Само човек, който е бил съпричастен на живо с онази

...
Само човек, който е бил съпричастен на живо с онази
Коментари Харесай

Босилеград - България е там, където има българи

Само човек, който е бил съпричастен онлайн с онази неподправена откровена обич към българщината, може да усети и разбере какво е отношението към нея на нашите сънародници от Западните околности. А може би то е такова и на всички места по света, където живеят компактни маси от българи. Поводът за моята среща с тях бе честването на 20-годишнината от основаването на Културно-информационния център на българското национално малцинство (КИЦ) в сръбския град Босилеград.
Да си призная, в продължение на повече от половин час имах чувството, че дребният бус, с който пътуваше групата ни от десетина индивида, ни води към някакво място "забравено от Бога ". И освен поради пасторалната есен в близост, която разкриваше цялата си хубост от багри, или поради това успокоение и тишината, които те обземат, наблюдавайки хубостта на река Драговищица през гората в съседство с пътя. Факт е, че и от двете страни на границата за цялото това време, километри наред, не срещнахме нито една кола. А дребните селца се редуваха със своите остарели напукани къщи и познатите некролози по стените и с цели градини от необрани дървета ябълки, круши и дюли. Тъжна и носталгична е тази панорама, само че неизбежно те връща в спомените на детството в един свят, където времето като че ли е спряло.
Самият Босилеград не е огромен за визиите ни за град. Заедно с прилежащите трийсетина села в общината наброява няколко хиляди поданици, от които над 90 на 100 са българи. Целият му живот като че ли е съсредоточен в центъра, където се срещат няколко тесни улички с кафенета, ресторантчета и магазини. Пак там се намира и самият КИЦ - една изумително дребна къщурка на два етажа, която обаче с право е съпоставена с цяло консулство, извършващо апостолска активност към този момент 20 години. Основан е на 11 декември 1997 година като филиал на гражданското съдружие Културно-информационен център на българското малцинство "Цариброд ", а негов ръководител от този момент до през днешния ден е Иван Николов, който самичък по себе си е една легенда в битката за отстояване ползите на нашите сънародници. Изумително е по какъв начин тук, на такава дребна повърхност, е събрана цялата наша история. Накъдето и да се обърнеш - рафтове с книги. Вазов, Смирненски, Яворов, Вапцаров и който още се сетите, а по стените - икони, плакети с награди, грамоти...
И както си му е редът за едно такова честване, към 15 часа се изсипа цяла държавна делегация отпред с вицепремиера Валери Симеонов, посланика на България в Сърбия Радко Влайков, консула ни в Ниш Едвин Сугарев, депутати, зам.-министри, представители на всякакви институции и на българската общественост от други градове в Сърбия. На конференция в препълнената заличка бе посочено, че центърът се е утвърдил като авторитетна културно-просветна, осведомителна и филантропична институция, а неговите сътрудници бяха избрани като днешни възрожденци и будители. "Въпросите са доста, само че аз съм тук, с цел да заявявам, че българската страна приема драговолно потребностите, ползите и болките на нашите сънародници в Западните околности и с цел да заявявам, че България ще свърши нужното и ще извърши своите задължения ", съобщи Валери Симеонов.
Подчертана бе ролята на КИЦ през годините - по какъв начин с помощта на съдействието с българските държавни институции с висши учебни заведения и фондации, центърът е дал късмет на стотици млади българи да завършат образованието си в Родината, а на стотици деца да почиват на българското Черноморие. На хиляди българи е оказано подпомагане за придобиване на българско поданство. Иван Николов пък сподели, че спрямо 1998 година, когато не можеше умерено да се влезе в Босилеград, в този момент е допустимо даже вицепремиер на България да пристигна в Културния център и да държи тирада. "Това несъмнено е стъпка напред. А спрямо годините, когато беше ужасно да се декларираш като българин, в този момент към този момент не е. Очакванията ни обаче са за повече съпричастност от страна на България и повече съгласие от страна на Сърбия ", уточни той.
Не друга институция, а КИЦ "Босилеград ", е в основата и на двата извършени дебата за ситуацията на българското малцинство в Европейския парламент. Инициатор и създател е на "Платформата за отбрана на правата и ползите на българското малцинство ", която съумява да сплоти всички български партии и сдружения в Сърбия.
Безспорен е приносът на КИЦ за издигане на триметровия монумент на Васил Левски в града, възобновяване на черквите "Св. Троица " в с. Извор и "Св. Спас " в с. Долна Любата, построяването на нова църква в с. Паралово и за запазване и възобновяване на българските войнишки монументи в Босилеградско.
Разбира се, не бяха подминати и днешните проблеми на сънародниците ни, като да вземем за пример замърсяването на водата в региона и опасенията от екокатастрофа поради опитите на локален рудодобив. Или толкоз мъчно извоюваната независимост да се учи и български език в учебните заведения - като начало единствено по 2 часа седмично и то по избор... Все още няма позволение и за възобновяване и слагането на двете върнати от сръбските управляващи паметни плочи с имената на жертвите от погрома в Босилеградско през май 1917 година пред общината в града. А бяха върнати още през юни след обещанието, което даде президентът на Сърбия Александър Вучич на срещата му с българския държавен глава Румен Радев. Паметните плочи бяха направени във връзка 100 години от погрома в босилеградските села, станал на 15 и 16 май 1917 година за отбелязване паметта на жертвите и иницииране на процеса за национално помиряване сред българи и сърби. Едната бе отнета предходната година от органите на Министерство на вътрешните работи по разпореждане на кмета на Босилеград Владимир Захариев и не бе върната в законоустановения период. Другата, със същото наличие и композиране, беше арестувана на 11 май т.г. от митническите органи на Граничен контролно-пропусквателен пункт "Рибарци-Олтоманци ".
И макар всички неволи най-впечатляващи си остават хората - непринудени, открити, доброжелателни, без значение от компликациите и притискащата ги безработица, която е много огромна в региона. За страдание тя е в основата на бягството на младите към огромните градове като Ниш и Белград или към София. Тази пролет да вземем за пример трима български работодатели са предложили работа на сънародниците ни в шивашкия отрасъл, само че бързо са се отказали поради 2 мъчно преодолими към този момент казуса - неналичието на постоянен транспорт от Кюстендил до Босилеград и персоналните карти за краткотраен престой на чужденци, с които само може да се подписа трудов контракт в България. А да се извади такава персонална карта, нито е елементарно, нито е на ниска цена - почти колкото една шивашка заплата в Кюстендил.
Въпреки подобряването на връзките сред централните управляващи в Белград и София недоверието и политиката към угнетяване на малцинството ни не са преодолени. Пролича си и от отношението на локалната власт в лицето на кмета Владимир Захариев към честванията за 20-годишнината. Оказа се, че до последно той отказвал и не било ясно дали ще има позволение за осъществяване на празничната стратегия в Културния дом. А когато въпреки всичко дал утвърждението си, очевидно след интервенция на нашите институции, имало скрити указания към част от хората да бойкотират събитието. Разделението измежду босилеградчани е реалност, тъй като мнозина се опасяват за работата си, споделиха някои от тях пред ДУМА. При тази голяма безработица заетите са главно в администрацията на града или в учебните заведения и детските заведения, а те са на директно послушание на локалната власт.
На 4 ноември т.г. в Сърбия ще има избори за 19 национални съвета на малцинствата, измежду които и българското. Босилеград към този момент живее под знака на наближаващия избор. Сформирана е и първата листа, лидер на която е известният локален предприемач Стефан Костов. На предизборните плакати, окачени на постройката на културния център, той е аранжиран с президентите на България Румен Радев и на Сърбия Александър Вучич.
"Да върнем достолепието на народа - Стефан Костов " е мотото на изборната листа, в която общо са 19 претенденти от Босилеград, Враня и Ниш. Очаква се и кметът Владимир Захариев, който е от партията на Воислав Кощуница, да разгласи листа с негови поддръжници и номинации. Захариев е ръководител на Националния съвет на българското малцинство в изтичащия мандат и по закон няма право да се кандидатира още веднъж. Повечето босилеградчани щели да поддържат предприемача Стефан Костов, споделя неговият покровител Бойчо Димитров, преподавател. "Ние като българско малцинство, нашите права и нашите вероятности виждаме с листата на господин Костов. Той е за европейска Сърбия, тъй като България към този момент 10 години е европейска, а Сърбия се колебае. "
Кулминацията на честванията, несъмнено, бе празничният концерт вечерта на 12 октомври. Препълнена зала и всички, изправени на крайници, пеят "Хубава си моя горо " дружно с националната ни певица Костадинка Танчева. А е единствено началото. Зарядът на тази атмосфера, от която те побиват тръпки на национална горделивост, мъчно може да се опише с думи. Да не приказваме за последващите осъществявания - на танцов отбор "Средец " и джаз групировка "София ", където присъединяване на публиката реализира резултат, на който биха завидели доста артисти и сформира. Накрая имаше и сълзи, когато поетесата Петя Йотова, посветила дълги години от живота си точно на този край, прочете най-новото си непубликувано досега стихотворение за браздата, разделяща един народ, нашия. ДУМА има удоволствието да ви го показа първа.



Браздата

На българите
от Западните околности

Петя Йотова

Някой в миналото теглил гранична вадичка
и отсякъл от цялото част;
и десетки години - към този момент в непозната страна,
наши братя живеят без нас.

Черна граница реже живота на две -
къщи, църкви, дворове, нивя...
Тук нещастните майки не стигат даже
и до гроба на свойте деца.

Да са българи - тази трагична орис,
носят твърдо и с чест - от предци...
Те отломка са родна във непозната страна,
непотърсени, клети, сами.

Те заточеници са на своя земя -
парадоксът е правилен, уви!
И животът им чезне, принудително ограничен,
сред граница и планини.

Много драми човешки и мръсни игри
и до през днешния ден помни тази вадичка,
само че не може така елементарно да ни раздели -
та родината в нас е една.

И един е народът от двете страни,
и една е, една е кръвта...
Любовта тази граница ще заличи -
тук сме свои измежду свои в този момент.


Такива плакати могат да се видят на много места в града


Някога и тук е кипял живот


Православен храм "Рождество на Пресвета Богородица " от 1895 година


Сградата на КИЦ с избирателен афиш на претендента Стефан Костов дружно с президентите Вучич и Радев


КИЦ от вътрешната страна - дребната заличка за срещи и конференции


Народната певица Костадинка Танчева, която изправи залата в културния дом на крайници


Танцовият отбор "Средец "


Джаз групировка "Симфониета "

Източник: duma.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР