Успехът на миниатюрните марсиански сонди разкрива нова ера в изследването на космоса
Само доскоро повече от седем месеца нито един от дребните галактически апарати CubeSat не бе напускал рамките на земната орбита. Но преди месец две сонди с размер на незначителен куфар дохвърчаха до Марс, откакто изминаха 484 милиона километра. Те одобриха и по-късно излъчиха данните от кацналия на 24 ноември на Червената планетата модул InSight. Тези дребни галактически кораби, които NASA назова MarCO-A и MarCO-B даже съумяха да снимат Марс и дадоха потребна информация за атмосферата на планетата.
„Едновременното потребление на няколко дребни сонди сподели, че тази технология е доста сполучлива. Това бе значима част от тази мисия“ – сподели основният инженер на MarCO Анди Клеш (Andy Klesh) от Лабораторията за реактивно придвижване на NASA в Пасадена, Калифорния.
Основните цели на плана MarCO (Mars Cube One) с бюджет $18 милиона е „възможността за пълноценна поддръжка на огромен галактически транспортен съд, какъвто е InSight. Сега към този момент можем да се фокусираме върху по-рисковани задачи в границите на Слънчевата система“ – добави експертът.
„Мисията имаше за цели да сплоти общността, с която ние дружно създадохме тези дребни галактически кораби“ – сподели още Анди Клеш.
Мисията MarCO стартира дружно с InSight на 5 май предходната година, който бе изведен в космоса от ракетата притежател Atlas V на United Launch Alliance. Изстрелването бе осъществено от базата Ванденберг в Калифорния. И предходните междупланетни задачи на NASA стартират отсам: от космодрума на Кейп Канаверал, в крайбрежието на Флорида.
Сондите MarCO не бяха съединяване с InSight. Те изминаха личен път до Марс и независимо заеха орбитални позиции, с цел да могат да бъдат употребявани като ретранслатори. Това е значима задача, тъй като нито един орбитален уред на NASA не можеше да ретранслира до Земята информацията за навлизането на InSight в атмосферата на Марс и неговото кацане на повърхността на Червената планета.
MarCO е проява на галактическа задача, в която се тестват три нови софтуерни детайла: специфична антена с висок коефициент на увеличаване, дребен предавател с размер на грейпфрут и ракетен мотор със леден газ, сходен на потребления в пожарогасителите.
Именно поради тази си специфичност двата галактически апарата получиха прякорите Уол.и и Ева (WALL·E и EVE). За страдание, камерите на Ева не работеха добре, само че Уол.и изпрати фотоси на Марс от разстояние към 7600 км, единствено няколко минути след кацането на InSight.
Уол.и се опита да фотографира и спътниците на Марс, Фобос и Деймос, само че към този момент NASA не е разгласила тази информация.
Съвсем скоро се чака да получим нови галактически фотоси от Уол.и. Екипът на MarCO бе концентриран най-вече на непрекъснатото приемане на данните от InSight благодарение на двата дребни кубсата. Но в този момент Анди Клеш и неговите сътрудници имат повече време за разбор на данните, получени от двете дребни сонди. Те включват витално значими данни за работата на техните системи, както и фотосите на Уол.и и признатите галактически радиосигнали от Ева.
След кацането на InSight, Ева се реалокира на противоположната страна на Марс и в този момент екипът на MarCO има опция да изследва по какъв метод атмосферата на Марс изкривява радиосигналите. Тази информация ще разкрие нови елементи по отношение на състава на атмосферата.
„Ние освен демонстрирахме нови технологии и освен успяхме да получим изображения от Марс. Сега имаме опция да правим научни проучвания и да се занимаваме с чиста наука“ – сподели Клеш. Въпреки че Уол.и и Ева се оправиха с предоставените им задания и скоро ще отлетят от Червената планета, тяхната задача не е завършила. Дуетът може да следи и изследва някой метеорит или различен галактически обект. Джон Бейкър, управител на програмата на JPL за дребни галактически сонди сподели, че в случай че екипът получи финансиране за по-разширена задача, двата кубсата могат да се приближат доста близо до определен галактически обект и да го изследват.
След MarCO се приготвят нови галактически кораби, които ще се насочат в дълбокия космос. Подготвена е цяла фаланга CubeSat, която ще бъде употребена в задачата Exploration Mission-1 (EM-1). При тази задача е планувано потреблението на тежката ракета Space Launch System (SLS). Изстрелването би трябвало да се реализира през месец юни 2020 година.
Основната цел на EM-1 е да изпрати галактически транспортен съд за екипажа на Orion (разбира се, първоначално без екипаж), който ще направи триседмичен круиз към Луната. Роякът CubeSat ще го последва и ще прави редица разнообразни неща. Така да вземем за пример, сондата Lunar Flashlight (Лунен фенер) ще търси воден лед на повърхността на Луната. Near-Earth Asteroid Scout (търсач на околоземни астероиди) ще лети до галактическите скали и ще ги изследва от близко. BioSentinel ще учи по какъв начин радиацията на дълбокия космос въздейства върху ДНК и на механизмите за нейното възобновяване. И това е единствено началото. С задачата EM-1 ще излетят над 10 кубсата, като NASA разгласява информация за някои от тях.
„Космическите апарати CubeSat имат необикновен капацитет за транспорт на камери и научни принадлежности в дълбокия космос“ – сподели Бейкър в своето изказване. „Те не могат да заменят една огромна сонда, само че тези евтини и дребни галактически кораби дават опция за научна работа и проучвания по един напълно нов начин„.
Мисията InSight с бюджет $850 милиона е планувана за най-малко две години, през които ще се учи вътрешната конструкция на Марс благодарение на профилирана топлинна сонда и комплект свръхчувствителни сеизмометри. Очаква се основна информация за образуването на скалистите планети, както и огромен размер от научни данни за Марс.
Success of Tiny Mars Probes Heralds New Era of Deep-Space Cubesats
„Едновременното потребление на няколко дребни сонди сподели, че тази технология е доста сполучлива. Това бе значима част от тази мисия“ – сподели основният инженер на MarCO Анди Клеш (Andy Klesh) от Лабораторията за реактивно придвижване на NASA в Пасадена, Калифорния.
Основните цели на плана MarCO (Mars Cube One) с бюджет $18 милиона е „възможността за пълноценна поддръжка на огромен галактически транспортен съд, какъвто е InSight. Сега към този момент можем да се фокусираме върху по-рисковани задачи в границите на Слънчевата система“ – добави експертът.
„Мисията имаше за цели да сплоти общността, с която ние дружно създадохме тези дребни галактически кораби“ – сподели още Анди Клеш.
Мисията MarCO стартира дружно с InSight на 5 май предходната година, който бе изведен в космоса от ракетата притежател Atlas V на United Launch Alliance. Изстрелването бе осъществено от базата Ванденберг в Калифорния. И предходните междупланетни задачи на NASA стартират отсам: от космодрума на Кейп Канаверал, в крайбрежието на Флорида.
Сондите MarCO не бяха съединяване с InSight. Те изминаха личен път до Марс и независимо заеха орбитални позиции, с цел да могат да бъдат употребявани като ретранслатори. Това е значима задача, тъй като нито един орбитален уред на NASA не можеше да ретранслира до Земята информацията за навлизането на InSight в атмосферата на Марс и неговото кацане на повърхността на Червената планета.
MarCO е проява на галактическа задача, в която се тестват три нови софтуерни детайла: специфична антена с висок коефициент на увеличаване, дребен предавател с размер на грейпфрут и ракетен мотор със леден газ, сходен на потребления в пожарогасителите.
Именно поради тази си специфичност двата галактически апарата получиха прякорите Уол.и и Ева (WALL·E и EVE). За страдание, камерите на Ева не работеха добре, само че Уол.и изпрати фотоси на Марс от разстояние към 7600 км, единствено няколко минути след кацането на InSight.
Уол.и се опита да фотографира и спътниците на Марс, Фобос и Деймос, само че към този момент NASA не е разгласила тази информация.
Съвсем скоро се чака да получим нови галактически фотоси от Уол.и. Екипът на MarCO бе концентриран най-вече на непрекъснатото приемане на данните от InSight благодарение на двата дребни кубсата. Но в този момент Анди Клеш и неговите сътрудници имат повече време за разбор на данните, получени от двете дребни сонди. Те включват витално значими данни за работата на техните системи, както и фотосите на Уол.и и признатите галактически радиосигнали от Ева.
След кацането на InSight, Ева се реалокира на противоположната страна на Марс и в този момент екипът на MarCO има опция да изследва по какъв метод атмосферата на Марс изкривява радиосигналите. Тази информация ще разкрие нови елементи по отношение на състава на атмосферата.
„Ние освен демонстрирахме нови технологии и освен успяхме да получим изображения от Марс. Сега имаме опция да правим научни проучвания и да се занимаваме с чиста наука“ – сподели Клеш. Въпреки че Уол.и и Ева се оправиха с предоставените им задания и скоро ще отлетят от Червената планета, тяхната задача не е завършила. Дуетът може да следи и изследва някой метеорит или различен галактически обект. Джон Бейкър, управител на програмата на JPL за дребни галактически сонди сподели, че в случай че екипът получи финансиране за по-разширена задача, двата кубсата могат да се приближат доста близо до определен галактически обект и да го изследват.
След MarCO се приготвят нови галактически кораби, които ще се насочат в дълбокия космос. Подготвена е цяла фаланга CubeSat, която ще бъде употребена в задачата Exploration Mission-1 (EM-1). При тази задача е планувано потреблението на тежката ракета Space Launch System (SLS). Изстрелването би трябвало да се реализира през месец юни 2020 година.
Основната цел на EM-1 е да изпрати галактически транспортен съд за екипажа на Orion (разбира се, първоначално без екипаж), който ще направи триседмичен круиз към Луната. Роякът CubeSat ще го последва и ще прави редица разнообразни неща. Така да вземем за пример, сондата Lunar Flashlight (Лунен фенер) ще търси воден лед на повърхността на Луната. Near-Earth Asteroid Scout (търсач на околоземни астероиди) ще лети до галактическите скали и ще ги изследва от близко. BioSentinel ще учи по какъв начин радиацията на дълбокия космос въздейства върху ДНК и на механизмите за нейното възобновяване. И това е единствено началото. С задачата EM-1 ще излетят над 10 кубсата, като NASA разгласява информация за някои от тях.
„Космическите апарати CubeSat имат необикновен капацитет за транспорт на камери и научни принадлежности в дълбокия космос“ – сподели Бейкър в своето изказване. „Те не могат да заменят една огромна сонда, само че тези евтини и дребни галактически кораби дават опция за научна работа и проучвания по един напълно нов начин„.
Мисията InSight с бюджет $850 милиона е планувана за най-малко две години, през които ще се учи вътрешната конструкция на Марс благодарение на профилирана топлинна сонда и комплект свръхчувствителни сеизмометри. Очаква се основна информация за образуването на скалистите планети, както и огромен размер от научни данни за Марс.
Success of Tiny Mars Probes Heralds New Era of Deep-Space Cubesats
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ