Министърът: Използването на вендинг машини за лекарства не е безопасно
Съгласно настоящото законодателство, търговията на дребно с лекарствени артикули може да се прави единствено в аптеки и дрогерии, като тя наложително е съобразена с условията на Правилата за положителната фармацевтична процедура. При продажбата на лекарствени артикули чрез автоматизирани машини, така наречен вендинг автомати липсва дефиниране на персоналната отговорност на съответните лица, които ще бъдат ангажирани с процеса по разпределяне на лекарствени артикули, предоставяне на съвещания, осведоменост на пациента по отношение на неговото положение и свързаната с това лекарствена терапия.
Това сподели министърът на опазването на здравето проф. Асена Сербезова в отговор на въпрос на депутата от ГЕРБ Илияна Жекова по отношение на условия за слагане на автомати за лекарствени артикули.
„ Друг претекст за ситуирането на този вид апарати единствено в аптеки и дрогерии е директната отговорност на лицата носители на съответната лицензия за съхранението на лекарствените артикули в аптеката и поддържането на оптималните условия за предпазване разказани в късата характерност на лекарствените артикули “, сподели още министърът.
Относно неналичието на опция за обезпечаване на лекарствени артикули в едва обитаеми региони проф. Сербезова съобщи, че съгласно ЗЛПХМ право да прави търговия на дребно има всяко физическо или юридическо лице, записано като търговец по българското законодателство или по законодателството на страна членка, което дава отговор на останалите условия на закона. „ Така признатото законодателство в страната не урежда критерии във връзка с разпределението и гъстотата на аптеките по територия, нито по отношение на техния режим на работа на аптеката. По този метод преценката за мястото на разкриване на аптеката, за нейния режим на работа, размер на предоставени услуги и артикули е само в ръцете на стопанската самодейност на носителя на позволение за търговия на дребно с лекарствени артикули. Съществуват голям брой обитаеми места където разкриването на аптека или дрогерия е голословно от икономическа позиция. В сходни случаи следва да се търсят устойчиви и работещи механизми за обезпечаването на здравните потребности на хората живеещи в такива региони. Въвеждането на публично-частното партньорство за даване на фармацевтични услуги в обитаемоте места със усложнен достъп до медикаменти е един от тези способи за справяне с казуса “, добави още министърът.
По думите й подпомагането на дейностите по откриване на аптеки и даване на фармацевтични услуги от страна на общините, локални структури, здравноосигурителния фонд и други на искащите да разкрият аптеки и дрогерии в такива региони лица, е един от евентуалните способи за справяне с този сериозен проблем. Реализирането на планове по откриване на аптеки в дребните обитаеми места би могло да се реализира и посредством договаряне на процедури за взаимна активност сред общините и към този момент съществуващи локални сдружения, притежаващи позволение за аптечна активност. Там където липсват аптеки, осигуряващи денонощен режим на работа, общината също би могла да субсидира осъществяването на тази активност. „ Региони, в които аптеките нямат доходност да подържат действия по разпределяне на медикаменти заплащани от НЗОК, общините също биха могли да обезпечат целеви дотации за поддържане на тази номенклатура “, сподели проф. Сербезова.
Тя акцентира, че казусът в действителност е доста огромен и касае достъпът до фармацевтични грижи. Същевременно обаче 50% от изписаните медикаменти се одобряват погрешно. „ Какво да кажем пък за лекарства, които се употребяват без лекарско наставление. В страните, в които се наблюдават тези процеси, е потвърдено, че 10% от хроничната чернодробна непълнота се дължи на безконтролната приложимост на медикаменти. Използването на вендинг машини за продажба на лекарства не е безвредно “, сподели още министърът.
Това сподели министърът на опазването на здравето проф. Асена Сербезова в отговор на въпрос на депутата от ГЕРБ Илияна Жекова по отношение на условия за слагане на автомати за лекарствени артикули.
„ Друг претекст за ситуирането на този вид апарати единствено в аптеки и дрогерии е директната отговорност на лицата носители на съответната лицензия за съхранението на лекарствените артикули в аптеката и поддържането на оптималните условия за предпазване разказани в късата характерност на лекарствените артикули “, сподели още министърът.
Относно неналичието на опция за обезпечаване на лекарствени артикули в едва обитаеми региони проф. Сербезова съобщи, че съгласно ЗЛПХМ право да прави търговия на дребно има всяко физическо или юридическо лице, записано като търговец по българското законодателство или по законодателството на страна членка, което дава отговор на останалите условия на закона. „ Така признатото законодателство в страната не урежда критерии във връзка с разпределението и гъстотата на аптеките по територия, нито по отношение на техния режим на работа на аптеката. По този метод преценката за мястото на разкриване на аптеката, за нейния режим на работа, размер на предоставени услуги и артикули е само в ръцете на стопанската самодейност на носителя на позволение за търговия на дребно с лекарствени артикули. Съществуват голям брой обитаеми места където разкриването на аптека или дрогерия е голословно от икономическа позиция. В сходни случаи следва да се търсят устойчиви и работещи механизми за обезпечаването на здравните потребности на хората живеещи в такива региони. Въвеждането на публично-частното партньорство за даване на фармацевтични услуги в обитаемоте места със усложнен достъп до медикаменти е един от тези способи за справяне с казуса “, добави още министърът.
По думите й подпомагането на дейностите по откриване на аптеки и даване на фармацевтични услуги от страна на общините, локални структури, здравноосигурителния фонд и други на искащите да разкрият аптеки и дрогерии в такива региони лица, е един от евентуалните способи за справяне с този сериозен проблем. Реализирането на планове по откриване на аптеки в дребните обитаеми места би могло да се реализира и посредством договаряне на процедури за взаимна активност сред общините и към този момент съществуващи локални сдружения, притежаващи позволение за аптечна активност. Там където липсват аптеки, осигуряващи денонощен режим на работа, общината също би могла да субсидира осъществяването на тази активност. „ Региони, в които аптеките нямат доходност да подържат действия по разпределяне на медикаменти заплащани от НЗОК, общините също биха могли да обезпечат целеви дотации за поддържане на тази номенклатура “, сподели проф. Сербезова.
Тя акцентира, че казусът в действителност е доста огромен и касае достъпът до фармацевтични грижи. Същевременно обаче 50% от изписаните медикаменти се одобряват погрешно. „ Какво да кажем пък за лекарства, които се употребяват без лекарско наставление. В страните, в които се наблюдават тези процеси, е потвърдено, че 10% от хроничната чернодробна непълнота се дължи на безконтролната приложимост на медикаменти. Използването на вендинг машини за продажба на лекарства не е безвредно “, сподели още министърът.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ