Само 11% от българите спестяват
Само 11% от българите могат да икономисват. Това демонстрират резултатите от изследване на изследователския център " Тренд ", изработен сред 6 и 13 ноември по поръчка на форума " Уебит ". Цената на храните и инфлацията пък тормозят хората най-вече, демонстрира и изследване на " Алфа рисърч " за форума.
Според изследването на " Алфа рисърч ", с изключение на цената на храната и инфлацията, цената на силата също е в топ три от проблемите на хората. 65,5% от българите работят поради прехраната и едвам към 29 на 100 поради кариерната реализация. Според Боряна Димитрова от " Алфа рисърч ", представена от БНР, това би трябвало да е алена лампа за бизнеса.
38% от интервюираните в изследването на " Алфа рисърч " считат, че вноските за безработица, пенсионно и здравно обезпечаване би трябвало да бъдат увеличени, 62% споделят, че би трябвало да бъдат понижени, тъй като са прекомерно високи и предизвикват хората да не работят.
Според изследването на " Тренд " главните цели за държавното управление през днешния ден би трябвало да е битката с високите цени, ограничение на обществените неравенства и битката с корупцията.
Само 11% от българите могат да икономисват, 39 на 100, и това е болшинството - живеят обикновено, само че не могат да икономисват. 19% харчат от спестяванията си. Без заеми и заеми не могат да изкарат 27% от запитаните.
Над 80% от всички спестявания на българските семейства в банките са концентирани в едвам 15% от депозитите. В същото време съвсем 2/3 от всички банкови сметки съхраняват дребни суми до 2500 лева Това демонстрира разбор на Института за обществени и синдикални проучвания към КНСБ.
Огромната част от банковите влогове обаче са с дребни суми. 67% или 6,1 млн. броя депозити са със сметки до 2500 лева Общата им стойност е едвам 2,5 милиарда лева или единствено 3,8% от всички спестявания в банките. В същото време огромните депозити -тези със суми над 100 000 лева по тях, са едвам 1% от общия брой, само че в тях се съхраняват към 30% от всички спестявания на семействата в банките.
Данни към края на март демонстрират, че единствено за три месеца броят на депозитите е намалял с над 360 000. За следващо тримесечие се следи по какъв начин българите всеобщо закриват по-малките сметки в банките. Обяснение за тази наклонност може да се търси в обедняването на популацията от 2020 година насам вследствие първо на здравната, след това на икономическата рецесия. В същото време банките значително подвигнаха таксите за разнообразни интервенции и поддържане на сметки, което изцяло обезсмисля съхраняването на пари при нулеви лихви по депозитите. Най-голям е спадът на влоговете с до 1000 лв. по тях - с близо 98 000 броя по-малко спрямо края на 2021 година Следват тези от 1000 до 2500 лв. - те са намалели с над 39 000 броя за три месеца, както и от 2500 до 5000 лв., която са с 10 166 броя по-малко. Спадове има и при депозитите до 10 000 лева
>
Според изследването на " Алфа рисърч ", с изключение на цената на храната и инфлацията, цената на силата също е в топ три от проблемите на хората. 65,5% от българите работят поради прехраната и едвам към 29 на 100 поради кариерната реализация. Според Боряна Димитрова от " Алфа рисърч ", представена от БНР, това би трябвало да е алена лампа за бизнеса.
38% от интервюираните в изследването на " Алфа рисърч " считат, че вноските за безработица, пенсионно и здравно обезпечаване би трябвало да бъдат увеличени, 62% споделят, че би трябвало да бъдат понижени, тъй като са прекомерно високи и предизвикват хората да не работят.
Според изследването на " Тренд " главните цели за държавното управление през днешния ден би трябвало да е битката с високите цени, ограничение на обществените неравенства и битката с корупцията.
Само 11% от българите могат да икономисват, 39 на 100, и това е болшинството - живеят обикновено, само че не могат да икономисват. 19% харчат от спестяванията си. Без заеми и заеми не могат да изкарат 27% от запитаните.
Над 80% от всички спестявания на българските семейства в банките са концентирани в едвам 15% от депозитите. В същото време съвсем 2/3 от всички банкови сметки съхраняват дребни суми до 2500 лева Това демонстрира разбор на Института за обществени и синдикални проучвания към КНСБ.
Огромната част от банковите влогове обаче са с дребни суми. 67% или 6,1 млн. броя депозити са със сметки до 2500 лева Общата им стойност е едвам 2,5 милиарда лева или единствено 3,8% от всички спестявания в банките. В същото време огромните депозити -тези със суми над 100 000 лева по тях, са едвам 1% от общия брой, само че в тях се съхраняват към 30% от всички спестявания на семействата в банките.
Данни към края на март демонстрират, че единствено за три месеца броят на депозитите е намалял с над 360 000. За следващо тримесечие се следи по какъв начин българите всеобщо закриват по-малките сметки в банките. Обяснение за тази наклонност може да се търси в обедняването на популацията от 2020 година насам вследствие първо на здравната, след това на икономическата рецесия. В същото време банките значително подвигнаха таксите за разнообразни интервенции и поддържане на сметки, което изцяло обезсмисля съхраняването на пари при нулеви лихви по депозитите. Най-голям е спадът на влоговете с до 1000 лв. по тях - с близо 98 000 броя по-малко спрямо края на 2021 година Следват тези от 1000 до 2500 лв. - те са намалели с над 39 000 броя за три месеца, както и от 2500 до 5000 лв., която са с 10 166 броя по-малко. Спадове има и при депозитите до 10 000 лева
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ