"Салон Кити“ – публичният дом на нацисткия елит
„ Салон Кити “ в Берлин е елитният обществен дом на нацистка Германия. За него се носят какви ли не митове. Някои от тях са художествена небивалица – като тази във кино лентата на италианския режисьор Тинто Брас от 1976 година, написа dw.com
Десетилетия по-късно швейцарският продуцент Урс Брунер обаче взема решение да направи римейк на кино лентата. Целта му: да предложи на публиката артикул, който се опира на историческите обстоятелства. За изходна база трябвало да му послужи полудокументалната книга на създателя на детективски романи Петер Норден. Оказало се обаче, че и тя съдържа доста непроверени обстоятелства. И по този начин Брунер тръгнал по следите на истината – дружно с австрийската журналистка Юлия Шрамел.
В последна сметка вследствие на четиригодишни изследвания се ражда не филм, а книга: „ Салон Кити. Легенди, обстоятелства, измислици. Кити Шмид и нейният скандално прочут шпионски обществен дом “.
По 800 евро за „ услуга “
Според Брунер, общественият дом не е бил място за полови оргии, както е показан във кино лентата на Брас. Конфиденциалността е била значима, още повече, че в нацистка Германия проституцията публично е била неразрешена, напомня той. Но това напълно не значи, че нацистите се били отрекли от плътските удоволствия.
За прикритие заведението се наричало „ Пансион Шмид “ – място за актьори и хора на изкуството. Жилището на „ Гизенбрехтщрасе “ 11 с обща повърхност от към 500 квадратни метра се състояло от предверие, грациозен хол и няколко не доста огромни стаи. Гостите посрещала персонално Кити Шмид, която ги съпровождала до дневната.
В нея ги очаквали няколко куртизанки, а прислужница им наливала шампанско. Ако гостът не можел да си хареса никоя от присъстващите дами, му предложили фотоалбум, от който да си избере компаньонка, която по-късно извиквали по телефона.
Сексуалните услуги в този първокласен обществен дом обаче не били евтини – по настоящи цени към 800 евро. И можели да си ги разрешат единствено доста състоятелни хора. А почетните посетители, които знаели паролата „ Ротенбург “, получавали обслужване от най-висока класа.
Куртизанките и техните клиенти
По свидетелства на очевидци, които създателите на книгата съумели да издирят в разнообразни страни, Кити Шмид наемала на работа единствено високообразовани интелигентни дами на възраст от 20 до 30 години, говорещи непознати езици и с изискани обноски. Те били длъжни да се явяват пред гостите в елегантни вечерни или коктейлни рокли.
Сред клиентите на обществения дом били представители на каймака на обществото, както и дипломати от страни – съдружници на Германия – като Италия и Испания. Към най-известните непрекъснати гости спадали министърът на външните работи Йоахим декор Рибентроп, неговият италиански сътрудник и шурей на Бенито Мусолини – граф Галеацо Чано. Установено е още, че в „ Салон Кити “ са ходили началникът на защитата на Хитлер – генералът от Секретен сътрудник Йозеф „ Зеп “ Дитрих, шефът на Германския трудов фронт и завеждащ организационния отдел на Националсоциалистическата партия NSDAP Роберт Лей, шефът на Главното ръководство за сигурност в Райха – Райнхард Хайдрих, както и шефът на нацисткото разузнаване от Главното ръководство за сигурност Валтер Шеленберг.
Самият Хитлер, който е ненавиждал проституцията, в никакъв случай не е ходил в „ Салон Кити “, дори е допустимо въобще да не е знаел за съществуването му. Което обаче не може да се твърди за неговия министър на пропагандата Йозеф Гьобелс, който е посещавал дома – въпреки и единствено един път.
Истински арийки и шпиони
В записките си, оповестени през 1956 година, шефът на нацисткото разузнаване от Главното ръководство за сигурност Валтер Шеленберг написа, че „ Салон Кити “ е бил значим инструмент на вътрешното разузнаване, т.е. за шпиониране на „ своите “. А също по този начин, че офицери от Секретен сътрудник взели участие в подбора и образованието на куртизанките, които били в същото време и шпиони. Те трябвало да бъдат същински арийки и уверени привърженички на националсоциализма.
Авторите на книгата обаче не са разкрили удостоверение на слуховете за двойни стени, за скрити в таблите на леглата микрофони, за едностранно транспарантни огледала или за жици, стигащи до мазето, където сътрудници слушали и записвали диалозите на високопоставените посетители на обществения дом.
Бомбата от 1943 година
В реалност „ Салон Кити “ е бил „ първокласно място за скотски удоволствия и разтуха на властовия хайлайф и неговите задгранични посетители в Берлин. В интервала 1939 – 1942 година общественият дом изживява подем. През 1943-а обаче е улучен от бомба – при британска бомбардировка. Тогава изгарят горните два етажа на постройката – третият и четвъртият.
След това общественият дом се мести в подземния етаж и губи предходния си искра. Но оцелява и след войната. Кити Шмид управлява салона до 1954-а – годината, в която умира. Бившите й “служителки “ си спомнят за нея с любов и топлота.
Десетилетия по-късно швейцарският продуцент Урс Брунер обаче взема решение да направи римейк на кино лентата. Целта му: да предложи на публиката артикул, който се опира на историческите обстоятелства. За изходна база трябвало да му послужи полудокументалната книга на създателя на детективски романи Петер Норден. Оказало се обаче, че и тя съдържа доста непроверени обстоятелства. И по този начин Брунер тръгнал по следите на истината – дружно с австрийската журналистка Юлия Шрамел.
В последна сметка вследствие на четиригодишни изследвания се ражда не филм, а книга: „ Салон Кити. Легенди, обстоятелства, измислици. Кити Шмид и нейният скандално прочут шпионски обществен дом “.
По 800 евро за „ услуга “
Според Брунер, общественият дом не е бил място за полови оргии, както е показан във кино лентата на Брас. Конфиденциалността е била значима, още повече, че в нацистка Германия проституцията публично е била неразрешена, напомня той. Но това напълно не значи, че нацистите се били отрекли от плътските удоволствия.
За прикритие заведението се наричало „ Пансион Шмид “ – място за актьори и хора на изкуството. Жилището на „ Гизенбрехтщрасе “ 11 с обща повърхност от към 500 квадратни метра се състояло от предверие, грациозен хол и няколко не доста огромни стаи. Гостите посрещала персонално Кити Шмид, която ги съпровождала до дневната.
В нея ги очаквали няколко куртизанки, а прислужница им наливала шампанско. Ако гостът не можел да си хареса никоя от присъстващите дами, му предложили фотоалбум, от който да си избере компаньонка, която по-късно извиквали по телефона.
Сексуалните услуги в този първокласен обществен дом обаче не били евтини – по настоящи цени към 800 евро. И можели да си ги разрешат единствено доста състоятелни хора. А почетните посетители, които знаели паролата „ Ротенбург “, получавали обслужване от най-висока класа.
Куртизанките и техните клиенти
По свидетелства на очевидци, които създателите на книгата съумели да издирят в разнообразни страни, Кити Шмид наемала на работа единствено високообразовани интелигентни дами на възраст от 20 до 30 години, говорещи непознати езици и с изискани обноски. Те били длъжни да се явяват пред гостите в елегантни вечерни или коктейлни рокли.
Сред клиентите на обществения дом били представители на каймака на обществото, както и дипломати от страни – съдружници на Германия – като Италия и Испания. Към най-известните непрекъснати гости спадали министърът на външните работи Йоахим декор Рибентроп, неговият италиански сътрудник и шурей на Бенито Мусолини – граф Галеацо Чано. Установено е още, че в „ Салон Кити “ са ходили началникът на защитата на Хитлер – генералът от Секретен сътрудник Йозеф „ Зеп “ Дитрих, шефът на Германския трудов фронт и завеждащ организационния отдел на Националсоциалистическата партия NSDAP Роберт Лей, шефът на Главното ръководство за сигурност в Райха – Райнхард Хайдрих, както и шефът на нацисткото разузнаване от Главното ръководство за сигурност Валтер Шеленберг.
Самият Хитлер, който е ненавиждал проституцията, в никакъв случай не е ходил в „ Салон Кити “, дори е допустимо въобще да не е знаел за съществуването му. Което обаче не може да се твърди за неговия министър на пропагандата Йозеф Гьобелс, който е посещавал дома – въпреки и единствено един път.
Истински арийки и шпиони
В записките си, оповестени през 1956 година, шефът на нацисткото разузнаване от Главното ръководство за сигурност Валтер Шеленберг написа, че „ Салон Кити “ е бил значим инструмент на вътрешното разузнаване, т.е. за шпиониране на „ своите “. А също по този начин, че офицери от Секретен сътрудник взели участие в подбора и образованието на куртизанките, които били в същото време и шпиони. Те трябвало да бъдат същински арийки и уверени привърженички на националсоциализма.
Авторите на книгата обаче не са разкрили удостоверение на слуховете за двойни стени, за скрити в таблите на леглата микрофони, за едностранно транспарантни огледала или за жици, стигащи до мазето, където сътрудници слушали и записвали диалозите на високопоставените посетители на обществения дом.
Бомбата от 1943 година
В реалност „ Салон Кити “ е бил „ първокласно място за скотски удоволствия и разтуха на властовия хайлайф и неговите задгранични посетители в Берлин. В интервала 1939 – 1942 година общественият дом изживява подем. През 1943-а обаче е улучен от бомба – при британска бомбардировка. Тогава изгарят горните два етажа на постройката – третият и четвъртият.
След това общественият дом се мести в подземния етаж и губи предходния си искра. Но оцелява и след войната. Кити Шмид управлява салона до 1954-а – годината, в която умира. Бившите й “служителки “ си спомнят за нея с любов и топлота.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ