Ян Палах – саможертвата, която запали огъня на свободата
Самият той се е наричал " първата факла " - 20-годишният студент от Карловия университет Ян Палах е считал, че и други негови съидейници ще се самозапалят в символ на митинг. В подпаления от него огън изгаря режимът в Чехословакия - въпреки и години по-късно, припомня Дойче веле.
" Неговият митинг не е против нахлуването в Чехословакия и окупацията на неговата страна от Червената войска, както му се приписва и до през днешния ден. Палах стачкува тогава против бездействието на сънародниците си, които доста бързо се приспособяват към новата действителност ", споделя словашкият публицист и публицист Мартин Милан Шимечка за Дъждовни води.
Протест против окупацията и цензурата
Историкът от Вроцлавския университет Лукаш Камински гледа на нещата иначе. " Самозапалването на Палах въобще не беше митинг. Той искаше да окуражи чехите и словаците да се опълчат против окупацията, искаше те да се засилват ", споделя Камински.
И те се засилват: едни афишират гладна стачка, други излизат на улицата и стартират да стачкуват. Те упорстват за осъществяване на настояванията на Палах от предсмъртното му писмо: преустановяване на цензурата и закриване на пропагандния вестник на съветските окупатори " Zpravy ".
Три дни след гибелта му те се събират пред историческата постройка на Ректората на Карловия университет, с цел да му отдадат последна респект: 200 хиляди души съпровождат тялото му до гробището Олшани.
" Седмицата на Палах "
Исканията на Ян Палах остават неизпълнени - нито е отстранена цензурата, нито е закрито руското пропагандно издание, а чехите и словаците изпадат в един тип " заспалост " за 20 години. Пробуждат се (не те, а идващото потомство чехи), когато анархистко-монархическата самодейност " Чешките деца " приканва към митинги. Именно деца са били основателите на митингите, когато Ян Палах се самозапалва.
На 15 януари 1989 година те излизат на Вацлавския площад в Прага, с цел да напомнят за събитията от преди 20 години. Те се събират на това място всеки ден в продължение на една седмица, която влиза в историята като " седмицата на Палах ".
Инициативата на младежите разклаща режима и маркира началото на края на комунизма в Чехословакия - въпреки тогава към момента никой да не подозира това. Насилствената мъка на комунизма стартира на 17 ноември, когато пражките студенти се опълчват на служителите на реда, застанали на пътя на мирния им митинг. Още преди края на годината политическата система се разпада и предходният зложелател № 1 на режима Вацлав Хавел става президент.
" Днес Ян Палах е една от най-известните персони в чешката история, хвърлящ мост и към днешните действителности в страната: неслучайно на 16 януари на Вацлавския площад ще се организира огромна проява против ръководещите ", споделя историкът Лукаш Камински.
" Неговият митинг не е против нахлуването в Чехословакия и окупацията на неговата страна от Червената войска, както му се приписва и до през днешния ден. Палах стачкува тогава против бездействието на сънародниците си, които доста бързо се приспособяват към новата действителност ", споделя словашкият публицист и публицист Мартин Милан Шимечка за Дъждовни води.
Протест против окупацията и цензурата
Историкът от Вроцлавския университет Лукаш Камински гледа на нещата иначе. " Самозапалването на Палах въобще не беше митинг. Той искаше да окуражи чехите и словаците да се опълчат против окупацията, искаше те да се засилват ", споделя Камински.
И те се засилват: едни афишират гладна стачка, други излизат на улицата и стартират да стачкуват. Те упорстват за осъществяване на настояванията на Палах от предсмъртното му писмо: преустановяване на цензурата и закриване на пропагандния вестник на съветските окупатори " Zpravy ".
Три дни след гибелта му те се събират пред историческата постройка на Ректората на Карловия университет, с цел да му отдадат последна респект: 200 хиляди души съпровождат тялото му до гробището Олшани.
" Седмицата на Палах "
Исканията на Ян Палах остават неизпълнени - нито е отстранена цензурата, нито е закрито руското пропагандно издание, а чехите и словаците изпадат в един тип " заспалост " за 20 години. Пробуждат се (не те, а идващото потомство чехи), когато анархистко-монархическата самодейност " Чешките деца " приканва към митинги. Именно деца са били основателите на митингите, когато Ян Палах се самозапалва.
На 15 януари 1989 година те излизат на Вацлавския площад в Прага, с цел да напомнят за събитията от преди 20 години. Те се събират на това място всеки ден в продължение на една седмица, която влиза в историята като " седмицата на Палах ".
Инициативата на младежите разклаща режима и маркира началото на края на комунизма в Чехословакия - въпреки тогава към момента никой да не подозира това. Насилствената мъка на комунизма стартира на 17 ноември, когато пражките студенти се опълчват на служителите на реда, застанали на пътя на мирния им митинг. Още преди края на годината политическата система се разпада и предходният зложелател № 1 на режима Вацлав Хавел става президент.
" Днес Ян Палах е една от най-известните персони в чешката история, хвърлящ мост и към днешните действителности в страната: неслучайно на 16 януари на Вацлавския площад ще се организира огромна проява против ръководещите ", споделя историкът Лукаш Камински.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ