Само 20% от студентите ходят редовно на лекции
Само 20% от студентите у нас вървят постоянно на лекции, което значи, че висшето обучение не обезпечава нужното качество на образование. Тревожните данни изнесе просветният министър Красимир Вълчев на конгрес в УНСС.
" Направихме инспекция в 4 университета и установихме 15-20% посещаемост, и то в постоянна форма на образование. Това значи, че имаме прикрита задочна форма, както и че висшето образование не може да обезпечи нужното струпване на познания и умения у младежите ", съобщи просветният министър, призовавайки студентите да не учат единствено от сесия на сесия, а всекидневно, а преподавателите - да бъдат по-взискателни освен на изпити. В началото на месеца в. " Сега " разгласява материал за нарушавания в отчитането на студенти в няколко университета, където минали в задочна форма на образование не престават да се водят постоянни студенти поради по-големите дотации за тях.
Вълчев показа за собствен диалог с учител от Пловдивския университет, който му се оплакал, че се готви усърдно за лекции и дава всичко от себе си, заставайки пред студентите си, само че все пак не успява да предизвика интереса им. Негов сътрудник от Западна Европа пък полагал много по-малко старания - показвал слайдове със задания, възлагал прочитането по 5 книги за седмица, само че студентите изпълнявали, тъй като били предизвикани да учат. " Най-важната задача пред преподавателите към този момент е да съумеят да предизвикат интереса на учениците си и да ги вдъхновят. Това обаче става с нови способи на преподаване ", разяснява министър Вълчев.
" МОН не контролира заплатите на преподавателите ", отговори Вълчев на синдикалното искане за увеличение на финансирането за повишение на заплатите на младите преподаватели. По думите му методът, по който се образуват възнагражденията в множеството университети, се основава на старшинството - дават се добавки за степени, за клас и така нататък, като тук-там разликата сред най-ниските и най-високи заплати са 150%, при 40% разлика в междинното обучение. " Академичната автономност е взела решение да пести от млади преподаватели. Ако увеличим финансирането, би трябвало да сме сигурни, че то ще отиде тъкмо за младите преподаватели ", уточни министърът, припомняйки, че в препоръчаните от ведомството му промени в закона за висшето обучение е планувано въвеждането на минимални заплати за университетските длъжности. По думите му междинната брутна заплата в 37-те държавни вуза у нас е към 1800 лева, само че тук-там младите получават доста по-малко.
ГЛЕДНА ТОЧКА
" Ако насърчим приема в математиката и естествените науки, не значи, че учениците и студентите, които желаят да учат филантропични науки, ще отидат там. Двете системи не трябва да се преглеждат като скачени съдове, тъй като има заплаха извънредно високите ни достижения в изкуството и хуманитаристиката да се жертват в фетиш към бъдещата власт на логаритмите ", настоя Мартин Осиковски от катедра " Медии и връзки " в УНСС във връзка политиката на МОН да се подтиква насочването на младите към математика, естествени и инженерни науки поради повсеместното нахлуване на технологиите. " Осъзнаваме, че механично преливане не може да има. Трябва обаче най-малко да създадем опит да обвържем специалностите съгласно бъдещото търсене на пазара на труда, даже резултатът да е единствено 10%, колкото е процентът на колебаещите се ", разяснява министърът. Според него основно за вузовете ще е да слеят цифровата креативност с филантропичните умения и да стартират да образуват интердисциплинарни познания, а не просто такива в една област.
" Направихме инспекция в 4 университета и установихме 15-20% посещаемост, и то в постоянна форма на образование. Това значи, че имаме прикрита задочна форма, както и че висшето образование не може да обезпечи нужното струпване на познания и умения у младежите ", съобщи просветният министър, призовавайки студентите да не учат единствено от сесия на сесия, а всекидневно, а преподавателите - да бъдат по-взискателни освен на изпити. В началото на месеца в. " Сега " разгласява материал за нарушавания в отчитането на студенти в няколко университета, където минали в задочна форма на образование не престават да се водят постоянни студенти поради по-големите дотации за тях.
Вълчев показа за собствен диалог с учител от Пловдивския университет, който му се оплакал, че се готви усърдно за лекции и дава всичко от себе си, заставайки пред студентите си, само че все пак не успява да предизвика интереса им. Негов сътрудник от Западна Европа пък полагал много по-малко старания - показвал слайдове със задания, възлагал прочитането по 5 книги за седмица, само че студентите изпълнявали, тъй като били предизвикани да учат. " Най-важната задача пред преподавателите към този момент е да съумеят да предизвикат интереса на учениците си и да ги вдъхновят. Това обаче става с нови способи на преподаване ", разяснява министър Вълчев.
" МОН не контролира заплатите на преподавателите ", отговори Вълчев на синдикалното искане за увеличение на финансирането за повишение на заплатите на младите преподаватели. По думите му методът, по който се образуват възнагражденията в множеството университети, се основава на старшинството - дават се добавки за степени, за клас и така нататък, като тук-там разликата сред най-ниските и най-високи заплати са 150%, при 40% разлика в междинното обучение. " Академичната автономност е взела решение да пести от млади преподаватели. Ако увеличим финансирането, би трябвало да сме сигурни, че то ще отиде тъкмо за младите преподаватели ", уточни министърът, припомняйки, че в препоръчаните от ведомството му промени в закона за висшето обучение е планувано въвеждането на минимални заплати за университетските длъжности. По думите му междинната брутна заплата в 37-те държавни вуза у нас е към 1800 лева, само че тук-там младите получават доста по-малко.
ГЛЕДНА ТОЧКА
" Ако насърчим приема в математиката и естествените науки, не значи, че учениците и студентите, които желаят да учат филантропични науки, ще отидат там. Двете системи не трябва да се преглеждат като скачени съдове, тъй като има заплаха извънредно високите ни достижения в изкуството и хуманитаристиката да се жертват в фетиш към бъдещата власт на логаритмите ", настоя Мартин Осиковски от катедра " Медии и връзки " в УНСС във връзка политиката на МОН да се подтиква насочването на младите към математика, естествени и инженерни науки поради повсеместното нахлуване на технологиите. " Осъзнаваме, че механично преливане не може да има. Трябва обаче най-малко да създадем опит да обвържем специалностите съгласно бъдещото търсене на пазара на труда, даже резултатът да е единствено 10%, колкото е процентът на колебаещите се ", разяснява министърът. Според него основно за вузовете ще е да слеят цифровата креативност с филантропичните умения и да стартират да образуват интердисциплинарни познания, а не просто такива в една област.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ