„Няма расизъм“ = „Земята е плоска“
Съжалявам, само че изказванието, че няма расизъм, ми звучи тъкмо толкоз жалко, колкото и „ Земята е плоска “. Сякаш родено от един и същи потенциал мозъчна активност, който, за жалост, е с негативна стойност.
Да, господа, IQ-тестът ви излезе… негативен е…
Сега… аз ще пиша за Съединени американски щати, само че пък, в случай че вие видите някаква аналогия с някакво друго място (например мястото, на което живеете)… то това си е напълно плод на вашето въображение.
Преди няколко дни някакви българи в Съединени американски щати, които се назовават публицисти, обяснили, че в Съединени американски щати няма расизъм и за образец бил даден Обама – ето един негър дори им бил станал президент…
Чернокожият президент на Съединени американски щати, който изкара два мандата в Белия дом. Единият (единствен!!!) негър президент, след поредицата от 43-ма бели преди него, беше даден като образец за неналичието на расизъм.
Въобще не се подлъгвам, че хората са длъжни да търсят, виждат и намират проблемите, които не са техни, само че ми е невероятно да го приема, когато тази „ слепота “ идва от някой, който се кичи с купата „ публицист “. Невежеството не е неразрешено за съвсем всички хора. Журналистите обаче са измежду дребното изключения. Като да вземем за пример – не е проблем да си невисок, само че разбираш за какво не може да играеш в NBA, нали? Може да си си зачукан в девета глуха на незнанието, колкото си искаш, стига да не си обществено изразяващ мнението си „ публицист “.
Сега – за какво толкоз хора съвсем получиха оргазъм от удоволствието да чуят, че „ расизъм нямало “ и че чернокожите единствено преиграват и че в действителност те били мързеливи… та, за какво това се случва е друга тематика. Но да си публицист напълно не значи да казваш на хората това, което желаят да чуят, с цел да те харесват, а значи да казваш истината. Разбира се, не изключват опцията да съществуват и публицисти расисти.
Подобен вид държание ражда следната реакция:
Убийство на чернокожи – реакция нула (да не кажа „ наслада “), протест на ККК – реакция нула, още едно, две, три, 10 убийства на чернокожи – реакция: „ Ай стига ни занимавахте с тия! “
Показват клип със счупени витрини на магазин – реакция: всички са възмутени.
***
Ще стартира с най-ранната в живота демонстрация на расизма в Съединени американски щати – образованието.
Не знам дали знаете, само че публичните (това значи „ не скъпите частни “) учебни заведения в Щатите се финансират от налозите на общността (квартала, в случай че щете), в която се намират. Това значи, че няма централно финансиране – т.е.: съвсем без пари извън. Евтините квартали са бедните квартали. Това са кварталите с чернокожо население. В тези небогати учебни заведения преподават малко учители на доста деца в претъпкани класни стаи. Качеството е доста ниско. Учебниците са остарели. Старите учебници са постоянно расистки и в тях се учи една много преиначена история. Това – последното – е грамаден проблем, само че няма да се стопираме на него в този момент. Ще продължим единствено с фундаменталните гафове на расизма. Чернокожите нямат късмет за доста извънкласни занимания и в допълнение образование.
Всичко това стартира преди няколко генерации, когато федералните и регионалните управляващи разделят зоните в градовете и обитаемоте места на такива, в които е желателно да има вложения и такива, в които – не. Това се назовава RedLining (буквалният му превод звучи малко неуместно на български: „ наблягане с алено “).
То си е просто един тип зониране, което стопира вложенията в „ тези квартали “
и блокира популацията им от израстване. Всичко това става на фона на лъжливите приказки за тъждество и интеграция.
Шансовете на бял и негър в Америка за приемане в лицей са разнообразни. Шансовете им да вземат заем от банката за пазаруване на жилище или започване на бизнес се разминават в пъти. Това е тъй като от десетилетия банките и застрахователите употребяват картите от упоменатото към този момент зониране (RedLining), с цел да преценят на кого да отхвърлят пари. Изследване още от осемдесетте години на 20 век, извършено в Атланта, Джорджия, демонстрира, че банковите чиновници са по-склонни да отпускат заеми на небогати бели американци, в сравнение с по-заможни афро-американци.
Затова с годините от този момент са насъбрани такива разлики, че на всеки $100, притежавани от бяло американско семейство, дават отговор едвам $5, притежавани от чернокожо американско семейство.
Разликата е 20 пъти.
Да приемем, че въпросният негър човек е извадил шанс и, макар скапаното си обучение, неналичието на пари у родителите му и фактът, че всички му споделят, че няма смисъл, въпреки всичко е съумял да се класира и да го одобряват в колеж…
… отваряме една огромна скоба тук-----> приемането в лицей в Съединени американски щати се счита за най-хубавият и сигурен метод да подсигуриш за себе си и възможното си семейство добър живот за в бъдеще, тъй като това обезпечава положителната работа и положителната заплата…
… та – приели са го в лицей. Чудо №1 се е случило. Някак си намира пари за таксите – знамение №2 се е случило. Намира пари да се устоя и така нататък Накрая приключва. Шансовете на негър да си откри работа в Съединени американски щати са два пъти по-малки. Източник на това умозаключение е проучване на Харвард от 2017 година, озаглавено: “Whitened Resumes: Race and Self-Preservation in the Labor Market”.
Изследванията, несъмнено, са за хората, които обичат истината, до момента в който другите, които обичат да ненавиждат и постоянно споделят неща, като: „ Аз не съм расист, НО… “, избират да дават за образец няколкото компании, които са назначили чернокожи, с цел да си създадат расова реклама за приемливост. Именно тези няколко образеца се употребяват от консерваторите, с цел да изясняват, че „ всеобщо “ компаниите назначават некадърници, единствено тъй като са чернокожи, с цел да се вършат на толерантни и по този начин ощетяват горките онеправдани бели хора.
Getty Images
Да се информираш за обстоятелствата постоянно те изправя пред това да схванеш, че обстоятелствата са в прорез с персоналните ти убеждения и не могат да поддържат желанието ти да мразиш. Съответно обстоятелствата са за боклука. Всички избират да слушат някакъв човек, закичил се с купа като „ публицист “ да вземем за пример, който споделя, че няма расизъм или още по-интересното: че расизмът е с противоположен знак.
Ето още едно проучване (източник: Bureau of Labor Statistics), съгласно което равнището на безработица измежду чернокожите е ДВОЙНО по-голямо в сравнение с измежду бели, ДОРИ при тези, които са приключили лицей. Накрая расистите, които не обичат да ги назовават расисти, по някаква причина, споделят, че чернокожите американци просто са мързеливи и не им се работи.
Сега да забележим за какво някои хора имат такава крещяща потребност да имат вяра, че са онеправдани, тъй като са бели
и че чернокожите (заради квота) или мексиканците, имигрантите и незаконните са им „ взели работата “. Защото, съгласно мен, са некадърни и мързеливи, надлежно не са постигнали нищо, а имат желанието да са. Затова съобразителни политици, които нямат честен проблем да употребяват расизма, им натякват, че те в действителност са жертви. Аз персонално си мисля, че в случай че Джамал е пристигнал от Уганда или Хорхе е пристигнал от Мексико, без да знае британски и би трябвало да се крие, тъй като е нелегален… и все пак е взел ТВОЯТА работа… може би не е трябвало да я работиш поначало, тъй като уменията ти са колкото на килнат махленски дирек и си тъкмо толкоз потребен.
Но да приемем, че чудесата за даден негър човек са се случили и той е постигнал това да има и обучение, и работа, и добра заплата. Историята на Шола Ричардс, която той показа на 28 май, малко откакто Съединени американски щати се изправи на нокти поради убийството на Джордж Флойд, споделя за това, че той има добра заплата и работа, и по тази причина си е купил хубава къща в прекрасен квартал. Той е висок метър и деветдесет и с атлетично телосложение, само че всякога, когато излиза на разходка, взема кучето си и дребната си щерка, тъй като се опасява за живота си. По неговите думи: „ до момента в който съм с кучето и щерка ми, аз съм грижлив собственик и любящ татко, в случай че изляза самичък, автоматизирано се трансформирам в застрашителен, наедрял негър, чието място не е там “. И се опасява, че някой ще извика служителите на реда и че ще го гръмнат на улицата.
Явно белите са привикнали, че чернокожите би трябвало да живеят в гета и не ги желаят в кварталите си. Но ЕДНОВРЕМЕННО с това им се подиграват, че са мързеливи и не желали да се възползват от предоставените им благоприятни условия и че „ не бе – в действителност никой не ги бил спирал да реализират неща в живота “. Нали…?
***
Сега… тъй като стана въпрос за хората, които споделят: „ Аз не съм расист, НО… “, да обърнем малко внимание на настройката на актуалния расист. Той се усеща притиснат от обществото, тъй като въпреки всичко Хитлер загуби Втората международна и то не беше чак толкоз от дълго време. Затова споделят неща, като: „ Ние сме крайно-десни “ или „ националисти “ или някакви такива неща и се разказват като „ смели хора, които не хаят за политическата уместност “. Което, съгласно мен, е цялостна нелепост, тъй като, в случай че бяха смели и не хаеха за политическата уместност, щяха да имат та*аците да се нарекат с същинското си име: „ нацисти “. Хем към този момент си имат световно-разпознаваем символ—сещате се… та нямаше да им се постанова да се хабят толкоз за ребрандиране и пилеене на сили и средства за нови знаци и реклама. Значи или не са смели, или въпреки всичко се тормозят за политическата уместност и обществения си имидж.
Междувременно… Съединени американски щати за пръв път в историята бяха включени в листата от страни, в които е рисково да си публицист. Вероятно това не се отнася за беге публицистите, които не виждат расизма и считат, че чернокожите елементарна са малко мързеливи. Тоя вид хора постоянно оцелява и се усеща добре на всички места. Като бурените.
За край: стига сте давали нарушителите, които мародерстват в този момент из Съединени американски щати, за образец. Протестиращи и мародери са две разнообразни неща. Са били и постоянно ще бъдат. Така както са две разнообразни неща: хората, които не са расисти; и тези, които споделят, че не са расисти, НО…
Да, господа, IQ-тестът ви излезе… негативен е…
Сега… аз ще пиша за Съединени американски щати, само че пък, в случай че вие видите някаква аналогия с някакво друго място (например мястото, на което живеете)… то това си е напълно плод на вашето въображение.
Преди няколко дни някакви българи в Съединени американски щати, които се назовават публицисти, обяснили, че в Съединени американски щати няма расизъм и за образец бил даден Обама – ето един негър дори им бил станал президент…
Чернокожият президент на Съединени американски щати, който изкара два мандата в Белия дом. Единият (единствен!!!) негър президент, след поредицата от 43-ма бели преди него, беше даден като образец за неналичието на расизъм.
Въобще не се подлъгвам, че хората са длъжни да търсят, виждат и намират проблемите, които не са техни, само че ми е невероятно да го приема, когато тази „ слепота “ идва от някой, който се кичи с купата „ публицист “. Невежеството не е неразрешено за съвсем всички хора. Журналистите обаче са измежду дребното изключения. Като да вземем за пример – не е проблем да си невисок, само че разбираш за какво не може да играеш в NBA, нали? Може да си си зачукан в девета глуха на незнанието, колкото си искаш, стига да не си обществено изразяващ мнението си „ публицист “.
Сега – за какво толкоз хора съвсем получиха оргазъм от удоволствието да чуят, че „ расизъм нямало “ и че чернокожите единствено преиграват и че в действителност те били мързеливи… та, за какво това се случва е друга тематика. Но да си публицист напълно не значи да казваш на хората това, което желаят да чуят, с цел да те харесват, а значи да казваш истината. Разбира се, не изключват опцията да съществуват и публицисти расисти.
Подобен вид държание ражда следната реакция:
Убийство на чернокожи – реакция нула (да не кажа „ наслада “), протест на ККК – реакция нула, още едно, две, три, 10 убийства на чернокожи – реакция: „ Ай стига ни занимавахте с тия! “
Показват клип със счупени витрини на магазин – реакция: всички са възмутени.
***
Ще стартира с най-ранната в живота демонстрация на расизма в Съединени американски щати – образованието.
Не знам дали знаете, само че публичните (това значи „ не скъпите частни “) учебни заведения в Щатите се финансират от налозите на общността (квартала, в случай че щете), в която се намират. Това значи, че няма централно финансиране – т.е.: съвсем без пари извън. Евтините квартали са бедните квартали. Това са кварталите с чернокожо население. В тези небогати учебни заведения преподават малко учители на доста деца в претъпкани класни стаи. Качеството е доста ниско. Учебниците са остарели. Старите учебници са постоянно расистки и в тях се учи една много преиначена история. Това – последното – е грамаден проблем, само че няма да се стопираме на него в този момент. Ще продължим единствено с фундаменталните гафове на расизма. Чернокожите нямат късмет за доста извънкласни занимания и в допълнение образование.
Всичко това стартира преди няколко генерации, когато федералните и регионалните управляващи разделят зоните в градовете и обитаемоте места на такива, в които е желателно да има вложения и такива, в които – не. Това се назовава RedLining (буквалният му превод звучи малко неуместно на български: „ наблягане с алено “).
То си е просто един тип зониране, което стопира вложенията в „ тези квартали “
и блокира популацията им от израстване. Всичко това става на фона на лъжливите приказки за тъждество и интеграция.
Шансовете на бял и негър в Америка за приемане в лицей са разнообразни. Шансовете им да вземат заем от банката за пазаруване на жилище или започване на бизнес се разминават в пъти. Това е тъй като от десетилетия банките и застрахователите употребяват картите от упоменатото към този момент зониране (RedLining), с цел да преценят на кого да отхвърлят пари. Изследване още от осемдесетте години на 20 век, извършено в Атланта, Джорджия, демонстрира, че банковите чиновници са по-склонни да отпускат заеми на небогати бели американци, в сравнение с по-заможни афро-американци.
Затова с годините от този момент са насъбрани такива разлики, че на всеки $100, притежавани от бяло американско семейство, дават отговор едвам $5, притежавани от чернокожо американско семейство.
Разликата е 20 пъти.
Да приемем, че въпросният негър човек е извадил шанс и, макар скапаното си обучение, неналичието на пари у родителите му и фактът, че всички му споделят, че няма смисъл, въпреки всичко е съумял да се класира и да го одобряват в колеж…
… отваряме една огромна скоба тук-----> приемането в лицей в Съединени американски щати се счита за най-хубавият и сигурен метод да подсигуриш за себе си и възможното си семейство добър живот за в бъдеще, тъй като това обезпечава положителната работа и положителната заплата…
… та – приели са го в лицей. Чудо №1 се е случило. Някак си намира пари за таксите – знамение №2 се е случило. Намира пари да се устоя и така нататък Накрая приключва. Шансовете на негър да си откри работа в Съединени американски щати са два пъти по-малки. Източник на това умозаключение е проучване на Харвард от 2017 година, озаглавено: “Whitened Resumes: Race and Self-Preservation in the Labor Market”.
Изследванията, несъмнено, са за хората, които обичат истината, до момента в който другите, които обичат да ненавиждат и постоянно споделят неща, като: „ Аз не съм расист, НО… “, избират да дават за образец няколкото компании, които са назначили чернокожи, с цел да си създадат расова реклама за приемливост. Именно тези няколко образеца се употребяват от консерваторите, с цел да изясняват, че „ всеобщо “ компаниите назначават некадърници, единствено тъй като са чернокожи, с цел да се вършат на толерантни и по този начин ощетяват горките онеправдани бели хора.
Getty Images
Да се информираш за обстоятелствата постоянно те изправя пред това да схванеш, че обстоятелствата са в прорез с персоналните ти убеждения и не могат да поддържат желанието ти да мразиш. Съответно обстоятелствата са за боклука. Всички избират да слушат някакъв човек, закичил се с купа като „ публицист “ да вземем за пример, който споделя, че няма расизъм или още по-интересното: че расизмът е с противоположен знак.
Ето още едно проучване (източник: Bureau of Labor Statistics), съгласно което равнището на безработица измежду чернокожите е ДВОЙНО по-голямо в сравнение с измежду бели, ДОРИ при тези, които са приключили лицей. Накрая расистите, които не обичат да ги назовават расисти, по някаква причина, споделят, че чернокожите американци просто са мързеливи и не им се работи.
Сега да забележим за какво някои хора имат такава крещяща потребност да имат вяра, че са онеправдани, тъй като са бели
и че чернокожите (заради квота) или мексиканците, имигрантите и незаконните са им „ взели работата “. Защото, съгласно мен, са некадърни и мързеливи, надлежно не са постигнали нищо, а имат желанието да са. Затова съобразителни политици, които нямат честен проблем да употребяват расизма, им натякват, че те в действителност са жертви. Аз персонално си мисля, че в случай че Джамал е пристигнал от Уганда или Хорхе е пристигнал от Мексико, без да знае британски и би трябвало да се крие, тъй като е нелегален… и все пак е взел ТВОЯТА работа… може би не е трябвало да я работиш поначало, тъй като уменията ти са колкото на килнат махленски дирек и си тъкмо толкоз потребен.
Но да приемем, че чудесата за даден негър човек са се случили и той е постигнал това да има и обучение, и работа, и добра заплата. Историята на Шола Ричардс, която той показа на 28 май, малко откакто Съединени американски щати се изправи на нокти поради убийството на Джордж Флойд, споделя за това, че той има добра заплата и работа, и по тази причина си е купил хубава къща в прекрасен квартал. Той е висок метър и деветдесет и с атлетично телосложение, само че всякога, когато излиза на разходка, взема кучето си и дребната си щерка, тъй като се опасява за живота си. По неговите думи: „ до момента в който съм с кучето и щерка ми, аз съм грижлив собственик и любящ татко, в случай че изляза самичък, автоматизирано се трансформирам в застрашителен, наедрял негър, чието място не е там “. И се опасява, че някой ще извика служителите на реда и че ще го гръмнат на улицата.
Явно белите са привикнали, че чернокожите би трябвало да живеят в гета и не ги желаят в кварталите си. Но ЕДНОВРЕМЕННО с това им се подиграват, че са мързеливи и не желали да се възползват от предоставените им благоприятни условия и че „ не бе – в действителност никой не ги бил спирал да реализират неща в живота “. Нали…?
***
Сега… тъй като стана въпрос за хората, които споделят: „ Аз не съм расист, НО… “, да обърнем малко внимание на настройката на актуалния расист. Той се усеща притиснат от обществото, тъй като въпреки всичко Хитлер загуби Втората международна и то не беше чак толкоз от дълго време. Затова споделят неща, като: „ Ние сме крайно-десни “ или „ националисти “ или някакви такива неща и се разказват като „ смели хора, които не хаят за политическата уместност “. Което, съгласно мен, е цялостна нелепост, тъй като, в случай че бяха смели и не хаеха за политическата уместност, щяха да имат та*аците да се нарекат с същинското си име: „ нацисти “. Хем към този момент си имат световно-разпознаваем символ—сещате се… та нямаше да им се постанова да се хабят толкоз за ребрандиране и пилеене на сили и средства за нови знаци и реклама. Значи или не са смели, или въпреки всичко се тормозят за политическата уместност и обществения си имидж.
Междувременно… Съединени американски щати за пръв път в историята бяха включени в листата от страни, в които е рисково да си публицист. Вероятно това не се отнася за беге публицистите, които не виждат расизма и считат, че чернокожите елементарна са малко мързеливи. Тоя вид хора постоянно оцелява и се усеща добре на всички места. Като бурените.
За край: стига сте давали нарушителите, които мародерстват в този момент из Съединени американски щати, за образец. Протестиращи и мародери са две разнообразни неща. Са били и постоянно ще бъдат. Така както са две разнообразни неща: хората, които не са расисти; и тези, които споделят, че не са расисти, НО…
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ