като умозаключение по какъв начин оценявате шестте месеца българско председателство на Европейски Съюз – достижения, нови благоприятни условия, бъдещи вероятности?
– Опитните дипломати се майтапят, че европредседателствата могат да бъде определяни единствено по два метода: или като сполучливи, или като доста сполучливи. България като цяло реализира едно положително председателство в комплицирани условия: договарянията по Брекзит и по новата Многогодишна финансова рамка, компликациите при сформиране на немското държавно управление, задействането на наказателната процедура против Полша, проблемите с Каталуния. Тя осъществя вероятното и постижимото: беше избягнато отварянето на нови конфронтационни линии в Европейски Съюз, беше основана една работна атмосфера. Същевременно отсъстваха значими политически пробиви, само че това отразява положението на самия Европейски Съюз. С други думи, България се оправи с председателството – по време на председателството. Ако би трябвало да се посочат проблемите, то те произтичат на първо място от събитието, че с цел да има една страна политически запас, който да u разреши да бъде мотор за намиране на общи решения в подобен комплициран механизъм, какъвто е Европейски Съюз, тя би трябвало да си е проработила съответната политическа тежест с дейни позиции и причини в продължение на години. В не малко случаи обаче до момента България по-скоро участва, в сравнение с взе участие в най-важните полемики за бъдещето на съюза. Второ, в публичното пространство бе построена изкуствената визия, че България ръководи съюза, а не ръководи Съвета на Европейски Съюз. В резултат на което комплицираните връзки и конфликт на ползи в самия Европейски Съюз, ограничаващи опциите за реализиране на бързи и лесни решения, рефлектираха неподходящо върху обществената оценка за българското председателство у нас. Иначе казано, основаните упования надвишаваха обективните благоприятни условия на едно председателство. Като цяло България сполучливо модерираше дебатите и модулираше процесите в Европейски Съюз, заобикаляйки спешни обстановки и откати, само че завършването на основни досиета и затварянето на значими пакети в редица случаи остана за последващи ръководи.
Нашият посетител
Любомир Кючуков е роден на 14 юни 1955 година в София. Завършва Московския държавен институт за интернационалните връзки, а по-късно специализира в Университета „ Джорджтаун ” във Вашингтон. Дипломат от кариерата. Бил е заместник-министър на външните работи и дипломат на България в Лондон. Понастоящем е шеф на Института по стопанска система и интернационалните връзки. Владее британски, съветски, румънски, френски и италиански език.
– Г-н Кючуков, както се споделя „ стана тя, каквато стана “, към продължаващия трето десетилетие спор за името на страната Македония и развръзката към момента наподобява несигурна. В тази връзка, по отношение на препоръчаното име „ Република Северна Македония “, преди няма и година всички държавни институции бяха единомислещи, че каквото и дефинитивно решение да се откри за името, България е срещу то да съдържа географско разбиране, в този момент единомислещо и надали не с екстаз, одобряваме формулировката?
– Би следвало ясно да се разграничават интервалите преди и след подписването на Договора за добросъседство сред България и Република Македония, когато се проучва адекватността на обществените заявления. Още през цялото време, с признаването на независимостта на новата страна под конституционното u име Република Македония, България даде явен знак, че не е част от разногласието за името с Гърция. Това не значи, че България не си даваше сметка за вероятните тълкувания и конотации на всяко едно от обсъжданите вероятни имена, както когато става дума за географски (Северна, Горна), по този начин и за политически метод в определенията (появилата се на даден стадий концепция за Илинденска). В годините това е индикирано от българска страна по един или различен метод на участниците в договарянията, в това число и на представители на Съединени американски щати (по време на двустранните политически съвещания по проблемите на района, които организирахме през 2008 г.), доколкото основният договарящ по въпроса е Матю Нимиц: че някои от обсъжданите имена могат да провокират отрицателна реакция и в България. Отчитайки това ние не просто изчаквахме пасивно резултатите от договарянията сред Република Македония и Гърция, само че и предприехме нужните стъпки с цел да си подсигуряваме, че без значение от това какво ще бъде възможното ново име, то няма да сътвори предпоставки за посягане върху българската територия, история или част от популацията. Това беше един от главните претекстове, когато преди повече от 10 години обсъждахме и лансирахме концепцията за сключване на двустранен контракт за добросъседство. В резултат на този метод още през 2008 година България предложи на Република Македония текст, който правно да отстрани сходна опция за искания. Защото ясно съзнавахме, че рано или късно България ще би трябвало да се изправи пред обстоятелството на реализирана гръцко-македонска договореност и би трябвало да се подсигурява надалеч преди този момент.
– В подтекста на дефинитивно утвърждавания при започване на годината контракт за добросъседство сред България и Македония, в каква позиция се намира страната ни с смяната на името, от международно-правно позиция?
– Международното право не познава по-силна допустима гаранция от межудържавните съглашения и Договорът удостоверява, че българските ползи са предпазени. България реализира в двустранен порядък, при взаимно единодушие и посредством интернационално съглашение това, което Гърция се пробва да си обезпечи посредством едностранен напън и с смяна на Конституцията, т.е. на националното законодателство на Република Македония, а точно – гаранции против възможни териториални, исторически или етнически искания. В българо-македонския контракт категорично е закрепено, че двете страни нямат териториални искания една към друга, а в асиметричната уговорка (нещо рядко срещано в двустранни контракти единствено една от двете страни да поема задължения без реципрочност) Република Македония удостоверява, че нищо от нейната Конституция не може и не би трябвало да се пояснява, че съставлява или в миналото ще съставлява основа за интервенция във вътрешните работи на Република България, за отбрана на статута и правата на лица, които не са жители на Република Македония. От тази позиция за мен не е напълно понятно съдържащото се в формалната позиция на Министерство на външните работи гледище (получило след това държавна, политическа и социална подкрепа) за спомагателни гаранции за България, които да бъдат включени в двустранните гръцко-македонски договорености. Това единствено по себе си слага под въпрос смисъла на записите в българо-македонския контракт. Нещо повече, в България в ежедневна приложимост към съседите навсякъде се реферира като към „ Македония “, а не като към „ Република Македония “ – в това число и от тези, които възразяват против новото име Република Северна Македония. Това наименование е по-широко, имплицитно съдържа вероятната рекламация за тъждество сред географска област и държавна територия и също би могло в не по-малка степен да се употребява за възможни искания на македонизма.
– Опозиционните партии в Гърция и Македония незабавно трансфораха постигнатото съглашение за името в тематика за вътрешнополитически ежби. Доколко, съгласно Вас, разрешаването на разногласието за името на югозападния ни комшия е действителен проблем за гръцките и/или македонските гласоподаватели?
– Това единствено свидетелства за силата и заплахата от национализмите на Балканите. Както и за готовността на политическите сили да заиграват безконтролно с сходни публични настройки в чисто партийни ползи. А точно вероятният конфликт на ескалиращи национализми и реваншизми е главната опасност за сигурността на района. И за стабилността, даже за държавността на няколко страни от Западните Балкани. И до момента в който при ВМРО-ДПМНЕ това е задоволително поредна позиция (правителствата на Груевски целеустремено блокираха постигането на съглашения както с Гърция, по този начин и с България), то при „ Нова народна власт “ в Гърция има забележителна отрицателна смяна в позицията сред интервала, когато партията бе на власт и в този момент, когато е в съпротива. Впрочем, от тази позиция в политически проект сега България е в облагодетелствана позиция, доколкото присъединяване на Вътрешна македонска революционна организация в ръководството даде опция релативно безконфликтно да се подпише Договора за добросъседство, а и да се избегне по-остър народен спор у нас за името.
– В петък министър председателят Бойко Борисов има среща с посланика на Съединени американски щати у нас Ерик Рубин, съгласно който България организира „ дейна и уравновесена политика на Балканите и в Европа, споделяте ли това наблюдаване?
– Бих се съгласил с определението „ уравновесена “, като е реалност също, че България доста засилва външнополитическата си активност в района през последната година. За страдание това значително бе резултат от политическата обстановка и все по-силните терзания в Европейски Съюз за усилване въздействието на външни фактори в страните от Западните Балкани. Би било добре, в случай че към тези избрания бихме могли да прибавим и „ поредна “, само че за много дълъг интервал от време през последното десетилетие страната се бе дезинтересирала от Балканите. Което даже на даден стадий сложи под въпрос съществуването на ясна визия и политика за района. Нека не забравяме, че малко повече от година преди да поеме председателството на Съвета на Европейски Съюз България бе ръководител на Процеса за съдействие в Югоизточна Европа – главния районен политически формат. Най-логично би било по време на това председателство България да работи за евроинтеграцията на Западните Балкани в района, а след това да преследва същите цели дружно с района към този момент в границите на Европейски Съюз. Но ние не успяхме да хвърлим изчерпателен мост сред тези две ръководи. Като явно тогава към момента не бяхме наясно със своя личен европейски приоритет. Искрено се надявам, че вследствие на насъбраната инерция и след 30 юни т.г. България ще продължи да бъде деен фактор в района, т.е. че още веднъж ще има балканска външна политика.
– Помогна ли за това срещата Европейски Съюз – Западни Балкани, проведена в подтекста на българското председателство в София през май?
– Самата среща в София като събитие бе нужна и потребна, доколкото тя изведе по-високо в дневния ред на Европейски Съюз Западните Балкани и проблемите на района. Същевременно обаче признатата Софийска декларация означи оттегляне в позициите на Европейски Съюз във връзка с Западните Балкани – както по отношение на тактиката за еврочленство на района, призната преди 15 години (т.нар. Солунски дневен ред), по този начин и по отношение на препоръчаната единствено преди три месеца Стратегия на Европейската комисия. В Софийската декларация отсъстват два основни момента: разширението – като политика на ЕС; участието – като вероятност за страните от района. По този метод Софийската декларация по-скоро замъгли европейския небосвод за страните от Западните Балкани. Тя ще остане референтна за политиката на Европейски Съюз към района, само че на едно по-ниско равнище, обвързващо присъединението с редица спомагателни условия и оставяйки процеса с отворен край. В на практика проект това може да има прекомерно отрицателен резултат да вземем за пример за политическата непоклатимост на Република Македония. Особено в случай че бъдат преодолени всички спънки пред завършване въпроса с смяната на името и все пак в края на месеца, на идващия Европейски съвет, страната не получи по този начин дълго чаканата дата за начало на договарянията за присъединение към Европейски Съюз. Това е изцяло действителна опция, защото страни като Франция и Холандия блокират сходно решение поради Албания. А Албания и Република Македония мълчешком вървят в пакет към Европейски Съюз. Тогава министър председателят Заев ще има съществени компликации да убеди своите сънародници, че всички взаимни отстъпки и отстъпки за името са били оправдани – още повече, че и в този момент огромна част от тях не споделят сходно мнение.
– И като умозаключение по какъв начин оценявате шестте месеца българско председателство на Европейски Съюз – достижения, нови благоприятни условия, бъдещи вероятности?
– Опитните дипломати се майтапят, че европредседателствата могат да бъде определяни единствено по два метода: или като сполучливи, или като доста сполучливи. България като цяло реализира едно положително председателство в комплицирани условия: договарянията по Брекзит и по новата Многогодишна финансова рамка, компликациите при сформиране на немското държавно управление, задействането на наказателната процедура против Полша, проблемите с Каталуния. Тя осъществя вероятното и постижимото: беше избягнато отварянето на нови конфронтационни линии в Европейски Съюз, беше основана една работна атмосфера. Същевременно отсъстваха значими политически пробиви, само че това отразява положението на самия Европейски Съюз. С други думи, България се оправи с председателството – по време на председателството. Ако би трябвало да се посочат проблемите, то те произтичат на първо място от събитието, че с цел да има една страна политически запас, който да u разреши да бъде мотор за намиране на общи решения в подобен комплициран механизъм, какъвто е Европейски Съюз, тя би трябвало да си е проработила съответната политическа тежест с дейни позиции и причини в продължение на години. В не малко случаи обаче до момента България по-скоро участва, в сравнение с взе участие в най-важните полемики за бъдещето на съюза. Второ, в публичното пространство бе построена изкуствената визия, че България ръководи съюза, а не ръководи Съвета на Европейски Съюз. В резултат на което комплицираните връзки и конфликт на ползи в самия Европейски Съюз, ограничаващи опциите за реализиране на бързи и лесни решения, рефлектираха неподходящо върху обществената оценка за българското председателство у нас. Иначе казано, основаните упования надвишаваха обективните благоприятни условия на едно председателство. Като цяло България сполучливо модерираше дебатите и модулираше процесите в Европейски Съюз, заобикаляйки спешни обстановки и откати, само че завършването на основни досиета и затварянето на значими пакети в редица случаи остана за последващи ръководи.
Нашият посетител
Любомир Кючуков е роден на 14 юни 1955 година в София. Завършва Московския държавен институт за интернационалните връзки, а по-късно специализира в Университета „ Джорджтаун ” във Вашингтон. Дипломат от кариерата. Бил е заместник-министър на външните работи и дипломат на България в Лондон. Понастоящем е шеф на Института по стопанска система и интернационалните връзки. Владее британски, съветски, румънски, френски и италиански език.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ