ЕС минус едно?
Само с един непрекъснат член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации – Франция
„ План Б “ за Брекзит няма. Което на процедура значи, че нараства несигурността, в това число и рискът от Брекзит без контракт. Но контрактувано или не, възможното излизане на Обединеното кралство ще даде своя отпечатък върху мястото и ролята на Европейския съюз в гео-политически проект.
Европейски Съюз по света
Първото и най-видимо, въпреки и на пръв взор по-скоро официално следствие в областта на интернационалните връзки ще бъде събитието, че Европейски Съюз ще остане единствено с един непрекъснат член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации – Франция. Същата ще бъде обстановката и в региона на интернационалната сигурност – още веднъж Франция ще бъде единствената нуклеарна мощ, членка на Европейски Съюз. Това на процедура ще значи: първо, нужда от доста по-гъвкаво и най-много единно (последното – много по-трудно постижимо) европейско наличие в интернационалните процеси; второ, смяна на вътрешните салда в самия Европейски Съюз в резултата на повишаване на френското значение.
В геополитически проект по-съществени са обаче процесите в евроатлантическото пространство. Може би най-силно възможното овакантяване на Англия ще се отрази в областта на сигурността. Политиката на Тръмп по отношение на Европейски Съюз и съответно по отношение на НАТО очерта съществени пукнатини в трансатлантическата връзка, което пък имаше като директен резултат решението за създаване на европейска система за сигурност. Тръмп трансформира системата за групова сигурност в пазарна категория, където финансовият принос на страните в бюджета на НАТО и уговорките по закупуване на американска техника последователно стартират да преобладават над общността на полезностите и ползите (този метод е изключително явен във връзка с трети страни – нещо, което „ казусът Хашоги “ задоволително еднопосочно потвърди).
Тук Обединеното кралство вижда собствен сериозен късмет – тъй като ще бъде належащо както на Европа (с оглед на своя потенциал), по този начин и на Съединени американски щати (като европейски съдружник против една по-резервирана и дистанцирана Европа), а и на самото НАТО (като мост и медиатор при все по-неясните и напрегнати връзки сред двете страни на Атлантика). Същевременно в региона на защитата Англия би могла в най-голяма степен да разчита, че може да пробие демонстрираното (и за мнозина – неочаквано) единение на Европейски Съюз във връзка с Брекзит. Защото редица страни от Източна Европа (Полша, Румъния, Прибалтика) обръщат взор не към Брюксел, Берлин или Париж, а към Вашингтон и Лондон, когато става дума за сигурност – изключително през призмата на борбата с Русия.
В сферата на стопанската система и бизнеса Европейски Съюз и Обединеното кралство с изключение на сътрудници ще се трансфорат и в съперници. Засега най-очевидното разследване е готовността за пренасяне на редица финансови институции от Лондонското сити към континента – преди всичко към Париж и Франкфурт. Същевременно Мей направи няколко обиколки по света в търсене на нови стопански и търговски връзки – с Индия, Китай и така нататък Тук неяснотите са може би най-вече, защото пост-Брекзит връзките занапред следва да станат предмет на договаряния, а най-често споменаваният вид „ Норвегия + “, т.е. оставането на Англия в общото европейско икономическо пространство, на процедура обезсмисля излизането на страната от Европейски Съюз доколкото тя ще би трябвало да се преценява с всички правила на европейския общ пазар без да взе участие оттук насетне в тяхното създаване – като също така си заплаща за достъпа до европейските пазари.
Евентуалното овакантяване на Англия ще има своето отражение и върху външнополитическите позиции на Европейски Съюз. Преди всичко те ще станат по-малко интервенционистки и идеологически конфронтационни, респективно – по-проевропейски и по-прагматични. Би следвало да се чака Европейски Съюз да заложи по-силен акцент върху така наречен „ мека мощ “ и на устрема към намиране на политически решения за споровете в Близкия изток. Особено с оглед понижаване на бежанския и мигрантски напън към Европа от този район, а и под угрозата на засилващата се крайнодясна вълна и анти-имигрантски настроения вътре в самия Европейски Съюз.
Ще се образуват нови салда и по-отношение на Русия, отразяващи умората от борбата и рисковете за сигурността, които тя носи. Но това надали ще направи европейската позиция по-хомогенна, по-скоро противоположното – ще задълбочи разминаванията във философията за европейската сигурност: от една страна – без и против Русия (изповядвана от прилежащите на Русия държави); от друга – дружно с Русия, доколкото сигурността на континента е неделима (застъпвана от Германия и множеството страни от Централна и Южна Европа). И без значение, че Европейски Съюз ще продължи да се солидаризира с Лондон при всяко вероятно повишаване на напрежението в връзките с Русия, то германо-френският интерес за последователно излизане от конфронтационната серпантина (в региона на сигурността) и прагматизиране на връзките (в сферата на икономиката) биха могли да очертаят параметрите на един нов модус вивенди на Европа с Москва, където решение на украинската рецесия да се търси в полето на политическия разговор – първоначално посредством най-малко минимално възобновяване на взаимното доверие.
Европейски Съюз вкъщи си
Напускането на Обединеното кралство ще разклати много от откритите през последните четиридесет години (след присъединението на страната) вътрешни салда в Европейски Съюз. На първо място то ще способства за усилване на позициите на Франция – точно като единствена нуклеарна мощ и непрекъсната членка на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
Ще се ускори и смисъла на френско-германското съдействие като мотор на Европейски Съюз. Но това ще заложи и рисковете от появяването на пукнатини в този двустранен съюз, доколкото визиите и ползите на двете страни за бъдещето на съюза не наложително съответстват по всички въпроси. Което в средносрочна вероятност може да докара до оформянето на два центъра, всеки от които търси опция да се обезпечи собствен шлейф от страни-последователки – с всички произлизащи от това възможни проблеми за единството на Европейски Съюз.
Отсъствието на Англия като мъчно преодолима преграда ще даде опция да се интензифицират напъните за задълбочаване на евроинтеграционните процеси. На първо място в най-малко две области – сигурността и укрепването на Еврозоната. Задълбочаването на интеграцията в тези области обаче ще даде спомагателен подтик на развиването на Европа на другите скорости, т.е. на разделянето на Европейски Съюз на ядро и концентрични кръгове, очертаващи една по-хлабава европейска външна страна за всеки един от форматите (Еврозона, Шенген, а и европейска сигурност). Което пък от своя страна може да докара до още по-видимо обрисуване на новите разграничителни линии в Европа.
Брекзит имаше и един на пръв взор абсурден резултат върху настроенията в Европейски Съюз. Обратно за опасенията от възможен резултат на доминото и появяването на хрумвания за нови „ екзити “ в други страни, Брекзит способства за известно отрезвяване на континента. Дори и болшинството крайнодесни и националистически обединения слагат като приоритет не напускането на съюза, а неговото реформиране в посока повече компетенции на националните страни. Друг е въпросът, че пътят към Европа на нациите, който те проповядват, по-скоро води към Европа на национализмите – което рано или късно ще докара до конфликт на съперничещи си съседски национализми (появилите се към този момент търкания сред ръководещите Партия на свободата в Австрия и „ Ла лига “ в Италия във връзка с възможното двойно поданство на жителите на Южен Тирол са единствено предвестител на това, което би могло да се чака в тази посока).
Сам по себе си Брекзит не е аберация, а по-скоро реакция и последна демонстрация на по-дълбоки процеси на фрагментация и центробежни трендове в Европейски Съюз. Свързани с обективните процеси на глобализация, очертаващи три съществени недостига в Европа към днешна дата: на сигурност (национална, обществена, персонална); на правдивост (в резултат на възходящите неравенства – вътре и сред страните); на доверие (между ръководени и управляващи). Брекзит не дава вярната посока и не взема решение нито един от тези проблеми – нито за Обединеното кралство, нито за Европейски Съюз. Но той е индикативен до каква степен може да докара отлагането на тяхното решение.
„ План Б “ за Брекзит няма. Което на процедура значи, че нараства несигурността, в това число и рискът от Брекзит без контракт. Но контрактувано или не, възможното излизане на Обединеното кралство ще даде своя отпечатък върху мястото и ролята на Европейския съюз в гео-политически проект.
Европейски Съюз по света
Първото и най-видимо, въпреки и на пръв взор по-скоро официално следствие в областта на интернационалните връзки ще бъде събитието, че Европейски Съюз ще остане единствено с един непрекъснат член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации – Франция. Същата ще бъде обстановката и в региона на интернационалната сигурност – още веднъж Франция ще бъде единствената нуклеарна мощ, членка на Европейски Съюз. Това на процедура ще значи: първо, нужда от доста по-гъвкаво и най-много единно (последното – много по-трудно постижимо) европейско наличие в интернационалните процеси; второ, смяна на вътрешните салда в самия Европейски Съюз в резултата на повишаване на френското значение.
В геополитически проект по-съществени са обаче процесите в евроатлантическото пространство. Може би най-силно възможното овакантяване на Англия ще се отрази в областта на сигурността. Политиката на Тръмп по отношение на Европейски Съюз и съответно по отношение на НАТО очерта съществени пукнатини в трансатлантическата връзка, което пък имаше като директен резултат решението за създаване на европейска система за сигурност. Тръмп трансформира системата за групова сигурност в пазарна категория, където финансовият принос на страните в бюджета на НАТО и уговорките по закупуване на американска техника последователно стартират да преобладават над общността на полезностите и ползите (този метод е изключително явен във връзка с трети страни – нещо, което „ казусът Хашоги “ задоволително еднопосочно потвърди).
Тук Обединеното кралство вижда собствен сериозен късмет – тъй като ще бъде належащо както на Европа (с оглед на своя потенциал), по този начин и на Съединени американски щати (като европейски съдружник против една по-резервирана и дистанцирана Европа), а и на самото НАТО (като мост и медиатор при все по-неясните и напрегнати връзки сред двете страни на Атлантика). Същевременно в региона на защитата Англия би могла в най-голяма степен да разчита, че може да пробие демонстрираното (и за мнозина – неочаквано) единение на Европейски Съюз във връзка с Брекзит. Защото редица страни от Източна Европа (Полша, Румъния, Прибалтика) обръщат взор не към Брюксел, Берлин или Париж, а към Вашингтон и Лондон, когато става дума за сигурност – изключително през призмата на борбата с Русия.
В сферата на стопанската система и бизнеса Европейски Съюз и Обединеното кралство с изключение на сътрудници ще се трансфорат и в съперници. Засега най-очевидното разследване е готовността за пренасяне на редица финансови институции от Лондонското сити към континента – преди всичко към Париж и Франкфурт. Същевременно Мей направи няколко обиколки по света в търсене на нови стопански и търговски връзки – с Индия, Китай и така нататък Тук неяснотите са може би най-вече, защото пост-Брекзит връзките занапред следва да станат предмет на договаряния, а най-често споменаваният вид „ Норвегия + “, т.е. оставането на Англия в общото европейско икономическо пространство, на процедура обезсмисля излизането на страната от Европейски Съюз доколкото тя ще би трябвало да се преценява с всички правила на европейския общ пазар без да взе участие оттук насетне в тяхното създаване – като също така си заплаща за достъпа до европейските пазари.
Евентуалното овакантяване на Англия ще има своето отражение и върху външнополитическите позиции на Европейски Съюз. Преди всичко те ще станат по-малко интервенционистки и идеологически конфронтационни, респективно – по-проевропейски и по-прагматични. Би следвало да се чака Европейски Съюз да заложи по-силен акцент върху така наречен „ мека мощ “ и на устрема към намиране на политически решения за споровете в Близкия изток. Особено с оглед понижаване на бежанския и мигрантски напън към Европа от този район, а и под угрозата на засилващата се крайнодясна вълна и анти-имигрантски настроения вътре в самия Европейски Съюз.
Ще се образуват нови салда и по-отношение на Русия, отразяващи умората от борбата и рисковете за сигурността, които тя носи. Но това надали ще направи европейската позиция по-хомогенна, по-скоро противоположното – ще задълбочи разминаванията във философията за европейската сигурност: от една страна – без и против Русия (изповядвана от прилежащите на Русия държави); от друга – дружно с Русия, доколкото сигурността на континента е неделима (застъпвана от Германия и множеството страни от Централна и Южна Европа). И без значение, че Европейски Съюз ще продължи да се солидаризира с Лондон при всяко вероятно повишаване на напрежението в връзките с Русия, то германо-френският интерес за последователно излизане от конфронтационната серпантина (в региона на сигурността) и прагматизиране на връзките (в сферата на икономиката) биха могли да очертаят параметрите на един нов модус вивенди на Европа с Москва, където решение на украинската рецесия да се търси в полето на политическия разговор – първоначално посредством най-малко минимално възобновяване на взаимното доверие.
Европейски Съюз вкъщи си
Напускането на Обединеното кралство ще разклати много от откритите през последните четиридесет години (след присъединението на страната) вътрешни салда в Европейски Съюз. На първо място то ще способства за усилване на позициите на Франция – точно като единствена нуклеарна мощ и непрекъсната членка на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
Ще се ускори и смисъла на френско-германското съдействие като мотор на Европейски Съюз. Но това ще заложи и рисковете от появяването на пукнатини в този двустранен съюз, доколкото визиите и ползите на двете страни за бъдещето на съюза не наложително съответстват по всички въпроси. Което в средносрочна вероятност може да докара до оформянето на два центъра, всеки от които търси опция да се обезпечи собствен шлейф от страни-последователки – с всички произлизащи от това възможни проблеми за единството на Европейски Съюз.
Отсъствието на Англия като мъчно преодолима преграда ще даде опция да се интензифицират напъните за задълбочаване на евроинтеграционните процеси. На първо място в най-малко две области – сигурността и укрепването на Еврозоната. Задълбочаването на интеграцията в тези области обаче ще даде спомагателен подтик на развиването на Европа на другите скорости, т.е. на разделянето на Европейски Съюз на ядро и концентрични кръгове, очертаващи една по-хлабава европейска външна страна за всеки един от форматите (Еврозона, Шенген, а и европейска сигурност). Което пък от своя страна може да докара до още по-видимо обрисуване на новите разграничителни линии в Европа.
Брекзит имаше и един на пръв взор абсурден резултат върху настроенията в Европейски Съюз. Обратно за опасенията от възможен резултат на доминото и появяването на хрумвания за нови „ екзити “ в други страни, Брекзит способства за известно отрезвяване на континента. Дори и болшинството крайнодесни и националистически обединения слагат като приоритет не напускането на съюза, а неговото реформиране в посока повече компетенции на националните страни. Друг е въпросът, че пътят към Европа на нациите, който те проповядват, по-скоро води към Европа на национализмите – което рано или късно ще докара до конфликт на съперничещи си съседски национализми (появилите се към този момент търкания сред ръководещите Партия на свободата в Австрия и „ Ла лига “ в Италия във връзка с възможното двойно поданство на жителите на Южен Тирол са единствено предвестител на това, което би могло да се чака в тази посока).
Сам по себе си Брекзит не е аберация, а по-скоро реакция и последна демонстрация на по-дълбоки процеси на фрагментация и центробежни трендове в Европейски Съюз. Свързани с обективните процеси на глобализация, очертаващи три съществени недостига в Европа към днешна дата: на сигурност (национална, обществена, персонална); на правдивост (в резултат на възходящите неравенства – вътре и сред страните); на доверие (между ръководени и управляващи). Брекзит не дава вярната посока и не взема решение нито един от тези проблеми – нито за Обединеното кралство, нито за Европейски Съюз. Но той е индикативен до каква степен може да докара отлагането на тяхното решение.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ