Само часове след изстрелването на Лайка в космоса – едно

Само часове след изстрелването на Лайка в космоса – едно от най-великите кучета в историята, Съюз на съветските социалистически републики бърза да разгласи своя триумф и да потвърди на света, че в софтуерно отношение напредва все по-бързо. Лайка е композиция сред хиски и териер и несъмнено е доста благо творение, което се обрича на сигурна гибел. Докато лети над космоса с повече от 1600 км/ч целият свят следи с необикновен интерес развиването и скоростта.

Датата е 3 ноември 1957 година и местоположението остава в загадка, само че е ясно, че става въпрос за Съветски Казахстан. Съюз на съветските социалистически републики употребява балистична ракета, която вместо нуклеарна бойна глава носи капсула с въпросният домакински любим. Докато животното е в космоса, то прави по една обиколка на света в границите на 90 минути. Лети със скорост 10 пъти по-бърза от изстрелян патрон от пушка. По това време няма задача за завръщането, въпреки всичко технологията още е в начален етап.

По това време феновете на животни и разнообразни еколози осъждат Съюз на съветските социалистически републики за това безчовечие, само че науката взима своите жертви, от време на време даже в космоса. Според данните, животното има храна и вода за седем дни и във Англия разнообразни организации стачкуват по тематиката. Всеки ден работата стартира с минута безмълвие, само че никой даже не подозира, че няколко часа след изстрелването на ракетата, животното е умряло от извънредно висока температура.

В идващите 60 години ще открием, че това няма да е единственото животно. Изпращани са най-различни екземпляри, които включват кучета, маймуни, костенурки, зайци, котки, жаби, пчели, паяци, риба, мишка, мравки, щурци, молци, охлюви и даже морски свинчета.

Странно е, че до момента в който Лайка се записва като първото животно в космоса, американците вършат сходна стратегия, която започва още през 1948 година Кодовото име е „ Албърт “ и тук излиза наяве, че става въпрос за шимпанзета, които би трябвало да се качат на реконструирани V2 ракети и да бъдат изстреляни в космоса, употребявайки Ню Мексико като локация за изстрелването. Шансовете за оцеляване на маймунките са на практика нулеви. Първият опит е несполучлив и животното в капсулата умира, откакто несполучливото издигане води до злополука, а парашутът в никакъв случай не се отваря. В следствие всички 5 маймунки умират по време на акцията.

Защо всички стартират толкоз свирепата акция за убиването на животни за галактическите одисеи? След като желязната завеса се спуска, Съединени американски щати са разкрили нов фронт за война със Съюз на съветските социалистически републики – космосът. Рисковете от изпращането на човек в космоса идват с проблеми в сърцето, слепота, вреди по мозъка, мускулна парализа и най-различни ракови формирания, които ще дойдат от радиацията на слънчевата система. Мнозина пресмятат и скоростта, с която ще се издига дадена ракета, което автоматизирано ще докара до идващите огромни проблеми.

В този случай никой даже не подозира дали човешкото тяло може да издържи на сходно напрежение, а животните потвърждават, че това е много сложна задача. Именно затова и животните поемат щафетата, колкото и злокобна да е тяхната присъда. Американците се стопират на маймунки, тъй като тяхното ДНК и конструкция са близки до човешките.

Целият опит е в действителност противен и до през днешния ден фотоси на шимпанзета, окичени с най-различни кабели, до момента в който главичката им се подава от защитно облекло, могат да накарат и най-коравосърдечния човек да съчувства. Да не приказваме за страха в животното, което за първи път може да огледа към космоса или просто да почине в следващата детонация – изключително желан край за учените.

През 1959 година маймунки на име Абъл и Мис Бейкър изхвърчат в космоса благодарение на балистична ракета и по-късно са върнати назад на земята. Капитан Аштън Грейбъл ще съобщи, че те са били съвсем доброволци за този тип проби. По това време в базата на НАСА има повече от 50 „ доброволци “. Повечето получават имена като Елвис, Малкият Джим, Енос и други. За да се създадат медицинските проби, множеството животни са оковавани на столове на височина от 1.5 метра, с цел да е несъмнено, че ще спрат да си играят едно с друго.

Маймунките са тренирани да ръководят и машина, дърпайки лостове по команда посредством светлинен сигнал – усъвършенствана версия на кучето на Павлов. Ако не дърпат вярната дръжка, незабавно получават и електрошок. По този метод ще възпитат галактически навигационни умения в бъдещите летци. След като Съюз на съветските социалистически републики слага връх, галактическата конкуренция към този момент се концентрира върху първия човек в космоса.

През 1961 година маймунка на име Хам ще бъде първият изпитател. НАСА взема решение да спести срама и гнева на публиката и декларира, че ще употребява животни, които са взети законно и ще се съблюдават всички техни права, по отношение на посочения закон. Това, което НАСА пропуща да показа е, че Хам е похитен като дребен от своята майка в Африка благодарение на бракониери. За цялото крушение НАСА заплаща сумата от 457 $. До тук със закона и спазването му.

Призван да направи чудеса, Хам бързо съумява да приключи своя полет, въпреки и да има редица механически спънки. Почти се дави, откакто неговата капсула пада на към 160 километра от калкулации курс. За своите старания, дребният другар получава ябълка, а това е фотографията, която ще обиколи света. Енос – различен от претендентите на НАСА – продължава да уголемява познанията на учените и също съумява да се върне назад на земята. Тренировките също са положителни. Вместо електрошок, маймуните получават банан.

Енос е толкоз добър, че на 49-я път към този момент е протегнал ръката си за банан, очаквайки идната дръжка да даде сигнал, с цел да се създадат всичките 50 активации. Енос може да е добър космонавт, само че не е доста огромен другар. Неговите възпитатели си спомнят по какъв начин е замерял един от сенаторите със своите екстременти, само че това не е огромна болежка за умиране. През ноември също излетява в космоса. Той е първото и последно шимпанзе, което ще направи обиколко към света.

Тази чест по-късно ще бъде отстъпена на Джон Глен. За страдание Енос няма доста шанс. Неговата машина за дърпане на ръчки и подаването на сигнали се чупи и Енос е ударен с цяла серия електрически шокове – цели 35. Понякога е удрян, даже и откакто дръпне вярната дръжка. Още по-интересното е, че този другар се пробва да разбере какъв е казусът и се пробва да откри решение, само че даже и тогава шоковете идват един след различен. Някои от операторите си спомнят по какъв начин след рухването на капсулата в океана. Енос къса своята униформа, електродите по тялото и всичко останало,  с цел да бъде свободен. Остава подобен в границите на идващите няколко часа, преди да пристигна избавителния хеликоптер.

Защо руснаците залагат на кучета? Според полковник Владимир Йаздовски от животинската галактическа стратегия на Съюз на съветските социалистически републики, кучетата отговаряли по-добре на тренировките, в сравнение с маймуните. Освен това космонавтите на Съюз на съветските социалистически републики не трябвало да допират нищо, а да се возят и да наблюдават всички променливи на апаратите. И да не забравяме, че Лайка въобще не е сама. От 1951 година са изстреляни близо 41 кучета, само че след рецензиите, програмата е засекретена и не се оповестява никаква друга информация.

Едно от кучетата, което би трябвало да излети, съумява да ухапе своите стопани и да избяга. Екипът взима едно малко кученце, което се разхожда в столовата и на практика няма никаква подготовка – то за жал няма никакъв шанс. Всеки един полет се пази в загадка, до момента в който няма необикновен триумф. Параноята на Съюз на съветските социалистически републики доближава до такава висота, че животното лети с бомби, програмирани да се взривят при отклонение от курса, изключително в посока към капитализма. През декември 1960 година един руски транспортен съд прави тъкмо това и незабавно се детонира. Три седмици по-късно различен прелети над Сибир и каца спешно там. Екип спасители би трябвало да премине през най-лошите климатични условия, с цел да ги доближи, само че тъкмо тогава бомбата на капсулата се детонира.

Дори и когато Юри Гагарин е на път да излети в космоса, един от генералите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е доста обезпокоен, че на неговия транспортен съд няма да има бомба. Предложението е отхвърлено, въпреки и разузнаването да е на друго мнение. През 1966 година Съюз на съветските социалистически републики дефинитивно завършва със изстрелването на кучета. Въпреки това се намира гориво и запаси за изпращането на други животни. Изпратени са две костенурки, които да създадат полет към Луната през 1968 година През декември същата година Аполо 8 ще повтори същото с човешки екипаж.

С неуспехът в тази конкуренция Съюз на съветските социалистически републики мисли нов метод да върне славните времена на Лайка. За страдание редица други страни също се включват в огромната конкуренция. Французите изпращат черно-бяла котка на име Фелисити в космоса, откакто я закупуват от зоо магазин в Париж. За страдание след 13 минути полет в космоса, французите задействат автоматизирана евтаназия,  с цел да не мъчат животното. Други 14 мъркащи кандидатки по този начин и не съумяват да стигнат по-далече от лабораторията и също са евтанизирани.

След края на Студената война и колапса на Съюз на съветските социалистически републики, множеството покровители на животните осъждат всички злокобни опити и опити с животни за комисчески цели. Етичната комисия за отнасяне на животни ще се изправи против НАСА и проектите да се изпрати следващият галактически транспортен съд за задача с две маймунки на борда. Въпреки митингите, полетът започва с вярата, че задачата ще бъде приключена. Маймунката Мултик умира след две седмици, до момента в който му се прави биопсия след 2 седмици полет в космоса. След поредна злокобна акция, Съединени американски щати и Русия в никакъв случай повече не изпращат животни.

Това надалеч не е краят на историята. През 2013 година се твърди, че Иран е изстрелял маймуна в космоса, само че няма никаква информация, която да го удостовери. През 2021 година НАСА изпращат дребна сепия, с цел да ревизират какво е въздействието на микробите с скотски правоприемник. Най-вероятно галактическата станция на Китай също ще получи задоволително екземпляри, с които да организира опити.

Китай също изпраща кучета по образеца на Съюз на съветските социалистически републики в предишното. Последният астронавт от животинските типове – Хам ще почине след още 20 години живот през далечната 1983 година Той живее в зоо парк и се радва на вниманието на хората. Хам разполага с формален гроб и почести, само че действително скелетът му е непокътнат в музей в Мериленд. Никой не знае какво се случва с тялото на Енос, който умира единствено една година след своя полет през 1962 година Белка и Стрелка – други две руски кучета са запомнени със скулптури в галактическия музей на Москва.

Останалите 27 маймунки на НАСА живеят в проучвателен център и в последните години развиват болест на Паркинсън. През 2019 година всички са хуманно евтанизирани. Днес към този момент няма потребност от животинска услуга за проучване, най-малко до момента в който не стигнем до Марс и не се наложи да се тестват изискванията за живот там.