Просто искаме това да спре. Как украинците до фронтовата линия в Донбас посрещат речта на Путин
Само няколко часа преди съветският президент да преначертае още веднъж границите на Украйна, артилерийски снаряди взривяват прозорците на горния етаж на дома на Мария Артьомова. Освен, че оставят дупка в покрива на двуетажна постройка, в която се обитават хранителни артикули и няколко дребни жилища, те предизвикват гибелта на нейния комшия Роман, който в последните си мигове работи под ламаринен заслон на 20 метра от входната ѝ врата.
"Ние просто желаеме това да спре. Това е всичко ", споделя Артьомова, 75-годишна пенсионирана секретарка и учителка, която приготвяше в кухнята си инсулинова инжекция за брачна половинка си диабетик, когато стартира обстрелът – най-лошият от най-малко пет години насам.
Осемгодишната война в района Донбас в Източна Украйна, в който се намира градчето Новолуганск, навлезе в нова рискова фаза след речта на Владимир Путин от 21 февруари. От него стана ясно, че Москва ще признае претенциите за самостоятелност на подкрепяните от Русия сепаратисти, които управляват елементи от областите Донецк и Луганск.
Освен това се разбра, че Путин се приготвя да изпрати съветски войски там – този път публично. Досега Москва отхвърляше, че е изпраща свои военни сили в Донбас макар множеството доказателства за присъединяване им в спора, който до момента е лишил живота на повече от 13 200 души.
На 22 февруари Путин пък сподели, че Русия признава претенциите на сепаратистите към двете украински провинции в тяхната целокупност. Така той задълбочи опасенията, че руснаците скоро могат да навлязат в градове като Новолуганск, който се намира от следената от Киев страна на фронтовата линия.
Изявлението на Путин и войнствената тирада, която го предхождаше, ускориха предизвестията, че Русия може да употребява струпаните край украинските граници по данни на Съединени американски щати към 190 000 бойци, с цел да стартира огромна инвазия когато и да е. На този декор последваха дни на засилващи се стрелби и артилерийски обстрели по криволичещата така наречен "линия на надзор ".
За мнозина в Киев и на Запад думите на Путин прозвучаха като оповестяване на война против Украйна. За Мария Артьомова и други като нея, които от години се пробват да поддържат сходство на естествен живот в Донбас, признаването на претенциите на сепаратистите беше просто следващата далечна политическа засегнатост. Последната от предицата неприятни вести, които постоянно остават на назад във времето поради непосредствените грижи във всекидневието.
"Разбира се, че желаеме Русия и Украйна да се схващат ", споделя тя, до момента в който ням екот от артилерийски огън отеква от фронтовата линия, която се намира на към седем километра.
"Ще промени ли нещо изказването на Путин? Не знам ", прибавя Артьомова. "Ще има ли танкове? Не знам. Всичко, което знам, е че обстрелът беше отблъскващ, необикновено отблъскващ. "
"Малко се изнервяме "
В прилежащия двор, където беше погубен съседът ѝ Роман, 74-годишната Раиса Андрионова метеше със сламена метла стъкла и железни части, когато дойдоха служащи, с цел да сложат шперплат върху изпочупените прозорци на близките здания.
Андрионова признава, че не чака нищо положително да последва от последното развиване на събитията.
"Всичко, което може да спре тази полуда, е хубаво ", споделя тя и продължава: "Не мисля, че [Путин] в действителност знае какво прави. Той към този момент е остарял. "
Няколко пресечки на юг, в покрайнините на Новолуганск, зарязан склад за селскостопанска техника е преустроен в челен пост на механизирана пехотна част, против която има няколко позиции на сепаратистите. Това е повода кварталът постоянно да става цел на тежки обстрели.
Анатолий е пълководец на ротата, която е ситуирана на тази позиция от към седем месеца. Той споделя, че минометният огън е зачестил доста през последните дни. На въпрос дали нещо се е трансформирало през първите 18 часа след изказването на Путин, той свива плещи.
"Е, не. Всъщност беше малко с напрежение преди оповестяването ", дава отговор той с уточнението, че и в предишното е имало минометен огън, "просто в никакъв случай не е бил ориентиран към цивилните тук ".
Ден по-рано, в село Зайцево, ситуирано на към пет километра на запад, в северните околности на следения от сепаратистите град Хорликва, настроението в бомбардираните лабиринти от кални окопи и затрупани с пясък снайперски позиции на рота от десантните войски е много позитивно.
"Времето е хубаво, има по-малко тиня в този момент, момчетата са в положително въодушевление ", споделя редови войник на име Олексий, който, сходно на останалите бойци, показва единствено само първото си име, спазвайки военните правила. "Но да, малко се изнервяме. "
"Или желаят да ни изплашат, или да ни накарат да реагираме ", прибавя различен редови войник – Андрий. "Но ние не реагираме на техните провокации, тъй като те употребяват цивилни население като жив щит. Ако отговорим, може да ги ударим. А в случай че желаят да ни изплашат, от дълго време можехме да се уплашим. "
Той е внимателен в коментара си за желанията на Москва: "Путин не е човек, който прави отстъпки. Той няма да държи на нито една от думите си. Не може да му се има вяра. "
"Никой не идва да помогне "
За да се стигне до тази позиция, човек би трябвало да върви през надълбоко изровените черни пътища на селото, където множеството къщи към този момент са изоставени и са се трансформирали в отломки. Останали са единствено шепа поданици, измежду които е Олександър. Той е 59-годишен някогашен миньор, който живее от пенсията си и от приходите от малко селскостопански животни.
Два дни по-рано обстрел от минохвъргачки или ръчни гранатомети е предизвикал минимум седем провали в прилежащ двор. Нещо, което по думите му не се е случвало най-малко от 2018 година Въпреки това по-голямото му недоволство е, че електричеството още веднъж е спряло.
"Сега няма ток и никой не прави нищо по въпроса. Ние, локалните, обикаляхме, с цел да се опитаме да открием казуса, само че това е всичко ", споделя Олександър. "Никой не идва да помогне. "
Попитан за опцията съветски войски да преминат "линията на надзор " и даже да навлязат в Зайцево, той отговоря: "Как мога да знам за съветските войски, в случай че даже нямам ток? Защо въобще да мисля за съветските войски? "
Четири къщи по-надолу по пътя, различен пенсиониран миньор, който се показва единствено с името Игор, споделя, че когато ръчните гранатомети са почнали обстрел през нощта, негов комшия е бил заловен в капан. 60-годишният мъж го чул да вика за помощ и по тази причина отишъл и отворил разрушената му врата. Съседът му се оказал незасегнат, само че бил толкоз изплашен, че се преместил при свои родственици.
Игор също се оплаква, че няма ток: "Това се случва непрестанно и никой не прави нищо по въпроса ". Въпреки това декларира, че не би напуснал селото, даже в случай че в него влязат съветски танкове.
"Къде да отида? Това е всичко, което имам ", споделя той, сочейки двуетажна тухлена сграда с облепени с тиксо пластмасови прозорци и няколко пилета, които се разхождат в двора.
По мотив изказванията на Путин, Игор прави паралел с дейностите на държавното управление на украинския президент Володимир Зеленски в Киев – политически решения, които се взимат надалеч от всекидневието на селския живот.
"Аз съм елементарен човек. Те сами вземат решение какво да вършат. Защо биха желали да се занимават с нас? "
"Ние просто желаеме това да спре. Това е всичко ", споделя Артьомова, 75-годишна пенсионирана секретарка и учителка, която приготвяше в кухнята си инсулинова инжекция за брачна половинка си диабетик, когато стартира обстрелът – най-лошият от най-малко пет години насам.
Осемгодишната война в района Донбас в Източна Украйна, в който се намира градчето Новолуганск, навлезе в нова рискова фаза след речта на Владимир Путин от 21 февруари. От него стана ясно, че Москва ще признае претенциите за самостоятелност на подкрепяните от Русия сепаратисти, които управляват елементи от областите Донецк и Луганск.
Освен това се разбра, че Путин се приготвя да изпрати съветски войски там – този път публично. Досега Москва отхвърляше, че е изпраща свои военни сили в Донбас макар множеството доказателства за присъединяване им в спора, който до момента е лишил живота на повече от 13 200 души.
На 22 февруари Путин пък сподели, че Русия признава претенциите на сепаратистите към двете украински провинции в тяхната целокупност. Така той задълбочи опасенията, че руснаците скоро могат да навлязат в градове като Новолуганск, който се намира от следената от Киев страна на фронтовата линия.
Изявлението на Путин и войнствената тирада, която го предхождаше, ускориха предизвестията, че Русия може да употребява струпаните край украинските граници по данни на Съединени американски щати към 190 000 бойци, с цел да стартира огромна инвазия когато и да е. На този декор последваха дни на засилващи се стрелби и артилерийски обстрели по криволичещата така наречен "линия на надзор ".
За мнозина в Киев и на Запад думите на Путин прозвучаха като оповестяване на война против Украйна. За Мария Артьомова и други като нея, които от години се пробват да поддържат сходство на естествен живот в Донбас, признаването на претенциите на сепаратистите беше просто следващата далечна политическа засегнатост. Последната от предицата неприятни вести, които постоянно остават на назад във времето поради непосредствените грижи във всекидневието.
"Разбира се, че желаеме Русия и Украйна да се схващат ", споделя тя, до момента в който ням екот от артилерийски огън отеква от фронтовата линия, която се намира на към седем километра.
"Ще промени ли нещо изказването на Путин? Не знам ", прибавя Артьомова. "Ще има ли танкове? Не знам. Всичко, което знам, е че обстрелът беше отблъскващ, необикновено отблъскващ. "
"Малко се изнервяме " В прилежащия двор, където беше погубен съседът ѝ Роман, 74-годишната Раиса Андрионова метеше със сламена метла стъкла и железни части, когато дойдоха служащи, с цел да сложат шперплат върху изпочупените прозорци на близките здания.
Андрионова признава, че не чака нищо положително да последва от последното развиване на събитията.
"Всичко, което може да спре тази полуда, е хубаво ", споделя тя и продължава: "Не мисля, че [Путин] в действителност знае какво прави. Той към този момент е остарял. "
Няколко пресечки на юг, в покрайнините на Новолуганск, зарязан склад за селскостопанска техника е преустроен в челен пост на механизирана пехотна част, против която има няколко позиции на сепаратистите. Това е повода кварталът постоянно да става цел на тежки обстрели.
Анатолий е пълководец на ротата, която е ситуирана на тази позиция от към седем месеца. Той споделя, че минометният огън е зачестил доста през последните дни. На въпрос дали нещо се е трансформирало през първите 18 часа след изказването на Путин, той свива плещи.
"Е, не. Всъщност беше малко с напрежение преди оповестяването ", дава отговор той с уточнението, че и в предишното е имало минометен огън, "просто в никакъв случай не е бил ориентиран към цивилните тук ".
Ден по-рано, в село Зайцево, ситуирано на към пет километра на запад, в северните околности на следения от сепаратистите град Хорликва, настроението в бомбардираните лабиринти от кални окопи и затрупани с пясък снайперски позиции на рота от десантните войски е много позитивно.
"Времето е хубаво, има по-малко тиня в този момент, момчетата са в положително въодушевление ", споделя редови войник на име Олексий, който, сходно на останалите бойци, показва единствено само първото си име, спазвайки военните правила. "Но да, малко се изнервяме. "
"Или желаят да ни изплашат, или да ни накарат да реагираме ", прибавя различен редови войник – Андрий. "Но ние не реагираме на техните провокации, тъй като те употребяват цивилни население като жив щит. Ако отговорим, може да ги ударим. А в случай че желаят да ни изплашат, от дълго време можехме да се уплашим. "
Той е внимателен в коментара си за желанията на Москва: "Путин не е човек, който прави отстъпки. Той няма да държи на нито една от думите си. Не може да му се има вяра. "
"Никой не идва да помогне "
За да се стигне до тази позиция, човек би трябвало да върви през надълбоко изровените черни пътища на селото, където множеството къщи към този момент са изоставени и са се трансформирали в отломки. Останали са единствено шепа поданици, измежду които е Олександър. Той е 59-годишен някогашен миньор, който живее от пенсията си и от приходите от малко селскостопански животни.
Два дни по-рано обстрел от минохвъргачки или ръчни гранатомети е предизвикал минимум седем провали в прилежащ двор. Нещо, което по думите му не се е случвало най-малко от 2018 година Въпреки това по-голямото му недоволство е, че електричеството още веднъж е спряло.
"Сега няма ток и никой не прави нищо по въпроса. Ние, локалните, обикаляхме, с цел да се опитаме да открием казуса, само че това е всичко ", споделя Олександър. "Никой не идва да помогне. "
Попитан за опцията съветски войски да преминат "линията на надзор " и даже да навлязат в Зайцево, той отговоря: "Как мога да знам за съветските войски, в случай че даже нямам ток? Защо въобще да мисля за съветските войски? "
Четири къщи по-надолу по пътя, различен пенсиониран миньор, който се показва единствено с името Игор, споделя, че когато ръчните гранатомети са почнали обстрел през нощта, негов комшия е бил заловен в капан. 60-годишният мъж го чул да вика за помощ и по тази причина отишъл и отворил разрушената му врата. Съседът му се оказал незасегнат, само че бил толкоз изплашен, че се преместил при свои родственици.
Игор също се оплаква, че няма ток: "Това се случва непрестанно и никой не прави нищо по въпроса ". Въпреки това декларира, че не би напуснал селото, даже в случай че в него влязат съветски танкове.
"Къде да отида? Това е всичко, което имам ", споделя той, сочейки двуетажна тухлена сграда с облепени с тиксо пластмасови прозорци и няколко пилета, които се разхождат в двора.
По мотив изказванията на Путин, Игор прави паралел с дейностите на държавното управление на украинския президент Володимир Зеленски в Киев – политически решения, които се взимат надалеч от всекидневието на селския живот.
"Аз съм елементарен човек. Те сами вземат решение какво да вършат. Защо биха желали да се занимават с нас? "
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ