Едва 30% от българите работят за над 1000 лева
Само един от трима българи действително работи за над 1000 лв. месечна заплата. Това разгласи пред Българска национална телевизия президентът на КНСБ Пламен Димитров. Според данните на синдикалната организация единствено 30 на 100 от работещите у нас получават над 1000 лв. на месец и това е причина за продължаващата емиграция. Затова синдикатите ще упорстват за по-висока стартова заплата на хората с висше обучение, означи Димитров. Той означи още, че даже и след 10-процентното се нарастване предходната година разликата сред трудовите хонорари в София и в провинцията остава огромна. Тя е към 250 лв..
Според думите на президента на КНСБ заплатите у нас би трябвало да продължат да порастват. Той означи, че е един главният знак за действителната работна заплата и по какъв начин се осреднява тя през националната статистика. Според мнението на Димитров минималната работна заплата би трябвало да се съотнася към 50% от това, което действително получаваме в джоба си като междинна големина.
"По-важно е да имаме някакви периоди, в които да се договаряме и да стигнем и до идващите стъпки. Да не я отхвърляме, да се съгласим, че минимална заплата ще има в България, както я е имало толкоз време, съотношението към междинната да го приемем в някакъв диапазон и по-късно към този момент да минем по браншове, по стопански действия и да се разберем по какъв начин договаряме минималните равнища по категориите личен състав ", сподели Димитров.
Лидерът на КНСБ напомни, че преди 2 години бизнесът сподели, че замразява договарянето за минималните осигурителни приходи, защото желае да види минималната работна заплата за страната по какъв начин ще се дефинира. Двата процеса са взаимно свързани, само че са блокирани сега. Пламен Димитров беше безапелационен, че няма по какъв начин трета година да нямаме договаряне по тези цифри, защото междинният приход върви нагоре поради растежа на заплатите. За предходната година над 10% се е нараснала междинната работна заплата, означи още синдикалистът.
Според думите на президента на КНСБ заплатите у нас би трябвало да продължат да порастват. Той означи, че е един главният знак за действителната работна заплата и по какъв начин се осреднява тя през националната статистика. Според мнението на Димитров минималната работна заплата би трябвало да се съотнася към 50% от това, което действително получаваме в джоба си като междинна големина.
"По-важно е да имаме някакви периоди, в които да се договаряме и да стигнем и до идващите стъпки. Да не я отхвърляме, да се съгласим, че минимална заплата ще има в България, както я е имало толкоз време, съотношението към междинната да го приемем в някакъв диапазон и по-късно към този момент да минем по браншове, по стопански действия и да се разберем по какъв начин договаряме минималните равнища по категориите личен състав ", сподели Димитров.
Лидерът на КНСБ напомни, че преди 2 години бизнесът сподели, че замразява договарянето за минималните осигурителни приходи, защото желае да види минималната работна заплата за страната по какъв начин ще се дефинира. Двата процеса са взаимно свързани, само че са блокирани сега. Пламен Димитров беше безапелационен, че няма по какъв начин трета година да нямаме договаряне по тези цифри, защото междинният приход върви нагоре поради растежа на заплатите. За предходната година над 10% се е нараснала междинната работна заплата, означи още синдикалистът.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ