Само няколко дни преди изборите политици и експерти коментираха трите

Само няколко дни преди изборите политици и специалисти разясниха трите съществени тематики енергийна беднотия, енергийни общности, обективен преход по време на кръгла маса “Мисия Енергиен преход: Решения от специалисти и политици “, проведена от платформата MOVE.BG. Най-сериозни несъгласия, само че политическа конкуренция пролича точно в тематиката за справедливия преход и борбата да запазим ли или не въглищните централи, борбата за ТЕЦ-вете в Маришкия басейн. Това се случва на фона на единомислещото решение на Народното събрание да гласоподава предоговаряне на Плана за възобновяване три години преди крайния му период в частта енергетика и по съответно да отпадне изискването за 40% понижаване на излъчванията. Според Таско Ерменков от Българска социалистическа партия това решението на Народното събрание е вярно, за какво намаляването  с 40% на излъчванията значи затваряне на въглищните централи. Експертът по климатична и енергийна политика Георги Стефанов отвърна, че това е допустимо, тъй като и в този момент централите понижават потенциала си и работят на загуба и до 2038 година това понижение ще бъде изцяло допустимо да бъде реализирано и не вършим нищо отвън икономическата логичност. Като работят на загуба, те просто ще спрат да работят, сподели Стефанов. Но с тази разлика, че въглищните райони са застрашени да не получат обезщетения за прехода. Всъщност най-големият замърсител на въздуха и извършител на излъчвания е не основно енергетиката и въглищните централи, а превоза, разясниха участниците в полемиката. Таско Ерменков разяснява, че не би трябвало да се престараваме в напъните, тъй като задачата ни е въпреки всичко да достигнем емисионна неутрално до 2050 година. Има заплаха да изпаднем в енергийна рецесия, в случай че нямаме базови мощности, които са гаранти за енергийната сигурност. Не сме срещу политика към реализиране на ниско емисионна стопанска система, само че това може да се случи в правилата на устойчивото развиване. Според Жечо Станков от ГЕРБ би трябвало да изберем оня енергиен микс, който е задоволително зелен, само че и сигурен. Според него средствата от Модернизационния фонд или 16 млн. тона квоти, които България има би трябвало да се употребяват за енергийна успеваемост, тъй като към първите 100 млн. изгубени евро поради неизпращането на Териториалните проекти за обективен преход, България може да изгуби още 800 млн. евро. Венко Сабрутев от Продължаваме промяната тематиката за справедливия преход в действителност е най-гореща. Той посочи като доста значим метода за отпадане на построяването на парагазови централи  и замяната им с акумулатори, тъй като парагазовите централи са означавали още взаимозависимост на енергетиката и по-високи цени. Договарянето на 40% понижаване на излъчванията е било единственото допустимо решение. Разликата със затварянето непосредствено на въглищните централи през 2038 година каквото беше политическото решение на ГЕРБ преди кабинета Петков е, че това е различен метод. Каква е разликата в двата метода? Все едно да имате у дома остарял димен автомобил, до момента в който осигурите опцията да си купите нов ще би трябвало да имате вашия остарял димен автомобил. Подходът със затварянето на централите е, изкарайте си колата от придвижване и я върнете за скрап. „ Ние казахме запазете си остарелия димен автомобил за идващите 10 години, с цел да извършите автомобил на бъдещето, само че разбираме нуждата автомобила и сме съгласни да го запазите, до момента в който преходът не се осъществя. България е единствената страна без териториални проекти, стартирани по времето на ГЕРБ и подготвени през 2022 година по времето на кабинета Петков, само че и по този начин невнесени от служебния кабинет с причините, че не са съгласувани с хората във въглищните райони. Ние освен може да изгубим 1,1 милиарда евро за териториалните проекти, само че поради упоритостта да променим проекта може да загубим и средства по Плана за възобновяване, сподели ръководителят на Move.bg Саша Безуханова. Отделно България се е отказала и от 1,4 милиарда лв. грантови средства, което е срещу българския интерес, зелени преход и въглищните райони, разясниха специалистите. Но по какъв начин първоначално политиците структурираха своите цели в бранш енергетика? Венко Сабрутев от Продължаваме промяната акцентира, че енергетиката би трябвало да бъде чиста и евтина и би трябвало да реализираме енергийна самостоятелност освен на равнище страна, само че и на равнище домакинство и бизнес. Със сигурност пътят е към зелена стопанска система и възобновима сила, стана ясно от думите на Сабрутев. Приоритети за ГЕРБ съгласно Жечо Станков би трябвало да са всички пет стълба за декарбонизация, с които България се е съгласила Това са енергийната успеваемост и енергийната сигурност, увеличение каузи на ВЕИ и декарбонизация, обединяване на енергийните пазари и нововъведения. Той се съгласи с тезата, че без значение дали страната се намесва или не по чисто стопански аргументи енергийният микс на страната се трансформира и каузи на въглищата става все по-малък. Но пък партията и нейни членове бяха измежду най-ентусиазираните поддръжници на предоговарянето на проекта. Според Станислав Анастасов от Движение за права и свободи би трябвало да се влага в умни решения, да се употребяват тези технологии, които са към този момент комерсиализирани, само че е нужен административен потенциал, с цел да догоним европейските политики, да вкараме европейските фондове. Закъснели сме, само че можем бързо да наваксаме. България може да бъде енергийно самостоятелна в границите на Европейски Съюз и общия енергиен пазар, само че би трябвало да успеем да обръщаме регионите в мините и да превърнем промишленостите в съвременни и семействата също да печелят от него. Сабрутев акцентира, че България единствена в Европейски Съюз е съумяла да увеличи приходите си по време на инфлация и е с максимален растеж на заплатите в Европа Таско Ерменков от Българска социалистическа партия акцентира нуждата от Стратегия за стабилно енергийно развиване Каквато България няма от 2020 година и всяко нещо е на парче, по този начин е в енергетиката както, когато към едно остаряло одеяло се пришие ново парче, одеалото се къса повече. България би трябвало да разчита на лични енергийни запаси, да развие своите енергийни мрежи, да децентрализира системата. В същото време сподели, че би трябвало да се развие нуклеарната енергетика. Важно е да се лимитират концесиите на запаси, където страната може да свърши тази работа. Схемите и рокадите в енергийните сдружения да спрат, разяснява още той. Още първоначално той акцентира, че е значимо да предоговорим Плана за възобновяване и да запазим енергийния комплекс Марица Изток най-малко до оня миг, до момента в който намерим базови мощности и решим обществените проблеми на хората в този комплекс. Не може с лека ръка през 2024, 2026 или 2030 година да се откажем от въглищата, с цел да живеем в чист въздух, стана ясно от думите му. Участниците се задълбочиха по още две основни тематики за енергийните общности и енергийната беднотия, където засегнаха и значимата тематика за енергийната успеваемост.