Само две години след пускането в експлоатация на Северната скоростна

Само две години след стартирането в употреба на Северната скоростна дъга, свързваща четири автомагистрали (едната още не съществува) и съкращаваща пътя през София, тя трябваше да бъде ремонтирана. Отсечката, дълга малко повече от 16 км, бе пусната в употреба на 16 април 2016 година, като планът бе избран от Агенция „ Пътна инфраструктура “ (АПИ) като „ един от най-важните национални обекти “.

Строителството бе съпроводено с доста проблеми - компликации с отчуждаване на парцели, премахване на участници, обжалвания, проблем с парите. Всичко това забави построяването, а общата сума на плана набъбна до внушителните 235 млн. лева - пари от Брюксел и от държавния бюджет. При едно от многото откривания на подготвени сектори министър председателят Бойко Борисов оправда забавянето и оскъпяването със сложността на плана и "за да не кажете след това, че някъде е напукано и някъде е поддало ".

Но все пак пътят се напука и поддаде. Поради това през септември стартира гаранционен ремонт, което принуди потокът от коли да се пренасочи през Околовръстния път на София, което пък напълно предстоящо докара до пренатоварване на трафика там, закъснение на придвижването, загуба на време, нерви и здравето на водачите и пасажерите.

Оказва се, че казусът на пътя е трафикът, който е по-голям от плановия. От АПИ дадоха отговор на Economic.bg, че броят на транспортните средства, употребяващи Северната скоростна дъга, е с 30% по-голям от заложения в плана. Пред "Господари на ефира " инж. Дончо Атанасов - член на УС на АПИ и някогашен ръководител на пътната организация, сподели, че трафикът е тройно по-голям от плановия. За страдание от Агенция "Пътна инфраструктура " не дадоха отговор кое изказване в последна сметка е правилно, заради което ще приемем, че формалната информация на АПИ е истината, а инж. Атанасов се е объркал с числата.

Ремонти на всеки километър

Преди два месеца на правата бяха направени поправки, което се отрази на жителите и докара до огромни тапи. В предаването „ Господари на ефира “ инж. Дончо Атанасов изясни, че са направени гаранционни поправки на фугите на най-големите уреди, защото през Северната скоростна дъга минават на годишна база към 12-13 млн. автомобила, от които 3 млн. тежкотоварни. Той подчертава върху това, че трафикът на правата е три пъти над плановия, което би означавало 90 хиляди коли на ден. На въпрос на Economic.bg обаче, от Агенцията прецизирах, че нарастването на трафика е едвам 30% над прогнозния, което прави 40 хиляди автомобила на ден.

АПИ изясни още, че прогнозата е направена и утвърдена от Европейската комисия през 2013 година Очакваната средно-денонощна активност за 2017 година, на база трафик-прогнозата, е 31 122 моторни транспортни средства.

Прогноза vs БГ действителност

Според инж. Атанасов няма по какъв начин да приказваме за некачествено строителство и „ естествената употреба на един подобен път е към 5-6 години “, след което е необходим ремонт. Тук следва въпросът дали след още 2 години и приключване на гаранцията на правата (която е 5 години на пътя и 10 години на мостовите съоръжения), ще се постановат още поправки, които към този момент ще са за сметка на страната и данъкоплатците.

Пред „ Господарите “ Атанасов споделя още, че в случай че има недостатъци, то те ще се появят на 4-5-тата година от използването на пътя. Същевременно в предаването са показани фрагменти от пътя, в които се виждат четири сектора, на които е прясно положен асфалт.

От Пътната организация обясниха за Economic.bg, че по-големият трафик идва с изключение на от построяването на Северната скоростна дъга и от двата сектора от Западната дъга на Софийския околовръстен път. Транзитният трафик се изнесе отвън града и пътуването сред квартал „ Враждебна “ и ж. к. „ Люлин “ лишава в пъти по-кратко време, разясняват от АПИ. Според техни данни трафикът нараства и когато се събират повече почивни дни и хората пътуват отвън столицата.

Търг и осъществяване по български

Изпълнител по плана е консорциум "ХПВС-ССТ ", в който вземат участие: "Хидрострой " АД, "Пътни градежи Велико Търново " АД, "Пътинженерингстрой " АД, "Пътстрой Бургас " ЕООД и "Водстрой 98 " АД. Тръжната процедура за избор на реализатор също не мина безпрепятствено. Първоначално за победител бе определено италианското обединяване Salini Impreglilo, само че след тъжба до Комисия за защита на конкуренцията от "ХПВС-ССТ ", той не беше позволен при наново класиране поради официални нарушавания. В медийното пространство се тиражираше и информация за интервенция в търга на Делян Пеевски, свързван с една от компаниите спечелили „ Водстрой 98 “.

Инфраструктурният план бе изпълнен скоростно за към година, защото имаше действителна заплаха България да загуби еврофинансирането на правата и да връща пари на Брюксел, поради неспазени периоди. В края на 2015 година, при стартиране на част от правата министър председателят Бойко Борисов изяснява, че "е трябвало да се леят над 300 хиляди тона земна маса, с цел да не кажете след това, че някъде е напукано и някъде е поддало ".

Ако оставим настрани сериозното разминаване в изказванията на инж. Дончо Атанасов, който изрече "тройно по-голям " много изрично и оправдаващо проблемите, и данните на АПИ, не можем да оставим настрани казусът, че възложителят, проектантът и изпълнителите не са съумели да плануват повишението на трафика, който евентуално ще се покачва и за в бъдеще. И макар забележимото неспокойствие и досада на инж. Дончо Атанасов от въпросите за преждевременния ремонт на пътя, забелязващо се ясно в изявлението пред "Господари на ефира ", специалистите и мениджърите в Агенцията би трябвало да са наясно, че може да не се харчи обществен запас за гаранционните поправки, само че се харчи времето, нервите и здравето на хората, на които им се постанова да висят по тапите. /economic.bg