АКФ: Борбата с корупцията по високите етажи в последните 5 години не е довела до ефективни наказания
Само 3 са неоправдателни присъди за случаи или изказвания за корупция по високите етажи на властта в последните 5 години, като нито едно от наложените санкции не предстои на дейно осъществяване. Двойно повече – 7 са оправдателните присъди по такива случаи за интервала, като в 5 от тях е открито, че повдигнатите обвинявания били изначално несъставомерни. Това заяви Адв. Андрей Янкулов от Антикорупционния фонд (АКФ) при представянето на Годишния мониторингов отчет на АКФ за положението на битката с корупцията през 2019 година Времевата рамка на проучването е 2014 – 2019 година като са обхванати 40 случая или изказвания за корупция или спор на ползи по високите етажи на властта.
Активност без забележими резултати – по този начин създателите на отчета дефинират работата на антикорупционните институции в проучвания интервал.
България е може би страната с най-активно законодателстване в областта на противопоставяне на корупцията и гонене на спора на ползи, само че не е въпросът единствено за едни или други официални промени в законите, за основаване на едни или други институции, а в това какво вършат тези институции и дали съблюдават стандартите на правовата страна и демократично общество. Тук е огромният недостиг, безапелационен е другият създател на отчета - доцент Атанас Славов. Той уточни, че Антикорупционната комисия тази година се показва по-добре – решени са 162 случая, свързани с спорове на ползи, в които в 14 случая има открити лица, заемащи висши държавни длъжности, а предходната година – с 20 случая по-малко.
„ Ефективността от официална позиция нараства експоненциално. Дали това води до смяна в средата – аз се колебая “, съобщи той. " В практиката на КПКОНПИ за 2019 година продължава да господства формалистичният метод – постоянно липсва изцяло проучване на вероятни свързаности, които водят до въздействие и зависимости при реализиране на пълномощия по работа, установяват създателите на отчета.
„ Виждаме постоянно повърхностен педантичен метод, виждаме оценка на условия, която не постоянно почива на изчерпателен юридически разбор “, уточни Славов и засяга въпросите по „ Апартаментгейт “ – пазаруването по преференциални цени на първокласни жилищни парцели от министри, зам.- министри, депутати.
„ Като забележим решенията на Антикорупционната комисия – те са писани под индиго - в нито едно от тези решения няма открит спор на ползи, макар, че беше понесена политическа отговорност – част от лицата, заемащи висши длъжности бяха освободени - министър, зам.-министри и ръководител на парламентарна група “, означи той.
Славов укори антикорупционната комисия, че не е направила самостоятелна оценка за разликата сред пазарната цена на купените парцели и покупната и заяви, че по оценка на АКФ, става въпрос за разлика от 4 – 5 пъти. „ Защо един орган, който разполага с целия боеприпас на административния развой не извърши такава оценка – това е въпрос, на който нямаме отговор “, добави създателят на отчета.
Той разяснява и проблема с някогашния началник на КПКОНПИ Пламен Георгиев, където също беше открит проблем с притежаван от него парцел:. " Георгиев първо беше посъветван от премиера да излезе в отпуска, а по-късно подаде оставка, за няколко седмици беше възобновен като прокурор и по-късно назначен за общоприет консул на България във Валенсия – по този метод се получи обществена глоба за недекларирането в цялост на условия в имуществената декларация на господин Георгиев ".
Славов изрази отвращение от отношението на основния прокурор към някои Неправителствени организации: " Гешев не пропуща случай когато част от дейните цивилен организации заемат обществени позиции да дефинира с будещи терзания термини и изрази – анархолиберали или свързани с един политико-икономически медиен кръг “ и изрично съобщи, че когато гражданските организации подлагат на критика институциите, само че и дават оферти за по-добри решения, не би трябвало да бъдат обявявани за врагове на страната.
Той разкритикува и използването на специфични разследващи средства (СРС). Според него използването им отвън наказателното произвеждане би трябвало съществено да се премисли. Комисията може да употребява СРС и тя употребява СРС отвън задачите на наказателния развой – това е необятна опция за събиране на данни за физически и юридически лица, които данни няма да се употребяват в границите на едно наказателно произвеждане, а би трябвало да се употребяват единствено за определяне на евентуални корупционни практики, акцентира Славов. " Видяхме обаче по какъв начин такива данни бяха оповестени от прокуратурата при започване на годината и проблема, обвързван с президента ", напомни той. По проблема с президента не е открит спор на ползи, когато е бил шеф на Военновъздушни сили, само че въпросът беше употребен при започване на годината в границите на разгорелия се спор сред основния прокурор и президента, като СРС, употребени отвън задачите на наказателното производството бяха оповестени от прокуратурата с съществена цел да се възбуди подозрение, че президентът е направил нарушаване, разяснява още той.
По думите му, " цялата сага с избора на основния прокурор Гешев, наложеното несъгласие от президента, поръчката, че са нужни Конституционни промени – това ненапълно изяснява свръхактивността на прокуратурата и КОНПИ по проблема с президента, макар, че този проблем е завършил 2019 година и не е протестирано, не е обжалвано от прокуратурата – към оня миг прокуратурата не е счела че има защо да апелира ".
Според Славов не е ефикасен и възприетия децентрализиран метод за определяне на спор на ползи във връзка с лицата заемащи висши длъжности в администрациите. Над 100 000 индивида в администрацията подлежат на инспекция за спор на ползи от инспекторатите на институциите или от особено основани комисии. " Този метод не е задоволително съответен – води до основаване на разнообразни практики, крие опасности, в това число за корист с власт в границите на самите институции и би трябвало да се премине към различен модел, при който тези инспекции да се реализират от КПКОНПИ ", счита доцент Славов.
Борбата с корупцията по високите етажи на властта през последните 5 години не е довела до ефикасни санкции, демонстрира проучването. „ Видяна през съответни обстоятелства по съответни случаи, битката с политическата корупция в България постоянно наподобява освен незадоволително, само че и притеснително “, безапелационни са създателите на отчета.
По доста от изследвани неприключили случаи липсва информация, по някои от въпросите е очевидно изборно използване на наказателния закон, което е голословно и съществено заплашва устоите на правовата страна, уточни още Янкулов. „ Липсата на информация е извънредно притеснителна и демонстрира липса на каквато и да е бистрота, макар, че такава е необятно прокламирана “, акцентира той. Най-притеснителното, съгласно него е - неналичието на бистрота и нежеланието за бистрота по основни следствия, двоен стандарт по повод и на тази бистрота, и на третирането на наказателно-правните случаи и необяснимото закъснение на производства с години.
АКФ има намерение с отчета да сложи началото на годишно без значение гражданско наблюдаване на случаи на (твърдения за) корупционни закононарушения и спорове на ползи по високите етажи на властта. Наблюдението се състои от две елементи - разбор на 40 знакови наказателни каузи в досъдебна и правосъдна фаза за интервала 2014-2019 и оценка на решения по сигнали за спор на ползи на Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (КПКОНПИ) за 2019.
При представянето на отчета, което се състоя в Българска телеграфна агенция с участваха и ръководителят на Съвета на АКФ Филип Гунев, проверяващите публицисти Николай Стайков и Росен Босев, адв. Александър Кашъмов от Програма „ Достъп до информация “, Бойко Станкушев, шеф на АКФ, представители на цивилен организации и Фондация „ Конрад Аденауер “.
Активност без забележими резултати – по този начин създателите на отчета дефинират работата на антикорупционните институции в проучвания интервал.
България е може би страната с най-активно законодателстване в областта на противопоставяне на корупцията и гонене на спора на ползи, само че не е въпросът единствено за едни или други официални промени в законите, за основаване на едни или други институции, а в това какво вършат тези институции и дали съблюдават стандартите на правовата страна и демократично общество. Тук е огромният недостиг, безапелационен е другият създател на отчета - доцент Атанас Славов. Той уточни, че Антикорупционната комисия тази година се показва по-добре – решени са 162 случая, свързани с спорове на ползи, в които в 14 случая има открити лица, заемащи висши държавни длъжности, а предходната година – с 20 случая по-малко.
„ Ефективността от официална позиция нараства експоненциално. Дали това води до смяна в средата – аз се колебая “, съобщи той. " В практиката на КПКОНПИ за 2019 година продължава да господства формалистичният метод – постоянно липсва изцяло проучване на вероятни свързаности, които водят до въздействие и зависимости при реализиране на пълномощия по работа, установяват създателите на отчета.
„ Виждаме постоянно повърхностен педантичен метод, виждаме оценка на условия, която не постоянно почива на изчерпателен юридически разбор “, уточни Славов и засяга въпросите по „ Апартаментгейт “ – пазаруването по преференциални цени на първокласни жилищни парцели от министри, зам.- министри, депутати.
„ Като забележим решенията на Антикорупционната комисия – те са писани под индиго - в нито едно от тези решения няма открит спор на ползи, макар, че беше понесена политическа отговорност – част от лицата, заемащи висши длъжности бяха освободени - министър, зам.-министри и ръководител на парламентарна група “, означи той.
Славов укори антикорупционната комисия, че не е направила самостоятелна оценка за разликата сред пазарната цена на купените парцели и покупната и заяви, че по оценка на АКФ, става въпрос за разлика от 4 – 5 пъти. „ Защо един орган, който разполага с целия боеприпас на административния развой не извърши такава оценка – това е въпрос, на който нямаме отговор “, добави създателят на отчета.
Той разяснява и проблема с някогашния началник на КПКОНПИ Пламен Георгиев, където също беше открит проблем с притежаван от него парцел:. " Георгиев първо беше посъветван от премиера да излезе в отпуска, а по-късно подаде оставка, за няколко седмици беше възобновен като прокурор и по-късно назначен за общоприет консул на България във Валенсия – по този метод се получи обществена глоба за недекларирането в цялост на условия в имуществената декларация на господин Георгиев ".
Славов изрази отвращение от отношението на основния прокурор към някои Неправителствени организации: " Гешев не пропуща случай когато част от дейните цивилен организации заемат обществени позиции да дефинира с будещи терзания термини и изрази – анархолиберали или свързани с един политико-икономически медиен кръг “ и изрично съобщи, че когато гражданските организации подлагат на критика институциите, само че и дават оферти за по-добри решения, не би трябвало да бъдат обявявани за врагове на страната.
Той разкритикува и използването на специфични разследващи средства (СРС). Според него използването им отвън наказателното произвеждане би трябвало съществено да се премисли. Комисията може да употребява СРС и тя употребява СРС отвън задачите на наказателния развой – това е необятна опция за събиране на данни за физически и юридически лица, които данни няма да се употребяват в границите на едно наказателно произвеждане, а би трябвало да се употребяват единствено за определяне на евентуални корупционни практики, акцентира Славов. " Видяхме обаче по какъв начин такива данни бяха оповестени от прокуратурата при започване на годината и проблема, обвързван с президента ", напомни той. По проблема с президента не е открит спор на ползи, когато е бил шеф на Военновъздушни сили, само че въпросът беше употребен при започване на годината в границите на разгорелия се спор сред основния прокурор и президента, като СРС, употребени отвън задачите на наказателното производството бяха оповестени от прокуратурата с съществена цел да се възбуди подозрение, че президентът е направил нарушаване, разяснява още той.
По думите му, " цялата сага с избора на основния прокурор Гешев, наложеното несъгласие от президента, поръчката, че са нужни Конституционни промени – това ненапълно изяснява свръхактивността на прокуратурата и КОНПИ по проблема с президента, макар, че този проблем е завършил 2019 година и не е протестирано, не е обжалвано от прокуратурата – към оня миг прокуратурата не е счела че има защо да апелира ".
Според Славов не е ефикасен и възприетия децентрализиран метод за определяне на спор на ползи във връзка с лицата заемащи висши длъжности в администрациите. Над 100 000 индивида в администрацията подлежат на инспекция за спор на ползи от инспекторатите на институциите или от особено основани комисии. " Този метод не е задоволително съответен – води до основаване на разнообразни практики, крие опасности, в това число за корист с власт в границите на самите институции и би трябвало да се премине към различен модел, при който тези инспекции да се реализират от КПКОНПИ ", счита доцент Славов.
Борбата с корупцията по високите етажи на властта през последните 5 години не е довела до ефикасни санкции, демонстрира проучването. „ Видяна през съответни обстоятелства по съответни случаи, битката с политическата корупция в България постоянно наподобява освен незадоволително, само че и притеснително “, безапелационни са създателите на отчета.
По доста от изследвани неприключили случаи липсва информация, по някои от въпросите е очевидно изборно използване на наказателния закон, което е голословно и съществено заплашва устоите на правовата страна, уточни още Янкулов. „ Липсата на информация е извънредно притеснителна и демонстрира липса на каквато и да е бистрота, макар, че такава е необятно прокламирана “, акцентира той. Най-притеснителното, съгласно него е - неналичието на бистрота и нежеланието за бистрота по основни следствия, двоен стандарт по повод и на тази бистрота, и на третирането на наказателно-правните случаи и необяснимото закъснение на производства с години.
АКФ има намерение с отчета да сложи началото на годишно без значение гражданско наблюдаване на случаи на (твърдения за) корупционни закононарушения и спорове на ползи по високите етажи на властта. Наблюдението се състои от две елементи - разбор на 40 знакови наказателни каузи в досъдебна и правосъдна фаза за интервала 2014-2019 и оценка на решения по сигнали за спор на ползи на Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (КПКОНПИ) за 2019.
При представянето на отчета, което се състоя в Българска телеграфна агенция с участваха и ръководителят на Съвета на АКФ Филип Гунев, проверяващите публицисти Николай Стайков и Росен Босев, адв. Александър Кашъмов от Програма „ Достъп до информация “, Бойко Станкушев, шеф на АКФ, представители на цивилен организации и Фондация „ Конрад Аденауер “.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ