Само аз се смеех с глас и развалях атмосферата на

Само аз се смеех с глас и развалях атмосферата на мир и обич, която  владееше залата. Направо се заливах от смях. Сръчкаха ме отляво:

- Млъкни! Ще те изхвърлим на открито!

После и отдясно ме сритаха:

- Ей, дръвник! Никой не се смее, когато премиерът говори на народа си! Виж – цялата зала е цялостна с хора, доста от тях си водят мемоари, а ти се кискаш от самото начало! Млъкни!

Исках, но не можех да се спра да се хиля. Двамина безмълвно се изправиха пред мен, хванаха ме крепко, изведоха ме на улицата и затвориха вратата на залата.

- Чухте ли го? – запитвам ги. – Видяхте ли какво тъкмо сподели той?

- Всичко чухме и си отбелязахме – споделят.

- Нито чухте – крещя им, – нито забелязахте какви ги приказва.

- Първо – споделих аз, – той акцентира, че държавното управление има желание за изграждане на голям хъб и ние ще станем международен разпределител на газ.

- Второ – той най-сериозно рече, че неговите сътрудници от Запада доста му ръкопляскали, щото щял да издигне нови фабрики, поликлиники и предприятия, където всички ще отиват с наслада и удовлетворени. Такива били държавните планове!

Продължих да изреждам:

- После премиерът ни описа по какъв начин се е срещнал с негови другари от Изтока и там били подписали документи с планове за бъдещи градежи и достижения.

Поех си мирис.

- Голям триумф за премиера било и подписването на планове с доста и разнообразни сътрудници за изработката на гребенчета, фиби за коса, риболовен кукички и огромен пакет кинкалерия. Това щяло да отвори хиляди работни места, хората щели да бъдат щастливи и удовлетворени от живота си.

Онези ме гледат още по-строго.

- И ти какво тъкмо не разбра? – питат ме.

- Вие следите ли деликатно думите му – на-ме-ре-ни-я! Всичкото, което разказа министър председателят, е нещо от някакво бъдеще време, изцяло надалеч от действителния живот – и най-важната му дума е планове!

- И по тази причина се смееш, по този начин ли?

- Че то си е смешно! – признавам им. – Той не рече нищо за сегашното, за днешния ден. Просто не разбирам по какъв начин цялата зала е цялостна с хора, които седят съществени и едвам дишат.

- Разбери – споделят, – той, министър председателят, по този начин приказва, за него бъдещето на народа е най-важно! Хората доста се кефят, че някой мисли за тях, виждаш, залата е претъпкана. Никой не се смее на думите му – гледат живота си, вървят напред и нямат никакви недоволства.

- Вижте – споделям им, – аз за първи път чувам премиера онлайн!

- Не може да бъде! – шашват се тези. – Има ли още такива хора като тебе!

Вдигам плещи.

- Не знам, бе. Нямах какво да върша и по тази причина пристигнах. Много смешна работа!

И ги запитвам най-сериозно:

- Ами хората, народът? Как по този начин другите не се смеят, а? Или в действителност имат вяра на думите на премиера?

- Народът много добре схваща премиера си – не подлагат на критика ръководството му, тъй като я ясно, че държавното управление толкоз може, само че най-малко има желание да ръководи. Народът е привикнал някак си с него.

- Добре, де – запитвам ги, – хората нямат ли планове да живеят обикновено някой ден?

- Тука – викат – са единствено тези, които имат желание тази вечер да гледат тв приемника, а на следващия ден да се разсънят без главоболие. Тези, които желаят да живеят обикновено, не са в тази зала – ние това добре го знаем.

- Аха, ясно! Ние би трябвало да се гордеем със своето бъдеще, тъй като с всеки ден става все по-зле!

- Нещо такова! – прибавят те.

Признах им:

- От години не съм се смял по този начин! Нищо, че всичко това от дълго време не е смешно!

- Ние – споделят ми онези – не видяхме различен да се смее!

После затръшнаха вратата на залата и ме оставиха самичък на улицата.