Изгоря Веселата къща в родопското село Хухла
Само на 2 км от границата с Гърция, оттатък върха " Свети Илия ", се намира родопското село Хухла. Стотина възрастни хора го населяват през годината, с изключение на когато се напълва с музика, стихове и забавление по време на фестивала " Мистериите на Хухла ". Днес, обаче, новината от там не е добра. Изгоряла е Веселата къща - мястото, в което отсядат нормално множеството участници във фестивала и където ритъмът на невероятното не стопира. Ето какво е написал Иван Бунков , уредник на фестивала " Мистериите на Хухла ".
Жив въглен от Веселата къща!
Тя пламтя пред очите им. Пред цяла Хухла. И не можаха да я спасят - Веселата къща на Илия и Златка Христови, душата на селото и знак на българското в нашия край. Не помогнаха нито пожарникарите, нито седемте цистерни вода, които изсипаха върху пламтящата двуетажна клада от греди, багажи, плетеници, съдове, техника, буркани, ракии, туршии, одеала, завивки, тв приемници, хладилници и какви ли не мемоари, събирани три потомство в родовата къща. Пожарът горящ неизвестно по какъв начин по обяд, горя и пращя като на кино – тръгнал от долния кат, до момента в който стопаните бяха на открито - Илия на лозето, а Златка в Ивайловград. Пламъците, лизнали с гърмеж една от най-личните къщи в центъра на селото, издигнали голям дирек с пушек освен над българско, само че и над гръцко.
Когато викат Илия и той идва задъхан до къщата, му излиза наяве: нищо не може да я избави! В една от стаите от долния етаж към този момент гърмят патрони от ловната му пушка, чака се да стартират да „ стрелят” и патроните от бойния револвер, който има като пенсионер, някогашен пълководец на гранична застава.
Да, няма излаз! Но въпреки всичко, без каска, без маска, по работно облекло, той се шмугва ненадейно под пламтящите и падащи към този момент греди, минава на зиг-заг сред кинескопите на двата топящи се тв приемника и хлътва някъде във вътрешността в огъня, с цел да измъкне по-късно на открито един акордеон. Акордеонът се разтяга, басите му удрят в земята и той, инструментът, издава тон като вопъл! Илия го поставя на безвредно място и без да слуша възбраните на близки и родственици да не рискува живота си, отново се шмугва в горящата къща. Този път се бави повече, само че отново изскача с още един акордеон.
А третият път, той като че ли заслепен, изпаднал в транс, нямаше кой да го спре, тъй като е невероятно. Илия, стиснал нос, като че ли ще се гмурка в дълбока вода, отново хлътва в заревото на пожара. Не го лови ни огън, ни пушек. Позабавя се много този път, всички с смут броят секундите, не знаейки дали ще остане жив, тъй като е с „ разхлопано” сърце, не е добре, а той отново изплува, стиснал с една ръка нос, като че ли идва от дълбините на небитието. С другата ръка Илия прегръща една тетрадка! Нищо за нас, само че за него – всичко! В нея 30 години наред той е записвал обичаните си песни. Песните, които в дует със Златка, пее през деня и нощем, пред близки и далечни, по клубове и събори и които звучат най-вече у тях, на софрата с непрекъснатите другари в горящата в този момент Весела къща. Така я знаем всички в Хухла.
Къщата гори непрестанно, макар пожарната, до края на деня, през цялата нощ, че и на другия ден пред безсилните погледи на хората. Те се мъчат да се зарадват най-малко с това, че можело да бъде и по-лошо – че въпреки всичко няма жертви, до момента в който на, в прилежащото село Покрован, двама братя изгорели през зимната нощ в къщата си като факли!
Пристигат чедата на Илия и Златка едно по едно, пръснати из цялата страна, че и отвън нея. Пет деца имат Илия и Златка Христови, изгледани, изучени, почтени синове и дъщери на Хухла. И доста внуци и правнуци. Илия и Златка си знаят по какъв начин си откърмиха децата тук, в дън горите тилилейски, надалеч от огромната цивилизация.
Сбират се децата като по паника – нали са расли по принуди, знаят по какъв начин се работи като един. Но не идват да оплакват майка и баща. А да се заловен с тях, както постоянно, на хорото, страшното в този момент българско хоро пред изгорялата къща! И го играят! И побеждават освен страха, само че и отчаянието. И усещат по какъв начин от пепелта на
Веселата къща живи въглени се трансферират в жилите им! И вземат решение – да я има отново Веселата къща. От хубава, по-хубава да възкръсне от пепелта под техните ръце.
След два дни стартират разчистването. Вярвам, че час по час, парче по парче, ред по ред, дувар по дувар, те ще я възстановят. Но и ние, в случай че сме хора, би трябвало да помогнем. Кой както и кой колкото може. За да я има още веднъж къщата! Както Хухла е възкръсвала през вековете. Както постоянно изпепеляваната България е оживявала и отново ще живее!
Знам, че ще помогнете. А с двата акордеона и с преливащата от песни 30-годишна тетрадка Илия и Златка, създатели и реализатори на Химна на Хухла и Почетни селяни на „ Мистериите на Хухла”, отново ще ни посрещнат на освещаването във Веселата къща.
Така да бъде!
А в този момент да помогнем. Сметката е: UBBS BGSF/ BG40UBBS80021089768930 на Златка Делчева Христова . Ако помагате от юридическо лице, направете го с протокол за подаяние, с цел да получите и данъчно облекчение.
Жив въглен от Веселата къща!
Тя пламтя пред очите им. Пред цяла Хухла. И не можаха да я спасят - Веселата къща на Илия и Златка Христови, душата на селото и знак на българското в нашия край. Не помогнаха нито пожарникарите, нито седемте цистерни вода, които изсипаха върху пламтящата двуетажна клада от греди, багажи, плетеници, съдове, техника, буркани, ракии, туршии, одеала, завивки, тв приемници, хладилници и какви ли не мемоари, събирани три потомство в родовата къща. Пожарът горящ неизвестно по какъв начин по обяд, горя и пращя като на кино – тръгнал от долния кат, до момента в който стопаните бяха на открито - Илия на лозето, а Златка в Ивайловград. Пламъците, лизнали с гърмеж една от най-личните къщи в центъра на селото, издигнали голям дирек с пушек освен над българско, само че и над гръцко.
Когато викат Илия и той идва задъхан до къщата, му излиза наяве: нищо не може да я избави! В една от стаите от долния етаж към този момент гърмят патрони от ловната му пушка, чака се да стартират да „ стрелят” и патроните от бойния револвер, който има като пенсионер, някогашен пълководец на гранична застава.
Да, няма излаз! Но въпреки всичко, без каска, без маска, по работно облекло, той се шмугва ненадейно под пламтящите и падащи към този момент греди, минава на зиг-заг сред кинескопите на двата топящи се тв приемника и хлътва някъде във вътрешността в огъня, с цел да измъкне по-късно на открито един акордеон. Акордеонът се разтяга, басите му удрят в земята и той, инструментът, издава тон като вопъл! Илия го поставя на безвредно място и без да слуша възбраните на близки и родственици да не рискува живота си, отново се шмугва в горящата къща. Този път се бави повече, само че отново изскача с още един акордеон.
А третият път, той като че ли заслепен, изпаднал в транс, нямаше кой да го спре, тъй като е невероятно. Илия, стиснал нос, като че ли ще се гмурка в дълбока вода, отново хлътва в заревото на пожара. Не го лови ни огън, ни пушек. Позабавя се много този път, всички с смут броят секундите, не знаейки дали ще остане жив, тъй като е с „ разхлопано” сърце, не е добре, а той отново изплува, стиснал с една ръка нос, като че ли идва от дълбините на небитието. С другата ръка Илия прегръща една тетрадка! Нищо за нас, само че за него – всичко! В нея 30 години наред той е записвал обичаните си песни. Песните, които в дует със Златка, пее през деня и нощем, пред близки и далечни, по клубове и събори и които звучат най-вече у тях, на софрата с непрекъснатите другари в горящата в този момент Весела къща. Така я знаем всички в Хухла.
Къщата гори непрестанно, макар пожарната, до края на деня, през цялата нощ, че и на другия ден пред безсилните погледи на хората. Те се мъчат да се зарадват най-малко с това, че можело да бъде и по-лошо – че въпреки всичко няма жертви, до момента в който на, в прилежащото село Покрован, двама братя изгорели през зимната нощ в къщата си като факли!
Пристигат чедата на Илия и Златка едно по едно, пръснати из цялата страна, че и отвън нея. Пет деца имат Илия и Златка Христови, изгледани, изучени, почтени синове и дъщери на Хухла. И доста внуци и правнуци. Илия и Златка си знаят по какъв начин си откърмиха децата тук, в дън горите тилилейски, надалеч от огромната цивилизация.
Сбират се децата като по паника – нали са расли по принуди, знаят по какъв начин се работи като един. Но не идват да оплакват майка и баща. А да се заловен с тях, както постоянно, на хорото, страшното в този момент българско хоро пред изгорялата къща! И го играят! И побеждават освен страха, само че и отчаянието. И усещат по какъв начин от пепелта на
Веселата къща живи въглени се трансферират в жилите им! И вземат решение – да я има отново Веселата къща. От хубава, по-хубава да възкръсне от пепелта под техните ръце.
След два дни стартират разчистването. Вярвам, че час по час, парче по парче, ред по ред, дувар по дувар, те ще я възстановят. Но и ние, в случай че сме хора, би трябвало да помогнем. Кой както и кой колкото може. За да я има още веднъж къщата! Както Хухла е възкръсвала през вековете. Както постоянно изпепеляваната България е оживявала и отново ще живее!
Знам, че ще помогнете. А с двата акордеона и с преливащата от песни 30-годишна тетрадка Илия и Златка, създатели и реализатори на Химна на Хухла и Почетни селяни на „ Мистериите на Хухла”, отново ще ни посрещнат на освещаването във Веселата къща.
Така да бъде!
А в този момент да помогнем. Сметката е: UBBS BGSF/ BG40UBBS80021089768930 на Златка Делчева Христова . Ако помагате от юридическо лице, направете го с протокол за подаяние, с цел да получите и данъчно облекчение.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ