PCI-SIG си постави цели, които да постигне с PCIe 6.0 през 2021 година
Само преди няколко седмици беше пусната спецификацията на PCIe 5.0 стандартът. PCI-SIG организацията, която стои зад него, към този момент си слага цели, които да реализира в PCIe 6.0. Те включват удвояването на потенциала до 64 гига-трансфера на секунда, като в това време противоположната съгласуемост да остане и енергийната успеваемост да се усъвършенства. Очаква се цялостната спецификация да се появи през 2021 година.
Едно от нещата, което прави всичко това допустимо е потреблението на PAM-4 (Pulse Amplitude Modulation).
На български това се превежда като „Амплитудна модулация на импулса„. При този развой информацията се кодира в амплитудата на серия от сигнални импулси. В края на веригата от време на време се замерва амплитудното равнище на носителя на импулсите, с цел да се демодулират сигналите назад в информация. В случая ще се употребява 56G PAM-4.
Всички сегашни версии на PCIe, в това число последната 5-та версия, употребяват Non-Return-to-Zero (NRZ) технология, при която битовете 0 и 1 се регистрират като високи и ниски сигнали. В PAM-4 имаме четири равнища на сигналите, всяко от които се състои от два бита – 00, 01, 10 и 11. Това разрешава дължината на изпращаните думи да се понижи на половина.
Всичко звучи прелестно? Пред плана обаче има и компликации!
PAM-4 към този момент може да се имплементира в хардуер, само че цената за това е доста висока. Интересно ще е да следим появяването на PCIe 6.0 и дали икономията от мащаба ще е задоволителна, с цел да се стигне до рационална цена. Има възможност технологията да не може да доближи всеобщия консуматор, а да се употребява единствено за по-специфични цели.
Другият проблем е, че системата на PAM-4 е по-чувствителна към неточности от NRZ, което изисква в PCIe 6.0 да има и Forward Error Correction (FEC).
Накратко, това ще обезпечи предотвратяване на сигналите изключително при прекосяването на по-дълги дистанции и при съществуването на други електрически сигнали, които могат да замърсят информацията.
При кодирането на информацията, към нея се прибавят кодове чрез логаритъм (error correcting code). Когато информацията дойде в другия край, тя може да е същата като първоначално или да е настъпила някаква смяна.
Благодарение на упоменатия логаритъм обаче може да се откриват неточности, които да се поправят, без значение на кое място са и без да се постанова нов транспорт на информацията. В един от разновидностите всеки знак се изпраща по два или три пъти и при съпоставяне на получения резултат може да се открие верният вид. В таблицата изпод ще видите тройно изпращане на 1 обичай и по какъв начин с помощта на FEC от 8-те вероятни разновидността се стига до двете верни благоприятни условия.
Получена тройкаИнтерпретация0000 (без грешка)0010010010001111 (без грешка)110110110111
Разбира се, в действителността нещата не се случват толкоз просто. При по-сложни планове информацията се проучва на групи от няколко дузини или стотици към този момент получени бита. На тази база се преобразува занапред идващата информация под формата на групи нормално от 2 до 8 бита.
Целта пред PCI-SIG е да задоволи бъдещите потребности на изкуствения разсъдък, машинното образование, мрежите, връзката и системите за предпазване.
Едно от нещата, което прави всичко това допустимо е потреблението на PAM-4 (Pulse Amplitude Modulation).
На български това се превежда като „Амплитудна модулация на импулса„. При този развой информацията се кодира в амплитудата на серия от сигнални импулси. В края на веригата от време на време се замерва амплитудното равнище на носителя на импулсите, с цел да се демодулират сигналите назад в информация. В случая ще се употребява 56G PAM-4.
Всички сегашни версии на PCIe, в това число последната 5-та версия, употребяват Non-Return-to-Zero (NRZ) технология, при която битовете 0 и 1 се регистрират като високи и ниски сигнали. В PAM-4 имаме четири равнища на сигналите, всяко от които се състои от два бита – 00, 01, 10 и 11. Това разрешава дължината на изпращаните думи да се понижи на половина.
Всичко звучи прелестно? Пред плана обаче има и компликации!
PAM-4 към този момент може да се имплементира в хардуер, само че цената за това е доста висока. Интересно ще е да следим появяването на PCIe 6.0 и дали икономията от мащаба ще е задоволителна, с цел да се стигне до рационална цена. Има възможност технологията да не може да доближи всеобщия консуматор, а да се употребява единствено за по-специфични цели.
Другият проблем е, че системата на PAM-4 е по-чувствителна към неточности от NRZ, което изисква в PCIe 6.0 да има и Forward Error Correction (FEC).
Накратко, това ще обезпечи предотвратяване на сигналите изключително при прекосяването на по-дълги дистанции и при съществуването на други електрически сигнали, които могат да замърсят информацията.
При кодирането на информацията, към нея се прибавят кодове чрез логаритъм (error correcting code). Когато информацията дойде в другия край, тя може да е същата като първоначално или да е настъпила някаква смяна.
Благодарение на упоменатия логаритъм обаче може да се откриват неточности, които да се поправят, без значение на кое място са и без да се постанова нов транспорт на информацията. В един от разновидностите всеки знак се изпраща по два или три пъти и при съпоставяне на получения резултат може да се открие верният вид. В таблицата изпод ще видите тройно изпращане на 1 обичай и по какъв начин с помощта на FEC от 8-те вероятни разновидността се стига до двете верни благоприятни условия.
Получена тройкаИнтерпретация0000 (без грешка)0010010010001111 (без грешка)110110110111
Разбира се, в действителността нещата не се случват толкоз просто. При по-сложни планове информацията се проучва на групи от няколко дузини или стотици към този момент получени бита. На тази база се преобразува занапред идващата информация под формата на групи нормално от 2 до 8 бита.
Целта пред PCI-SIG е да задоволи бъдещите потребности на изкуствения разсъдък, машинното образование, мрежите, връзката и системите за предпазване.
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ