Саксофонът (от френски: saxophone, създадено от личното име Sax +

Саксофонът (от френски: saxophone, основано от персоналното име Sax + гръцката дума φωνή – „ тон “) е музикален инструмент от групата на дървените духови принадлежности.
Още от самото си основаване е бил изработван от метал – пакфонг (сплав от мед, никел и цинк) или томлак – томпакова мед (сплав от цинк и мед или от месинг). Може да се създава и от злато. Външната страна е никелирана (посребрена или позлатена), а за опазване на покритието се нанася лек слой от лак. Мундщукът се прави от метал, изкуствени материали или слонова кост. Тръбата е с коническо сечение. Притежава необятна мензура. Началото е от дърво по тази причина спада към дървените духови принадлежности.
Историческо развиване
Изобретен е от белгиеца Адолф Сакс, живял в Париж през 19 век – виртуоз, владеещ няколко инструмента. Идеята му била да сътвори универсални принадлежности за тогавашните духови оркестри като естествена връзка сред дървени и медни духови принадлежности.
Саксофонът бил констуиран през 1841 година и се употребявал основно във военните духови оркестри. Има осем разновидности: сопранино, сопран, алт, тенор, баритон, бас, контрабас, субконтрабас. Най-често се употребяват алт-саксофона и тенор-саксофона.Саксофонът е с кларинетен мундщук с октавово пренадуване с Бьом клапанна система.
Разпространение
В симфоничния оркестър е употребен в произведения на Бизе, Масне, Маербер, Барток и други Използва се и от модерни композитори, в това число български.
През 20-те години на 20 век навлиза в джазовата и танцова музика с характерен състав: 2 алт, 2 тенор и 1 баритон.