Промени в НПК внесоха от БСП, за да няма намалени присъди по тежки престъпления
Съкратеното правосъдно разследване, което води до понижаване на наказването, да не се ползва при умишлени убийства и тежки телесни повреди. Такава смяна в Наказателно-процесуалния кодекс са внесли шестима депутати от Българска социалистическа партия отпред с водача Корнелия Нинова, оповестява " Лекс ".
Темата е изключително настояща в последно време, откакто причинителите на няколко жестоки убийства, като това на русенската журналистка Виктория Маринова, се възползваха от съкратеното правосъдно разследване, с цел да получат по-леки присъди.
От Българска социалистическа партия оферират в член 369а от Наказателно-процесуален кодекс да се запише следното: „ Съкратеното правосъдно разследване в случаите на член 371, т. 2 не се позволява при съзнателно причиняване на гибел или тежка телесна щета “. Т.е. без значение че подсъдимият признава напълно обстоятелствата в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тях, съкратеното правосъдно разследване няма да може да се ползва при убийства и тежки телесни повреди.
Същевременно обаче Българска социалистическа партия предлага да се резервира опцията за осъществяване на скъсен развой, когато подсъдимият и юристът му, гражданският просител, частният обвинител и техните повереници да дадат единодушие да не се организира разпит на всички или на някои очевидци и движимости лица, а при постановяване на присъдата директно да се употребява наличието на съответните протоколи и експертни изводи от досъдебното произвеждане (чл. 371, т. 1 от НПК).
До май 2010 година член 369а от Наказателно-процесуален кодекс предвиждаше: „ Съкратено правосъдно разследване не се позволява при съзнателно причиняване на гибел или тежка телесна щета, или когато деецът е бил в пияно положение “. Но беше анулиран.
В претекстовете си към плана от Българска социалистическа партия напомнят, че съкратеното правосъдно разследване беше въведено в Наказателно-процесуален кодекс през 2006 година в опит да се обезпечи експедитивност при разглеждането на наказателните каузи и да се разтовари системата на наказателното правосъдие.
От левицата обаче акцентират, че опцията съкратеното правосъдно разследване да се ползва за всички закононарушения още през 2006 година породи обществено напрежение и предизвика професионален спор. „ Голяма част от хората, в това число практикуващи адвокати считат за недопустимо и безпричинно автоматизираното налагане на по-леки санкции, без значение от тежестта на осъщественото закононарушение, единствено заради това, че подсъдимият е признал обстоятелствата по обвиняването. Налага се чувството, необятно споделено и възприемано, че причинителят не получава заслужено наказване, съответстващо на тежестта на осъщественото от него незаконно действие “, пишат депутатите от Българска социалистическа партия.
Според тях неограниченото използване на съкратеното правосъдно разследване, съчетано с автоматизираното налагане на по-леко наказване, според член 58а от Наказателен кодекс, води в някои случаи до нарушение на правилото на сходство на закононарушението и наказването, а от там и попречва постигането на задачите на наказателното правосъдие.
Темата е изключително настояща в последно време, откакто причинителите на няколко жестоки убийства, като това на русенската журналистка Виктория Маринова, се възползваха от съкратеното правосъдно разследване, с цел да получат по-леки присъди.
От Българска социалистическа партия оферират в член 369а от Наказателно-процесуален кодекс да се запише следното: „ Съкратеното правосъдно разследване в случаите на член 371, т. 2 не се позволява при съзнателно причиняване на гибел или тежка телесна щета “. Т.е. без значение че подсъдимият признава напълно обстоятелствата в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тях, съкратеното правосъдно разследване няма да може да се ползва при убийства и тежки телесни повреди.
Същевременно обаче Българска социалистическа партия предлага да се резервира опцията за осъществяване на скъсен развой, когато подсъдимият и юристът му, гражданският просител, частният обвинител и техните повереници да дадат единодушие да не се организира разпит на всички или на някои очевидци и движимости лица, а при постановяване на присъдата директно да се употребява наличието на съответните протоколи и експертни изводи от досъдебното произвеждане (чл. 371, т. 1 от НПК).
До май 2010 година член 369а от Наказателно-процесуален кодекс предвиждаше: „ Съкратено правосъдно разследване не се позволява при съзнателно причиняване на гибел или тежка телесна щета, или когато деецът е бил в пияно положение “. Но беше анулиран.
В претекстовете си към плана от Българска социалистическа партия напомнят, че съкратеното правосъдно разследване беше въведено в Наказателно-процесуален кодекс през 2006 година в опит да се обезпечи експедитивност при разглеждането на наказателните каузи и да се разтовари системата на наказателното правосъдие.
От левицата обаче акцентират, че опцията съкратеното правосъдно разследване да се ползва за всички закононарушения още през 2006 година породи обществено напрежение и предизвика професионален спор. „ Голяма част от хората, в това число практикуващи адвокати считат за недопустимо и безпричинно автоматизираното налагане на по-леки санкции, без значение от тежестта на осъщественото закононарушение, единствено заради това, че подсъдимият е признал обстоятелствата по обвиняването. Налага се чувството, необятно споделено и възприемано, че причинителят не получава заслужено наказване, съответстващо на тежестта на осъщественото от него незаконно действие “, пишат депутатите от Българска социалистическа партия.
Според тях неограниченото използване на съкратеното правосъдно разследване, съчетано с автоматизираното налагане на по-леко наказване, според член 58а от Наказателен кодекс, води в някои случаи до нарушение на правилото на сходство на закононарушението и наказването, а от там и попречва постигането на задачите на наказателното правосъдие.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ