Само преди дни в Пловдив се случи поредната хомофобска акция

Само преди дни в Пловдив се случи следващата хомофобска акция и може би нямаше да й бъде обърнато изключително внимание, в случай че и нападателите, и пострадалите не бяха деца. Видимо малолетни младежи, носещи табела „ Различни, само че равни “ с нарисувана свастика от горната страна, атакуват група девойки с удари и ги замерват с яйца единствено тъй като са с друга полова ориентировка. Стига се даже до намесата на полиция, само че задържани за случилото се няма. Смята се, че хомофобската акция е авансово проведена в Инстаграм за да се прочисти града от другите.



“За страдание, сходна проведена демонстрация на експанзия не ни изненадва, а единствено демонстрира за какво е толкоз значимо да се приказва за омразата, екстремизма и радикализацията против другите, изключително в учебно заведение. В фотосите и видеата, които се популяризират в обществените мрежи, се виждат безусловно деца, които евентуално даже не схващат кого и за какво ненавиждат ”, написа в формалния си фейсбук профил фондация, която разгласи, че потърпевшите могат да потърсят психическа помощ при тях.

" За потресаващите дейности на тези деца виновността носят институциите, които редовно не се опълчват на хомофобията и езика на ненавист. Поведението на нападателите е директно следствие от насажданата политическа експанзия към ЛГБТИ общността ", разяснява пред " Дневник " Симеон Василев, който пък е ръководител на фондация " Глас ". Българският хелзинкски комитет прикани за бързо и дейно следствие и упорства управляващите " да не премълчават хомофобския претекст на действието ".

Дали обаче следствието ще бъде извършено до дъно, дали институциите ще извърнат задоволително внимание на случилото се, или след два дни всичко ще бъде забравено? До идващия път, когато следствията могат да бъдат още по-фатални.

Ние, българите, доста обичаме да се бием в гърдите, че сме една от най-толерантните народи, само че за следващ път станахме очевидци на още един непросветен урок по приемливост. Докато към момента има деца, даже и възрастни, които се опасяват да кажат на родителите си, че обичат човек от същия пол, до момента в който към момента има родители, които се обаждат във фондациите, с цел да „ излекуват “ децата им, до момента в който Прайдовете към момента са бодил в очите на огромна част от обществото, мъчно бихме говорили за приемливост, изключително във връзка с другата полова ориентировка.

Но дали за всичко това в действителност са отговорни институциите, или тези първи седем години, които са определящи за израстването ни? Защото насаждането на ненавист, експанзия и неприемане на другите постоянно се случва сред стените на личните ни домове. Защото в учебника по „ Човек и общество “ за трети клас (още в първия урок по този нов за децата предмет) може и да е написано, че " сред хората в една група и сред групите в обществото съществува почитание и съгласие макар разликите ", само че в случай че образецът, който ни дават родителите или средата, в която растем, е напълно противоположен на това, няма по какъв начин да няма деца, които да атакуват други деца.

Различността постоянно е била сложна за преглъщане, към момента е. И поредната акция против заличаването й в Пловдив го потвърждава, даже и в 21.век, време, в което се допуска, че децата са доста по-отворени към света. Ние самите сме доста по-отворени за света. Но за приемането на хомосексуалността има още доста стъпки, които обществото ни би трябвало да извърви. А до тогава доста от другите ще не престават да живеят в сянка, тъкмо поради експанзията, която откритостта им може да провокира. За следващ път.

 
Къде отиват " децата на дъгата ", когато няма Прайд?