Макрон приключва в България обиколка с няколко цели
Само 3 месеца след встъпване в служба френският президент Еманюел Макрон дойде на посещаване в България. Кратката му аудиенция, почнало в четвъртък вечерта, е част от неговата обиколка в Централна и Югоизточна Европа, с която той се пробва да показва, че за новата власт в Париж няма маловажни сътрудници, че целта не са само връзките с Германия и че желае в самодейността му за преформулиране на Европейския съюз да се чуват гласовете на всички страни членки.
От друга страна, Макрон показва и воля да осъществя предизборното си заричане за един Европейски Съюз, който пази по-добре жителите си - в частност, френските. Затова дотук в Залцбург и Букурещ той търси поддръжка за смяна на Директивата за командированите служащи, с която съгласно него се злоупотребява в по-богатите страни от Европейски Съюз.
Водещият претекст е с сходни начинания да не се оставя терен на популисти и евроскептици. Но отвън Франция и изключително в Източна Европа сходна самодейност неизбежно придобива окраската на протекционизъм.
Става дума за едвам под 1% от работната ръка в Европейски Съюз, само че тематиката е политически деликатна. От обиколката на Макрон е изключена Полша, която през 2014г. е изпратила най-вече такива " командировани " служащи - над 400 000. В четвъртък министър председателят Беата Шидло съобщи, че няма да промени позицията си по отношение на директивата: " Ще браним позицията си до дъно, тъй като тя е в отбрана на полските служащи ", съобщи тя. Полска неправителствена организация пресметна, че резултатът от предлагането на Европейската комисия да се редуцира срокът на командироване на служащи - а Макрон желае още по-голяма промяна - значи, че до 2020г. над 1 милион души ще изгубят сегашната си работа в компании от Централна и Източна Европа.
Дотук френският президент получи най-общо кардинално единодушие от министър председателите на Чехия и Словакия да се разиска смяна до Европейския съвет на министрите на труда през октомври. В Букурещ президентът Клаус Йоханис сподели, че би трябвало да се имат поради терзанията на страните и в Източна, и в Западна Европа, само че след срещата с Макрон не даде да се разбере какво е задоволително за Румъния. Това обаче дава съображение на френския президент към този момент да съобщи, че е срещнал на изток схващане да продължи с натиска за стягане на изискванията на директивата до края на годината.
В Букурещ домакините подсетиха, че желаят страната им най-сетне да бъде призната в Шенгенското съглашение, само че в действителност позицията на Макрон, изразена още по време на предизборната му акция, е, че по-скоро първо би трябвало сериозна промяна на съглашението преди да се включат нови страни в него.
Именно мястото на източноевропейците в договарянията за промени на договорите на Европейски Съюз е един от основните, въпреки и не толкоз забележими, моменти от обиколката на френския президент. Париж дава да се разбере, че гласът на държавните управления, лоялни на европейските полезности и проявяващи схващане към казуса с така наречен обществен дъмпинг на техни жители на Запад, ще се чуе на масата, когато се договаря за по-дълбока интеграция в Европейски Съюз.
Бохуслав Соботка, министър председателят на Чехия, съобщи, че е заявил в Залцбург " мощния интерес да присъстваме на полемиките за бъдещето на Европа и да влияем на него ". Словашкият му сътрудник Роберт Фицо, който е правил евроскептични изявления, в този момент твърди, че желае бъдещето на страната му да бъде " по-близо до ядрото на Европейски Съюз, по-близо до Франция, по-близо до Германия ".
Това се възприема като демонстрация на прагматизъм, защото даже Вишеградската четворка (Полша, Унгария, Чехия и Словакия), Румъния и България да имат сходни позиции по Директивата за командированите чиновници, смяната ѝ ще се реши с болшинство, а не единомислещо, и те не могат да спрат самодейност, която другояче не им харесва. Освен това, когато се приказва за Европа на разнообразни скорости - а след немските избори на 2 септември към този момент и ще се работи по този въпрос - никой не желае да изостане в " аварианата лента ".
След обиколката в Източна Европа за френския президент стартира сложна политическа есен, в която той би трябвало да стартира да осъществя предизборните си обещания.
В момента всеки втори французин (50 процента) счита, че е рано да се прави оценка работата му, а 36 % са на мнение, че тя е " разочароваща ", демонстрира онлайн допитване на Елаб, представено от Франс прес. Само 14 % от интервюираните са удовлетворени от президента.
Макрон губи поддръжка по отношение на месец юли. Сега 73 % от французите го считат за динамичен, което е с 11 пункта по-малко от предишния месец. 60 % считат, че той " в действителност желае да промени нещата " (спад от 8 пункта), а 54 % мислят, че той е " кадърен да реформира страната " (спад от 5 процента).
От друга страна, Макрон показва и воля да осъществя предизборното си заричане за един Европейски Съюз, който пази по-добре жителите си - в частност, френските. Затова дотук в Залцбург и Букурещ той търси поддръжка за смяна на Директивата за командированите служащи, с която съгласно него се злоупотребява в по-богатите страни от Европейски Съюз.
Водещият претекст е с сходни начинания да не се оставя терен на популисти и евроскептици. Но отвън Франция и изключително в Източна Европа сходна самодейност неизбежно придобива окраската на протекционизъм.
Става дума за едвам под 1% от работната ръка в Европейски Съюз, само че тематиката е политически деликатна. От обиколката на Макрон е изключена Полша, която през 2014г. е изпратила най-вече такива " командировани " служащи - над 400 000. В четвъртък министър председателят Беата Шидло съобщи, че няма да промени позицията си по отношение на директивата: " Ще браним позицията си до дъно, тъй като тя е в отбрана на полските служащи ", съобщи тя. Полска неправителствена организация пресметна, че резултатът от предлагането на Европейската комисия да се редуцира срокът на командироване на служащи - а Макрон желае още по-голяма промяна - значи, че до 2020г. над 1 милион души ще изгубят сегашната си работа в компании от Централна и Източна Европа.
Дотук френският президент получи най-общо кардинално единодушие от министър председателите на Чехия и Словакия да се разиска смяна до Европейския съвет на министрите на труда през октомври. В Букурещ президентът Клаус Йоханис сподели, че би трябвало да се имат поради терзанията на страните и в Източна, и в Западна Европа, само че след срещата с Макрон не даде да се разбере какво е задоволително за Румъния. Това обаче дава съображение на френския президент към този момент да съобщи, че е срещнал на изток схващане да продължи с натиска за стягане на изискванията на директивата до края на годината.
В Букурещ домакините подсетиха, че желаят страната им най-сетне да бъде призната в Шенгенското съглашение, само че в действителност позицията на Макрон, изразена още по време на предизборната му акция, е, че по-скоро първо би трябвало сериозна промяна на съглашението преди да се включат нови страни в него.
Именно мястото на източноевропейците в договарянията за промени на договорите на Европейски Съюз е един от основните, въпреки и не толкоз забележими, моменти от обиколката на френския президент. Париж дава да се разбере, че гласът на държавните управления, лоялни на европейските полезности и проявяващи схващане към казуса с така наречен обществен дъмпинг на техни жители на Запад, ще се чуе на масата, когато се договаря за по-дълбока интеграция в Европейски Съюз.
Бохуслав Соботка, министър председателят на Чехия, съобщи, че е заявил в Залцбург " мощния интерес да присъстваме на полемиките за бъдещето на Европа и да влияем на него ". Словашкият му сътрудник Роберт Фицо, който е правил евроскептични изявления, в този момент твърди, че желае бъдещето на страната му да бъде " по-близо до ядрото на Европейски Съюз, по-близо до Франция, по-близо до Германия ".
Това се възприема като демонстрация на прагматизъм, защото даже Вишеградската четворка (Полша, Унгария, Чехия и Словакия), Румъния и България да имат сходни позиции по Директивата за командированите чиновници, смяната ѝ ще се реши с болшинство, а не единомислещо, и те не могат да спрат самодейност, която другояче не им харесва. Освен това, когато се приказва за Европа на разнообразни скорости - а след немските избори на 2 септември към този момент и ще се работи по този въпрос - никой не желае да изостане в " аварианата лента ".
След обиколката в Източна Европа за френския президент стартира сложна политическа есен, в която той би трябвало да стартира да осъществя предизборните си обещания.
В момента всеки втори французин (50 процента) счита, че е рано да се прави оценка работата му, а 36 % са на мнение, че тя е " разочароваща ", демонстрира онлайн допитване на Елаб, представено от Франс прес. Само 14 % от интервюираните са удовлетворени от президента.
Макрон губи поддръжка по отношение на месец юли. Сега 73 % от французите го считат за динамичен, което е с 11 пункта по-малко от предишния месец. 60 % считат, че той " в действителност желае да промени нещата " (спад от 8 пункта), а 54 % мислят, че той е " кадърен да реформира страната " (спад от 5 процента).
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ