Сама?! Ама сигурно познаваш някой там? Не? Е браво, браво

" Сама?! Ама несъмнено познаваш някой там? Не? Е отлично, отлично " Подобни възклицания в компанията на вежди, изстреляни към темето, бяха най-честата реакция на " отивам в Азия сама ". Соло пътешествията са от дълго време известни по света, само че у нас не се доверяваме току-тъй на някакви си трендове. Да видиш света независимо вместо в проведена група, изключително в случай че си жена на 20 и няколко, очевидно наподобява необичайно, може би даже неразумно. Аз обаче го направих и съм уверена, че е едно от най-полезните неща, които в миналото съм правила за себе си.

И по този начин, пробвах се да изтръскам багажа си от предубеждения и потеглих на 5-седмична обиколка през Тайланд, Лаос и Камбоджа.Статистика
Проучване на Visa от 2015 година, което изследва 25 страни от целия свят, демонстрира, че за интервала 2013-2015 година соло пътешествията са станали съвсем двойно по-популярни – от 15% на 24%.
Изследване от 2017 година, оповестено в Lonely Planet, мери настройките на над 300 пътешественици и открива, че 51% от тях възнамеряват да заминат сами на идната си екскурзия.
Данни на Гугъл Trends сочат, че сред 2015 и 2017 година ползата към британският термин solo travel се е покачил двойно.Взех 4 тениски, 2 рокли, 2 чифта къси панталони, състезателен екип, бански, яке, пелерина и обичания си индонезийски саронг – парче плат, което може да се употребява за всичко - от пола до покривка. Най-много място в багажа ми заемаха не облеклата, а медикаментите. Сега към този момент знам – пътува се единствено с 1-2 медикаменти от първа нужда – останалото заема ненужно пространство, а и множеството лекарства могат да се намерят на място.

Когато става дума за сами дами на път, постоянно слушам определението " самоуверено ". Затова дано да стартира с едно значимо конкретизиране. Ужасно ме беше боязън! Тревожех се, че ще съм самотна, уязвима, изгубена и че въобще няма да се оправя. Беше ми мъчно да се изправя против личните си паники, които с години бяха тикала в най-далечните ъгли на душата си. В всекидневието ми вкъщи се разсейвах и успявах да държа отрицателните страсти на безвредно разстояние. Соло пътешествието обаче напипа петролния бунар на моите страхове и те бликнаха на открито. Черни, само че пък златни.

Напълно обикновено е да се притеснявате да пътувате сами. Но не толкоз тъй като някой може да ви открадне телефона, а тъй като евентуално ще се изправите пред наличието на личната си персона. Това си е предизвикателство, само че извършите ли го – премията е огромна.

Сблъсъкът ми със себе си беше най-суров през един следобяд, в град Чай Май, Северен Тайланд. Още щом дойдох в Азия, незабавно си открих компания и по този начин елементарно претърпях културния потрес. Пътуването самичък улеснява контакта с другите хора и ви дава свободата да бъдете себе си, без да се извинявате за това. Когато обаче останах сама, без интернет и без никого, с който да поговоря, градът ми се строи недопечен и недосегаем. Оказах се пред улица, която не знаех по какъв начин да пресека поради нестихващия трафик, и това беше последната капка. Почувствах се толкоз самотна и безсилна, че се разплаках посред тротоара. У дома постоянно има с кого да поговоря или намирам метод да се разсея от безпокойствата си, само че тук трябваше да мина през тях. Така една на пръв взор незначителна обстановка отключи всички страсти, които до тогава бях потискала. Даде ми късмет да ги преодолея и да се усещам по-силна.

През петте седмици на моето пътешестване разгледах три от най-красивите, богати на история и просвета страни в Югоизточна Азия.

Куанг Си, Лаос

Непредвиденият Лаос
В съпоставяне със прилежащите страни Лаос не е изключително прелъстителен за туристите. Много от хората, с които се срещнах по време на пътуването, напряко го бяха задраскали от програмата си, с цел да го заменят с Виетнам или Камбоджа. Въпреки оскъдната информация, която имах за Лаос, въпреки всичко бях решена да прекарам няколко дни там. Това щеше да е по-скоро директно прекосяване, едвам изтрия още една страна от скреч картата на света, която виси в спалнята ми.
Само че още от първия ден в Лаос се срещнах със страхотни хора, които след това ме срещнаха с група мотористи. Няколко разменени реплики по-късно и към този момент връщах автобусния си билет, с цел да потегли по прашните пътища на страната, на две колела. Ако бях вкъщи или пътувах с група, в никакъв случай нямаше да си помисля да направя сходно нещо. Когато пътуваш самичък обаче, всяко решение зависи само от теб и имаш свободата да опиташ каквото ти хрумне. Вместо да остана в Лаос ден-два, прекосих цялата страна. Разбира се, през това време видях някои забележителности, само че имаше дни, изцяло лишени от водопади и позлатени будистки храмове.

Благодарение на спокойните и радостни хора, с които пътувах, се отърсих от потребността да бъда характерен екскурзиант, да програмирам всяка минута от деня и да изщракам хиляди фрагменти. Вместо това пътувах постепенно.

През един изключително парещ ден спукахме гума в някакво забравено от Бога селце. Докато чакахме механика, локално семейство ни обкръжи и ни наля бира с лед - по този начин я избират в Азия. Някой пусна музика, децата ни хванаха за ръце и вместо да бързаме към идната си дестинация, останахме на спонтанното тържество.

Лаос се трансформира в низ от непредвидени обрати и поради това остави в мен най-милите мемоари от пътуването. Научих, че е по-приятно да имам естествени прекарвания, в сравнение с да покрия дълъг лист с туристически обекти.

Рожден ден с хора от 5 континентаИзследване
Съвместно изследване на университетите " Южен кръст ", Австралия, и Техническия университет в Окланд преглежда дълготрайните последствия върху живота на дамите, които пътуват сами. Резултатите демонстрират, че пътуването е значимо тогава, когато води до ново схващане за себе си, връзките с близките и метода на живот. Данните също по този начин сочат, че постоянно смисълът от едно пътешестване става изтъкнат едвам когато човек се върне към делничния си живот.Падна се да прекарам рождения си ден в Чан Май, Тайланд. Представях си уединен ден, надалеч от всички, които биха чествали с мен. Щом обаче се отърсих от предубежденията и оставих събитията да се развиват непринудено, действителността се оказа ненадейно приятна.

В хостела ми се събраха куп хора, с които се бях срещнала предходните дни, с цел да трансфорат този рожден ден в един от най-интересните ми празници. В компанията на пътешественици от пет континента пораснах и споделях без никакви задръжки, както е допустимо единствено с полунепознати.
Разбрах, че постоянно когато съм пътувала с различен човек или с компания, сме образували капсула към себе си. Стените й не разрешават на новите познанства да пуснат корени. Когато обаче потеглих на път сама, усетих нужда да се свържа с нови хора и това ми оказа помощ да преодолея обществените си страхове. Освен това видях какъв брой доста хора също пътуват сами и без значение от коя точка на света идват, потребностите и страховете им не са по-различни от моите.

Чан Май, Тайланд

Граница на търпението
В съпоставяне с европейците хората в Югоизточна Азия наподобяват изумително спокойни. Не мрънкат и не потропват нервно с крайник, когато публичният превоз закъснява. Не беснеят даже когато проектите им се срутен. Много от пътешествениците в Азия също прихващат това успокоение.
Две от трите граници, които прекосих по време на пътуването, евентуално биха разпенили множеството българи. Дълго очакване на 45-градусов задух, 4-часови опашки пред гишета, липса на каквито и да било пояснения, автобусни пътувания, които се оказват двойно по-дълги от оповестеното. Разбира се, първоначално всичко това ме вбесяваше. Гледах отдолу под вежди, крачех нервно и настоявах да знам за какво се бавим.

На границата сред Камбоджа и Тайланд открих двама нови спътници, които формулираха спокойствието на Азия в две фрази: " Виж, можеш да се ядосваш или да приемеш, че ситуацията чисто и просто е такова. Ще пристигнем, когато пристигнем. " Изумително, само че тези думи ме накараха да се успокоя и да приема обстановката. Вместо сама да мятам подпалки на гнева си, използвах времето, с цел да поговоря с нови хора и да чуя забавни истории.
Връщайки се вкъщи, се стремя да помня тази позиция. Можем да надуваме бузи и клаксони, само че това няма никакъв резултат върху тапите по пътищата – нито асфалтовите, нито метафоричните.

Това премеждие ми сподели, че от 16-часовите пътувания с рейсове без климатик и рикши с кокошки стават положителни истории. Истинска диря обаче оставя друго. Както споделя Марсел Пруст: " Пътешествието на откривателя не е в търсенето на нови пейзажи, а в взор с нови очи. " Ако се престрашите да пробвате соло пътуването даже единствено за уикенда, обезпечено ще получите най-малко един спомагателен чифт очи.

Ангкор Ват, Камбодж

4 съвета за безвредно соло странствуване

- Проучете локалната просвета
Поинтересувайте се по какъв начин се обличат локалните и какъв е техният етикет на другарство. В някои страни даже ежедневните жестове и мимики имат друго значение от това, на което сме привикнали.

- Задавайте въпроси
Преди да разголите душата си пред симпатични хора на път, а и вкъщи, поинтересувайте се от тях. С необятна усмивка задайте няколко въпроса, които да ви покажат дали отсрещният човек заслужава доверието ви.

- Хранете се с локалните
Когато пътувам в Азия, постоянно похапвам по пазарите и будките за улична храна (street food). Нито един път не се разболях макар ястия като панирани тарантули и кифлички с червени мравки. Смятам, че съществена заслуга имат местата, които избирах – постоянно с огромен напор от локални хора. Те най-добре знаят къде храната става.

- Говорете с други пътешественици
Пътеводителите постоянно са от изгода, само че няма нищо по-ценно от опита първа ръка. Поприказвайте с хора, които се връщат от там, накъдето сте тръгнали вие. Те най-добре ще ви посъветват какво да видите и какво да избегнете.

Как елементарно да се запознаете с други хора, когато пътувате сами

- Спете в хостели
Хостелите от дълго време към този момент не са мърляви и запуснати места, където по през целия ден се лее бира, а от душа тече ръждива вода. Е, най-малко не всички. Лесно можете да намерите чудесни хостели, с дизайнерски интериор и чудесно обслужване. А общите елементи дават добра конюнктура за нови запознанства.

- Не се опасявайте да говорите
Пътуващите хора нормално са приветливи и елементарно можете да ги заговорите, стига да преодолеете неудобството. Въпроси като, " Как да пресека улицата тук " дадоха начало на едни от най-ползотворните ми другарства на път.

- Оползотворявайте всяка обстановка
Чакате на опашка за печени на улицата стриди или пък се оказвате в препълнен до спукване рейс? Вземете образец от държанието на родните баби във влаковете и заговорете хората в близост. Може пък да се окаже, че тъкмо до вас има някой, който ще промени цялата идея на пътуването ви.Какво да не изпускате в Тайланд, Лаос и Камбоджа
Тайланд
Будистките храмове в Чан Май организират стратегия, която предизвиква чужденците да приказват с подрастващите монаси. Така туристите научават повече за практиките на будизма, а младите монаси усъвършенстват британския си. Т.нар. monk chats съществуват само в Чан Май, коства си да опитате.

Лаос
Водопадите Куанг Си, покрай град Луанг Прабанг, са едни от най-красивите в Югоизточна Азия. Камъкът травертин прави водата да наподобява тюркоазена, а естествените басейни към водопадите са превъзходен вид да се разхладите от горещия тропически климат. Освен това нощният пазар на Луанг Прабанг предлага голямо многообразие от вкусна улична храна.

Камбоджа
Най-известната забележителност в Камбоджа е храмовият комплект Ангкор Ват, до град Сием Рийп. Ако сте в страната, хилядолетните храмове не са за изпускане. Специални заведения в Сием Рийп оферират ястия с тарантули и червени мравки, които са учудващо вкусни. Ако имате време да отскочите до столицата Пномпен, безусловно се отправете към пандиза S21 и Полетата на гибелта. Там ще разберете за значима част от международната история, която е малко известна в Европа.